РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Видин, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. К.а
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20211320102015 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г. Р. Г. от с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин,
ул.“Втора“ №1, ЕГН **********, против Община Макреш, ул.“Героги
Бенковски“ №88, представлявана от Кмета на общината с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Твърди се от ищеца, че като работник на длъжността „общ работник“ на
пълен работен ден с месторабота с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, на
15.09.2020г. заедно с негов колега били изпратени от работодателя да
извършат поливане на тревните площи на стадиона в с.Макреш, обл.Видин,
както и че около 12,50 ч. ищецът се е подхлъзнал и паднал на земята, при
което изпитал силна болка в левия крак и не могъл да се изправи. За
настъпилата злополука в ТП-НОИ – гр.Видин е подадена декларация № 12 от
23.09.2020г. и на основание чл.60, ал.1 от КСО е издадено разпореждане № 14
от 09.10.2020г., с което злополуката станала с него е приета за трудова по
реда на чл.55, ал.1 от КСО - през време и във връзка с извършваната работа.
Твърди се още, че в резултат на злополуката ищецът е получил травматични
увреждания: счупване на бедрената шийка и др., а също, че след инцидента
пострадалият е транспортиран с линейка до спешния център на МБАЛ
„Св.Петка“ АД - Видин, където му е направена рентгенография и след
1
консултация с ортопед - травматолог е установено, че е налице фрактура на
тазобедрена става на левия крак и следва да бъде насочен за операция към
гр.София, тъй като такава не може да бъде извършена в болницата в
гр.Видин. Посочва се, че на 15.09.2020г. ищецът е транспортиран до
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр.София, приведен е в клиниката по
кардиология, а впоследствие - на 29.09.2020г. му е направена оперативна
интервенция за тотална смяна на тазобедрената става; изписан е на
05.10.2020г. с окончателна диагноза „счупване на бедрената шийка“ и са му
дадени оказания за спазване на ХДР и да не натоварва оперирания крайник. За
периода от 10.11.2020г. до 09.03.2021г. пострадалият е прегледан общо 5 пъти
от ортопед - травматолог, който при всеки преглед е констатирал, че са
налице болки и ограничения в движението на лява тазобедрена става.
Издадени са му болнични листове за временна нетрудоспособност за общ
срок от 161 дни. Твърди се още, че в резултат на трудовата збополука ищецът
търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре както физически,
така и емоционално; че травматичното увреждане е довело до сериозни
последствия за здравословното му състояние и му е причинило значителни
затруднения и дискомфорт за дълъг период от време; процесът на
възстановяване продължава, като оплакванията от болките не отшумяват; че е
налице функционален дефицит в тазобедраната става, като пострадалият не
може да движи крака си в пълен обем, няма самостоятелна походка и се
придвижва с помощни средства; че ищецът е следвало да спазва за дълъг
период от време режим на покой и да не се натоварва физически; че през този
период от време не е могъл да се грижи за себе си, поради което е разчитал на
помощта на близките си за своето обслужване и задоволяване на елементарни
нужди от ежедневието; че преди злополуката ищецът бил в отлично
здравословно състояние, работоспособен мъж с динамично ежедневие, а след
инцидента е лишен за дълъг период от време от обичайния си начин на
живот, през който не е могъл също да изкарва прехраната си; че изпитва
силни страхове, че след претърпяване на трудовата злополука е непълноценен
човек и няма да може да извършва работата, която е извършвал преди това; че
по продължение на цялата тазобедрена става на левия му крак се намира
огромен белег от операцията, който загрозява физически крака му, причинява
му дискомфорт, както и че към датата на подаване на искова молба ищецът
продължава да изпитва болки в наранените области, лишен е от възможността
2
да води нормален трудов и социален живот - такъв, какъвто е водил преди
настъпване на трудовата злополука.
Иска се от ищеца, Съдът да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лева, а след
допуснато изменение на размера на иска – 80 000 лева, частичен иск от
100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, неудобство и дискомфорт, настъпили в
резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на увреждането – 15.09.2020г., до
окончателното издължаване. Ангажира писмени и гласни доказателства,
както и съдебна експертиза. Претендира пресъждане на разноските по делото,
включително за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът оспорва иска като недопустим, тъй като липсва решение на
ТЕЛК или НЕЛК, което да е установило процента на трайна
нетрудоспособност по отношение на ищеца и в резултат на какво е
намалената трудоспособност, поради което липсва елемент от фактическия
състав на отговорността на ответника по чл.200, ал.1 от КТ. Оспорва иска и по
размер. Поддържа от своя страна, че ищецът страда от сериозно заболяване –
„епилепсия“ с признат процент на трайна неработоспособност 75%, с
генералицирани епилиптични пристъпи с припадъци и с интервали от
седмици или дни, като диагнозата му е от ранно детство. Прави възражение
по чл.201, ал.1 от КТ, като твърди, че ищецът умишлено е причинил
увреждането, след като е имал внезапен припадък от заболяването си. Прави
възражение и по чл.201, ал.2 от КТ, тъй като е налице съпричиняване на
вредата от страна на ищеца – бил е на територията на стадиона в с.Макреш,
но не е бил в близост до маркуча за поливане или до спирателния кран;
получил е припадък докато е бил обедна почивка, поради което отговорността
на работодателя следва да бъде намалена. Ответникът ангажира писмени и
гласни доказателства, поставя въпроси към вещото лице. Претендира
пресъждане на разноските по производството. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Поради изложеното, не са налице обстоятелства, които се признават от
ответника и които не се нуждаят от доказване.
3
Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест на ищеца
е да докаже наличието на претърпяната трудова злополука при работа в
ответното дружество; наличието на търдяната неимуществена вреда и на
причинно – следствена връзка между трудовата злополука и претендираната
вреда, както и твърдяните вреди през исковия период. В тежест на ответника е
да установи наличието на умишлено самоувреждане от страна на
пострадалия, а при евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно - медицинска експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от ищеца, становището на
ответника и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно,
намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и
правна страна:
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от
ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по
мястото, където обичайно полага своя труд – с.Макреш, обл.Видин, т.е. искът
е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната, както
и е предявен в законовия срок. Не се изисква задължително решение на ТЕЛК
или НЕЛК, освен при трайно намалена работоспособност или при
последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалото от
трудова злополука или професионално заболяване.
От фактическа страна: в ТП-НОИ – гр.Видин е подадена декларация №
12 от 23.09.2020г. от кмета на община Макреш, обл.Видин /лист 6 от делото/,
за настъпила трудова злополука по отношение на ищеца, а видно от
разпореждане № 14 от 09.10.2020г. на ТП-НОИ – гр.Видин /лист 5 от делото/,
на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че злополуката станала с него е
трудова по характер - по реда на чл.55, ал.1 от КСО - през време и във връзка
с извършваната работа. С протокол № 7 от същата дата на ТП-НОИ –
гр.Видин, комисия в състав Анка Велкова – главен инспектор в Д „ИТ“ –
гр.Видин, Красимир Кръстев – зам. кмет на община с.Макреш – представител
на работодателя и Емил Йонов – директор на Дирекция „УТДС“ в община
с.Макреш – представител на работниците, след разследване на злополуката, е
констатирала, че пострадалото лице е ищецът, който е с основно образование,
35 години трудов стаж, от които 2 години на последната месторабота на
4
длъжност „общ работник“, назначен на 21.12.2018г. по проект „Обучение и
заетост“ на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като
трудовият договор е сключен до 21.12.2020г., при пълно работно време от 8
часа; място на извършване – стадионът в с.Макреш, в 12.50 часа на
15.09.2020г.; без преки свидетели; лице указало първа помощ - Камен В.К.;
че ищецът, заедно с Камен В.К. е трябвало да наблюдават поливането на
тревните площи на стадиона в с.Макреш и да преместват пръскачката, когато
е необходимо, като по време на почивката, която е от 12.00ч. до 13.00ч.
останал на работното си място, а Камен К. отишъл да почива, но като се
върнал на работното си място видял, че ищецът Г. лежи на земята, последният
му казал, че се е подхлъзнал, паднал и се оплаква от болки в крака.
Така установената фактическа обстановка от комисията се потвърждава
от представения по делото трудов договор № 58/21.12.2018г., сключен между
страните и допълнително споразумение, сключено към него от 30.12.2019г.
/лист 9 и 10 от делото/, както и от разпита на свидетелите Ц.етан Р.Г.,
Корнелия Г.Василева, Камен В.К. и Веселка Р.Н., които са непротиворечиви и
се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ищецът е инструктиран за безопасност, хигиена на труда и пожарна
безопасност. След изтичане на уговоР.я срок на договора, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 21.12.2020г.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 3297 от 09.10.2019г. на МБАЛ „Св.Петка“ –
гр.Видин, на ищеца е призната 75% трайно намалена трудоспособност поради
общо заболяване за 2 години считано от 01.10.2019г. с водеща диагноза
„епилепсия“.
От медицинските документи по делото и назначената, изслушана и приета
по делото съдебно – медицинска ескпертиза се установява, че след инцидента
ищецът е транспортиран от с.Макреш до МБАЛ „Св.Петка“ – гр.Видин,
където му е направена рентгенография на лява тазобедрена става и
консултация с травматолог и е установена фрактура на шийката на лява
бедрена кост; че специалистът е преценил, че трябва да бъде извършена
оперативна интервенция, която обаче не може да бъде направена в гр.Видин
поради сложността на счупването, поради което на 15.09.2020г. ищецът е
транспортиран до УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ - гр.София. След наново
извършени образни изследвания и консултации, е взето решение за
5
извършване на тотална смяна на тазобедрената става. Поради установена
тахиаритмия и предсърдно мъждене, тоест наличие на висок оперативен риск,
ищецът е преведен в клиниката по кардиология към същата болница, където е
провел медикаментозно лечение за овладяване на това състояние. На
26.09.2020г. е изписан и отново приведен в отделението по травматология,
където на 29.09.2020г. му е извършена оперативна интервенция с тотална
смяна на ставата – ендопротезиране. Проведена е терапия с обезболяващи,
венозни вливания, антибиотично лечение и антикуаголантна профилактика с
Фраксипарин. Извършена е и хемотрансфузия за стабилизиране на кръвните
показатели. Н 05.10.2020г. е изписан с окончателна диагноза: счупване на
бедрената шийка и тотална смяна на ставата; дадени са указания за ХДР, да
не натоварва оперирания крайник и да провежда антикуаголантна
профилактика за още 20 дни в домашна обстановка. Изписан е в добро общо
състояние и е насочен за съответнти контролни прегледи. След изписването
редовно се е явявал на контролни прегледи и ЛКК комисии за определяне на
временна нетрудоспособност. Бил е временно нетрудоспособен за 161 дни.
Установява се още от вещото лице, че признаци на подобно счупване са:
силна болезненост на мястото на счупването, видимо скъсяване на крайника с
деформация – крайникът обикновено е изведен в страни, невъзможност за
стъпване и ходене, периодът на възстановяване е около 6 месеца, като към
датата на освидителстване от вещото лице – 03.05.2022г. пострадалият е
напълно възстановен с изключение на известни ограничения на движенията в
тазобедрената става. Установява още, че състоянието на ищеца съответства да
е причинено по време и начин, съобщен от пострадалия и неговите близки.
Причинено е трайно ограничение на движенията на левия долен крайник,
преживени са болки и страдания; налице е причинно – следствена връзка
между падането и получените увреждания. В съдебно заседание вещото лице
конкретизира, че е възможно да има причинна връзка между припадане от
епилепсия на ищеца и падането му; че степента на сложност на извършената
спрямо ищеца интервенция е голяма по характер, но операцията е била
успешна, като пълно възстановяване не може да има, но ищецът е с добро
възстановяване – при освидестелстването от вещото лице не ползва патерици
или други помощни средства, тоест постигнал е възможният обем на
възстановяване.
Свидетелят Ц..Г. – брат на ищеца установява още, че след инцидента той и
6
съпругата му поели грижите за ищеца, тъй като не можел да се грижи за себе
си. Преместили го в гр.Видин в свой имот, тъй като е на първия етаж; купили
му санитарен стол за да може да го закарват от леглото до тоалетната и
обратно; не можел да се обръща сам в леглото; къпели го и го обгрижвали.
Свидетелства още, че ищецът получил страх от ставане да не би пак да падне
и да си счупи крака; че започнал да става след няколко месеца, но с чужда
помощ; след това започнал да ходи с проходилка, а в последствие с патерици
на около 6 – тия месец, а към 9 – тия месец започнал да се движи сам, но
отново изпитвал страх и ползвал патерици с подлакътник, особено по стълби;
че не можел да спи и бил депресиран, притеснявал се как ще продължи
живота му и не можел да организира нещата си сам, както и че свидетелят го
посещава все още по няколко пъти седмично, тъй като брат му живее сам; че
ищецът не е получавал епилепични припадъци отдавна и не се е оплаквал; че
следствие на травмата получил тромбофлебит, тъй като натоварва и другия
крак, както и че редовно посещава лекар и ползва предписаните му
медикаменти. Същото се установява и от свидетеля К.Василева – снаха на
ищеца, която добавя, че понастояще ищецът живее сам, има проходилка,
обслужва се сам, но почти не се движи; че двата крака са му отекли отдолу;
че се е сринал психически, както и че още изпитва страх от травмата и страх
да не падне отново; че посещава редовно личен лекар д-р Тосева, невролог д-
р Маринова и кардиолог д-р Н., както и че ищецът е много стриктен за
вземане на предписаните му лекарства.
