МОТИВИ:
Срещу подсъдимия П.В.П. е внесен обвинителен акт от ОП-Габрово с който му е
повдигнато обвинение за това ,че на
13.08.2014г. около 3.30 часа на Главен път I-4, километър 70+515 в
землището на Община Севлиево при управление на моторно превозно средство –
влекач марка „МАН” с рег № ***и полуремарке с рег.№ ***нарушил правилата за
движение по пътищата- като навлязъл без да има условия за изпреварване или
заобикаляне в лентата за насрещно движение, нарушил чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП /На
пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: 1.когато
платното за движение има две ленти- да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне/ и като е имал
възможност и е бил длъжен да ги види, но не видял двамата пострадали и не
предприел действия за предпазването им, като намали скоростта или спре, с което
нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението/ и по непредпазливост причинил
смъртта на М.А.С. с ЕГН ********** и Т.С.Г. с ЕГН **********, като ги ударил с
предната лява част на влекача и им причинил несъвместими с живота , увреждания
от които и двамата починали на място,
престъпление по чл.343 ал.4 във
вр. с ал.3, предл.3, буква”б”, предл.1-во във вр. с ал.1, буква „в” във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично и с
упълномощените от него защитници адв.П. ***. П. заявява ,че е получил препис от
обвинителния акт и разпореждането за
предаване на съд и разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Като частни обвинители в процеса
са конституирани наследниците на починалите
М.А.С. и Т.С.Г. и лица от кръга определен с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по ТД
№1/2016г. на ОСНГТК, както следва: И.М.Г. и С.Т.Г. с процесуален представител
адв.С.Н. и адв.К.Н. от АК-С.; Я.Т.П. и М.В.К. с процесуален представител адв.В.М.
***; А.Т.С., М.С.С., Д. М.С. и Е.Д.С. с
повереник адв.А.П. ***; Т. А.С. и Н.Д.Д. с повереник адв.Д.Х. ***.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия П.. Счита ,че по делото безспорно
е доказано ,че подсъдимият е нарушил
както чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП ,така и чл.20 ал.2 от ЗДвП. Прокурорът анализира
събраните по делото доказателства, като счита ,че за извършеното престъпление от
подсъдимия по непредпазливост е без правно значение къде точно е бил спрял
велосипеда, слизал ли е от камиона подсъдимия след произшествието, обаждал ли
се е на телефон 112 и т.н. Приема ,че микробусът на пострадалия М.С. е бил спрян
на малко разстояние от осевата линия, не е бил изведен до близката отбивка и не
е сигнализиран с триъгълник. Това навежда прокурора да извода, че е налице
съпричиняване от страна на водача на авариралия микробус. Прокурорът изразява
известни съмнения за това дали микробусът управляван от покойния М.С. е бил с
включени аварийни и габаритни светлини , въпреки ,че такива се виждат на
първите снимки изготвени от полицейските служители при огледа на място.
Представителя на обвинението обаче приема ,че е налице неправомерно поведение
от страна на загиналия водач, което е довело до съпричиняване на престъпния
резултат. Прокурорът счита ,че е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия, като сочи ,че същият не е имал
агресивно поведение на шофиране, не е осъждан, опитен водач е, прави частично
добросъвестни самопризнания, нарушението е от естество , което би могло на
много хора да се случи и не на последно място, наличието на съпричиняване.
Прави искане да му се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства при условията на 66 от НК.
Адв.Н. в качеството му на повереник на
частните обвинители И.М.Г. и С.Т.Г. също счита ,че повдигнатото обвинение на
подсъдимия е доказано по безспорен и положителен начин от събраните по делото
доказателства. Повереникът анализира събраните по делото доказателства, като се
спира детайлно на най-съществените от тях.Счита ,че за постигане на целите
както на генералната така и на личната превенция на подсъдимия следва да му
бъде наложено наказание над средния размер предвиден в закона, което същият да
изтърпи ефективна. Според адв.Н., подсъдимият П., който не е с отнета шофьорска
книжка, като водач е опасен за останалите участници в движението по пътищата
тъй като е извършил тежко ПТП при което са загинали двама души.
Адв.М. в качеството си на
повереник на частните обвинители Я.Т.П. и М.В.К. прави искане да се постанови
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като счита ,че вината му е
доказана по категоричен и безспорен начин. Присъединява се към анализа на
доказателствата направен от адв.Н.. Категорично не приема становището на
прокурора ,че е налице съпричиняване от страна на загиналия водач на товарния
микробус. Счита ,че единствено ефективно наказание лишаване от свобода ще
постигне целите на генералната и лична превенция. Акцентира на факта ,че след
деянието подсъдимият не само не е направил всичко зависещо от него, за да
помогне на пострадалите, но дори не е слязал от камиона, за да види какво се
случва, не се е обадил на телефон 112 и се е опитал да компрометира ПТП.
