№ 1171
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110107785 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков – Казанджията
№4-6, с която са заявени обективно и кумулативно съединени искове срещу К. Р. К., ЕГН
********** с адрес ****, Р. К. К., ЕГН ********** с адрес **** и Ж. К. К., ЕГН **********
с адрес ****, в качеството им на наследници на Д. Ж. К., поч. на ****г. за приемане за
установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
сумата от по: 1393,60лева- главница, представляващата припадащата се част съобразно
наследствената квота от общото задължение за главница в размер на 4180,81лева по договор
за предоставяне на потребителски кредит от 27.02.2014г. сключен между Д. Ж. К., поч. на
****г. и „ОББ“ ЕАД, което вземане по договора е обявено от кредитора за предсрочно
изискуемо считано от 20.07.2014г., придобито от ищеца по силата на договор за
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 31.08.2018г. сключен между кредитора „ОББ“ ЕАД и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 28.09.2015г. до окончателно изплащане на задължението;
54,29лева- договорна лихва по чл. 4 за периода 20.06.2014г.- 27.09.2015г. представляващата
припадащата се част съобразно наследствената квота от общото задължение за договорна
лихва в размер на 162,89лева; 142,12лева- наказателна лихва за периода 20.06.2014г.-
27.09.2015г. представляващата припадащата се част съобразно наследствената квота от
общото задължение за наказателна лихва в размер на 426,35лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 6066/30.09.2015г. по ч.гр.
дело №12029/2015г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между наследодателя на ответниците Д. К., като кредитополучател и кредитора „ОББ“ ЕАД
на 27.02.2014г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Отпуснатата в заем сума се твърди да е 4280лева, изцяло усвоена от
кредитополучателя. Връщането на заетата сума е следва да се извърши на 120 анюитетни
вноски, включващи главница и договорна лихва в размер на 51,84лева, първата с падеж
20.03.2014г. В чл. 4 от договора е уговорена дължимост на договорна лихва в при ГЛП от
7,5% и ГПР от 8,5%. В чл. 7 е уговорена дължимост на наказателна лихва от 12,5% на
1
годишна база. Твърди се, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо на
20.07.2014г., която предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при реализиране на
основанията предвидени в разпоредбата на чл. 21 от договора.
Твърди, че е придобил вземането по посочения договор за потребителски кредит по
силата на сключен с банката договор за цесия от 31.01.2018г., индивидуализирано в
приложение № 1 към този договор. В това си качество е конституиран като взискател по
образуваното изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. На
27.12.2018г. е бил уведомен от ЧСИ, че длъжникът и наследодател на ответниците е
починал. На 11.01.2022г. е подал молба да прекратяване на изп.дело и връщане на изп.лист
и въз основа на последния, същия ден е поискал образуване на ново изп. дело- № 62/2022г.
ПДИ са връчени на наследниците, сега ответници на кредитополучателя и предвид
депозирани от тях възражения по чл. 414 ГПК обосновава правния си интерес от заявяване
исковата претенция за установяване дължимостта на процесните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Искането е за уважаване на претенциите и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не оспорват, че между техния наследодател Д. Ж. К. и кредитора „ОББ“ ЕАД е
сключен на 27.02.2014г. соченият договор за потребителски кредит. Оспорват сумата
предмет на договора в размер на 4280лева да е усвоена от кредитополучателя в цялост.
Признават и че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 20.07.2014г. Не
оспорват, че за вземането е издадена заповед за незабавно изпълнение, както и че въз основа
на издадения изп.лист е образувано изп.дело срещу наследодателя им.
Не оспорват качеството на ищеца на частен правоприемник на кредитора „ОББ“ АД,
възникнало от договор за продажба на вземанията. Оспорва възможността ищецът да води
настоящото дело, доколкото нямал качеството на банка или финансова институция.
Твърдят, че са приели наследството на своя наследодател.
Евентуално намира, че вземането за главница и лихви е погасено по давност, вкл. за
вноските с настъпил падеж. Излага възражения в тази насока, като посочва, че ако бъде
прието, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.07.2014г., то вземането е погасено
по давност на 20.07.2019г. А дори и да бъде прието, че издаването на ИЛ на 30.09.2015г.
прекъсвало давността, то същата е изтекла на 01.10.2020г., защото взискателят не е
предприел действия годни да прекъснат протичането й, респ. правото на принудително
изпълнение се твърди да е погасено по давност.
