МОТИВИ към присъда № 26 от 08.05.2013 г.
по НОХД № 50/13 по описа на СОС
Подсъдимият
Д.Л.Ц. е предаден на съд
ЗА това, че :
На 14.03.2011г. в гр. Силистра, обл Силистра, в кухненско помещение на апартамент, находящ
се на ул. „Анастас Янков” №47, вх.А, ет.1, ап.2
умишлено е умъртвил Т.Г. М. от гр. Силистра, чрез нанасяне на прободни
рани в областта на гърдите с нож.
Престъпление чл.115 от НК.
При първоначалното разглеждане на делото подсъдимият
е бил признат за виновен в извършване на посоченото престъпление, но при
въззивния контрол, първоинстанционния съдебен акт е бил отменен, поради
допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е
било върнато за ново разглеждане.
Пред
настоящия съдебен състав, в съдебно заседание ,подсъдимият Ц. се явява лично и с редовно упълномощен
защитник.
Пострадалите
– гр. ищци: Г.Т.Г., К.Т.Н., М.Т.Г., С.Т.Г. - с редовно упълномощен повереник.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се наложи наказание
около средния размер лишаване от
свобода, а гражданските искове следва да
се уважат по основание,като размерът бъде определен по справедливост.
Повереникът на гражданските ищци подържа гр. искове по размер и основание, излага мотивировка в
тази насока.
Защитникът на
подсъдимия Ц. излага доводи, че същият трябва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 115 ал.1 от НК, поради недоказаност на същото, алтернативно,
по преценка на защитата правилната квалификация на деянието следва да бъде по
чл. 119 от НК.
Подсъдимият Ц.
дава обяснения, че е действал при самоотбрана, като отнел насочения към него
нож от пострадалия и е нанесъл един удар с ножа в тялото на М.Изразява съжаление за случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните, в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 279 и 280 от НПК,
доказателства, прие за установено следното.
Подсъдимият Ц.
и пострадалият М. живеели в един и същи жилищен блок, находящ се в гр. Силистра
на ул. Д-р Анастас Янков” № 47. Двамата
били съседи и живеели сами в апартаментите си. Не са имали конфликти или лоши
съседски взаимоотношения.
На 14.03.2011
год. след като се върнал от работа, подс. Ц. се отбил в близкото заведение. Там консумирал бира. Около 18 часа, когато се прибирал в
дома си, до входа на блока се срещнал с пострадалия М. Последният, според
обясненията на подсъдимия бил в нетрезво
състояние. М. поканил подсъдимия да се
почерпят в апартамента му, по повод завръщането му от Бургас, където известно
време гостувал на дъщеря си. Двамата
влезли в жилището на пострадалия, в кухненското помещение. Подсъдимият седнал
срещу прозореца, а пострадалия до прозореца, пред телевизора. На масата е имало
множество вещи - торбички с лекарства, кутия от сухи пасти, бележки, нож и др.,
в това число и малка пластмасова бутилка от 0.500 л. /Макар същата да
не е описана и фиксирана в огледния протокол, съдът приема наличие на същата,
видно от фотоалбум – сн. 6 и 22. Словесната пестеливост на разследващите
органи в протокола, обективиращ посоченото действие по разследването, не лишава
същото от доказателствената стойност, имайки предвид, че релевантните по делото
обстоятелства се установяват и от изготвените към посочения момент веществени
доказателствени средства - фотоснимки/.
Около 21 ч.,
през което време подсъдимият и пострадалият консумирали голямо количество
алкохол - приблизително по 300-400 мл. ракия, свършили цигарите и подс. Ц. отишъл да
купи с пари, които му дал пострадалия. След връщането му в апартамента
почерпката продължила, като вече подсъдимият седнал на стола пред телевизора,
тъй като пострадалият бил седнал на неговото място. През изтеклото време до
около 23-23.30 ч. двамата разговаряли за различни неща, като подсъдимият си
спомня единствено темата, касаеща дъщерята на пострадалия, тъй като този
разговор е станал и причина за спречкването между тях. Поради сприхавия
характер на пострадалия и изпитото голямо количество алкохол, същият се обидил
от въпрос на подсъдимия за дъщеря му като
започнал да обижда и псува подс. Ц. . Взел малката пластмасова бутилка и с нея ударил
подсъдимия по лицето, като се пресегнал през масата. Подсъдимият се изправил,
взел ножа и нанесъл четири удара в
областта на гръдния кош на постр. М., който е бил в
седнало положение. Всеки един от ударите е нанесен със замах, с отпусната към
тялото ръка, като четирите наранявания
са проникнали приблизително на една и съща дълбочина.