Адв.П. в качеството и на
повереник на частните обвинители А.Т.С., М.С.С., Д. М.С. и Е.Д.С. прави искане подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като категорично се разграничава от
позицията на държавното обвинение както по отношение на наличието на
съпричиняване, така и по твърденията му ,че са налице добри характеристични
данни за подсъдимия. Спира се върху абсолютно неуместното според нея поведение
на подсъдимия след ПТП и счита ,че обясненията на същия категорично се
опровергават от показанията на разпитаните свидетели. Анализира доказателствата
по делото и прави искане на подсъдимия да се наложи наказание от седем години
лишаване от свобода и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
четири години..
Адв Х. в качеството му на
повереник на частните обвинители Т. А.С.
и Н.Д.Д. прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен в това да е
извършил престъплението за което е предаден на съд. Подкрепя анализа на
доказателствата направен от поверениците на другите частни обвинители и се
разграничава от становището на прокурора за съпричиняване. Прави искане на подсъдимия да му се наложи наказание при превес на
отегчаващите вината обстоятелства от четири години лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС.
Защитниците на подсъдимия П. –
адв.П. и адв.П. правят искане подсъдимият да бъде признат за невинен по така
повдигнатото му обвинение, като считат, че от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен и положителен начин, че П. от обективна и субективна
страна е осъществил престъплението за което е предаден на съд. При анализа на
доказателствата адв.П. набляга на извършените според нея нарушение от страна на
водача на авариралия микробус. Счита ,че пострадалия Т.Г. е бил поставил велосипеда
си в платното на подсъдимия , който съвсем човешки и инстинктивно предприел
спасителна маневра, за да го заобиколи още повече, че нямало поставен
триъгълник, който да насочи вниманието на подсъдимия, че има ремонт. Адв.П. не
оспорва факта, че е налице съприкосновение между товарния автомобил управляван
от подсъдимия и този на пострадалия., но счита ,че по делото не е доказано, че
травматичните увреждания на пострадалите са причинени при това съприкосновение.
Прави анализ на състоянието на товарния автомобил и изразява предположение , че
може пострадалите лица да са пострадали от друг автомобил. В пледоарията си
адв.П. изцяло анализира доказателствата в светлината на защитната теза на
подсъдимия, че той е обезопасил микробуса като е включил аварийни и габаритни
светлини и слагайки си светлоотразителна
жилетка е започнал да обезопасява движението. Алтернативно адв.П. излага доводи
за наличието на предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК в случай, че съдът
приеме, че подсъдимия е виновен. Като смекчаващи вината обстоятелства адв. П.
сочи чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други висящи дела, ,
повече от 20 години професионален опит като шофьор и липсата на нарушения на
ЗДвП освен едно, перфектното му процесуално поведение и прави искане при
налагане на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.Адв.П.
също прави анализ на доказателствата и поддържа исканията на адв.П..
Подсъдимият П. се солидаризира
със становищата на защитниците си, изказва съболезнования и споделя ,че и до момента не знае какво се е
случило и всеки ден мисли за това
Въз основа на показанията на
разпитаните свидетели дадени пред настоящия състав на съда-Д.С., Г.П., Е.С., Г.Ш.,
С.Г., Я.Д., Ц.Г., С.С., Ш.С., П. Пенков, Г.А., преценени в съвкупност с
протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2014г. и фотоалбум към него,
както и преценени в съвкупност със
заключенията на автотехническата и медицинска
експертиза изготвени съответно от вещите лица Б.И. и д-р Я.К. и със
събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
През 2014г. подсъдимият П.П.
работел като професионален шофьор към „Н и Н Транспорт и логистика” АД-Пловдив,
като управлявал товарна композиция
състояща се от влекач марка „МАН” с рег № ***и полуремарке с рег.№ РВ
5906 ЕН.
На 13.08.2014г. през нощта, П.П. управлявал горната товарна композиция по Главен
път I-4, като се движел в посока гр.С.- гр.Варна. На пътя била поставена следната
вертикална сигнализация на път I-4/Е-772 „Граница Ловеч-Олп.Севлиево-граница
Велико Търново” посока от С. към Севлиево: при км 70+000-дясно са били монтирани
пътни знаци В26”Забранено е движението със скорост , по-висока от 60 км/ч” и
Т2”Дължина на участъка 1000 метра”V, а при км 70+120 знак А2”Опасен завой на
ляво” и тази вертикална сигнализация е била такава до месец март 2016г.
