№ 69
гр. Елена, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20214130100431 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск
за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „У.К.Б.“ АД гр. София, чрез Я. Н. Д. от
САК, против М. И. С. от гр. З.. В същата са изложени обстоятелствата, на
които се основа искът. Моли се съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника М. И. С. от гр. З., че дължи на
ищеца „У.К.Б.“ АД гр. София сумата 506.71 лева – главница, представляваща
дължима по Договор за кредитна карта на физически лица № ССIR-620-
00086-2020/30.01.2020 г., сумата 33.12 лева, представляваща договорна лихва
върху редовна главница за периода от 18.02.2020 г. до 20.08.2020 г., сумата
63.34 лева,
представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от
20.08.2020 г. до 29.08.2021 г., сумата 72.00 лева, представляваща дължими
разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата от
506.71 лева, считано от 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, по
Заповед от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 273/2021 г. по описа на
Районен съд – Елена. Претендира се присъждане на разноските, направени по
1
настоящото дело и на разноските, направени в заповедното производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника М. И. С., чрез назначения му особен
представител адв. С. П. Н. от ВТАК. В същия последния взема становище, че
иска е допустим, но е неоснователен, за което е изложил съображения.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият, чрез адв. Х.
И. Г. от САК, е подал молба, с която поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Същият се представлява от
особения представител адв. С. П. Н. от ВТАК. Последният подържа
подадения отговор на исковата молба. Адв. С. П. Н. от ВТАК в хода на делото
по същество излага, че исковата претенция е основателна и доказана. Моли да
се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
По делото са приети писмени доказателства. Същите не са оспорени от
ответника.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г. Б.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
положителна установителна претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищецът
следва да установи, при условия на пълно и главно доказване съществуването
на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно
правоотношение по повод процесния договор за кредитна карта на физически
2
лица № ССIR-620-00086-2020/30.01.2020 г., настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца
по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта
на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими с оглед източника на правоотношението са нормите на чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
По делото е представен Договор за кредитна карта на физически лица
№ ССIR-620-00086-2020/30.01.2020 г., сключен между „У.К.Б.“ АД гр. София
и ответника М. И. С., установяващ наличието на соченото облигационно
правоотношение между страните. Установи се също, видно от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е
изпълнил задължението си по него и е предоставил уговорената сума.
Установи се и, както бе отразено по-горе, че ответникът М. И. С. е
преустановил обслужването на кредита, считано от 18.02.2020 г., като
първото непогасено задължение за минимална погасителна вноска е от
18.02.2020 г. и е в размер на 15.00 лв., и същата не е заплатена нито на
падежа, нито по-късно. Предвид това заплащането размера на усвоения
кредит станал дължим. Възникнали и задължения за заплащане на лихви –
договорна лихва и лихва за забава, както и за заплащане на разходи на
уведомяване. Поради нередовност при обслужване на кредита и неплащане от
страна на ответника на ищеца на минималните месечни суми за
револвиването му на първия била изпратена покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на „У.К.Б.“ АД гр. София –
вх. № 02599/11.03.2021 г. на ЧСИ Мария Глушкова, връчена му на 15.03.2021
г., с които кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Налице са
доказателства относно изискуемостта на вземанията и техния размер.
Условията за обявяване на кредита за изискуем са настъпили към 20.04.2020
г.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
задължението за главница е 506.71 лв. и същата не е заплатена от ответника
на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
3
сумата, представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода
от 18.02.2020 г. до 20.08.2020 г., е 33.12 лв. Същата не е заплатена от
ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди сумата 33.12 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
сумата, представляваща лихва за забава върху просрочена главница за
периода от 20.08.2020 г. до 29.08.2021 г., е 63.34 лв. Същата не е заплатена от
ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди сумата 63.34 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
сумата, представляваща разходи на уведомяване е 72.00 лв. Същата не е
заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото
лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният
иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.
По отношение на обусловената искова претенция за законната лихва
върху дължимата главница, считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна и
доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало
парично задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи,
считано от подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда –
31.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца
съществува, а именно ответникът М. И. С. от гр. З. дължи на ищеца „У.К.Б.“
АД гр. София сумата 506.71 лв. – главница, представляваща дължима по
договор за кредитна карта за физически лица № ССIR-620-00086-
2020/30.01.2020 г., сумата 33.12 лв., представляваща договорна лихва върху
редовна главница за периода от 18.02.2020 г. до 20.08.2020 г., сумата 63.34
лв., представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода
от 20.08.2020 г. до 29.08.2021 г., сумата 72.00 лв., представляваща дължими
4
разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата от
506.71 лв., считано от 31.08.2021 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 148/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 273/2021 г. по описа на
Районен съд – Елена.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 85.00 лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 273/2021 г. по описа на Районен съд –
Елена, и сумата 1035.00 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 431/2021 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Водим от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на М. И. С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. „П.П.“ № 23, че дължи на „У.К.Б.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район
„В.“, пл. „С.Н.“ № 7, представлявано от С.П., А.Т. и Ц.Г.М., сумата 506.71
лева (петстотин и шест лева и 71 стотинки) – главница, представляваща
дължима по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR-620-00086-
2020/30.01.2020 г., сумата 33.12 лева (тридесет и три лева и 12 стотинки),
представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода от
18.02.2020 г. до 20.08.2020 г., сумата 63.34 лева (шестдесет и три лева и 34
стотинки), представляваща лихва за забава върху просрочената главница за
периода от 20.08.2020 г. до 29.08.2021 г., сумата 72.00 лева (седемдесет и два
лева), представляваща дължими разходи за уведомяване, ведно със законната
лихва върху главницата от 506.71 лева, считано от 31.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 148/01.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ЧГрД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.
З., ул. „П.П.“ № 23 да заплати на „У.К.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1000, район „В.“, пл. „С.Н.“ № 7,
представлявано от С.П., А.Т. и Ц.Г.М., сумата 85.00 лв. (осемдесет и пет
5
лева), представляваща направените разноски в заповедното производство по
ЧГрД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 1035.00 лв.
(хиляда тридесет и пет лева), представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 431/2021 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6