Твърди неравноправност на клаузите в договора, които уговорят дължимостта на
лихвите по договора. В договора кредиторът е наложил на потребителя своето право да
осъществи промяна в лихвените проценти, без уговаряне на съответно право в полза на
насрещната страна. Уговорките за лихва са неразбираеми за потребителя, като същите водят
до значителна неравнопоставеност, доколкото потребителят не е могъл да влияе на тяхното
съдържание. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител поддържа исковата молба.
Ответниците се представлява в съдебно заседание от процесуален представител.
Поддържат отговора, правят се уточнения, че не оспорват твърдяния момент на настъпване
на предсрочната изискуемост изискуемост, както и потвърждават, че са приели
наследството на своя наследодател. По същество искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
2
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми представляващи предсрочно изискуеми
вземания на кредитопучателя Д. К. по сключен от нея с ОББ АД договор за потребителски
кредит от 27.02.2014г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 12029/2015г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вземанията по който са прехвърлени
от банката в полза на ищеца по силата на договор за покупко- продажба на вземания от
31.08.2018г. и Приложение № 1 към него.
От материалите по приложеното ч.гр.д. № 3746/2022г. на ВРС образувано на
основание чл. 80, ал.5 вр. ал.4 ПАС, се установява, че заповедно производство по ч.гр.д. №
12029/2015г. по описа на ВРС е било унищожено поради изтекъл срок за съхранение
предвиден в ПАС. Кредитополучателят, длъжник по заповедното производство с №
12029/2015г. на ВРС е починала на ****г. е и оставила наследници по закон- К. К. /съпруг/ и
две деца- Р. К. и Ж. К..
Въз основа на издадения изп.лист по ч.гр.д. № 12029/2015г. по описа на ВРС
взискателят е образувал изп.дело № 955/2015г. по описа на ЧСИ рег. № 717, като в
издаденото по него удостоверение от ЧСИ на 06.04.2022г., съдебният изпълнител е
удостоверил обстоятелството, че на длъжника Д. К. не са връчвани изп.лист, ведно с
изп.лист и заповед за изпълнение. Връчване на ПДИ, изп.лист и заповед за изпълнение е
извършено на наследниците на длъжника, конституирани по реда на чл. 429 ГПК, едва на
02.03.2022г. и в рамките на новообразуваното въз основа на същия изп.лист изп.д. №
62/2022г. на ЧСИ рег. № 717.
Предвид горното следва да се приеме, че депозираните от ответниците възражения са
подадени в срока по чл. 414 ГПК и настоящото производство се явява валидно учредено.
Вземането по заповедта е съответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; качеството на
наследници на ответниците на починалия кредитополучател, т.е приемане на наследството и
квотите им в наследството; наличието на валидно възникнало въз основа на процесния
договор облигационно правоотношение между ОББ АД и починалия наследоданел;
настъпила изискуемост на вземанията; размера на всяко от вземанията по пера– за главница,
договорна лихва и мораторна лихва; изпълнението на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите, относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, а при наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор и че въпросната клауза е уговорена
индивидуално; а по възражението за изтекла погасителна давност факти обосноваващи
спиране и/или прекъсване на срока.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 31.01.2018г. сключен между
„ОББ” АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, са прехвърлени вземания към длъжници, описани в
приложение № 1 към договора от 17.12.2020г., включващо и това към длъжника Д. К.,
вписано под № 2268. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен
договорът с неговите дата на сключване, размер на дължимото по договора към датата на
цесията, номер на изп.дело образувано за събиране на вземането. За да премине вземането
от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях
за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става
3
носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. Към исковата молба е приложено
изрично уведомление от цедента до длъжника за така извършената цесия. Съобразно
константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като
то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответниците при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая.
Предвид изложеното и доколкото по този въпрос спор между страните не е имало
изначално, следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел
своето действие и съответно обуславя активната материално правна легитимация на ищеца.
Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно
правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
Възраженията на ответниците, че ищецът не разполага с процесуална легитимация по
заявяване на настоящата искова молба, доколкото не притежава качество банка/финансова
институция, съдът приема за неоснователни. Съществувалият спор в съдебната практика по
този въпрос е преодолян и в по- новата си практика ВКС допуска възможността цесионерът,
придобил в хода на процеса вземане произтичащо от документ по чл. 417, т. 2 ГПК да
предяви иска по чл. 422 ГПК /така определение по т.д. № 2390/2019г. на ВКС, Второ ТО,
определение по т.д. № 2643/2019г. на ВКС, Второ ТО, определение по т.д. № 2275/2020г. на
ВКС, Второ ТО/.