Около 3.30 часа достигнал землището на Община Севлиево до километър 70 +
515. Управлявал със скорост 76,7 км/час, преди навлизането му в ляв завой след
който следвал дълъг, прав, наклонен участък за спускане. Подсъдимият шофирал с
включени къси светлини. Пътната настилка била суха и представлявала
дребнозърнест, износен асфалт. Пътят бил широк осем метра, като бил разделен от
единична непрекъсната линия. Въпреки късния час имало движение макар и не
интензивно. В насрещната лента за движение в посока гр.С. бил спрян бял, товарен
микробус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № ***с десен волан. Превозното
средство се намирало в края на прав
участък преди завоя в който следвало да навлезе подсъдимия. Микробусът бил
управляван от М.А.С.. Същият пътувал от гр.Каварна за гр.С. заедно със сина си
– св.Д.С., тогава на 13 години. Микробусът бил натоварен с пъпеши. Преди завоя
микробуса спукал задна лява гума и водача спрял плътно в дясно в платното по
посока на неговото движение. М.С. включил габаритните и аварийни светлини и дал
на сина си да постави светлоотразителен триъгълник зад микробуса, след което извадил резервната гума. След повредата провел
няколко разговора със св.Г.П., негов съдружник в бизнеса и брат на съпругата му. С него обсъдил действията
си по ремонта още след възникване на повредата около 3.00 часа. Около 3.15 часа
край микробуса минал с велосипеда си Т.С.Г., който спрял за да помогне на С.. Г.
оставил колелото си с включен фар пред микробуса. Същият носел
светлоотразителна жилетка. Мъжете повдигнали микробуса с крик , за да сменят
спуканата гума, като си светели с телефоните.
В момента в който двамата мъже
застанали до задна лява гума на микробуса, а св. Д.С. на банкета на пътя, между
микробуса и колелото, свидетелят видял в насрещното платно тежкотоварния автомобил. В този момент, подсъдимият
навлязъл в левия за него завой, като навлязъл на 70 сантиметра в насрещното
платно след осевата линия, не видял микробуса и хората до него и с действията
си нарушил забраната на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Пострадалите в този момент попадали в осветената от фаровете на
товарната композиция обсег. Подсъдимият можел да ги забележи на 70-75
метра и за да ги предпази било
необходимо да се върне в лентата си на движение, за което му били нужни 43,7
метра при опасна зона на спиране 98 метра. Същият съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП следвало да се движи със скорост, която да му
позволи да спре при възникване на опасност. Подсъдимият не забелязал
пострадалите и микробуса, продължил да се движи в лентата за насрещно движение,
без да намали скоростта с която навлязъл в завоя, реагирал за спиране на 45-50
метра преди микробуса и с лявата предна
част на камиона ударил пострадалите С. и
Г., като при удара приплъзнал предницата си в областта на левия фар и бронята
на камиона в задната част на микробуса. Подсъдимият спрял камиона на 50 метра
отстояние от задната му част от микробуса след което го преместил и спрял на
около 150 метра в отбивка в дясно от неговата лента за движение и останал в
превозното средство. При удара,
пострадалите С. и Г. получили несъвместими с живота травми и починали на място.
След случилото се св.Д.С. бил силно изплашен и веднага се обадил по телефона
на вуйчо си Г.П., за да му съобщи, че са блъснали баща му и другия човек и те
са в безсъзнание.
Непосредствено след ПТП по пътя в посока Варна-С. пременил лек автомобил в
който пътували свидетелите С.С. и Ш.С. и техните родители С.Й. и Е.Й.. Веднага
след като подминали произшествието спрели непосредствено зад камиона на
подсъдимия, за да видят какво се е случило. Св.С. останало в автомобила, а
останалите пътници се опитвали да обезопасят мястото, където установили ,че има
два трупа и едно дете. С.Й. се обадил на телефон 112. Там вече имали информация
за случилото се, тъй като минута преди това на телефон 112 се обадил св.П.. Св.Д.С.
било отведен при св.С.. Той бил в паника и тя почти не успяла да разбере нищо
от него.
Около 15 минути след подаден сигнал на телефон 112, на мястото пристига
полицейски екип от свидетелите Я.Д. и Ц.Г.- младши автоконтрольори към
РУ-Севлиево, като заедно с тях пристига е екип на Спешна помощ. Тогава
подсъдимият слязъл от камиона и обяснил
на полицейския служител Ц.Г., че микробуса бил на аварийни мигачи, не очаквал
да е там, видял го в последния момент. Полицейските служители заварват колелото
на загиналия Т.Г. на банкета от страната на пътното платно по което се е движил
тежкотоварния автомобил, като фарът му бил насочен към авариралия микробус. Те
запазили местопроизшествието и след тяхното пристигане не са извършвани
премествания на превозните средства и колелото. Така разположени заварили превозните средства и полицейските
служители Г.А. и П. Пенков.
На 13.08.2014г. в 0.00 часа сутринта е извършен оглед на
местопроизшествието за което е съставен съответен протокол с изготвен към него
фотоалбум/ стр.317 от том 1 на ДП/. При огледа установено ,че товарен автомобил
„МАН” с рег.№ РВ 9912МВ е със следи от сблъсък в предната лява част на
кабината, счупвания на бронята в предната лява част, счупено стъкло на
халоген-преден ляв, липсващ преден ляв фар, счупвания по предна врата и предна
лява стъпенка. В задната част на полуремарке с рег.№ ***теглено от описания
по-горе влекач има черни следи от охлузване в най-широката си част с ширина 10
см. И височина от асфалта –от 1,25 до 1,35 метра. Дължината на композицията е
16.60 метра, а широчината 2,50 метра. Уврежданията на предната част на влекача
започват на разстояние о,60 м. от ляв
габарит, като най-голямото втрапяване е на височина 0,50м. от земята. Товарен
бус ”Мерцедес Спринтер” с рег.№ ***е с дължина 6,55 метра и широчина 1,90
метра. Охлузването по него е на 1,25-1,35 метра от земята. В лява странична
врата започва задиране с височина 0,60м. от земята ,продължаващо в лявата
страница. Деформацията в цялата задна лява част на разстояние 0,80 метра от
заден габарит и на 0,90 метра от земята, като най-голямото втрапяване е с
височина 0,50 метра от земята. В протокола е посочено ,че товарния бус е спрян
на разстояние 0,4 метра от дясната непрекъсната линия. Велосипеда е разположен
в противоположното платно на пътя, като предната му гума е на пътното платно и
сочи товарния микробус, а задната на банкета. От снимките е видно ,че покойния Т.Г.
е със светлоотразителна жилетка.
На досъдебното производство е изготвена авто-техническа експертиза от вещите лица Б.И. и М.Х.. Изготвена е и
допълнителна авто-техническа експертиза. Вещите лица в съдебно заседание
поддържат заключенията на експертизите и ги допълват с оглед поставените
въпроси. Съдът прие заключенията като обоснование и правилни и ги цени като
такива.
От заключението на авто-техническата експертиза лента / том.1, стр.76 и сл./ се установява ,че скоростта на товарния автомобил при приближаване и достигане на зоната на
произшествието и при удара с авариралия микробус е била около 76 км/ч. Вещите
лица са определили мястото на удара между двете превозни средства в зоната на
1,3 до 1,1 метра на север от осевата линия, което е в лентата на товарния
микробус. Вещите лица са посочили като причина за възникналото произшествие
неправилната преценка от страна на водача на тежкотоварната композиция на
пътната обстановка и предприемане на маневра за отклоняване в ляво и навлизане
в насрещното платно при свободна лента за движение в неговата посока.
Експертите считат, че водача на авариралия микробус е имал възможност да спре
извън платното за движение и там да извърши ремонтна дейност. Вещите лица
обсъждат в заключението си защитната теза на подсъдимия, че вниманието му е
отклонено от поставен в края на неговото платно за движение велосипед, като
дават заключение ,че водачът на товарната композиция е имал възможност да спре
ако веднага е задействал спирачка след възприемане на колелото, същият е имал възможност
да се върне в собственото си платно ако веднага след възприемане на авариралия
автомобил е прекратил маневрата за отклоняване в ляво. Вещите лица сочат, че
ако водача на товарната автокомпозиция е продължил движението си в собствената
си лента след като е възприел велосипеда и товарния автомобил е щял да премине покрай
пострадалите без да се осъществи удар. В
отговор на поставени въпроси във връзка с обясненията на подсъдимия вещите лица
дават заключение ,че подсъдимият е можел да възприеме авариралия микробус на
70-75 метра и при , и при скоростта с която се движел е можел да спре след 98
метра. Същият реагирал за спиране на 40-50 метра преди микробуса и спрял на 50
метра зад него. При скоростта с която се движел П. е можел да избегне удара
връщайки се в своята лента за което му били необходими 43,7метра. Ударът можел
да избегне и чрез спиране движейки се със съобразена скорост.
