Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260018 14.01.2021 Година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
14 януари …………………………………две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар………………………...………………………………….………………
Прокурор
……………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от
зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно
гражданско дело номер 3433……...…..по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1172, р-н ***********, представлявано от
Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез адв. Д.С. - член на Софийска
адвокатска колегия, пълномощник на дружеството; служебен адрес: гр. С., бул. „*******,тел.
0886***** срещу разпореждане изх. № 4600 от 05.11.2020г. на ЧСИ Я.Г.по изп.
дело № 207/2020 за отказване намаляване на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят обжалва постановлението, с което по възражение на
длъжника за прекомерност на претендираното от адвоката на взискателя адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, ЧСИ Я.Г.е намалила същото съвсем
символично от 3500 лв. на 3129,18 лв. с което на практика е отказала да уважи
възражението на длъжника за прекомерност на претендираните разноски. Моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ Георгиева като незаконосъобразно и да се
намалят разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до размера на
сумата от 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага подробни съображения.
Взискателят
М.П.Е. чрез пълномощника си адвокат М.З. заявява, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни
съображения. Моли да ѝ бъдат присъдени направените разноски за настоящата
инстанция, които са в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител Г.И.съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността
на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника
действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7
от ГПК. Подадената частна жалба е
допустима, а по съществото си – неоснователна.
Изпълнително
дело № 202087***** е образувано по молба на М.П.Е., ЕГН **********,***, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по в.т. дело № 337/2020 г. по описа на АС
- П. срещу „З.Д.Ж.З.“ АД ЕИК ******, гр. С., бул. *****. Поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 4395/28.10.2020 г. е получена от длъжника на 30.10.2020 г. По
изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 02585/03.11.2020 г. от длъжника
относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и искане, същият да
бъде намален на 100 лева.С обжалваното постановление от 05.11.2020 г. съдебният
изпълнител е намалил приетия адвокатски хонорар в размер на 3500.00 лв. до
размера на 3129.18 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното производство,
е съдебният изпълнител, то следователно той е и органът, който следва да
осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по исканията за присъждане на
разноски.
В конкретния случай - по изпълнителното
дело е приложен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно
от 22.10.2020г., според който взискателят е изплатил на процесуалния си
представител адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева в брой. Съгласно
разпоредба на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /последно изменение и доп. ДВ бр.68 от
31.07.2020 г./, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер
на 200 лв. Към него следва да бъде прибавено предвиденото в разпоредбата на чл.
10, т. 2 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението за
водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от същата наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата възнаграждението
при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. - 3530 лв. + 2 % за горницата над 100
000 лв. или изчислен по наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай следва да бъде в размер на 3129,18 лева. До
този размер и ЧСИ е намалил приетия по делото адвокатски хонорар.
С оглед гореизложеното, искането за
редуциране на адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на хонорара.
Адвоката,
пълномощник на взискателя е участвал във делото, като е депозирал молби,
извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други
изпълнителни действия. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване
на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички
необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.
Длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във
всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение,
той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разноските
в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички
разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране
на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси
по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането
на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното
изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените
суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за
длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
Обстоятелството,
че длъжникът бил юридическо лице със „социална, защитна, обезщетителна” и
др.подобни функции, не предполага този длъжник да бъде третиран привилегировано
спрямо останалите длъжници, като срещу него не бъдат присъждани разноски в
изпълнителното производство. Такава привилегия в ГПК, или в други закони, за
Застрахователно акционерно дружество, не е предвидена, поради което същият ще
следва да отговаря в пълен размер за разноските в изпълнителното производство,
причина за образуването, на което с поведението си е станал самият той, като
длъжник по влязло в сила решение.
С оглед на това
съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат
сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния
нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004
г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно.
Предвид гореизложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените
разноски по делото, които са в размер на 200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД гр.С. против постановление
от 05.11.2020г. на ЧСИ Я.Г.по изп. дело № 207/2020, с което ЧСИ е намалил
размера на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 3500 лв. до размера
на 3129.18 лв. съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, р-н ***********, представлявано от
Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез адв. Д.С. - член на Софийска
адвокатска колегия, пълномощник на дружеството; служебен адрес: гр. С., бул. „*******,тел.
0886***** да заплати на М.П.Е. с ЕГН **********, взискател по изп.д №
207/2020г. по описа на ЧСИ Я.Г., per. № **, със съдебен адрес ***, офис 2 -
чрез адв. М.З. сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените
разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: