Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на шести октомври 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1629 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от М.Т.Х. срещу Решение № 571/26.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200895/2022г.
по описа на ВРС, 28 състав, с което е
потвърдено НП № 518 от 03.11.2021г. издадено от зам.кмета на Община Варна.
В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че мястото на паркиране на МПС е било оформено като площадка за паркиране съгласно, чл.120 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017г.). Прави се извод с оглед изложеното съображение, че не е извършено нарушението, за което му е наложено административното наказание.
В касационната жалба и лично в открито съдебно
заседание, касаторът моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване
на друг, с който да бъде отменено НП.
Ответникът, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение №
571/26.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200895/2022г. по описа на ВРС,
28 състав, с което е потвърдено НП № 518 от 03.11.2021г. издадено от зам.кмета на
Община Варна.
С НП на М.Т.Х. е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00лв. на основание
чл.178е от ЗДвП за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 28.09.21г. около 11.20ч. било установено, че л.а. Тойота с рег.№
СВ 5472 НН е паркиран в пространството между ул.Драгоман и ул.Шумен, до № 11 в
гр.Варна, срещу ресторант „Чучура“, върху тротоар, с което пречи на
преминаването на пешеходците. На собственика на МПС е била наложена глоба с
фиш, която той оспорил, поради което му бил съставен АУАН. АНО възприел
констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове, съставен/издаден от
компетентни органи в предвидената форма и съдържащи изискуемите от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити. Приел, че релевантните относно съставомерността на
деянието факти се установят от доказателствата събрани в хода на
административнонаказателното производство. Съдът направил преценка относно
приложението на чл.28 от ЗАНН към деянието и извел извод, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават с по-ниска степен
на обществена опасност от другите нарушения от този род. При горните
констатации и изводи съдът потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция намира изложените в касационната жалба доводи на касатора за неоснователни. Чрез инвокираното възражение за приложимост към нарушението на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. се въвеждат доводи относими към планирането и проектирането на пътищата и тротоарите в урбанизираните територии. Тези доводи са неотносими към правилата за движение, паркиране и престой регламентирани в ЗДвП, доколкото наказателното постановление е издадено за нарушение на разписано в ЗДвП правило за поведение на участниците в движението по пътищата. По отношение на нарушението приложими са разпоредбите на ЗДвП, като специален закон уреждащ правилата не за изискването към материалите за строеж на паркинг, а правилата за паркирането.
От данните по НП, а и не се оспорва от касатора, се констатира, че МПС е било паркирано в централната част на град Варна, т.е. в населено място. В ЗДвП се съдържат легални дефиниции на понятията „улица“ и „тротоар“. Съгласно § 6, т.1 и т.6 от ЗДвП, по смисъла на този закон: „"Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“, а „"Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно от представената в хода на въззивното производство снимка на паркираното МПС, то се намира върху площ отграничена от пътното платно. В цитираната дефиниция на „тротоар“ в ЗДвП не е поставено изискване към вида на материалите, от които да се изгради тротоара, изискването е само да е отграничен от платното за движение. Поставеното изискване е спазено, налице е повдигане на нивото на тротоара над нивото на платното за движение и ограждането му с бетонни елементи. Предвид дефинициите дадени в ЗДвП и установените факти, се налага извод за съставомерност на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора.
Като е стигнал до същите правни изводи въззивният състав е постановил правилен съдебен акт. Решение № 571/26.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200895/2022г. по описа на ВРС, 28 състав, следва да бъде оставено в сила.
Не е направено е искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такова.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
571/26.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200895/2022г. по описа на ВРС, 28
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.