РЕШЕНИЕ
№ 3380
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330105634 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът С. И. Б., ЕГН ********** е предявил срещу ОДМВР Пловдив,
ЕИК ******** осъдителни искове за заплащане на сумата от 200,51 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 15.04.2019 г. - 30.06.2020г., получени в резултат
на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно
с мор. лихва върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в
размер на 461,33 лева, считано от съответното число на месеца, следващ
отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил през процесния период на длъжността
«****» в „*****“ на сектор **********, на 12 часови дневни и нощни смени,
като положеният от служителя нощен труд не бил преобразуван в дневен и
така не му било заплатено допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд.
1
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено
ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос
и в които наредби липсват правила за норма за превръщането на нощните
часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на
МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Алтернатовино, ако се счете,
че към изменението на ЗМВР се еприлагал КТ и наредбата за структуата и
организацията на работата заплата да бъдат отхвърлени исковете за исковия
период след влизане в сила на измнението на ЗМВРР с ДВ бр. 60/2020г.,
защото с това изменение въпросът бил изрично уреден и не следва да се
прилага субсидиарно по аналогия КТ и издадените въз снова на него
подзаконови норативни актове, доколкото със законодателенто изменение е
въведен коефициент единица за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е бил
служител в МВР за процесния пеериод, че е полагал труд през нощта по
утвърдени графици и че отчитането на работното време е установено при
сумирано изчисляване на работното време - тримесечно.
Спори се между страните, следва ли положените от служителите на
МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд, с
коефициент 1,143. Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. изрично е предвидено, че
„При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период“, като в приетите след това няколко наредби липсва изрична
2
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при
полагане на нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки,
да подчинят работата на определени категории работници, които полагат
нощен труд, на определени гаранции при условията, определени в нац.
законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на
риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен
труд. Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и
доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането
на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-
гъвкава организация на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да
бъдат засягани правата на работниците и служителите досежно максималната
продължителност на работната седмица и работната смяна. В резултата на
научни изследвания е установено, че полагането на нощен труд от работник
или служител довежда до физиологични, здравни и социални проблеми, като
освен това нощният труд е признат за рисков фактор за здравето на
работещите и безопасността на труда.
Според член 188, ал. 2 от ЗМВР, е предвидена специална закрила на
служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. Фундаментален е
принципът е, че при полагане на нощен труд, сборът от работните часове по
графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Това превръщане,
съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент, който се определя като
съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на нощното работно време. Ето защо в
графика за работа следва да се заложат часове, които след превръщането на
нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допуска
3
работа над определената за периода норма. Изключение се предвижда в
хипотезите, когато за съответното работно място е установено намалено
работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само
през нощта, доколкото в тези хипотези не се извършва превръщане на
нощните часове в дневни. Превръщането има за цел месечната норма да се
определя така, че да не води до полагане на извънреден труд. За периода до
10.07.2020година е налице празнота в уредбата относно сумираното отчитане
на работното време за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР не е била
определена нормална продължителност на работното време през нощта от 8
часа, ето защо съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акт.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че за част от процесния
период субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата – член 9, ал.2, която предвижда че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С изменението в ЗМВР с ДВ бр. 60 от 2020г. член 187, ал. 1 и 4 от
ЗМВР гласи вече, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението межу нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на рабтонот
овреме през нощта. По този начин с последното изменение в ЗМВР бе сложен
ред в сумираното изчисляване на работното време с определяне на
коефициент единица при преобразуване на отработените нощни часове в
дневни.
От приетото по делото заключение на вещото лице С. К., което не е
оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се
установява, че в периода 01.04.2019-30.06.2020г. ищецът е положил 1246 часа
нощен труд, като разликата от 178,1 часа се явява извънреден труд, който не е
бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1506,93 лева, а
4
размера на мор. лихва за периода 1.07.2019-18.04.2022г. възлиза на 347,83
лева. В проведеното на 6.07.2022г. съдебно заседание размерите на исковете
са изменени, като такова изменение е било допуснато от настоящия състав.
С оглед на изложените по-горе мотиви, исковете в изменените им
размери следва да се уважат като доказани и основателни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за адв.
възнаграждение от 325 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 110,28 лева, от
които 60,28 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за
мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В
полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда, а именно – 120 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати на С. И. Б., ЕГН **********
следните суми: сумата от 1506,93 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 178,1 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 15.04.2019г. - 30.06.2020г., както и сумата от
347,83 лева мораторна лихва върху дължимите отчетени на тримесечни
периоди суми за периода 1.07.2019 г. -18.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1506,93 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.04.20221 г. до окончателното изплащане на главницата,
както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 325 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата
от 110,28 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 120 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на
5
съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6