Решение по дело №377/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 11.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                     МИЛЕН ЕВТИМОВ

                             

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 377 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.И.И., чрез особения му представител адв. А.Л., срещу решението по гр.д. № 70842/2017 г. на СРС, III ГО, 92 състав, в следните части: 1) в частите, в които въззивникът е осъден да заплаща месечни издръжки на децата си К.М. И.и А.М.И. над 52.50 лева до 180 лева (на детето К.), респ. до 140 лева (на детето А.), за периода от 04.10.2016 г. до 31.12.2016 г., 2) в частите, в които въззивникът е осъден да заплаща месечни издръжки на децата си К.М. И.и А.М.И. над 57.50 лева до 180 лева (на детето К.), респ. до 140 лева (на детето А.), за периода от 01.01.2017 г. до 03.10.2017 г., и 3) в частите, в които въззивникът е осъден да заплаща месечни издръжки на децата си К.М. И.и А.М.И. над 70 лева до 180 лева (на детето К.), респ. до 140 лева (на детето А.), от 04.10.2017 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за издръжки за посочените суми и периоди.

Въззиваемата страна Г.Ц.Ц. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Подадена е от М.И.И., чрез особения му представител адв. А.Л., и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 29.10.2019 г. на СРС, III ГО, 92 състав, постановено по гр.д. № 70842/2017 г., с което частният жалбоподател е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 410 лева, представляващи разноски за възнаграждението на особения му представител и държавни такси за издадените му две съдебни удостоверения, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В частната жалба са изложени съображения за недопустимост на определението. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

Ответната страна Г.Ц.Ц. не е взела становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С решението по гр.д. № 70842/2017 г. СРС, III ГО, 92 състав, е предоставил упражняването на родителските права над децата К.М. И.и А.М.И. на майката Г.Ц.Ц., при която децата да живеят, определил е режим на лични отношения на бащата М.И.И. с децата К.и А.и е осъдил бащата да заплаща на децата си месечни издръжки от 180 лева на детето К.и от 140 лева на детето А., двете считано от 04.10.2016 г. (една година преди предявяване на исковете), ведно със законната лихва за забава, а на СРС – да заплати държавна такса върху присъдените издръжки от 460.80 лева.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Присъдените в настоящия случай от районния съд месечни издръжки от 180 лева и от 140 лева напълно отговарят на нуждите на децата К.(която на 30.04.2020 г. е навършила пълнолетие) и А.(който понастоящем е на близо 14 години) от средства за съществуване и образование. Доказателства за доходите на бащата не са събрани, но същият е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи и да получава трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както собствените си, така и на двете си деца, екзистенциални нужди. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

Частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 29.10.2019 г. на СРС, III ГО, 92 състав, постановено по гр.д. № 70842/2017 г., е процесуално допустима, но неоснователна. Частният жалбоподател е останал задължен за разноски, дължими на Софийския районен съд, поради което срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК в този случай не важи – винаги, когато с решението си съдът е пропуснал да осъди дължащата държавни такси и разноски страна по смисъла на чл. 78, ал. 6 ГПК, той следва служебно да присъди тези такси и разноски. Жалбоподателят е дължал разноски от 400 лева за възнаграждението на особения му представител, който му е бил назначен, и от които разноски другата страна е била освободена, както и държавни такси в общ размер на 10 лева за издадените му две съдебни удостоверения, поради което правилно първостепенният съд го е осъдил да заплати посочените суми по сметка на СРС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът и частен жалбоподател се осъжда да заплати по сметка на СГС сумата от 494.40 лева, от които 179.40 лева – държавна такса за въззивната жалба, 15 лева – държавна такса за частната жалба, и 300 лева – разноски за възнаграждението на особения му представител за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 70842/2017 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав, в обжалваните части.

ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.10.2019 г. по гр.д. № 70842/2017 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав.

ОСЪЖДА М.И.И. да заплати по сметка на СГС държавни такси и разноски в размер на 494.40 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.