На досъдебното производство са
изготвени две съдебно медицински експертизи на труп от вещото лице д-р К.,
които бяха допълнени при отговор на поставени въпроси в съдебно заседание. Заключенията
са задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и законосъобразни.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № СМ-70/2014г./
том1, стр.62 и сл. от ДП/ се установява ,че
М.А.С. е починал от тежка съчетана травма на главата и тялото с остра
кръвозагуба, като смъртта е настъпила много бързо след удара. При огледа вещото
лице е констатирало следните увреждания: тежка съчетана механична травма –
глава-гръден кош-корем и крайници, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
дясна слепоочно-теменна област, фрактура на тилната черепна кост, масивен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, множество счупвания на ребра двустранно и
на гръдна кост, разкъсване на белия дроб и контузия на белите дробове,
кръвоизливи двустранно в гръдната кухина, разкъсване и счупване на връзката
между дясната ключица и гръдната кост, разкъсване на черен дроб, на слезката и
на десния бъбрек с коремен кръвоизлив, многофрагментарно счупване на лявата
срамна кост на таза вляво с разкъсване на пикочния мехур, счупване на двете
кости на дясната предмишница, охлузване на главата и тялото. Посочените
увреждания отговарят да са причинени при силен удар / най-вероятно отзад в
главата и дясната ръка с широка повърхност/ и притискане двустранно на тялото и
съответстват с обстоятелствата на процесното ПТП.
От съдебномедицинска експертиза на труп №СМ-71/2014г. се установява ,че Т.С.Г.
е починал от тежка и несъвместима с живота съчетана травма с разкъсвания на
мозъка, белия дроб в ляво, черния дроб и слезката с кръвоизливи. Смъртта е
настъпила бързо. При огледа вещото лице е констатирало следните увреждания на Г.:
тежка съчетана травма – глава-гръден кош-корем и крайници, изразяваща се в
тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепни кости вляво
и по черепната основа , масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, разкъсване
на твърдите мозъчни обвивки, меките мозъчни обвивки и мозъчната кора в лявата
слепоочна област, счупване на лицеви кости- горна челюст, носни кости, двете
скули и долна челюст, разкъсване на ушна мида на лявото ухо, множество
счупвания на ребра в ляво на гръдния кош в две линии с разкъсване и контузия на
левия бял дроб, хемопневмоторакс, аспирация на кръв, разкъсване на
околосърцевата торбичка, разкъсване на черния дроб и слезката с кръвоизлив в
коремната кухина, счупване на лявата раменна кост, открито многофрагментно
счупване на двете кости на дясната подбедрица, охлузвания по тялото и
крайниците. Уврежданията отговарят да са получени при възникналото ПТП при
силен удар отляво, странично по главата и тялото с притискане в широка
повърхност.
В обясненията си
пред ОС-Габрово подсъдимият оспорва така установената фактическа обстановка. Обяснява
,че се движел с 60-70 км.ч. и навлизайки в завоя, видял велосипед, който светел
и за да избегне удара свил инстинктивно на ляво, чул удар и натиснал спирачка.
Спрял на 40-50 метра, слязъл от камиона, видял хора на земята, като сметнал ,че
са мъртви и видял микробуса, който бил осветен от неговите аварийни светлини. Подсъдимият
твърди ,че си облякъл светлоотразителната жилетка и по най-бързия начин се качил на 30-50 метра в завоя , за да спира
колите и да обезопаси движението. По пътя видял колелото, което било на 40см
върху пътното платно и го отместил на банкета. Видял ,че микробуса не свети,
отворил вратата и включил аварийните. След 10-15 минути пристигнали
полицейските коли и чак тогава подсъдимият видял, че зад камиона му има спрян
автомобил и хора, които успокояват дете. Подсъдимият не се обаждал на телефон
112.Твърди ,че полицейския служител Я.Д. го накарал да премести камиона още 100
метра напред, за да не пречи. Подсъдимият твърди също, че при навлизане в ляв
завой, фаровете на товарния автомобил осветяват пътя с отклонение на осветената
част в дясно, а лявата част по посоката на движение остава неосветена или лошо
осветена и там именно попадал авариралия
микробус..
Съдът намира защитната
теза на подсъдимия за недостоверна. Същата изцяло се опровергава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства преценени в съвкупност. Един
от основните свидетели по делото е Д.С., който е свидетел –очевидец на
процесното пътно-транспортно произшествие. Към оня момент същият е бил на 13
години, но от показанията му се установява ,че има ясен спомен за случилото се.
Показанията на този свидетел са логични, кореспондират с останалите доказателства
по делото и съдът приема същите за достоверни. Св.Д.С. е категоричен както при
разпита по делото така и при преразпита му по същото, че колелото на
пострадалия Т.Г. е било спряно пред микробуса на баща му и, че след спирането на товарния камион на около
200 метра от произшествието, водачът не е слизал от него до пристигане на
линейката и на полицейската кола. Категоричен е, че след аварията баща му спрял
микробуса и включил аварийните светлини и габарити и си облякъл светлоотразителна
жилетка. С такава жилетка бил и велосипедиста Т.Г.. Тези факти св.Д.С. е
съобщил и на майка си – св.Е.С. и на вуйчо си св.Г.П.. Показанията на св.С.
изцяло кореспондират с показанията на св.П., който провел няколко разговора с покойния М.С. след аварията на
микробуса и преди ПТП и от пострадалия
от първо лице узнал, че микробуса е обезопасен чрез включени габаритни и
аварийни светлини и поставен светлоотразителен триъгълник зад него. В показанията
си пред съда св.С.Г.-син на загиналия Т.Г. твърде ,че полицейските служители
присъствали на мястото на огледа го уведомили, че и двамата загинали мъже са
били със светлоотразителни жилетки. Свидетелят е категоричен, че баща му,
винаги носел такава жилетка. Тези свидетелски показания кореспондират в
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума изготвен към
него от който е видно ,че микробуса е с включени аварийни светлини.
Основно място в
защитната теза на подсъдимия заема твърдението му, че колелото на пострадалия Г.
било поставено в неговата пътна лента и той предприел маневра да го заобиколи,
като не забелязал спрения в насрещната лента микробус. Тази защитна теза на
подсъдимия се опровергава категорично от заключението на автотехническата
експертиза. Експертите са категорични ,че ако велосипеда е бил в края на пътната лента по която се е движил товарния автомобил, водачът е имал възможност
своевременно да го възприеме и да спре, както и ако своевременно възприеме на
товарния микробус, да се върне в лентата
си за движение. Вещите лица обориха и
защитната теза на подсъдимия, касаеща обсега на осветеност на завоя при
навлизане в него от фаровете на товарния
автомобил. От заключението на допълнителната авто-техническа експертиза /
отговор на т.5.1/ се опровергава категорично твърдението на подсъдимия ,че при навлизане в ляв завой, фаровете на
автомобила осветяват пътя с отклонение на осветената част в дясно, а лявата
част по посоката на движение остава неосветена или лошо осветена и там именно попадал авариралия микробус.
Вещите лица са категорични, че при движение в завой преди започване на
отклонението на автомобила в ляво, водачът му е имал техническа възможност да
възприеме неосветените обекти отпред от
дясно до десен край на платното за движение и десен банкет на разстояние 90-100
метра и на неосветените обекти в ляво на разстояние 70-75 метра. Считат ,че
водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме пешеходците и лявата страна на буса на разстояние не
по-малко от 75 метра.
Защитната теза на
подсъдимия за местоположението на велосипеда на пострадалия Т.Г. по време на
ПТП и преди пристигане на полицейските служители се опровергава както от
показанията на св.Д.С. така и от показанията на св.Ш.С., който също е възприел
като местоположение на велосипеда, че същият е бил в края на пътното платно, но
в лентата за движение на микробуса. Безспорно е, че при извършвания оглед,
полицейските служители са установили ,че велосипеда е на банкета в лентата за
движение на товарния автомобил. Тази промяна в местоположението на велосипеда
не само не е в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, но създава убеденост в
извършени действия по компрометиране на местопроизшествието от неустановено по
делото лице.
От показанията на
св.Ш.С. преминал край мястото на произшествието непосредствено след него,
безспорно се установява ,че там не е имало друг жив човек освен детето / св.Д.С./.
Категоричен е също ,че микробусът бил с включени аварийни светлини и зад него е бил обезопасен със
светлоотразителен триъгълник. Показанията на този свидетел относно
безопасността на микробуса се подкрепят
и от показанията на полицейския служител Ц.Г..
Защитната теза на
подсъдимия , касаеща действията извършени от него след ПТП се опровергават
категорично от показанията на св.С., който е категоричен ,че не е виждал П.
преди пристигане на полицейските служители и, че на местопроизшествието не е
имало никой друг освен св.С.. Именно бащата на С. веднага се обажда на телефон
112, където непосредствено преди него се обажда св.П., уведомен за случилото се
от Д.С.. Тези разговори са проведени през минута, което изключва възможността
свидетелите Ш.С. и С.С. да са пристигнали по-късно на местопроизшествието.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намери за установено от правна страна следното:
Категорично е
установено, че подсъдимият управлявал товарна композиция по сух пътен участък с
две ленти за движение разделени с непрекъсната линия. Видно от справката от
Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление, изх.№
11-00-6/10.01.2019г./ стр.121 от делото/ е ,че към 31.01.2014г. са била
поставена следната вертикална сигнализация на път I-4/Е-772 „Граница
Ловеч-Олп.Севлиево-граница Велико Търново” посока от С. към Севлиево: при км
70+000-дясно са били монтирани пътни знаци В26”Забранено е движението със
скорост , по-висока от 60 км/ч” и Т2”Дължина на участъка 1000 метра”V, а при км
70+120 знак А2”Опасен завой на ляво” и тази вертикална сигнализация е била
такава до месец март 2016г. Наличието на ограничителен знак за скорост се
потвърждава и от показанията на полицейски служители - Я.Д. и Ц.Г. са
категорично ,че е имало ограничение 60 км/ч.
Подсъдимият П.
движейки се на 13.08.2014ч. в 3.30 часа в посока от гр.С. за гр.Варна с несъобразена скорост от 76 км/ч., която се
явява и неразрешена за конкретния пътен участък без причина навлязъл насрещното
пътно платно, където на 70 см. от разделителната линия ударил пострадалите М.С.
и Т.Г. и микробуса който те в този
момент ремонтирали. Подсъдимият движейки се на къси светлини е имал възможност
да забележи микробуса на 7-75м. от него. Към момента в който подсъдимият
забелязал белия микробус / на 45 метра от него/ същият е имал възможност да се
върне в собственото си платно и да предотврати удара. При движение на
подсъдимия със съобразена скорост под 76 км/ч същият имал възможност да спре
преди удара, като се приеме, че при движение със 76 км/ч опасната му зона за
спиране е 98м.
Съдът счита ,че
процесното пътно-транспортоно произшествие е настъпило по изключителна вина на
водача, който е нарушил правилото за движение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,
навлязъл е без причина в насрещното платно за движение. Забелязвайки микробуса
на 45-50 метра, поради несъобразената скорост с която се е движил подсъдимия,
нарушавайки чл.20 ал.2 от ЗДвП, не е успял да спре преди удара, тъй като
съгласно заключението на автотехническата експертиза разстоянието му за спиране
при тази скорост е 98 метра.
Без правно значение
в конкретния случай е наличието или не на нарушения на ЗДвП от страна на водача
на товарния микробус, тъй като същият е бил спрян в собственото си платно за
движение и единствено на навлизането в него на водача на товарния автомобил се
дължи сблъсъка между двете превозни средства. Освен това, съдът счита ,че по
делото безспорно се установи, че авариралия микробус е бил обезопасен със
светлотразителен триъгълник зад него, както изисква закона и е бил с включени
аварийни светлини, а двамата пешеходци със светлоотразителни дрехи. Действително,
микробусът е следвало да бъде преместен за ремонт до най-близката отбивка на
пътя, но по делото няма достатъчно доказателства за това какви повреди е имал
освен спуканата гума, имало ли е техническа възможност да се движи и дали
водача е знаел ,че в близост до мястото е налична такава отбивка. Крайно
несъстоятелна е тезата на защитата и прокурора, че е налице съпричиняване от
страна на водача на товарния микробус най-вече поради факта ,че удара между
превозните средства е станал именно в неговото пътно платно за движение и по
никой начин същият не е препятствал движението на товарния автомобил в
собственото му платно. Категоричен е извода на съда, че ПТП е възникнало
единствено по вина на подсъдимия, като водач на товарната композиция. Водачът на
товарния микробус не е допуснал нарушение на правилата за движение, които да са
допринесли за настъпилата катастрофа и за причиняване на обществено опасните
последици.
Безспорно от
доказателствата по делото се доказва пряката връзка между настъпилото по вина
на П.П. ПТП и травматичните увреждания на пострадалите и настъпването на
тяхната смърт. Причинените травми както на Т.Г., така и на М.С. са били
несъвместими с живота.
Освен обективните
признаци на престъплението по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.”б” пр.1-во във вр.
с ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 от НК са налице и субективните признаци на това
престъпление. Поведението на подсъдимия е било виновно. Той е извършил
престъплението по непредпазливост, изразяваща се в небрежност, тъй като не е
целял пряко настъпването на престъпния резултат
и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди и да ги предотврати.
Подсъдимият е
дългогодишен водач на тежкотоварен автомобил и повече от двадесет години
осъществява трудовите си функции като такъв, същият е следвало да предвиди какви
биха могли да бъдат последиците при навлизане на тежката товарна композиция в насрещно
платно и при сблъсък с друго превозно средство. Подсъдимият е съзнавал ,че е
имал обективната възможност да управлява автомобила в собственото си платно за
движение при което движение същият е щял безпрепятствено да се размине със
спрения товарен микробус и намиращите се до него пешеходци.
Съдът намира за
крайно несъстоятелна и не намираща опора в доказателствата по делото тезата
изложена от адв.П. ,че е възможно друго превозно средство преди това на
подсъдимия да е ударило пострадалите и да е причина на тяхната смърт. По делото
е разпитан свидетел очевидец на произшествието – Д.С., както и свидетелите С.и Ш.С.,
които непосредствено след ПТП са пристигнали на мястото и няма съмнение ,че не
е имало предхождаш сблъсък между пострадалите и друго превозно средство.
Съдът не възприе
тезата на защитата, че подсъдимият е предприел инстинктивно спасителна маневра. В конкретния случай от
маневрата на подсъдимия е последвало ПТП и е настъпила смъртта на две лица,
поради което същата не може с оглед трайната практика на ВКС да се третира като
спасителна маневра.
Съдът
преценявайки всички събрани по делото доказателства прие за безспорно доказано ,че подсъдимия П.П., както от обективна така и от субективна
страна на 13.08.2014г. около 3.30 часа
на Главен път I-4, километър 70+515 в землището на Община Севлиево при
управление на моторно превозно средство – влекач марка „МАН” с рег № ***и
полуремарке с рег.№ ***нарушил правилата за движение по пътищата- като навлязъл
без да има условия за изпреварване или заобикаляне в лентата за насрещно
движение, нарушил чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП и като е имал възможност и е бил
длъжен да ги види, но не видял двамата пострадали и не предприел действия за
предпазването им, като намали скоростта или спре, с което нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.А.С. с ЕГН ********** и Т.С.Г.
с ЕГН **********, като ги ударил с предната лява част на влекача и им причинил
несъвместими с живота , увреждания от които и двамата починали на място с което
е осъществила престъпния състав на по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.”б” пр.1-во във вр. с
ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание, съдът взе предвид
следните обстоятелства, обуславящи наказателната и отговорност: Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът цени завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние , определяща се от настъпилия вредоносен
резултат. На второ място като такова съдът цени факта, че подсъдимият е с дългогодишен опит като шофьор на
тежкотоварен автомобил и въпреки това е допуснал да наруши посочените
по-горе две норми на ЗДвП съзнавайки , каква опасност представлява за
останалите участници в движението управлявайки тежкотоварен автомобил. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и липсата на съпричастност и грижа
към пострадалите от страна на подсъдимия
след настъпилото ПТП. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
данни за личността му, липсата на системни нарушения на ЗДвП, което го определя
като деец с ниска степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се.
Вземайки предвид обсъдените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по отношение
на подсъдимия съдът намери ,че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства и определи наказание под
средния размер предвиден в закона от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
наложеното наказание съдът постанови съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът
счита ,че по делото не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
или изключителни такива при които и най-лекото предвидено наказание би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от П.П. престъпление и които да предпоставят
приложението на чл.55 от НК.
Съдът на осн. чл.343г във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като съобрази размера на
наказанието с посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Наказанието е установена от
закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило
престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на
лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото
деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и
другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и
поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е
обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.
Тези цели в настоящия случай с оглед личностните качества на подсъдимия и
всички други обстоятелства по делото, изложени по-горе, според настоящия състав
на съда могат да бъдат постигнати именно с налагане на описаното по-горе
наказание.
Съдът осъди подсъдимия П. да заплати
на частните обвинители, направените по делото
разноски за процесуални представители, както следва: на Е.Д.С. сумата от 600.00
лева, на Д.М.С. сумата от 600.00 лева, на М.С.С. сумата от 600.00 лева, на А.Т.С.
сумата от 600.00 лева, на Т.Д. Динчев сумата от 500.00 лева, на Н.Д.Д. сумата
от 500.00 лева, на Я.Т.П. сумата от
400.00 лева, на М.В.К. сумата от 400.00 лева, като съобрази разпоредбата
на чл.189 ал.3 от НПК.
Съдът осъди подсъдимия П. да заплати
по сметка на ОС-Габрово сумата от
446.00 лева /четиристотин четиридесет и шест лева/ - направени по делото
разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК, както и да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от
1229.13 лева / хиляда двеста двадесет и девет лева и тринадесет стотинки-
направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК, както и 5.00
лева по сметка на ГОС при служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: