МОТИВИ по
в.н.а.х.д. № 4600/2020г. на Софийски градски съд, НО, I въззивен състав
С решение от 20.05.2019г. по
н.а.х.д. № 5284/2018 г. на СРС, НО, 14-ти състав, обвиняемият Л.Л.Л. е признат
за невиновен в това, че на 31.082017г. около 14.00 часа в гр. София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
“C 180” с рег. № *******, по бул.
„Александър Малинов”, с посока на движение от ул. „Филип Аврамов” към бул.
„Андрей Сахаров”, и в района на кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев”, да е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 25, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата: „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”, като Л.Л.Л. е предприел маневра по преминаване в в съседната отдясно лента,
без да пропусне движещия се по нея с по – висока скорост от тази на автомобила
мотоциклет с марка „Хонда”, марка
„Хорнет”, с рег. № *** , управляван от Г.К.К., и по непредпазливост да е
причинил на Г.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната
малкопищялна кост в проксималаната част, което е реализирало медико –
биологичния квалифициращ признак: „Трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни”, поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан по повдигнатото му поведение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Недоволство от това произнасяне е
изразил прокурорът. Във въззивен протест и в допълнение към него, изготвено
след запознаване с мотивите на съда, прокурорът определя решението на първата
инстанция като неправилно. Твърди се, че в рамките на проведеното по делото
съдебно следствие може да се направи категоричен извод за виновността на
обвиняемия по повдигнатото му обвинение. Сочи, че разпоредбата на чл. 343 НК е
бланкетна и препраща към Закона за движение по пътищата. Сочи се, че за да бъде
осъществено инкриминираното деяние се
изисква водачът на моторното превозно средство да е нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост да е допуснал причиняването на средна телесна
повреда. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че Л. е допуснал
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра по преминаване в
съседна пътна лента да пропусне движещия се по нея мотоциклет, управляван от Г.К.К..
Излагат се съображения, че видно от заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, причина за настъпилото произшествие са субективните
действия на обвиняемия. Сочи се, че фактическите изводи на
съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Отправя се искане
въззивният съд да отмени атакуваното решение и да признае обвиняемия за
виновен.
Прокурорът при СГП в съдебно заседание поддържа
протеста, допълнението към него, както и всички изложени в тях съображения. Излага доводи, че първата инстанция не е направила прецизен
анализа на доказателствения материал по делото и не е обсъдила в цялост
свидетелските показания и приетата авто-
техническа експертиза. Сочи, че от назначената допълнителна АТЕ по безспорен
начин се установява механизма на извършване на инкриминираното деяние. Твърди,
че от същото заключение следва извода, че пряка и непосредствена причина за
настъпването на ПТП, а от там и на вредоносния резултат спрямо пострадалия, е именно несъобразеното с
пътната обстановка престрояване на лекия автомобил от една пътна лента в друга.
Поддържа, че вследствие нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП подсъдимият по
непредпазливост е причинил телесна повреда на пострадалия, като е без значение
обстоятелството, че подсъдимото лице е управлявало лекия автомобил със
съобразена скорост. Излага подробни съображения за действията, които са
предприели водачите и на двата автомобила. Счита, че не е налице съпричиняване,
а деянието е съставомерно както от обективна, така и от обективна страна. Моли
да се отмени първата присъда и да се постанови осъдителна такава, с наказание
около средния размер.
Обвиняемият Л.Л.Л. в производството пред СГС е редовно
призован, но не се явява.
Защитникът пледира решението на първата инстанция да
бъде потвърдено, като смята доводите в
протеста за неоснователни. Изразява несъгласие с изложеното от представителя на
държавното обвинение в открито съдебно заседание, в конкретика сочи повишената
скорост на мотоциклета, който се е движел с 65 км/ч. Поддържа, че от
заключението на допълнителната АТЕ се установява, че причината за възникването
на ПТП е несъобразената скорост на мотоциклетиста. Сочи, че не е налице съпричиняване,
тъй като вината за настъпването на ПТП – то е изцяло на мотоциклетиста, който е
нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗдвП, като подсъдимото лице не е нарушило
чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли решението, с което обвиняемият е оправдан да
бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът на прокурора е основателен.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която в п-
голямата си част намира безусловна и несъмнена опора в събрания пред първата
инстанция доказателствен материал. В друга част обаче, след назначаването на
повторна автотехническа експертиза, настоящата съдебна инстанция възприема
съществени различия във възприетата от първата инстанция фактическа обстановка,
а именно:
Л.Л.Л. е роден на ***г***, български гражданин, женен,
със редно образование, работи във фирма „Транс Експрес” на длъжност „шофьор”,
неосъждан, ЕГН: **********.
На 31.08.2017г. около 14,00 часа, в гр. София, по бул.
„Александър Малинов” обвиняемият Л.Л.Л.
управлявал лек автомобил с марка „Мецедес”, модел „C180”, с рег. № *******, с посока на
движение от ул. „Филип Аврамов” към бул. „Андрей Сахаров”, като наближавал
кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев”. По времето, когато лекият автомобил се
движел по платното времето било ясно, видимостта нормална, а пътната настилка
на бул. „Александър Малинов” била покрита с дребнозърнест асфалт, сух и без
нерваности. Пътното платно на бул. „Александър Малинов” било предназначено за
двупосочно движение с три пътни ленти по посока на движение на управлявани от
обвиняемия лек автомобил. Освен това трите пътни ленти били разделени една от
друга с единична прекъсната разделителна линия /пътна маркировка М3, съгласно
чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП/, като в ляво от същите се намирал разделителен
остров, а от дясната им част имало тротоар. Обвиняемият Л. се движел средната пътна лента, като скоростта му била
36 км/ч.
По същото време св. Г.К.К. управлявал мотоциклет с
марка „Хонда”, модел „Хорнет”, с рег. № ********, като същият се придвижвал по
бул. „Александър Малинов”, с посока на движение от ул. „Филип Аврамов” към бул.
„Андрей Сахаров”, наближавайки кръстовището на бул. „Андрей Ляпчев”. Свидетелят
К. се движел със скорост от 65 км/ч.
в дясната пътна лента.
Преминавайки през кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев”
и преди да излезе от него водачът на лекия автомобил „Мерцедес” предприел
изпълнение на маневра смяна на пътната лента, като от средната пътна лента
навлязъл в дясната пътна лента. В това време мотоциклет „Хонда” се е движел
върху дяната пътна лента със скорост 65 км/ч. и в същата посока на лекия
автомобил „Мерцедес”. При навлизане в съседната отдясно пътна лента, макар и
обвиняемият да е бил длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства,
не е сторил същото, тъй като не пропуснал движещият се вече по нея мотоциклет
марка „Хонда”, модел „Хорнет”, с рег. № ********
с водач св. К., който се е движел с по – висока скорост. След навлизането на
лекия автомобил „Мерцедес” върху дясната пътна лента, водачът на мотоциклет
„Хонда” е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирал удар с
автомобила. Лекият автомобил марка „Мерцедес” е навлязъл с десните си
колела върху дясната пътна лента на 1,4
метра от разделителната линия на двете пътни ленти, като мотоциклета „Хонда” се
е ударил с предното си колело в задната дясна част на лекия автомобил. След
удара мотоциклета и мотоциклетиста са паднали на десните си страни, като
мотоциклета е продължил движението си върху дясната пътна лента, плъзгайки се
до мястото на около 10 места след мястото на удара., оставяйки следа от
задиране върху асфалта. Тялото на мотоциклетиста се е отклонило на дясно,
навлизайки в тротоарната площ. След удара лекият автомобил марка „Мерцедес” е
продължил движението си, като се е установил върху дясната пътна лента.
Обвиняемият Л. е изчакал на място пристигането на
полицейските служители и на спешна медицинска помощ, тъй като бил подаден
сигнал на тел. 112 за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Екип на спешна
медицина завел пострадалия от инцидента в здравното заведение УМБАЛ „Св. Анна”
АД за оказване на медицинска помощ. Там се установило, че вследствие на ПТП св.
К. е получил телесни увреждания. Бил изготвен протокол за оглед, протокол за
ПТП и скица.
В изготвеното заключение по назначената съдебно –
медицинска експертиза е отбелязано от вещото лице, че в резултат на пътнотранспортно
произшествие св. Г.К.К. е получил
следните травматични увреждания:
- контузия на нервни коренчета в поясната област на
гръбначния стълб, умерено изразен лумбо – ишиалгичен синдром; охлузвания в
дясната седалищна област, които травми в съвкупност са реализирали медико –
биологичния квалифициращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”;
- счупване на дясната малкопищялна кост в
проксималната част, което е реализирало медико – биологичния квалифициращ
признак „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за рок по – дълъг от 30 дни”.
От заключението на тройната авто – техническа
експертиза в хода на въззивното производство се установява, че причината за
настъпилото ПТП е субективните действия на водача на лекия автомобил марка
„Мерцедес” със системите за управление на автомобила, който е предприел
изпълнение на маневра смяна на пътната лента, като е навлязъл в дясната пътна
лента от средната в момента, в който към него е приближавал мотоциклет „Хонда”,
движещ се в дясната пътна лента, като е навлязъл в опасната му зона за спираме. В същото се посочва още, че субективните
действия на водача на мотоциклета, който се е движел със скорост по – висока от
максимално разрешената, е довело до невъзможност да намали скоростта си до
скоростта на движещия се пред него автомобил, от което се е реализирал удара
между двете МПС.
Фактическите изводи на СРС са формирани след анализ на
събраните по делото доказателствени материали - чрез показанията на свидетелите
Г.К.К., А. Е. Б., Б. Н. Б., Х. Л. Л.; от заключението на тройната
автотехническа експертиза, на съдебномедицинската експертиза, на видео –
техническата експертиза, констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум на
произшествието, справка за съдимост и др.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло изготвеното
и прието заключение на тройната съдебно – автотехническа експертиза като
професионално обосновано, точно и пълно. Въз основа на тройната автотехническа
експертиа по експертен път се извежда информация за мястото на удара по дължина
и широчина на пътното платно, за скоростта на движение на двете превозни
средства, за опасните зони на спирането им и за предотвратимостта на удара.
Обсъдените параметри са изведени по научен път от експертите инженер И.Т., инж.
Т.Т. и инж. Х.В., като имат доказателствена обезпеченост и в огледния протокол,
в скицата на местопроизшествието и в показанията на свидетелите Б. и К... От
всички тях се изяснява несъмнено обективно възможният механизъм на настъпване
на произшествието при особеностите на пътя и движението на леките автомобили.
В заключението по тройната автотехническа екпертиза е
посочено, че мястото на удара между мотоциклет „Хонда” и л.а. „Мерцедес” по
широчина на платното за движение по бул. „Александър Малинов”, е на 1,6 м.
вляво от десния бордюр по посока на движението на мотоциклета и по дължина на
платното за движение, е на 9 м. след линията на ориентира по посока движението
на същия мотоциклет. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента, по която се е
движел мотоциклет „Хонда”. Вещите лица са заключили още, че скоростта на
движение на л.а. „Мерцедес”
непосредствено преди настъпването на удара с мотоциклета и преди
настъпването на ПТП, е била около 36 км/ч. В същото време в заключението си и
съобразно дадените разяснения в открито съдебно заседание от 26.04.2021г. се
сочи, че скоростта на движение на мотоциклета „Хонда” преди настъпването на ПТП
е била около 65 км/ч., а скоростта на мотоциклета
„Хонда” непосредствено преди настъпването на удара е била 36 км/ч. Вещите лица
дават и разяснение, че скоростта от 65 км/ч. е около 15-20 метра преди
настъпване на удара, като мотоциклетът от този момент до момента на удара е
намалявал скоростта си, но не с авариен режим. Поддържат и че не може да се
определи от видеоклипа дали автомобилът е подал мигач за престрояване, но
същото е извършено плавно от средна към дясна пътна лента. В заключението на
тройната автотехническа експертиза е отбелязано, че опасната зона за спиране на
мотоциклета за определената му скорост на движение 65 км/ч. е около 46, 5м.,
като безопасната дистанция между двете превозни средства би била около 15,64 м.
Вещите лица освен това уточняват и че водачът на мотоциклет „Хонда”, движещ се
със скорост на движение 65 км/ч. не е имал техническа възможност да намали
скоростта на автомобила и да предотврати настъпването на удара и ПТП. Сочат и
че водачът на мотоциклет „Хонда”, ако се е движел с максимално разрешената
скорост на движение 50км/ч. е щял да има техническа възможност да намали
скоростта си до скоростта на движение на автомобила преди мястото на удара, при
което е нямало да настъпи удар между двете МПС- та, съответно нямало е да
настъпи и ПТП.
По отношение на показанията на свидетеля Ангел Б.
настоящият съдебен състав ги кредитира в цялост като достоверни и логично
поднесени, кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал. Същият
заявява, че водачът на мотоциклет „Хонда” след като е преминал кръстовището е
тръгнал да се пристроява в дясната лента за движение по бул. „Александър
Малинов” към кв. „Дружба”. В същия този момент автомобилът марка „Мерцедес”,
движещ се в средната лента за движение на кръстовището е бил пред моториста и
се е престроил от средната в дясната лента и по този начин е засякъл моториста,
който се блъснал в дясната част на автомобила. Св. Б. прави и уточнение, че
мотористът е тръгнал да се пристроява една идея по- рано от водача на лекия
автомобил. Този свидетел е пряк очевидец на настъпилото ПТП, като дадените от
него показания се оценяват като достоверни и логични от въззивният съд, тъй
като напълно кореспондират както със заключението по приетата по делото тройна
автотехническа експертиза, така и с това по видео- техническата експертиза. В
последната е отбелязано движението на двете моторни превозни средства, като е
посочено, че зад лекия автомобил марка „Мерцедес” се е движел мотоциклет и след
кръстовището автомобилът преминава в крайна дясна лента, заобикаляйки
относително по – бавно движещ се пред него тъмен автомобил. Същевременно
движещият се зад него мотоциклет също се престроява в крайно дясно платно.
Забелязват се и кадри на падането на мотоциклетиста на пътното платно на
дясната си страна. Въззивният съд намира, че не е налице противоречие между
двете горепосочени заключения, както и между св. показания на Б., като същите
са логично издържани взаимно подкрепящи се.
Няма противоречие между събраните чрез разпит на
свидетелите Б.Н.Б. и Х. Л.Л. показания, а също така и между тях и експертизите
или писмените доказателства. В съвкупност и с еднопосочна насоченост те
формират фактическите изводи по начина, възприет по - горе.
Горепосочените свидетели Б. и Л. дават сведение относно момента след
настъпването на процесното ПТП, както и нанесените телесни увреждания на
пострадалото лице, което е било откарано с линейка до болнично заведение след
подаден сигнал на тел. 112. Настоящият съдебен състав кредитира същите, тъй като
счита, че те са логично издържани, достоверни и кореспондиращи с изготвените по
делото заключения от експертизи: съдебно – медицинска, видео – техническа и
тройна автотехническа.
По отношение на дадените показания от свидетеля Г.К.настоящата
инстанция ги кредитира само в частта, в която се описва механизма на настъпване
на ПТП, тъй като в тази част същите кореспондират с останалия по делото
доказателствен материал, в конкретика дадените св. показания от св. Б. и
заключението по приетата тройна автотехническа експертиза. Въззивният съд не
дава вяра на показанията на св. К. относно скоростта, с която същият се е
предвижвал- около 40км/ч., тъй като същите противоречат на изводите на вещите лица в горепосоченото
заключение по тройната автотехническа експертиза.
По отношение на показанията на обвиняемия Л.
въззивният съд дава вяра на тази част от тях, в която се описва механизма на
настъпване на ПТП, тъй като същите синхронизират с останалите данни по делото.
Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на показанията на Л. в частта, в
която е посочил скоростта, с която се движел – около 20 км/ч., както и че е
подал мигач преди да се престрои, тъй като същите намира за изолирани в тази
насока.
На основата на така възприетата фактическа обстановка
въззивният съд намира, че районният съд неправилно е приложил материалния
закон, като не е дал вярна правна оценка на фактите, включени в обвинението.
По убеждение на въззивния съд обвиняемият Л.Л.Л. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б. „Б”, вр. с чл. 342, ал. 2 от НК.
Най-напред от обективна страна обвиняемият Л.Л.Л. на
31.08.2017г. около 14,00 часа в гр. София, при управление на моторно превозно
средство – лека автомобил марка „Мерцедес”, модел „C 180” с рег.
№********по бул. „Александър Малинов”, с посока на движение от ул. „Филип
Аврамов” към бул. „Андрей Сахаров”, и в района на кръстовището с бул. „Андрей
Ляпчев”, да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 25,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента , водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”, като Л.Л.Л.
е предприел маневра по преминаване в съседната отдясно пътна лента, без да
пропусне движещия се по нея с по – висока скорост от тази на автомобила
мотоциклет с марка „Хонда”, модел „Хорнет”, с рег. № ********, управляван от Г.К.К.,
и по непредпазливост да е причинил на Г.К.К. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясната малкопищялна кост в проксималната част, което е
реализирало медико – биологичния квалифициращ признак: „Трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни”
От възприетата фактология по несъмнен начин се
установява, че обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и това нарушение е изградило
причинно следствен процес, довел до съставомерния резултат за настъпването на
ПТП – то и по отношение на св. Г.К..
На първо място, обиняемият Л. е осъществил изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление, тъй като е управлявал л.а. марка „Мерцедес”, модел
“C 180” с рег. № *******,
боравейки с механизмите и приборите за управление на превозното средство.
Същевременно, при управление на МПС обв. Л. е нарушил и бланкетните разпоредби,
посочени в постановлението на СРП, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК спрямо обвиняемия. В този смисъл по делото се
доказа, че обв. Л. е предприел маневра за преминаване в съседната отдясно пътна
лента, без да пропусне движещият се по нея с по – висока скорост от тази на
автомобила мотоциклет с марка „Хонда”, модел „Хорнет”, с рег. № *****. По този
начин обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.
2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента , да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по нея. Именно, нарушавайки посоченото задължение, обвиняемият
е започнал да извършва маневра в дясната пътна лента, без да пропусне движещият
се вече по нея мотоциклет, при което е причинил ПТП с последния, управляван от
св. К..
В резултат на удара на водача на
мотоциклета Г.К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясната малкопищялна кост в проксималната част, което е реализирало медико –
биологичния квалифициращ признак „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за рок по – дълъг от 30 дни”
– средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК.
Въззивният съд намира, че е правилен
извода на представителят на държавното обвинение, че е налице съпричиняване от
страна на водача на мотоциклета с марка „Хонда”, модел „Хорнет”, с рег. № *****,
тъй като същият се е движел с 65 км/ч., което е нарушение от страна на св. К.
на позволената скорост на движение на пътни превозни средства в границите на
населено място (съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - 50 км/ч за пътни превозни
средства от категория В). От заключенията на тройната автотехническа експертиза се
установява, че опасната зона за спиране на мотоциклета за определената му
скорост на движение 65 км/ч. е около 46, 5м., като безопасната дистанция между
двете превозни средства би била около 15,64 м. Вещите лица освен това уточняват
и че водачът на мотоциклет „Хонда”, движещ се със скорост на движение 65 км/ч.
не е имал техническа възможност да намали скоростта на автомобила и да
предотврати настъпването на удара и ПТП. Сочи се и че водачът на мотоциклет
„Хонда”, ако се е движел с максимално разрешената скорост на движение 50км/ч. е
щял да има техническа възможност да намали скоростта си до скоростта на
движение на автомобила преди мястото на удара, при което е нямало да настъпи удар между двете МПС- та, съответно
нямало е да настъпи и ПТП. Налице е и причинно-следствена връзка между
поведението на обв. Л. и настъпилото увреждане на телесния интегритет на свид. К..
За осъществяването на състава на престъплението по чл. 343 от НК е
необходимо да се констатира причиняване на телесна повреда по непредпазливост
вследствие на виновно нарушение на правилата за движение. Нарушението на
правилата от своя страна може да бъде умишлено или непредпазливо, като
последното се взема като снижаващ отговорността фактор при индивидуализация на
наказанието, но не може на самостоятелно основание да изключи нуждата от
прилагане на наказателна репресия. В този смисъл е и т. 3 на ППВС № 1 от
17.01.1983 г. и Р-466/1982 г. на 3 н.о. Иначе казано - неправилната преценка на
пътната обстановка не съставлява от фактическа страна незнание на
обстоятелствата, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 343 от НК, а от
правна страна това не води до изключване на вината щом като неправилната
преценка се дължи на непредпазливост.
Престъплението е съставомерно и от
субективна страна. Обвиняемият е действал при форма на вина непредпазливост и
по-конкретно небрежност - същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. На първо място обв. Л. е бил длъжен да предвиди настъпилия престъпен
резултат, доколкото е имал задължение по ЗДвП и ППЗДвП да управлява лекия
автомобил съобразно правилата за движение, като при извършване на маневра,
свързана с навлизане в съседна пътна лента, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, движещи се по нея. На следващо място същият е можел да
предвиди, че в резултат на неправомерното му поведение може да причини
настъпилия престъпен резултат. От това
следва, че поведението на обвиняемия Л. е причина за настъпване на
общественоопасните последици, а именно причиняване на средна телесна повреда на
св. Г.К..
На следващо място обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание "глоба". Налице са предпоставките за приложението на чл.
78а НК: обв. Л. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност, за
извършеното престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода"
в размер до 3 години или "пробация" (като същото е непредпазливо),
като от престъплението не са настъпили преки и непосредствени имуществени
вреди, поради което същите не подлежат на репариране. Предвид добрите
характеристични данни за дееца, трудовата му ангажираност и финансовото му
състояние административното наказание следва да се определи към неговия
минимум. Предвид изложеното индивидуализираното спрямо обвиняемия
административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева се явява
законосъобразно и справедливо.
На основание чл. 78а, ал. 4 НК следва да
се наложи на обвиняемия Л. и административно наказание "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3 месеца, считано от влизане на решението в
сила, доколкото разпоредбата на чл. 343г НК предвижда кумулативното налагане на
такова наказание при извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б" НК. Същото се налага
предвид характера и обществената опасност на конкретно извършеното
престъпление, съобразявайки и засягането на телесния интегритет на пострадалото
лице. С прилагането на така определеното допълнително наказание в пълна степен
биха се постигнали целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 36 НК.
Освен това, размерът на административното наказание е определен към неговия
минимум с оглед на което същото се явява справедливо и съобразено с
обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК въззивният съд осъди обв. Л.Л.Л. да заплати п направените по делото разноски
в размер на сумата от 319, 99 лв. в полза на СДВР, както и сумата от 1345,50 лв. в полза на СГС.
Така мотивиран СГС постанови решението си, чрез което
отмени първостепенния акт и осъди обвиняемия за това в причинно - следствена
връзка със съставомерния резултат да е нарушил правилата за движение по чл. 25,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.