РЕШЕНИЕ
№ 17197
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166976 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Ц. И. С. срещу /ФИРМА/ кумулативно
обективно съединени иска, както следва: 1) установителен иск с правно основание по чл.26,
ал.1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на
поръчителство 4414756 и 2) осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сумата от 282,38 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за предоставяне на поръчителство № 4414756, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.12.2022г. - депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищцата Ц. И. С. твърди, че е страна по договор за паричен заем № 4414756/28.02.2022 г.,
сключен с /ФИРМА/, по който следвало да върне сума по кредита в общ размер от 1082,62
лева, при получена от нея сума в размер на 1000 лева. Задължението следвало да бъде
погасено с 11 погасителни вноски. Посочва, че с оглед изискванията на чл. 4 от договора за
паричен заем сключила с ответника - /ФИРМА/ договор за предоставяне на поръчителство
№ 4414756, по силата на който следвала да заплати на дружеството сумата от 402,38 лева,
платими разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 36,58 лева. По сключените
договор за заем и договор за поръчителство твърди да е заплатила сумата от 1000 лева
главница, 82,62 лева лихва и сумата от 282,38 лева възнаграждение за поръчителство. Счита,
че сключеният договор за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
неспазване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП, като излага подробни
съображения. Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
1
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР. Сочи
и за наличие на свързаност между дружествата /ФИРМА/ и ответника /ФИРМА/, като
печалбата на ответника се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а
именно - /ФИРМА/. На следващо място твърди, че поради нищожния характер на
атакувания договор, ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя.
Общо платената сума по този договор била в размер от 282,38 лева, за която претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати, тъй като е получена без правно основание.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителния
иск за прогласяване нищожността на договора. Счита, че процесният договор отговаря на
изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави. Посочва, че
договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ, поради което
наведените от ищцовата страна доводи за нищожност поради противоречието на договора
със ЗПК са неотносими. Като неотносими намира и наведените твърдения за нищожност,
свързани с договора за заем, по който ответникът не е страна. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът Ц. И. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.
С молба с вх. № 185353/28.06.2023г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 177282/21.06.2023г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приетия по делото Договор за паричен заем № 4414756/28.02.2022 г., сключен
между /ФИРМА/ и Ц. С., че на последната е предоставен кредит в размер на 1000 лева, със
задължението да върне заемната сума на 11 седмични вноски, всяка в размер на 98,42 лева.
Не е спорно също така между страните, че в чл. 4 от договора е уговорено ищцата да сключи
с /ФИРМА/ договор за предоставяне на поръчителство № 4414756, за обезпечаване
вземането на /ФИРМА/, като кредитор по договора за паричен заем. Видно е от приетия по
делото договор за предоставяне на поръчителство, че същият е сключен на същата дата
между страните, като в чл. 3, ал.1 от договора, страните договорили, че за поемане на
задължението за гарантиране интересите на кредитора по договора за заем, потребителят
дължи възнаграждение в размер на 402,38 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 36,58 лева.
Установява се от приетия по делото погасителен план и отбелязванията по него, че на
29.06.2022г. ищцата е погасила изцяло задължението си по договора за паричен заем, като е
2
погасила изцяло главничната сума по договора за заем в размер на 1000,00 лева, сумата от
82,62 лева за мораторна лихва и сумата от 282,38 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на поръчителство 4414756 от 28.02.2022г.
В случая, от представеният договор за гаранция/поръчителство между ответника и Ц. И.
С. не се внася яснота относно правната му природа. Ако се приеме, че намерението е било
поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл.
от ЗЗД - договор между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, т. к. според ЗЗД договорът за поръчителство
е договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая - между длъжника и
поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за плащане от страна на
поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата
на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. В тази връзка въпреки, че са приети по делото два договора,
следва да се приеме, че между договора за заем и договора за предоставяне на
поръчителство е налице функционална връзка, тъй като в чл. 3, ал.3 от договора е налице
уговорка, че дължимата сума за възнаграждение следва да се заплаща от ищеца като част от
седмичната погасителна вноска по договора, поради което съдът приема, че по отношение
преценката относно действителността на договора за предоставяне на поръчителство следва
да намерят приложение общите правила по ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът е физическо
лице и като такова е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е
предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по
36,58 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от
погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя /ФИРМА/. Съдът
счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство задължение за
заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като
накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения
съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на
поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за
предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на /ФИРМА/. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за
потребителски заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 40,01%, но в същия не е
включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на месечната сума
от по 36,58 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за предоставяне на
3
поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се
претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила
поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на
възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би
бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. Процесният договор
противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона
цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на
поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на
задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за потребителски
заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение
за предоставяне на поръчителство в размер на 36, 58 лева следва да се заплати на падежа,
посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза
на /ФИРМА/. Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на
1000,00 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ
размер на 402, 38 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите
нрави, което води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Във връзка
с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се
явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
Всичко гореизложено мотивира извод за основателност на главния иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият
състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на следните предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 282,
38 лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице - ищецът и 2)
липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази
липса следва да е начална, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото
4
производство. По отношение на първата предпоставка съдът намира, че се установи в
производството, че процесната сума е заплатена, като възнаграждение за поръчителство от
ищеца. По отношение на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск, с
оглед гореизложените подробни съображения, водещи до обоснования извод за нищожност
на сключения договор за предоставяне на поръчителство, съдът счита и тази предпоставка за
доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск и с правно основание чл. 55,
ал.1, пред.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатената от
него държавна такса в производството в размер на 100,00 лева. На процесуалния
представител на ищеца – адвокат Д. В. М. от АК-********, с адрес на упражняване на
дейността в гр.********, /АДРЕС/ следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, доколкото по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат М. следва на основание чл. 7,
ал.1,т.1, вр. §2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й с ДВ, бр. 88/04.11.2022г., и доколкото по делото са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, по всеки от който се дължи
възнаграждение, да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, или с
ДДС по 480,00 лева, или на адвокат М. следва да му се присъди общо възнаграждение в
размер на 960,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство № 4414756 от
28.02.2022г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК ******** и Ц. И. С., ЕГН **********, на
основание чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. С., ЕГН **********,
сумата в размер на 282,38 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на поръчителство № 4414756/28.02.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. С., ЕГН **********,
сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-
********, с адрес на упражняване на дейността в гр.********, /АДРЕС/, сумата в размер на
960,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на 38, ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6