След случилото
се , подс. Ц. без да окаже помощ на М. се прибрал в
дома си и на следващия ден продължил ежедневните си дейности без спомен за случилото се.
На 15.03.2011
год. дъщерята на постр. М. - свид.
К.Н. по телефона се обадила на свид. М.Г.- съседка на
пострадалия да пита, дали е виждала баща й, защото тя му звъняла, но той не й
отговарял. След като позвънила на входната врата и никой не се показал Г.
уведомила Н., че вероятно М. го няма в
дома му.
На 16.03.2011
год. в 8.30 часа свид. Г. отново била помолена от свид. Н. да влезе в дома на баща й и да види какво е
станало. Г. със съпруга си влезли в апартамента на пострадалия. Входната врата
не била заключена. В кухнята установили, че на пода се намира трупа на постр. М., след което уведомили органите на полицията.
От заключението
по назначената съдебно-медицинска експертиза в досъдебната фаза на процеса,
извършения оглед и аутопсия върху трупа на Т.Г. М. е видно, че са установени
следните обективни находки: четири прободно-порезни наранявания, а именно:
прободно-порезно
нараняване на границата на гръден кош и шията в ляво с прерязване на шийната
мускулатура"; раневият канал е с посока отдясно
наляво, отвън навътре и леко отдолу нагоре, с дълбочина около 10 см.;
прободно-порезно нараняване
на гръдния кош
в ляво с раневи канал от
около 8 см.
С посока отляво надясно, с хоризонтален ход проникване в белия дроб;
прободно-порезно нараняване
на гръдния кош
в ляво с проникване в гръдната кухина, прерязване на
сърцевата торбичка, стените на дясна и лява сърцеви камери с хоризонтален
ход отзад напред и дължина на раневия
канал около 11 см.
;
проникващо прободно-порезно нараняване в дясна
гръдна половина с прерязване на диафрагма, проникване в коремна кухина и
прерязване на преден ръб на черния дроб, с кос ход отляво надясно отгоре надолу
и отвън навътре с дължина на раневия канал около 10 см. И други съпътстващи
заболявания.
Смъртта на постр. М. се дължи „на прободно-порезното нараняване на
сърцето, довело до кръвоизлив в сърдечната торбичка и тампониране на сърцето,
което е и непосредствена причина за настъпване на смъртта."
При настъпване
смъртта на М. същият, видно от експертизата е бил в тежка степен на алкохолно
опиване- наличие на 3.07% /промила/ алкохол в кръвта.
Съгласно
заключението по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза , с
оглед указанията на Апелативен съд Варна , / ако и същата да не носи името трасологична, предвид изложените в нарочно определение
мотиви/ е видно, че всички наранявания са нанесени с предмет с остър връх,
режещ ръб, който е бил с посока надолу. Положението , в което са се намирали
двете дела , по никакъв начин не отговаря на описаното от подс.
Ц.. Макар и с вероятност, експертите са категорични, че тия наранявания не
могат да бъдат нанесени в положение , в което пострадалият М. да е бил изправен
, напротив, по-скоро същият е правил опити да стане от стола в момента, в който са му нанасяни ударите.
Подсъдимият е бил изправен . Разстоянието между двамата е било дължината на
ръката на подсъдимия плюс дължината на ножа, предвид приблизително еднаквите
дължини на раневите канали на раните – 8-11 см.
Физическата
годност на М. да се защитата е била силно намалена предвид тежката степен на
алкохолно опиване - 3,07 промила и
поради тежките заболявания от които е страдал – исхемична
болест на сърцето с прекаран стар инфаркт на миокарда и оформена голяма аневризма на сърцевия мускул на лява камера с наличие на тромб в разширението.
Седящото
положение на постр. М. се доказва , а и опровергава
версията на подс. Ц. за самозащита и с това, че намерените кървави следи по
пердето, изследвано при допълнителната експертиза, са получени от размахване на
ножа по време на причиняване на нараняванията, в резултат на рязкото изваждане
на ножа от тялото и повторното нанасяне на удар. При самите удари не е имало
струи кръв, не е засегнат кръвоносен съд , от които да се образува кървавата
следа по пердето. Същата отговаря на „пръски”, получени по описания механизъм,
който пък изключва зацапвания по дрехите на подс. Ц..
Съдът прие
съдебномедицинските експертизи като компетентно изготвени, въпреки възраженията
на защитата. В стремежа си да защити версия за самозащита и/или превишаване
пределите на неизбежна отбрана процесуалният представител на подс. Ц. оспорваше всеки отговор на вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза , задавайки многократно едни и същи въпроси и
въпроси, касаещи „веществени доказателства” , каквито не са прилагани по
делото. Стигна се дори до там да се иска отговор на въпрос, дали пръските кръв по пердето
са от менструална кръв. До колко могат да се получат такива пръски по
перде от такава кръв не касае предмета
на доказване по конкретния казус при положение, че безспорно и без експертиза се касае за
труп от мъжки пол.
Изготвените
заключения отговарят в пълен обем на
поставените въпроси и успешно са защитени
в съдебно заседание. Вещите лица сочат, че описаните прободно-порезни рани са
нанесени една след друга в изключително кратък интервал от време и са
категорични в заключението си. Този факт, оборва заявеното от подсъдимия, че е
нанесъл един удар с отнетия от пострадалия нож и то само в областта на корема.
Ударите с ножа са четири, целенасочени, в жизнено важни за живота и здравето
места на човешкото тяло – торса. Вещите лица заявяват, че видът, размерът,
характерните особености на раните говорят за едно оръдие на престъплението –
нож, открит и иззет по време на извършването на първоначалните процесуално
следствени действия и обект на
експертизата.
Макар и да не
бе получен категоричен отговор защо и как
пострадалият е станал и паднал на местото, където е намерен, вещите лица
не изключват възможността тези движения да са извършени след нанасяне на
ударите в тялото.
При разпита на
в.лице д-р Д. бяха отстранени и наличните в двете експертни заключения
противоречия, относно механизма на нанасяне на ударите , местоположението на
двете тела и фиксираните кървави следи. Логично е, когато вещите лица не
разполагат с целия доказателствен материал / както е било при аутопсията на
трупа / в отговорите им да има различия и в резултат на последвалата експертиза
техните заключения да са по-пълни и по-точни, колкото и това да не се нрави на
защитата, която пък голословно твърди, че експертите правят изводи за
субективната страна на деянието
От
заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства,
компетентно защитена от вещото лице в съдебно заседание е видно, че кръвта по
ножа е от кръвна група „А”, като със същата кръвна група е и пострадалия.
Заключението
на вещото лице по дактилоскопната експертиза е, че две от годните за изследване
дактилоскопни следи, иззети при огледа на местопроизшествие от 16.03.2011г.,
съответно от кутия цигари „ММ” са идентични от отпечатъка на десния палец и две
от иззетите при същия оглед дактилоскопни следи, иззети от пластмасово шише
„Дерби” с жълтеникава течност в него са идентични съответно с отпечатъка от
левия палец и левия показалец на подсъдимия Ц.. Това по безспорен начин доказва
присъствието на подсъдимия в кухненското помещение на жилището на пострадалия.
Съдът прие
изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза на подс. Ц. като компетентна, обективна, отговаряща в пълен
обем за поставените въпроси и обстойно и успешно защитена в съдебно заседание.
Видно от заключението на същата, подсъдимият Ц. към момента на извършване на
инкриминираното деяние не страда от
психично заболяване, бил е с около средна степен на алкохолно опиване. Могъл
е да разбира свойството и значението на
извършеното деяние. Могъл е да ръководи постъпките си по разумни подбуди,
въпреки, че е постъпвал със снижен от алкохола волеви контрол. В състояние на средна
степен, обикновено алкохолно опиване, амнезията /липсата на спомен/, не е
изключение и не би могла категорично и еднозначно да се отдиференцира от
психологично разбираема защита. Подсъдимият би могъл, ако желае да възпроизведе
това, което си спомня за случилото се или пък да говори едно и също като
стихотворение.
Заключението
на приетата от съда допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия Ц.,
категорично сочи, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият Ц. не е бил в състояние на
силно раздразнение, пряко предизвикано от пострадалия с обида, но най-вероятно
е постъпвал активно себезащитно.
Така изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на всички
свидетели, които сами по себе си касаят откриването на трупа, отношенията между
пострадалия и неговите деца, характеристичните данни да пострадалия и
подсъдимия; частично обясненията на подс. Ц. до
момента на удара с малката пластмасова бутилка; приобщените по реда на чл. 279
и чл. 281 от НПК; разпита на вещите лица, писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото протокол за оглед на местопроизшествие , ведно с фотоалбум, протокол за
оглед на труп, ведно с фотоалбум, справка за съдимост на подс.
Ц., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, и др.
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Тезата на
защитата на подсъдимия, за наличие на крайна необходимост или условията на
неизбежна отбрана в действията на подсъдимия не могат да бъдат възприети по
никакъв начин от настоящия съдебен състав.
Пострадалият М.
е бил с тежка степен на алкохолно опиянение, видно от приложената експертиза.
Между подсъдимия и пострадалия е на лице голяма разлика във възрастта / около 25 г./ – пострадалия се явява
в старческа възраст по отношение на подсъдимия, с множество тежки заболявания.
Разликата във физическата кондиция, сила и възможност за реагиране между
двамата е голяма. Версията, че пострадалия е взел от масата кухненски нож,
изправил се и тръгнал с ясно изразени словесни и телесни закани към подс. Ц., съдът приема само и единствено като защитна
такава. Видно от приложения фотоалбум, пострадалият е бил с цигара в едната
ръка. Няма логика , когато човек тръгва да „убива”, „намушква”, „сплашва” и
т.н. да вади цигара и да я държи в
ръцете си. Нещо повече ножът е бил пред подс. Ц. и за
да бъде взет от пострадалият, М. е трябвало да се пресегне през масата, а видно
от фотоалбума и от обясненията на подсъдимия разстоянието между двете тела, към
него момент/ е било повече от метър. Подобен вариант на случилото се не се
доказва от нито едно от наличните по делото доказателства. , напротив наличните такива водят до извод, че каквито и
„страшни закани и намерения” /според защитната версия/ да е имал постр. М., същият не е ставал от стола до нанасяне на
ударите, от страна на подсъдимия. Макар
и да се приема, че М. е посегнал с малката пластмасова бутилка и е ударил с нея подсъдимият, неговата
агресивна атака е приключила до там. Сприхавият характер, на който толкова
силно се набляга от страна на защитата, по никакъв начин не е спрял подсъдимия
да бъде в добри съседски взаимоотношения с пострадалия. Така също никакво
значение не е имало и обстоятелството, че пострадалият е бил осъждан за
убийство, тъй като не веднъж подс. Ц. е ходил в дома
на М., за да се черпят. Явно не е изпитвал никакъв страх и не му е бил даван
никакъв повод за такъв.
Сравнително
високата степен на алкохолно опиянение, влошеното здравословно състояние на
пострадалия, наличната в резултат на това нарушена кондиция и възможност за
реагиране, по никакъв начин не са представлявали реална опасност за подсъдимия.
В конкретния случай съдът приема, че
изричането на обиди и псувни и ударът с малката пластмасова бутилка по
лицето, са предизвикали подс. Ц. към „активна
себезащита” при липса на реална опасност за живота му и при неправилна преценка на създалата се ситуация
в резултат на консумирания алкохол.
Дори и
версията на подс. Ц., че е нападнат с нож, който
успял да отнеме от ръцете на пострадалия
да се приеме за достоверна, не може да се обоснове нито крайна
необходимост, нито превишаване пределите на неизбежната отбрана, а още по-малко
наличие на афект. С простия факт, на отнемане на ножа от страна на подсъдимия
отпада наличието на каквато и да е опасност спрямо него. Вместо това, подс. Ц. нанася, според неговите обяснения, един удар и си
тръгва, но обективните находки по делото са други - четири удара с „отнетия” нож в областта на
торса /подробно описани по-горе/, през изключително кратък интервал от време,
довели до смъртта на пострадалия. Няма спор , че може да се говори за амнезия
според експертите, но все пак остава открит въпросът, как подс.
Ц. помни само и единствено един удар, и след толкова време заявява, че
разследващите са го научили така да говори. Цялостното поведение на подс. Ц. се приема от съда като защитно поведение, което се
опровергава от наличния по делото доказателствен материал.
Отделно така
наречената „алкохолна амнезия”, ако и да се счита за вероятно налична, не води
до оневиняване на противоправни действия още повече, че подс.
Ц. сам се е поставил в такова положение.
При съвкупната
преценка и интерпретация на наличната доказателствена съвкупност, настоящият
съдебен състав намира, че е доказано по
категоричен и несъмнен начин, че Д.Л.Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 115 от НК.
На
14.03.2011г. в гр. Силистра, обл. Силистра, в
кухненско помещение на апартамент, находящ се на ул. „Анастас Янков” №47, вх.А,
ет.1, ап.2 умишлено е умъртвил Т.Г. М.
чрез нанасяне на четири последователни прободни рани в областта на гърдите с
нож. Ударите са нанесени със замах , при положение на ръката към тялото.
Подсъдимият Ц. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им. При осъществяване на деянието Ц. е
действал при наличието на инцидентен пряк умисъл.
Бил е наясно, че с нанасянето на удари в
посочените уязвими зони, където са разположени жизнено важни органи и със сила,
достатъчна да причини описаните увреждания, неминуемо ще причини смъртта на
пострадалия и ги е нанесъл именно с тази цел, желаейки настъпването именно на
точно този вредоносен резултат.
Нанесените телесни увреждания са в пряка
и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и сравнително положителните характеристични
данни., и като отегчаващи – броя на нанесените удари, говорещ за упоритост при
постигане на определената цел, психологическия
профил на подсъдимия: асоциалното му поведение, неуравновесеността и непредсказуемостта на постъпките след употреба на алкохол,
непригодността към общоприетите норми и начин на живот.
Цялостната
преценка на всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и приложението на чл.54 НК водят до извода, че наказанието което
следва да се наложи на подсъдимия е при
превес на отегчаващите вината обстоятелства. Настоящият съдебен състав е
на становище, че размерът на наказанието следва да бъде над средния размер, но
поради невъзможността да бъде влошено положението на подсъдимия съдът определи наказанието в размер от дванадесет години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг режим в затвор, с приспадане на времето, през
което подс. Ц. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
Причини за извършване на престъплението-
ниската правна култура, липсата на морални задръжки, нежелание за спазване на
установения правов ред в страната и нихилистично отношение към здравето и
човешкия живот, употребата на алкохол.
Така
определеното по вид и размер наказание би спомогнало за осъществяване на целите
на специалната и генерална превенция. Наказанието би допринесло за поправяне и
превъзпитаване на дееца за спазване на законите и добрите нрави, и постигне целите, визирани в чл.36 от НК.
В резултат на
виновното поведение на подсъдимия Ц. за гражданските ищци са настъпили определени неимуществени вреди
изразяващи се в негативните преживявания от загубата на техния баща. Видно от показанията на гражданските ищци ,
всеки един от тях е полагал максимални грижи за него, като е имало разпределяне
на ролите. Липсата на родител, причинена по насилствен начин, без значение от
възраст му, води до болки и страдания, които по никакъв начин не могат да бъдат
компенсирани. Насилствената смърт е оставила неизлечими рани в душите на децата
на пострадалия, довела е до отсъствие на
родителска подкрепа и празнина. В настоящия случай са на лице всички елементи
от сложния състав на непозволеното
увреждане: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, вина под
формата на пряк умисъл.
Репарирането
на претърпените неимуществени вреди следва да е към датата на тяхното
причиняване. Ето защо СОС осъди подсъдимият Д.Л.Ц. да заплати на гражданските ищци Г.Т.Г., К.Т.Н., М.Т.Г. и
С.Т.Г. сумата от по 20 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието, до окончателно изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата
част до 50 000 лв. като недоказан.
Подс. Ц. бе осъден да заплати и сумата от 3 200 лв.
представляваща ДТ върху уважения размер на исковете, и направените в размер на
9 168,63 лв. разноски по делото.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.