Решение по дело №2243/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Министерство на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Б. Д., срещу решение № 1106 от 22.08.2024 г., постановено по а.н.д №1853 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXII – ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-290/17.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и техническо надзор /ДАМТН/, с което на Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 190а, ал. 1 от ЗВ не е съобразил липсата на материална компетентност на административнонаказващия орган да дава предписания за язовири, включени в приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и техническо надзор, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител Е. З., поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба, предявена от касатора срещу НП № НЯСС-290/17.12.2021 г., издадено от председателя на ДАМТН. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 07-030/13.07.2021 г., съставен от К. Д. Н. – на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Южна Централна България“ при ДАМТН. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 26.04.2021 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите била извършена служебна проверка на язовир „Пясъчник“, находящ се в имоти с идентификатори **** в землището на с. Любен, община Съединение, обл. Пловдив, имоти с идентификатори ****** в землището на с. Паничери, община Хисаря, обл. Пловдив и имот с [идентификатор] в землището на с. Беловица, община Хисаря, обл. Пловдив, собственост на МЗХГ, съгласно Актове за публична държавна собственост *****  Проверката била обективирана в констативен протокол № 07-01-85/ 26.04.2021 г. В хода на проверката, чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията от експлоатацията, било установено, че короната на язовирната стена, която е покрита с асфалтова настилка, е с наличие на надлъжни пукнатини по асфалтовото покритие на основната и на крилната язовирни стени, т.е. че не е изпълнено задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-01-126/19.08.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се възстановят надлъжните пукнатини по асфалтовото покритие на короната на основната и на крилната язовирни стени“, със срок за изпълнение до 25.02.2021 г. С това било прието, че Министерството на земеделието, храните и горите е извършило нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, предвид отразените обстоятелства. Съставен бил АУАН № 07-030/13.07.2021 г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата и на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Възраженията на оспорващия, във връзка с компетентността на административнонаказващия орган, както и тези за допуснати процесуални нарушения в хода на контролната проверка от дата 26.04.2021 г., са неоснователни. Повдигнатите въпроси могат да бъдат предмет на съдебен контрол в самостоятелно съдебно производство по законосъобразността на издаденото от органа предписание по протокол № 07-01-126/19.08.2020 г., за което няма данни да е било обжалвано. Косвен съдебен контрол върху административен акт в рамките на административнонаказателното производство е недопустим. При липсата на доказателства издаденото предписание да е било отменено, за адресата е възникнало задължение за предприемане на съответните възстановителни действия.

Неоснователни са и възраженията на оспорващия за наличието на пороци в съдържанието на издаденото наказателно постановление. Последователно, ясно и непротиворечиво както в АУАН, така и в НП контролните органи са посочили, че отговорността на нарушителя се ангажира за неизпълнение на дадените му с констативен протокол № 07-01-126/19.08.2020 г. задължителни предписания, със срок на изпълнение до 25.02.2021 г. Противно на възраженията на оспорващия, представените по преписката доказателства сочат, че предписанието е съобщено на адресата на 26.08.2020 г., както и че на 26.09.2020 г. негов представител е отразил в самия констативен протокол № 07-01-126/19.08.2020г., че е запознат със съдържанието му. Безспорно е, че МЗХГ, като собственик на процесното съоръжение към дата 26.04.2021 г., не е изпълнило предписанието на контролните органи, с което е реализиран и съставът на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, за което именно нарушение законосъобразно е наложено и предвиденото по вид и размер в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ административно наказание.

Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо и без настъпили вредни последици не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая се установяват отегчаващи обстоятелства, с оглед продължителния период на бездействие от страна на нарушителя. Подобно поведение се явява особено укоримо и с оглед това, че изхожда от структура на държавната власт, която следва да съблюдава за спазване на установения ред на държавно управление. Неминуемо в случая се изисква налагане на ефективна санкция, за да бъдат постигнати целите на административнонаказателната отговорност, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

 

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1106 от 22.08.2024 г., постановено по а.н.д № 1853 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXII – ти наказателен състав.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и техническо надзор /ДАМТН/, с адрес бул. „Г. М. Димитров“ №52 А, София 1797, сумата от общо 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

 

Решението е окончателно.