Р
Е Ш Е Н И Е № 260050
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 10.03.2021г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на
единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня
Стефанова
При
секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от младши съдия
Стефанова в. гр. дело № 14 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260170/ 11.11.2020 год., постановено по гр. дело № 68 по описа за
2020 год. на Районен съд – Шумен е
отхвърлен предявеният от А.Ф.С., действащ чрез пълномощника си И.И.Б. срещу С.А.Ч.
и А.М.Р. иск с пр. осн. чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. от ГПК за допускане до
делба на недвижими имоти.
Недоволен
от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство,
който го атакува с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния
акт. Излага, че доколкото чичовците му трайно са се установили в Република
Турция, намерението им за своене на
неговите идеални части от сънаследствените имоти не е било манифестирано пред
него. Сочи, че ответната страна не се е позовала на владение, основано на
отдаване под наем или аренда на процесните имоти, поради което счита, че съдът
неправилно е достигнал до извод в тази насока. Допълва, че отдаването на
съсобствен имот под наем или аренда само по себе си не може да обоснове извод
за наличие на явно и несъмнено владение от страна на съсобственика, който държи
цялата вещ. Навежда твърдение, че
снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на сънаследствените
имоти не представлява обективиране на намерение за своене пред останалите
съсобственици. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допусната
делба на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, при
квоти: ½ ид.части за ищеца и ½ ид.части – за ответниците.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.А.Ч. и А.М.Р. не са депозирали
писмен отговор на жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Решение № 18/ 25.01.1993 год. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Ж.на ПК в Г.Х.,
общ. Г.Х. на насл. на С.Ф.О.е възстановено правото на собственост върху
следните недвижими имоти: посевна площ от 8.500 дка, седма категория, в
местността ”Чатма”, имот № 021036, при граници: имот № 000136; 021035; 021033;
021037; посевна площ от 12.000 дка, седма категория, в местността” Зюмбюлюк”,
имот № 003027, при граници: 003043; 000015;003028; 003005; 003006; 003007;
посевна площ от 13.000 дка, трета категория, в местността ”Пред село”, имот №
025015, при граници: 025016; 025043; 025028; 025029; 025030; 025031; 000141.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 176/ 27.09.2011 год.,
изд. от Кметство с. Ж., общ. Х., обл. Ш.се установява, че общият наследодател С.Ф.О.е
оставил за свои наследници двама синове - Ф.С.Ф. и О.С.Ф.. От удостоверение за
наследници изх. № 174/ 26.09.2011 год., изд. от Кметство с. Ж., общ. Х., обл.
Ш.е видно, че О.С.Ф. е оставил за свои наследници съпруга Х.М.Ф.и двама синове
- С.О.С.и М.О.С..Видно от Удостоверение за наследници изх. № 26/ 06.12.2019
год. , изд. от с. П., общ. Н.П., обл. Ш.след смъртта си Ф.С.Ф. е бил наследен
от съпругата си Ф.Я.Ф.и сина си А.Ф.С. (ищеца), който от своя страна се явява
единствен наследник на майка си (удостоверение изх. № 25/ 06.12.2019 год. ,
изд. от с. П., общ. Н.П., обл. Ш.).
Съгласно
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и
наследство № 186, том VІ, рег. № 12192, дело № 947 от 01.11.2011 год. С.О.С.и М.О.С.
са били признати за собственици по давностно владение и наследство на
процесните 3 недвижими имота.
По
делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 123, том, I, peг. № 1310, дело № 103/2015
г. от 10.02.2015 г., по силата на който С.О.С., лично и като пълномощник на М.О.С.
са прехвърлили собствеността върху процесните поземлени имоти на единия
ответник по делото С.А.Ч..
В
представените скици №№ 15-98591, 15-98593 и 15-98595 от 31.01.2020 год., изд.
от СГКК- гр. Шумен е отразено, че към датата на издаването им собственик на
процесните поземлени имоти с идентификатори съотв. 29341.21.36, 29341.25.15 и
29341.3.27 е С.А.Ч..
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 05.02.2020 год., изд. от
общ. Х., обл. Ш.данъчната оценка на процесните 3 недвижими имота е в общ размер
на 2932.60 лева.
От
приетата по делото Справка за лице се установява, че към датата на извършване
на продажбата на процесните имоти, С.А.Ч. е била в граждански брак с А.М.Р..
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на четирима
свидетели – свид. Б.Г.и С.И., водени от ищеца, и свид. С.С.и Е.Х., водени от
ответниците.
Свидетелите
Г.и И.излагат, че познават М.и С.. Сочат, че през 1989 г. двамата братя
заминали за Турция, но си идвали през отпуската, лятото за по 15-20 дни.
Разказват, че имали ниви, които били дадени в кооперацията на селото за
стопанисване. Разногласие между свидетелите има само по въпроса кой е
предоставил нивите за обработване на кооперацията – според свид. Г.– баща им, а
свид. И.сочи, че М.е сключил договор с кооперацията. От свидетелските показания
на С. се установява, че е продал имотите на ответницата през 2014 год. Сочи, че
живее в Турция, но всяка година идва в село Ж.за 1-2 месеца. Твърди, че преди
да почине брат му М.стоял в България по 6-7 месеца годишно. Навежда твърдение,
че ищецът също живее трайно в Република Турция и не е ходил в България. Свид. Х.излага,
че познава ответницата от 17-18 година. Знае, че тя е закупила имоти в село Ж.на
15.02.2014 г., но прехвърлянето станало през 2015 г., тъй като единият от
продавачите имал здравословен проблем и не можел да пътува до България. Сочи,
че ответницата започнала да ползва имотите през 2014 год. като ги дала да ги
работи кооперацията като заявява, че лично я е виждал да взима рента. Твърди,
че С. идва 2-3 пъти в годината за около месец, а майка им остава за половин
година и през зимата се връща в Турция.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с пр. осн. чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. от ГПК.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗС
всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството или предназначението на вещта.
Делбата
е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който има за пряка и
непосредствена цел да ликвидира състоянието на
съществуващата имуществена общност.
В
случая от събраните доказателства безспорно се установи, че с Решение на
поземлена комисия на наследодателя на ищеца и на праводателите на ответниците -
С.Ф.О.е възстановено правото на собственост върху процесните 3 недвижими имота.
Ищецът е наследил от баща си Ф.С.Ф. (син на общия наследодател) и от майка си
½ ид. част от имотите, а М.и С.О.С.са наследили от баща си О.С.Ф.
(втория син на общия наследодател) останалата ½ ид.част от имотите.
Не
се спори, че през 1989г. ищецът и праводателите на ответниците заедно със
семействата си се изселили в Република Турция. От разпитаните по делото
свидетели се установява, че праводателите на ответниците посещавали
наследствените си имоти всяка година през отпуските си и са ги отдали под наем
на кооперация, за да бъдат обработвани.
Установи
се също така, че през 2011 год. праводателите на ответницата С.Ч. са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който им е признато
правото на собственост по давност и наследство върху целите недвижими имоти,
предмет на спора.
Между
страните няма спор, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 2015 год., М.и С.О.С.са
продали на С. Ч.тяхната ½ идеална част от процесните поземлени имоти.
В
настоящия казус спорен е въпросът дали праводателите на ответницата са били
еднолични собственици на процесните недвижими имоти или ищецът се явява техен
съсобственик, като отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху вещно-транслативния
ефект на договора за покупко-продажба досежно другата ½ ид.част от процесните
имоти.
Ето
защо в настоящото производство следва да се изследват правата и на двете
страни, като ищецът се позовава на право на собственост по силата на
реституционно решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците – на възмездна
прехвърлителна сделка, като сочат, че праводателите им са придобили целия имот
по давност и наследство, което обстоятелство било надлежно удостоверено с
нотариален акт № 186 от 01.11.2011 год.
С
оглед твърдението на ищеца, че констатациите на нотариуса в горепосочения
констативен нотариален акт са неверни, следва да се отбележи, че съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 год. по т.д. № 11 по описа за
2012 год. на ОСГК на ВКС съдържащата се в констативния нотариален акт
констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен
извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, поради което е извън
доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по см. на чл.
179, ал. 1 от ГПК. Този правен извод може да бъде оспорван от всяко заинтересувано
лице, като, за да отпадне легитимиращото действие на акта, следва да се докаже,
че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Както
беше посочено по-горе, не е спорно, че на наследодателя на ищеца и на
праводателите на ответниците е възстановено правото на ползване върху
процесните земеделски земи.
Ответниците
сочат, че праводателите им са придобили сочените имоти по давност и наследство,
поради което и следва да докажат наличието на тези основания.
Безспорно
е в настоящото производство, че половината от процесните недвижими имоти са
придобити от праводателите на ответниците М.О.С. и С.О.С.по наследство от баща
им О.С.Ф. (1/3 ид.части) и по давност (1/6 ид.части).
По
отношение на твърдението, че другата ½ ид.част от имотите е придобита от
тях по давност, съдът намира следното:
В
чл. 69 ЗС е въведена презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Когато вещта е съсобствена, отношенията
се усложняват, тъй като всеки от съсобствениците
има право да владее вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно
дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната
част на този съсобственик, а за частите
на другите съсобственици той упражнява
държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. В ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че в отношенията между сънаследници презумпцията на
чл. 69 от ЗС не се прилага. В константната съдебна практика безпротиворечиво се
приема, че когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на
наследството, владението върху наследеното имущество продължава от наследниците
по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като
всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални
части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална
част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на
тази идеална част във владение (interversio possessionis). Тези действия трябва да бъдат доведени до
знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и
намерението за своене на неговата идеална част. (Решение № 192 от 16.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 763/2016 г., I г. о., ГК; Решение № 302 от 24.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 161 от 2.12.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК и др.)
Снабдяването
на съсобственик с констативен нотариален
акт за собственост на целия имот, какъвто е и настоящият случай, само по себе
си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се
издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което
останалите съсобственици не участват,
поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този
акт не им бъде съобщен или противопоставен.
Ползването
на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС,
също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като
владение за себе си на частите на останалите.
Сключването
на договор за аренда, както преди, така и
след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата
в земеделието, както и отдаването на
съсобствения имот под наем съставлява управително действие по отношение на
вещта и не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по
отношение на наследниците, несключили договора и неполучили паричната рента.
В
тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния
съд, че доколкото липсвали доказателства ищецът да е отдавал под наем или
аренда своите идеални части от процесните съсобствени недвижими имоти, то можело
да се приеме, че праводателите на ответниците са ги придобили по давност.
Обстоятелството, че ищецът не е
отдавал под наем или аренда своите идеални части от имотите и не е имал
претенции досежно получаваните от сънаследниците му наемни вноски, не означава,
че се е дезинтересирал от съсобствените земи. Както вече беше посочено, това че
един или няколко съсобственици отдава
имота под наем само по себе си не установява намерение за своене. Такова би
било налице ако ищецът беше претендирал от останалите сънаследници заплащане на
част от наемните вноски, съобразно наследствения му дял и те му буха отказали, тъй като този отказ би
съставлявал действие по манифестиране
завладяването на неговата идеална част. Такова обстоятелство, обаче, не беше
установено по делото.
Не
се събраха доказателства, от които да се установява, че М.и С.О.С.са извършвали
други действия, които да са довели до знанието на ищеца, респ. на неговите
родители преди смъртта им и които да са годни да преобърнат държането на
идеалните му части във владение и да отрекат, отблъснат владението на ищеца.
Такива действия са напр. отказ да го допуснат до имота, сменяне на
ключалките и отказ да му бъде предоставен ключ, съчетано с деклариране на имота
на свое име. Последното само по себе си също не е достатъчно, за да докаже
своене на имота (в.т. см. Решение № 195 от 28.06.2011
год.по гр.д. № 86/2011 Г., ІІ Г. О. на ВКС).
Предоставянето на имотите на кооперация да ги обработва не представлява такова
действие, а е обикновено действие на управление на съсобствените имоти.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че недоказано остана твърдението на ответницата С.Ч., че нейните
праводатели М.и С.О.С.са упражнявали владение върху наследствената 1/2 идеална
част на ищеца А.С. за период от повече от 10 години преди издаване на процесния
констативен нотариален акт от 01.11.2011 год. и са придобили по давност
притежаваната от последния 1/2 ид. ч. от правото на собственост. Ето защо, на основание чл.537 ал.2
от ГПК издаденият в полза на М.О.С. и С.О.С.констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 186, том
VІ, рег. № 12192, дело № 947 от 01.11.2011 год. следва да бъде
отменен до размер на собствената им по наследство ½ идеална част.
С оглед изводите на
въззивната инстанция, следва да се разгледа своевременно наведеното от
ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
Не е спорно, че по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 123, том, I,
peг. № 1310, дело № 103/2015 г. от 10.02.2015 г. ответницата С.Ч. е станала
собственик на ½ ид.част от процесните недвижими имоти, която идеална
част й е била прехвърлена от праводателите й М.и С.О.С.. Не се спори, че
доколкото по време на сключване на възмездната сделка купувачката е била в брак
с втория ответник А.М.Р., то тази ½ ид.част от имотите е придобита от
двамата съпрузи в режим на СИО.
По
отношение на останалата ½ ид.част от недвижимите имоти, собственост на
ищеца, следва да се приеме, че ответниците са добросъвестни владелци, доколкото
я владеят на правно основание, годно да ги направи собственици – валиден
договор за покупко-продажба. Ето защо приложима е именно нормата на чл. 79, ал.
2 от ЗС, съгласно
която правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на пет години, когато владението е
добросъвестно. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено
владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени
условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и
с намерението вещта да се държи като своя.
В случая, обаче, от
датата на изповядване на сделката (10.02.2015 год.) до датата на депозиране на
исковата молба (16.01.2020 год.) не е изтекъл изискуемият по закон 5-годишен
срок за придобиване на процесната ½ ид.част от спорните земеделски земи
по давност. В тази връзка, неоснователно е възражението, че с подаване на
исковата молба не е прекъснат срокът за упражняване на давностно владение, тъй
като същата била депозирана и подписана от лице без представителна власт. Видно
от материалите по делото ищецът е упълномощил И.И.Б. да го представлява като го
снабдява и получава документи от негово име, да извършва доброволна и съдебна
делба на наследствените имоти, находящи се в землището на с.Ж., общ. Х., обл.
Ш-, възстановени по решение на името на С. Ф., да се разпорежда с тези имоти.
Пълномощното е изготвено в предвидената от закона писмена форма, с нотариална
заверка на съдържанието и подписа на упълномощителя и в съответствие с
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016 год. по т.д. №
5/2014 год. на ОСГТК на ВКС. От приложените удостоверения за наследници се
установява, че наследодателите на ищеца са починали много преди изготвяне на
пълномощното (на 10.10.2006 год. е починал баща му, а на 07.08.2014 год. –
майка му). Обстоятелството, че актовете за смърт в Република България са
издадени на 05.12.2019 год., един ден след изготвяне на пълномощното, не
означава, че наследството не било открито, тъй като наследяването е юридически
факт, който настъпва със смъртта на наследодателя. Освен това, по делото са
представени доказателства, от които е видно, че акт за смърт на майката на
ищеца е издаден от Република Турция на 15.11.2019 год., а на бащата – на
14.11.2019 год., т.е. преди датата на изготвяне на пълномощното.
Действително, от
показанията на свид. Р.и О., които съдът не намира основания да не кредитира,
се установява, че владението върху процесните имоти е било предадено на
ответницата още през 2014 год., но доколкото сделката е изповядана през 2015
год., то за периода от 2014 год. до сключване на договора за покупко-продажба
на земите ответницата не е била добросъвестен владелец на ½ ид.част от
тях, собственост на ищеца, тъй като не е разполагала с правно основание, годно
да я направи собственик.
Предвид
изложеното, съдът намира, че безспорно по силата на нотариалния акт от 10.02.2015 г. ответниците са станали
собственици в режим на СИО на ½ ид.част от процесните недвижими имоти,
която идеална част им е била прехвърлена от праводателите й М.и С.О.С..
Доколкото, обаче, никой не може да прехвърли повече права от тези, които реално
притежава, не са станали собственици по силата на горепосочената правна сделка на
другата ½ ид.част от процесните земеделски земи, тъй като правото на
собственост принадлежи на ищеца. Установи се, че процесната ½ ид.част не
е придобита и по давност, тъй като до предявяване на исковата молба не е
изтекъл изискуемият 5-годишен давностен срок.
Като е достигнал до различен извод,
първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва
да бъде отменено, а исковата претенция следва да бъде уважена като следва да
бъде допусната делба между ищеца и ответниците при квоти: по ½ ид.части
от процесните недвижими имоти за двете страни. На основание чл.537 ал.2 от ГПК издаденият в полза на М.О.С. и С.О.С.констативен нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 186,
том VІ, рег. № 12192, дело № 947 от 01.11.2011 год. следва да бъде отменен до размера на собствената им по наследство ½
идеална част.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззивникът А.Ф.С. има право на разноски, но такива не следва да
бъдат присъждани, тъй като нито във въззивната жалба, нито до края на устните
състезания пред Шуменски окръжен съд е релевирал съответно искане в тази
насока.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260170/ 11.11.2020 год., постановено по гр. дело № 68 по описа за
2020 год. на Районен съд – Шумен, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.Ф.С., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си И.И.Б., ЕГН:**********, гр. Ш., по пълномощно рег. №
17487/04.12.2019 г., на нотариус с рег.№ *на НК, с район на действие РС Шумен, С.А.Ч.,
ЕГН:**********, адрес: *** и А.М.Р., ЕГН:********** и адрес: *** на
съсобствените им земеделски земи, а именно:
1.Поземлен
имот с идентификатор 29341.21.36 по КК и КР на с. Ж., общ. Х., обл. Ш-,
одобрени със Заповед РД-18-391/07.06.2019 г. на ИД на АГКК, в местността
„Чатма“, с площ от 8 500 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята:
седма; номер по предходен план 021036, при съседи; 29341.21.91; 29341.21.136;
29341.21.37; 29341.21.33;
2.Поземлен
имот с идентификатор 29341.3.27 по КК и КР на с. Ж., общ. Х., обл. Ш-, одобрени
със Заповед РД-18- 391/07.06.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Зюмбюлюк“, с
площ от 12.002 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: седма; номер по
предходен план 003027, при съседи: 29341.3,115; 29341.3.43; 29341.3.7;
29341.3.6; 29341.3.5; 29341.3.28;
3.Поземлен
имот с идентификатор 29341.25.15 по КК и КР на с. Ж., общ. Х., обл. Ш-,
одобрени със Заповед РД-18- 391/07.06.2019 г. на ИД на АГКК, в местността „Пред
село“, с площ от 12.998 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята:
трета, номер по предходен план 025015, при съседи: 29341.25.16; 29341.25.141;
29341.25.31; 29341.25.30; 29341.25.29; 29341.25.28; 29341.25.43, ПРИ КВОТИ:
½ ид.части за А.Ф.С., придобити по наследство от баща му Ф.С.Ф., починал
на 10.10.2006 год. и от майка му Ф.Я.Ф., починала на 07.08.2014 год. и ½
ид.части – в общ дял на С.А.Ч. и А.М.Р., придобити в режим на СИО по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 123, том, I, peг. № 1310, дело № 103/2015
г. от 10.02.2015 г.
ОТМЕНЯ
на осн. чл.537 ал.2 от ГПК до размер на ½ идеална част нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 186, том
VІ, рег. № 12192, дело № 947 от 01.11.2011 год. по описа на Нотариус *, рег. № *на
НК, с район на действие – ШРС, с който С.О.С.и М.О.С. са признати за
собственици по давностно владение и наследство върху гореописаните 3 недвижими
имота.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.