На 27.02.2014г. между „ОББ” АД и Д. К. е бил сключен договор за кредит, по силата
на който на последната е предоставен кредит в размер на 4280лева за потребителски нужди
/чл.1/. Усвояването на сумата е посочено, че се извършва еднократно по банков път, по
изрично посочена в договора банкова сметка на дата 28.02.2014г. /чл.3/.
Съгласно чл. 4 редовната главница се олихвява с ГЛП в размер на базовия лихвен
процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляването на
лихвата, който към датата на сключване на договора е 7% и договорна надбавка от 0,5%.
Или ГЛП към датата на договора е 7,5%. В чл.4, ал. 4 е уговорено, че банката има право да
променя БЛП, след съответно решение на Комитета за управление на активите и пасивите
на ОББ АД, който преразглежда веднъж на три месеца нивото на БЛП като данните за
размера му се публикуват на интернет страницата на ОББ ведно с методологията за
определянето му. Съгласно чл. 5 ГПР е 8,5% и общо дължимата за връщане сума по
договора е 6846,51лева. В чл. 10 е разписано, че връщането на сумата се извършва на 120
месечни анюитетни вноски всяка в размер на 51,84лева, вкл. главница, лихва и съотв. част
от годишната такса за управление и обслужване. Връщането на отпуснатата в заем сума
започва считано от 20.03.2014г. с уговорена падежна дата 20-о число на месеца. Крайният
срок за издължаване е 20.02.2024г. /чл. 11/.
Съгласно чл. 7, при забава на плащането за главница, кредитополучателят дължи
наказателна лихва в размер на действащия лихвен процент по чл. 4 от договора и
наказателна надбавка от 5%, но не повече от размера на законната лихва. Към момента на
сключване на договора, наказателната лихва е 12,5%.
Съгласно уговореното в чл. 21 от договора, при пълно или частично неплащане на
две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на
задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в
областта на счетоводството. От заключението на в.л. А. по приетата съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че: Усвояването на кредита е извършено чрез банков превод на
28.02.2014г. по банковата сметка с титуляр Д. К. на сумата от 4208,55лева. По кредита са
4
извършени три плащания в общ размер на 155лева, последното от които на дата 18.07.2014г.
Към тази дата е останало задължение от 2,74лева по погасителната вноска с падеж
20.06.2014г.
Размерът на непогасената главница по договора е 4180,81лева, формирана от чист
размер на усвоената главница. Размерът на възнаградителната лихва за периода 20.06.2014г.
до 27.09.2015г., съответно 20.06.2014г. до 19.09.2015г. е 162,89лева и тя е начислявана от
банката само за периода 20.06-18.12.2014г. при лихвен процент от 8%. За периода 20.06-
18.07.2014г. тя е в размер от 26,01лева.
Размерът на наказателната лихва за периода за периода 20.06.2014г. до 27.09.2015г. е
426,35лева, а за периода 20.06.2014г. до 19.09.2015г. е 414,45лева. Тя е начислявана при
лихвен процент от 12,75%. За периода 20.06-18.07.2014г. тя е в размер от 0,42лева.
Промени в лихвените проценти на договорната възнаградителна и наказателна лихви
не са били извършвани от банката в сравнение с първоначално уговореното.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат извод, че действително
между Д. К. и банката- цесионер е била налична възникнала облигационна връзка по
процесния договор за кредит. Кредиторът е изпълнил задължението си по предоставяне на
ответницата уговорената парична сума, усвоена чрез банков превод по посочена от нея
банкова сметка, на която тя е титуляр. В потвърждение на това са и извършените погашения
по договора в размер на общо 155лева.
Кредитополучателят е починал в хода на процеса. Ответниците като лица призовани
към наследяване признават факта, че са приели наследството, от който именно момент
придобиват и качество на наследници, респ. пасивно легитимирани са да отговарят по
заявения срещу тях иск. Отговорността им в задължението е съобразно квотите в
наследството, които в случая са равни на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на вземането на основание чл. 21 от договора считано от 20.07.2014г. Тази
клауза предвижда настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане,
когато е налице забава в плащането на изискуемо задължение- пълно или частично на две
погасителни вноски. Съобразно заключението на в.л. последното плащане е от 18.07.2014г.
и с него е погасена частично вноската с падеж 20.06.2014г. Т.е към сочената от ищеца дата
на настъпване на предсрочната изискуемост, предпоставките на чл. 21 все още не са се
осъществили. Това е станало считано от 21.07.2014г., т.е от деня следващ падежната дата на
втората неплатена погасителна вноска. Прави впечатление факта, че за разлика от
твърдяното в исковата молба, в заявлението по чл. 417 ГПК, банката- цесионер се е позовала
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, след проведена процедура по връчване
изявлението й на длъжника чрез нотариус и считано от изтичане срока за получаване на
книжата след като е залепвано уведомление на длъжника по чл. 47 ГПК по постоянен и
настоящ адрес.
На свой ред ответниците не са възразили срещу сочената дата на настъпване
предсрочната изискуемост на вземането, доколкото това е в техен интерес.
Съобразно ангажираните по делото доказателства обаче такъв извод не би могъл да
се изведе. На първо място, както се посочи към 20.07.2014г. предпоставките на чл. 21 от
договора не са се осъществили. На второ място, действието на клаузата предвиждаща
настъпване автоматична предсрочна изискуемост и без уведомяване за това на потребителя,
следва да се отрече. Правната уредба в областта на защитата на правата на потребителите е с
императивен характер. Съгласно т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
5
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Обстоятелството, че ответниците са признали факта на настъпване на автоматичната
предсрочна изискуемост, не освобождава съда от задължението по чл. 175 ГПК, а именно да
прецени признанието на този факт, с оглед на всички обстоятелства по делото. Според
посоченото процесуално правило, признанието представлява доказателствено средство, ако
се отнася до факт, който е неизгоден за страната, която го е съобщила, или до факт, твърдян
от насрещната страна, но съдът е задължен да преценява доказателственото значение на
признанието на факта с оглед на всички обстоятелства по делото. Събраните по делото
доказателства опровергават признанието на този факт, поради което и съдът прави извод за
липса на признание на праворелевантния факт настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на вземането считано от 20.07.2014г. Ангажирани са доказателства за
извършени действия от нотариус рег. № 193 на НК, по повод връчване на нотариална покана
от банка ОББ АД до кредитополучателя Д. К.. Удостоверяванията в изготвените разписки за
връчване чрез залепване на уведомления по чл. 47 ГПК по постоянен и настоящ адрес на
кредитополучателя на 04.09.2015г., не са оспорени от ответниците. Моментът, в който е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-
кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Релевантна е датата, на която изявлението на банката е
достигнало до длъжника, която в случая е тази, на която е изтекъл 14дневния срок от
залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 5 ГПК по постоянен и настоящ адрес
/04.09.2015г./, т.е 19.09.2015г.
На следващо място, ответниците възразяват срещу действителността на клаузите от
договора, регламентиращи дължимостта на възнаградителна и наказателна лихва,
последната имаща характер на неустойка. Правилата относно защитата на потребителите са
императивни и за спазването им съдът следи и служебно /чл.7, ал.3 ГПК/.
В чл. 143 ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в договор сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В този аспект, при преценка на клаузите на
договора касателно възнаградителната и наказателна лихви, съдът не констатира
неравноправност на някоя от тях. Установява се от заключението на в.лице, че въпреки
уговорката на чл. 4, ал. 4 за периода на действие на договора, уговореният лихвен процент
не е променян. Съобразно уговореното, потребителят е бил известен за конкретния размер
на лихвения процент с посочване на конкретното число на размера на начисляваната
годишна лихва към датата на сключване на договора. Клаузата е ясно разписана, както ясно
е и правилото, че олихвяването се извършва ежемесечно. Ясно е посочен и начин на
формиране на погасителните вноски и начин на погасяване на задълженията /чл. 10 и сл./.
Ето защо, няма основание да се приеме, че клаузите следва да се оставят неприложени с
оглед неравнопоставеност на потребителя. Същото е важимо и по отношение на
6
наказателната лихва по чл.7 от договора. И тази клауза ясно разписва, че се олихвява
главница при допуснато просрочие при лихвен процент формиран от действащия лихвен
процент за редовна лихва и наказателна надбавка от 5%, но не повече от законната лихва,
който към момента на сключване на договора е 12,5% и съобразно заключението на в.л. не е
бил променян във време на действие на договора.
