Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 26.07.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГO, III – В състав, в
публично съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в
състав
Председател:
Николай Димов
Членове: Велина
Пейчинова
Яна Филипова
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 11824 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1111586/19.07.2016г. от ответниците Б.Н.Й., И.Н.Й. и М. П.Й.против Решение № 9314/23.06.2016г., постановено по гр.д. № 1023/2014г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав, с което предявеният от К.Р.Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен.
Въззивниците чрез процесуалния си представител излагат подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателите намират, че мероприятието, за което е отчужден процесният имот е реализирано, поради което не са налице законоустановените предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. В контекста на изложеното се сочи, че не е налице идентичност между отчуждения от наследодателя на К.Р.Б. и възстановения имот. Въззивниците сочат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице техническа грешка при нанасяне на процесния имот в кадастралния план на местността. Въззивниците поддържат, че от ангажираните по делото доказателства – нот. акт № 24, том IV, рег. № 8135, нот. дело № 562/2004г. на нотариус И.И.с рег. № 384 с район на действие Софийски районен съд и нот. акт № 161, том XXIII, нот. дело № 4440/1994г. по описа на I Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд се установява, че ответниците притежават право на собственост върху процесния имот. В жалбата се сочи, че спорният имот е възстановен на ищеца след като Б.Н.Й., И.Н.Й. и М. П.са придобили вещта, поради което правата на К.Р.Б. са им непротивопостави. Въззивниците поддържат, че са придобили процесния имот по давност, тъй като го владеят необезпокоявано от 1994г., когато праводателите им са придобили право на собственост върху вещта. Предвид наведените оплаквания е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като вместо него бъде постановен друг, с който исковата претенция бъде отхвърлена.
В законоустановения срок за отговор на въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на релевираните съображения за неправилност на обжалваното решение. Ищецът поддържа, че от приетото и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – техническа експертиза се установява различие между местонахождението на придобития от праводателите на ответниците имот № Х по парцеларния план и имот № 519, което се изразява в „приплъзване” в източна посока към имота на К.Р.Б.. Въззивникът намира, че недопустимо в настоящото производство ответниците релевират съображения за липса на идентичност между отчуждения от наследодателя на ищеца имот и възстановения.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 194/04.11.2016г. по гр.д. № 2072/2016г. І ГО, Решение № 88/09.03.2012г. по гр.д. № 1131/2011г., ІІ ГО, Решение № 71/15.07.2015г. по гр.д.№ 350/2015г., ІІ ГО и др., административните актове за възстановяване на правото на собственост и съдебните решения, постановени по обжалването им, са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или не са правоприемници на страни в административното производство, съответно в съдебното производство по оспорване на административния акт. Решението на административния съд е задължително за страните в административното производство съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 302 ГПК постановява, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административния спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство. Константна е практиката на Върховния административен съд, че третите лица не могат както да обжалват административен акт, по който не са страна, така и да участват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване.
Осъществяването на косвен съдебен контрол върху административния акт обаче е обусловено от възраженията на ответниците като защитно средство срещу предявения иск за собствеността на имота. Тези възражения следва да бъдат релевирани от ответника по правилата на чл. 131 ГПК. В действащия процесуален кодекс е въведена ранна преклузия за ответника да посочва, събира и оспорва доказателства, да противопоставя възражения, с цел съкращаване на сроковете за разглеждане на делата. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на препис от исковата молба заедно с приложенията, съдът дава указания на ответника за писмен отговор в указания едномесечен срок, с посочване на задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняване на права, с което ответникът е известен за процесуалните действия, които трябва да предприеме. В противен случай настъпват последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 133 ГПК, изразяваща концентрационното начало в гражданския процес, като ответникът губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – така Решение № 89/26.07.2013г. по гр.д. № 857/2012г. ВКС, ІІ ГО, Решение № 338/ 06.11.2012г. по гр.д. № 963/2011г., ВКС І ГО, Решение № 165/ 09.11.2016г. по гр.д. № 1172/2016г., ВКС, ІІІ ГО и др. При спорове за собственост по отношение на реституирани имоти съдът се произнася единствено по заявените от ответника възражения срещу иска и няма задължение служебно да проверява правилността на възстановяването.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са навели конкретни съображения за незаконосъобразност на Решение № 2776 – 3/15.02.2012г. на Общинска служба земеделие – район „Панчарево”. В отговорите на исковата молба не се съдържа оплакване свързано със съществуване на предпоставките за реституция на земеделска земя, нито е наведено възражение за липса на идентичност между отчуждения от наследодателя на ищеца имот и възстановения на К.Р.Б..
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че от представените по делото нот. акт № 24, том IV, рег. № 8135, нот. дело № 562/2004г. на нотариус И.И.с рег. № 384 с район на действие Софийски районен съд и нот. акт № 161, том XXIII, нот. дело № 4440/1994г. по описа на I Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд се установява, че ответниците притежават право на собственост върху процесния имот. От приетото и неоспорено заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което въззивният съд цени като обективно и компетентно дадено, се установява различие между местоположението на имот с пл. № 456 от кад. лист Б – 2 – 11 – А, съвпадащ с парцел Х по плана на Стопански двор Горни Богров – София и имот пл. № 519 по кадастралния план на с. Горни Богров, изразяващо се в следното: имот с пл. № 519 е „приплъзнат” успоредно в източна посока, като по този начин съвпада частично с парцел Х единствено в частта на застъпването. За посоченото разминаване като площ, заключено между буквите ЙБВКЙ съгласно комбинирана скица № 4 от заключението не са налице отреждания по регулация. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не притежават право на собственост върху процесния имот, а се касае за погрешно нанасяне на имота в кадастралния план на местността.
Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. на ОСГК грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. В т. 4 на соченото решение е разяснено, че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си. В разглеждания случай от приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че процесният имот погрешно е нанесен в поземлен имот с идентификатор № 16448.7722.32 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 29/27.05.2010г. на изпълнителния директор на АГКК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че са придобили право на собственост върху процесния имот по давност. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване на задължителната съдебна практика е приел, че придобивна давност в полза на ответниците би могла да тече от влизане в сила на решението за възстановяване на процесния имот т.е. от 19.03.2012г., предвид което и доколкото исковата молба е депозирана на 10.01.2014г. срокът не е изтекъл.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че оплакванията на жалбоподателите са неоснователни, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на жалбоподателите – ответници следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия – ищец съдебни разноски в настоящото производство в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9314/23.06.2016г., постановено по гр.д. № 1023/2014г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА Б.Н.Й., ЕГН **********, И.Н.Й., ЕГН ********** и М. П.Й., ЕГН ********** всички с адрес *** да заплатят на К.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 700 лева, представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: