Определение по дело №48767/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40392
Дата: 13 ноември 2023 г. (в сила от 13 ноември 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110148767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40392
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110148767 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 48767/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Юробанк България” АД срещу М. Н. В., в която се
твърди, че ищецът е придобил вземане срещу ответника, като бил правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., дружество регистрирано по правилата на Френската
република. Поддържа, че по силата на договор за потребителски кредит с № CREX-
18182319, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. и ответника – М. Н. В.
била предоставен кредит, като не били заплатени сумата от 839,09 лева – главница, а осен
това се дължала и договорната възнаградителна лихва в размер на 30,71 лева за периода от
01.04.2021 г. до 01.11.2021 г., както и мораторна лихва в 178,52 г. за периода от 01.05.2021 г.
– 16.05.2023 г. Излага съображения, че вземанията били изискуеми съобразно уговореното в
договора, като ответника не бил изпълнил задълженията си. Твърди, че за посочените
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу последната било
подадено възражение по чл. 414 ГПК, с което обосновава правния си интерес от предявяване
на иск. Иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи посочените суми,
като в условията на евентуалност да бъде осъден да ги заплати, ако бъде прието, че е
ненадлежно обявена предсрочната изискуемост. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателства, приложени към исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че
искът е недопустим и неоснователен. За недопустимостта на иска навежда съображения, че
заявител в заповедното производство е бил „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – клон
1
България, което не било правен субект и следователно не можело да бъде страна в съдебно
производство, като прави отвод за недопустимост на предявения иск. Излага съображения,
че процесният договор е недействителен поради противоречие с чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди,
че не е спазено изискването за размер на шрифта, както и че не са налице изискуемите
разстояния между абзаците и редовете. Навежда доводи за неспазване на императивните
изисквания на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 6 поради липса на срок на договора, на чл. 11,
ал. 1, т. 9а поради липса на посочена методика за изчисляване на референтния лихвен
процент, на чл. 11, ал. 1, т. 11 поради липса на погасителен план към договора, въз основа на
който потребителят да може да разбере във всяка вноска каква част е главница, каква част е
лихва и каква част е такса. Инвокира съображения, че процесният договор е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24, тъй като договорът не съдържа правила за правото
на отказ на потребителя от договора, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди, че поради недействителност на основния договор за потребителски кредит,
недействителни са и всички свързани с него споразумения. Оспорва, че е усвоил сумата по
договора за кредит. Излага съображения, че лихвеният процент е неправомерно завишен,
поради което противоречи на добрите нрави и следователно клаузата, регламентираща
лихвения процент, е нищожна. Сочи, че всички вземания извън непогасената част от
главницата и законната мораторна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост.
Твърди, че в Стандартния формуляр не е включено застрахователната премия, което е
следвало да се включи в ГПР. Прави отвод за недопустимост на евентуално съединените
искове. А ако бъде приет за допустим, твърди, че евентуално съединеният иск е
неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД и последващо
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, във вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД.
По отношение предявените евентуални осъдителни искове, настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК, поради което
исковата молба следва да бъде върната в тази част, а производството да бъде прекратено,
като съображенията за това са следните:
Обстоятелството дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя
различно основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на
ВКС, I г.о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение №
7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053 /2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени
от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без
настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде
съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник
по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните.“. Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено за
изгубване от длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна
насока не би могъл да се направи и от възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д.
№ 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и
постановките на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017
г., ОСГТК.
2
Неоснователен е отводът за недопустимост на предявените искове, които е направен
от ответника поради липса на правосубектност и процесуална легитимация от страна на
праводателя на ищеца. Според възприетото в т. 4г и т. 10б от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК наличието на универсално
правоприемство, каквото по делото се твърди и установява от извършена справка по реда на
чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ води до извод, че в случая ищецът е активно процесуално
легитимиран да предяви исковете, като следва да се отбележи и очевидният факт, който не
се разбира от ответника, че процесуалната легитимация се извежда от твърденията в
исковата молба, а не от доказателствата по делото. Вторият довод за липса на
правосубектност в случая е правно абсурден. В трайно установената и безпротиворечива
практика се възприема тезата, че когато отношенията между страните се установяват между
страните чрез клон на търговеца последният може да действа чрез клона и да отговора по
мястото на клона по претенции на контрахентите си. Това не придава правосубектност на
самия клон – той е неправосубектен, но иска се предявя или се счита предявен, респ.
заявлението от или срещу самия търговец, част от чието търговско предприятие е и клона –
т. напр. Определение № 275 от 27.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 869/2010 г., II т. о., ТК;
Определение № 176 от 28.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 150/2017 г., II т. о., ТК.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) кредиторът да е
предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит,
като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) вземането да е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, респ. да е настъпила
изискуемостта на вземанията по договора.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми. По
възражението за изтекла погасителна давност, ответникът следва да докаже наличието
изискуемо вземане и изтичане на погасителна давност, а ищецът следва да докаже
осъществяването на обстоятелства, които водят до спиране или прекъсване на давността (чл.
115-116 ЗЗД).
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК и при съобразяване на задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013
г., ОСГТК съдът обявява на страните, че има служебно задължение да следи за
приложението на императивнтие разпоредби на чл. 10 ЗПК. Съобразявайки тълкуването,
което дава Съдът на Европейския съюз на чл. 10, § 2 от 2008/48 в решение по дело С-377/14
следва да бъде осъществена служебна проверка за спазването и на чл. 11. В случая са налице
и доводи на ответника за приложението на посочените правни норми, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК за служебно допускане на
изслушване на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на следните задачи:
1. какъв е размерът на шрифта ползван в процесния договор и общите условия към
него, както и какъв вид шрифт е използван от познатите стандартни шрифтове;
2. в случай, че не е ползван стандартен шрифт и не може да се посочи размер,
съобразно стандартните шрифтове по каталог, да се посочи при шрифт 12, какъв е размерът
на символите при шрифт „Times new roman”, съответно какъв е размерът на символите,
ползвани в процесния договор и общи условия към него.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 04.12.2023 г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът му указва най-късно до първото
заседание по делото да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприеме съответните процесуални действия в тази връзка.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. №
244128/31.08.2023 г., подадена от „Юробанк България” АД срещу М. Н. В., ЕГН:
********** в частта по отношение последващо обективно, евентуално съединените
осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 2
ЗЗД за присъждане на сумата от 1048,32 лева, представляващи главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит № CREX -18182319, възнаградителна лихва
в размер на 30,51 лева за периода 01.04.2021 до 01.11.2021 г. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 178,52 лева за периода от 01.05.2021 г. до 16.05.2021 г., ведно със
законна лихва от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 48767/2023 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав в тази му
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
производството по предявените установителни искове, поради липса на процесуална
легитимация от страна на ищеца и липса на процесуална правоспособност от страна на
праводателя на ищеца.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-почеркова експертиза по
въпросите поставени в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на
350,00 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ц. която да бъде уведомена.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена
услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки
работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма
"Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана Шулева - Съдебен
координатор Програма „Спогодби”; при Софийски градски съд тел. 02/9219 413 в
Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана
4
Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и
медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на
Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството
на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82-
Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в частта с която исковата молба е
върната и производството е прекратено, имаща характер на разпореждане, в едноседмичен
срок от съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба. В останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5