№ 10
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№10603/16.12.2022г. при регистратурата на
ЧСИ, подадена от Община Пловдив , представлявано от пълномощника
юрисконсулт Д., длъжник по изп.д.№739/2022г. по описа на ЧСИ Бойка
Андреева , с рег.№ 908 в КЧСИ, против разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.12.2022г., с което е отказано намаляване поради
прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.436,ал.2 ГПК взискателят „З.-03“ООД, чрез
пълномощника си адв.Г. Г. , е подал възражение, в което излага съображения
за неоснователност на жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ,
представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира
следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 17.11.2022 г., подадена
от взискателя „З.-03“ООД, за събиране на непогасено парично задължение
от длъжника Община Пловдив , възлизащо в общ размер на сумата от
65538,91 лева - разноски. За образуване и процесуалното си представителство
по изпълнителното дело длъжникът е упълномощил адвокат Г. Г., при
уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 9600 лева с вкл.ДДС.
1
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.11.2022г.,
който е погасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК на 28.11.2022г.На
30.11.2022г. е депозирал и молба с вх.№ 9955 , с искане за намаляване от
съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се излага становище, че същото не кореспондира с
правната и фактическа сложност на делото. С обжалваното разпореждане от
02.12.2022г. възражението на длъжника за прекомерност е прието за
частично основателно и дължимите на взискателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение са намалени от 9600 лева с ДДС на 3775,87 лева с
ДДС.
При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът
изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в
рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.
426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът
съобразява и извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане от
длъжника и само 11 дни след образуване на изпълнителното дело. При тази
хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.
10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , в редакцията към датата на сключване на
договора, в размер на 240 лева с вкл.ДДС, доколкото извършеното от
пълномощника му процесуално действие по изпълнителното дело се изчерпва
единствено до подаването на молба за образуването му. Съдът приема, че на
процесуалния представител на взискателя не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по т.2
на чл. 10,ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения, при липса на доказателства за извършени
такива по настоящото изпълнително дело.Длъжникът Община Пловдив е
догасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК и по този начин се е освободил
от отговорността за разноските по чл. 10, ал. 1,т.2 от НМРАВ.
Поради изложеното разпореждането на съдебния изпълнител, с което е
отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за
заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а
размерът на адвокатското възнаграждение намален до минимално
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. от 240 лева с вкл.ДДС.
По отношение на разноските:
Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да
бъдат присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в
частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът
съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът,
но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК
може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За
разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да
сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от
произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба
срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство
е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело
приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело.
Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с
дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен
съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по
предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по
направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни
разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни
разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен
като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни
разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за
производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да
се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса
относно разноските (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. №
810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. №
1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.).
При така възприетото искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски не следва да се уважава.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.12.2022г. по изп.д.№739/2022г. по
описа на ЧСИ Бойка Андреева , с рег.№ 908 в КЧСИ, в частта, с която е
отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя „З.-
03“ООД, ЕИК:*********, за заплатено адвокатско възнаграждение до
минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на 240 лева с вкл.ДДС , разноските дължими по изп.д.№
739/2022г. от длъжника Община Пловдив на взискателя „З.-03“ООД,
ЕИК:********* , за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4