Свидетелят К.К. установява, че в деня на инцидента работели заедно с ищеца
със задача поливане на стадиона в с.Макреш; че свидетелят работил до 12.00
часа, когато казал на ищеца Г., че отива до в къщи да обядва, а ищецът
останал да наблюдава пръскачката, която полива стадиона, тъй като трябва да
има постоянно човек. К. се върнал на стадиона около 12.45 часа и установил,
че ищецът лежи на земята в края на стадиона, а не точно където поливали, но
на тревната площ, като последният му казал, че е паднал. К. се обадил на
тел.112, дошла линейка, както и бус от общината с още читири човека.
Свидетелства, че с ищеца работи от много време по „програмата“, през който
период Г. винаги е бил на работа, не е падал друг път, както и не го е виждал
да му прилошава.
Св. В.Н. установява, че след телефониране от страна на св. К., веднага отишла
на стадиона в с.Макреш и видяла ищеца да лежи по гръб между две кабинки,
7
паднал на тревата, както и че е бил в съзнание и й казал, че се е подхлъзнал и
е паднал; викал и охкал от болка. А също, че вежднъж преди инцидента му
станало лошо и тогава казал, че му е лошо и седнал, но че в деня на
инцидента не се е оплаквал и че винаги изпълнявал съвестно задълженията
си.
Останалите писмени документи приети като доказателства по делото са
несъотносими към правния спор, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От правна страна: съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им, като съдебната практика приема, че искът е
допустим и за настъпила неработоспособност под 50%. Трудовата злополука
се характеризира с травматично увреждане на здравословното състояние,
тоест внезапно и еднократно външно въздействие върху човешкия организъм,
което уврежда ниговите нормални функции; функционална връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение, а именно: през време и
във връзка или по повод на извършваната работа; наличието на специфичен
резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност,
трайна неработоспособност или смърт; наличието на причинна връзка между
увреждането и настъпилата неработоспособност или смърт. В настоящия
случай са налице всички прадпоставки за ангажиране на отговорността на
работодателя: установи се безспоно, че е било налице трудово
правоотношение между ищеца и ответната община в качеството й на
работодател, както и наличието на трудова по характер злополука, причинила
травматични увреждания на здравето на ищеца на 15.09.2020г. по време на
изпълннение на служебните си задължения във връзка с възложена му работа
от ответника. Влязлото в сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО,
има двойствено значение, като от една страна, то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в
него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
8
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото за обезщетяване. Травматичните увреждания на
ищеца са в причинно - следствена връзка описания инцидент /трудовата
злополука/, видно от заключението на вещото лице.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е са налице
предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на
работодателя. Отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е
обусловена от виновно поведение на негов служител или орган. В процесния
случай, трудовата злополука настъпила с ищеца, е установена по предвидения
законен ред – с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. При това
положение, са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1, от КТ, от което
следва, че ответната страна в качеството й на работодател, дължи на ищеца,
като негов работник - обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди.
Неоснователни са възраженията на ответника за наличието на груба
небрежност или съпричиняване на вредата от страна на пострадалия
работник, тъй като доказателства в тази насока не бяха ангажирани –
обстоятелства, които ако са налице - са в тежест на твърдящия ги ответник да
ги установи. Напротив, установи се от доказателствата по делото и в частност
от Протокол № 7 от 09.10.2020г. на ТП-НОИ – гр.Видин, комисия в състав
Анка Велкова – главен инспектор в Д „ИТ“ – гр.Видин, Красимир Кръстев –
зам. Кмет на община Макреш – представител на работодателя и Емил Йонов –
директор на Дирекция „УТДС“ в община Макреш – представител на
работниците, разследвали злополуката, че в деня на инцидента ищецът и
неговият колега К.К. са изпълнявали своите задължения – да поливат
тревните площи на стадиона в с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, като
наблюдават поливането и преместват пръскачката когато е необходимо, като
не са констатирани никакви нарушения от страна на ищеца, тоест същият не е
предприел действия, обуславящи или допринасящи настъпването на
вредоносния резултат, нарушения на безопасността на труда или други. Не се
установи и причинно – следствена връзка между предходно заболяване на
ищеца – епилепсия, и настъпването на трудовата злополука – напротив, от
свидетелските показания се доказва, че в деня на настъпване на трудовата
злополука ищецът е изпълнявал съвестно своите задължения, както
обикновено и не се е оплаквал да му е ставало лошо. Установи се, че
9
причината за настъпилата вреда е подхлъзване и падане на тревната площ на
стадиона – мястото на извършване на възложената му работа. Предвид
изложеното, не са налице фактическите състави на чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ –
пострадалият работник не е допринесъл с никакви действия за настъпване на
трудовата злополука и не е налице твърдяната от ответника груба небражност
или небрежност, при които отговорността на работодателя може да се
изключи или намали.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
на обезщетението следва да бъдат съобразени характерът и степента на
увреждането на ищеца, начинът, по който е понесена вредата от него,
последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на
увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно
отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния
живот, положението в обществото, икономическото положение в страната и
въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. В настоящия случай,
първоначално е било налице силно по интензитет увреждане, при което
ищецът е паднал на земята, получил е счупване на тазобедрената шийка,
вътрешен кръвоизлив, претърпял силна болка, изпаднал в безпомощно
състояне. Травмата е била временно животозастрашаваща, но след успешно
лечение и оперативна намеса с инетервенция с голяма сложност – тотална
смяна на тазобедрената става, е започнало продължително възстановяване за
период от повече от 6 месеца. Последиците от травмата върху ищеца са
средновременни болки и страдания, изразяващи се в невъзможност да се
изправя, да ходи и да се обслужва за период от около 3 месеца без чужда
помощ, а в последствие - с помощно средство и придружител, както и
причинен страх от ново падане и нова травма; оставането на голям
загрозяващ външен белег на крака, дефицит в крайника и походката занапред.
На следващо място, съдът следва да съобрази обществено – икономическите
условия в страната към момента на настъпване на увреждането - 2020г., тъй
като икономическото положение съставлява необходим ориентир за
определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Като
отчита посочените по - горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите и
тяхното значение, включително и времето на настъпване на увреждането и
10
конкретните икономически условия, както и че ищецът е бил трудоспособен,
но е останал без работа, съдът намира, че обезщетението, което би могло да
репарира тези вреди са общо в размер 40 000 лева. В този смисъл искът е
основателен и следва да бъде уважен в този размер, а до пълния претендиран
размер от 80 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се
явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху пресъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното
издължаване.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати разноски в
полза на съда за дължима се държавна такса върху пресъдената сума в размер
на 4% или 1600 лева. На ищеца следва да се пресъдят разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на ½ от 830 лева плюс
3% за горницата над 10 000 лева, съгласно чл.36, ал.2, изр. последно от същия
закон и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо разноски в
размер на 865 лева, а на ответника – съразмерно отхвърлената от иска в
размер на 715 лева, които разноски сред прихващане, се следват само на
ищеца в размер на разликата от 150 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Макреш, ул.“Героги Бенковски“ №88,
представлявана от Кмета на общината, на основание чл.200, ал.1 от Кодекса
на труда и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да заплати на
Г. Р. Г. от с.Макреш, общ.Макреш, обл.Видин, ул.“Втора“ №1, ЕГН
**********, сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпилата на 15.09.2020г. трудова злополука в с.Макреш,
общ.Макреш, обл.Видин, при работа в ответната община на длъжността „общ
работник“, назначен на 21.12.2018г. по проект „Обучение и заетост“ на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, ведно със законната
11
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.09.2020г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
претендирания размер от 80 000 лева, предявен като частичен от 100 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Макреш, ул.“Героги Бенковски“ №88,
представлявана от Кмета на общината, да заплати на Г. Р. Г. от с.Макреш,
общ.Макреш, обл.Видин, ул.“Втора“ №1, ЕГН **********, разноски по
делото след прихващане на насрещно дължимите се – в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Община Макреш, ул.“Героги Бенковски“ №88,
представлявана от Кмета на общината, да заплати в полза на Районен съд
Видин сумата в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за дължима се
държавна такса.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12