От заключението на в.л. се установи, че неиздълженият размер на главницата по
договора към датата на настъпване предсрочната изискуемост е 4180,81лева. Т.е, искането за
присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер и всеки от ответниците
съобразно наследствената му квоти дължи връщане нас сумата от по 1393,60лева.
Претенцията за изискуема договорна лихва по чл.4 от договора се заявява за периода
20.06.2014г. до 27.09.2015г.вкл., т.е. до дата, следваща тази, на която ищецът твърди, а и се
установява да е настъпила предсрочната изискуемост. Тя се дължи на основание чл. 4 от
договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя
страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през
което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на
предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен размер. При
трансформиране вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо обаче, става
изискуемо задължението за непогасена главница, както и начислените, но неизплатени към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни лихви, такси и т.н. Съгласно
ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост, размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Съгласно заключението на в.л. размерът на
тази възнаградителна лихва за периода 20.06.2014г. до 19.09.2015г. вкл. е 162,89лева, с
уточнението, че реално тя е начислявана от банката за периода до 18.12.2014г., а не до
27.09.2015г., което е заявено като краен момент. Установява се още, че тази лихва е
начислявана при ГЛП от 8%, макар че съгласно чл. 4, той е уговорен на 7,5%. Изчислена от
съда с кредитен калкулатор, възнаградителната лихва за периода 20.06.2014г. до 27.09.2015г.
/така, както е заявен/ при ГЛП от 7,5% е 375,50лева, а за периода 20.06.2014г. до
19.09.2015г., /до която дата възнаградителната лихва е дължима/ е 351,60лева, т.е в повече
от заявеното. Това обосновава доказаност на претенцията за целия заявен размер. Всеки от
ответниците съобразно наследствената му квоти дължи връщане нас сумата от 54,29лева.
Наказателната лихва се претендира за периода 20.06.2014г. до 27.09.2015г.вкл. в
размер от 426,35лева. Дължимостта й е уговорена в чл. 7. Лихвеният процент на тази
неустойка е 12,50%. Установено е, че е налице забава в плащанията, доколкото
кредитополучателят е преустановил редовното /цялостното и в срок/ погасяване на
дължимите вноски по погасителен план и последната пълна платена вноска по погасителния
план е тази от м.05.2014г. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по
договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съобразно заключението
на в.л. размерът на наказателната лихва за заявения период е 426,35лева, а за периода
20.06.2014г. до 19.09.2015г. е 414,45лева. Претенцията следва да бъде уважена до размера от
414,45лева и отхвърлена за разликата до пълния заявен от 426,35лева. Всеки от ответниците
съобразно наследствената му квоти дължи връщане нас сумата от по 138,15лева и исковете
за разликата по пълния заявен размер от по 142,12лева следва да се отхвърлят.
7
Плащане на така установените по размер задължения ответниците не са твърдяли,
нито се събраха доказателства за това.
А това налага съдът да разгледа направеното в евентуалност възражение за
погасителна давност.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Съдебната практика приема, че началният момент, от който започва да тече 5г. давностен
срок за вземания за главница, респ. 3г. за вземания за лихви по погасителни вноски по
договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска, респ. от
предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски, ако вземането е обявено за такова
/така решение по т.д. 237/2019г. на ІI ТО на ВКС, решение по т.д. № 1153/2014г. на ІI ТО на
ВКС, решение по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, 4 ГО/. В случая, за събиране на вземането си
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на
издадения изп. лист е първоначално образувал изп.д. № 955/2015г., а впоследствие изп. д. №
62/2022г., двете по описа на ЧСИ рег. № 717. Несъмнено изминалият период от време от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 28.09.2015г. до връчването на поканите за
доброволно изпълнение на ответниците, като универсални правоприемници на починалия в
хода на производството длъжник и предявяването на иска по чл. 422 ГПК е принципно
извън разумния срок. Факт е, че само по себе си подаването на заявлението по чл. 417 ГПК
не прекъсва давността. Доколкото обаче срещу заповедта са подадени възражения в срока
по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителния иск, то давността се
счита за прекъсната на основание чл. 116, б.”б” ЗЗД от момента на подаване на заявлението,
към който момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК съгл. ТР № 4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, т.е от 28.09.2015г. Образуваните изп. производства въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение и изп. лист, доколкото заповедта не е била стабилизирана са само
предварителни, поради което и давността относно вземането по нестабилизираната заповед
за изпълнение е спряла да тече на основание чл. 115, б. „ж” ЗЗД от момента на тяхното
образуване. Само, ако исковото производство бъде прекратено, респ. искът по чл. 422 ГПК
бъде отхвърлен, давността се счита, че не е била прекъсната. В този смисъл направеното
възражение за давност може да се прави само за периода на съществуване на правото преди
подаване на заявлението, но не и за следващ такъв. Постановките на ТР 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС са приложими при нормално изп. производство започнало на съдебно изп.
основание- издаден изп.лист въз основа на стабилизирано изп. основание- влязло в сила
решение, заповед за изпълнение, но не и за предварително изпълнение започнало въз основа
на невлязла в сила заповед за незабавно изпълнение.
В заключение, това възражение е неоснователно.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 28.09.2015г., така както е било поискано и към
която дата правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е било
надлежно упражнено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендират реализирани такива в настоящото производство за 371,83лева допълнителна
ДТ и 400лева платен депозит за вещо лице. Общо разноските са 771,83лева. От тях всеки от
ответниците дължи сумата от по 257,27лева. Съразмерно уважената част на исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от по 256,63лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са били в размер на 95,40лева за платена ДТ и 590,34лева адв. възнаграждение, общо
685,74лева. От тях всеки от ответниците дължи сумата от по 228,58лева. Или след тяхното
преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се
присъдят разноски в тежест на всеки от ответниците в размер на по 228,01лева.
8
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение платено от ответника Р. К. в размер на 750лева по договор за
правна защита и съдействие от 05.10.2022г. и от ответника К. К. в размер на 650лева по
договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022г. в размер на 650лева, чийто
минимален размер с оглед цената на иска определен по реда на чл. 7, ал.2, т. Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждение е 1306,37лева. Възражението на
ищеца за неговата прекомерност е неоснователно. Съобразно отхвърлената част на исковата
претенция в полза на ответника Р. К. следва да се присъдят разноски в размер на 1,87лева, а
на ответника К. К. в размер на 1,62лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 и ответниците К. Р. К., ЕГН ********** с адрес ****, Р. К. К., ЕГН
********** с адрес **** и Ж. К. К., ЕГН ********** с адрес ****, в качеството им на
наследници на кредитополучателя Д. Ж. К., поч. на ****г., че в полза на ищеца съществува
вземане срещу всеки от ответниците в размер на сумите, както следва: 1393,60лева-
главница, представляващата припадащата се част съобразно наследствената квота от общото
задължение за предсрочно изискуема главница в размер на 4180,81лева по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 27.02.2014г. сключен между Д. Ж. К., поч. на
****г. и „ОББ“ ЕАД, придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 31.08.2018г. сключен между кредитора „ОББ“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в
съда – 28.09.2015г. до окончателно изплащане на задължението; 54,29лева- договорна лихва
по чл. 4 за периода 20.06.2014г.- 19.09.2015г. представляващата припадащата се част
съобразно наследствената квота от общото задължение за договорна лихва в размер на
162,89лева; 138,15лева- наказателна лихва за периода 20.06.2014г.-27.09.2015г.
представляващата припадащата се част съобразно наследствената квота от общото
задължение за наказателна лихва в размер на 414,45лева, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 6066/30.09.2015г. по ч.гр. дело
№12029/2015г. на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за договорна лихва за периода 19.09- 27.09.2015г. и за обезщетение за забава за
разликата над присъдената сума от по 138,15лева от общо задължение в размер на
414,45лева до пълния заявен размер от по 142,12лева от общо задължение в размер на
426,35лева и за периода от 19.09- 27.09.2015г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 256,63лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 256,63лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 256,63лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
9
разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 228,01лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 12029/2015г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 228,01лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 12029/2015г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6 сумата от 228,01лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 12029/2015г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6 да заплати на К. Р. К., ЕГН
********** с адрес **** сумата от 1,62лева, представляваща направени в производството
съдебно- деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6 да заплати на Р. К. К., ЕГН
********** с адрес **** сумата от 1,87лева, представляваща направени в производството
съдебно- деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10