№ 2531
гр. С., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110136597 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С.К. срещу Ч.Р.Б. АД, с
която моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на
21736,04 лева, представляваща заплатена от ищеца като потребител сума без правно
основание, представляваща такси за пренос през електропреносна мрежа ниско напрежение
за периода от 30.06.2016г. до 31.05.2021г. Ищецът твърди, че е собственик на обект „Сграда
за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в поземлен имот 816 в с.“М. –
П.З.“ по плана на гр. С., СО-район В., с административен адрес: с. М., ***. Твърди се, че
производствената сграда е захранена с електрическа енергия посредством трафопост,
въведен в експлоатация на 19.12.2007г. отношенията между страните са възникнали през
2007г., като същите са уредени с договор за достъп и пренос на ел. енергия, по силата на
който ответникът се е задължил в качеството си на оператор на разпределителната мрежа да
предоставя мрежови услуги срещу възнаграждение. Твърди се, че съгласно чл.120 ЗЕ ел.
енергията доставена на потребителите се измерва чрез СТИ – собственост на оператора,
разположен до или на границата на имота на потребителя. Заявява, че доколкото СТИ не е
разположено в съответствие с изискванията на закона, то е следвало да отчита мрежова
услуга по средно напрежение, а не едновременно по средно и ниско такова. Сочи, че за
процесния период е заплатена сумата от 21736,04лв.за пренос на ниско напрежение, каквото
според ищеца е недължимо, именно поради неправилното монтиране на СТИ. Претендира
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, с който се оспорва
основателността на исковата претенция. Твърди, че по отношение на сумите, за които са
издадени фактури от „Е.Р.Е.У.“ЕООД, липсва пасивна процесуална легитимация. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните вземания, предвид техния
периодичен характер. Заявява, че безспорно обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което сумите са заплатени при наличие на
основание. Оспорва заплащането на процесните суми. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
1
Безспорно в отношенията между страните е обявено обстоятелството, че ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа за имот потребител на електроенергия,
доставяна в имот, Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в
поземлен имот 816 в с.“М. – П.З.“ по плана на гр. С., СО-район В., с административен адрес:
с. М., ***.
Представен като писмено доказателство е Договор от 04.05.2015г. за предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия, сключен между
страните, който е със срок до влизане в сила на Общите условия за ползване на
електроразпределителна мрежа на Ч.Р.Б.АД.
Приет като писмено доказателство са приети Договори №ПКСП-
**********/07.12.2017г., Договор за комбинирана услуга №ПКСП-**********/06.12.2018г.
и Договор №ПКСП-*********/27.11.2019г. за комбинирана услуга за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група по условията на продукт
Е.П. фикс сключен между ищеца и „Е.Р.Е.У.“ЕООД. Съгласно чл.8. ал.З от договора за
продажба на електрическа енергия, сключен между ищеца и „Е.П.“ЕООД е посочено, че :
Всички отношения междумрежовия оператор и Купувача в качеството му на палва тен на
електроразпределителната мрежа. извън предмета на настоящия договор се уреждат в
договорите за: достъп до енектропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа
u/uлu Договора/Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на съответния мрежови оператор." Отразено е в чл.11, ал.1
и ал.2 от договора, че за продажба на електрическа енергия, че във фактурите издавани от
доставчика на електрическа енергия се включват дължимите суми за мрежови услуги, като
фактурата се издава след получаване на измерените и утвърдени стойности от мрежовия
оператор, в случая – ответника.
Като писмени доказателства по делото са приети Разрешение за строеж
№780/06.11.2006г. и разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007г., Удостоверение за въвеждане
в експлоатация №17/25.01.2008г. и Разрешение за ползване от 19.12.2007г., касаещи
процесния трафопост.
Представена е писмена кореспонденция между страните, в която ответникът заявява,
че начислените суми за пренос на електрическа енергия е правилно начислена. От страна на
ищеца е направено искане ответникът да предприеме необходимите действия за промяна на
мястото и нивото на измерване.
Приети по делото са Общи условия на „Ч.Р.“ ЕАД посочва, като в чл.6 от тях се
посочва, че електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури преноса на
електрическата енергия през разпределителната мрежа до границата на собственост на
електрическите съобръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където
потребителят получава електрическата енергия по договора за продажба. Чл.10 от тях
посочва, че електроразпределителното предприятие пренася електрическата енергия до
границите на собствеността на електрическите съображения на потребителя с
разпределителната мрежа. Границата на собствеността се определя от начина на
присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.
Установява се от приложен по делото Констативен протокол №1025880 от
03.10.2019г. от извършена проверка на средството за търговско измерване, че ищецът е
възразил изрично срещу неговото местоположение и е поискал от ответното дружество да
предприеме необходимите действия по преместването му.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се
установява, че за периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е получавал фактури за
доставка на ел. енергия от Ч.Р. АД. За периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. ищецът е
получавал фактури за доставка на ел. енергия от Е.П. Енергиини услуги ЕАД. Във всяка от
приложените фактури е начислен компонент пренос „ ниско напрежение“ за потреблението
2
на ел. енергия. Отразено е в експертизата, че за периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г.
платени на Ч.Р. АД са суми за пренос ,, ниско напрежение “ - 10426,89 лв. без ДДС и 12
512,27 лв. с ДДС. За периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. платени на Е.П. Енергийни
услуги ЕАД са: Общо платени суми за пренос „ ниско напрежение“ - 10960,37 лв. без ДДС/
13 570,31 лв. с ДДС.
От приетата поделото съдебно техническа експертиза се установява, че
извършеното присъединяване на обекта на ищеца на желязорешетъчен стълб с кабели 20 КV
е монтиран РОМ /разединител открит монтаж/. От РОМ с кабели по стълба, а след това под
земята се стига до шахта пред трафопост КТП 20/400 КVА. Присъединяването на обекта на
ищеца към електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б. е извършено чрез трафопост КТП
20/400 КVА, захранен с кабели 20 КV. КТП 20/400 КVА се намира в ПИ /поземлен имот/
816, с. М., район В., ***. Кабелите на захранващата линия за НН /ниско напрежение/ са
ПВА – 2, 2 х 3 х 185 мм. Отразено е в експертизата, че захранването на трафопоста се
осъществява с кабели 20 КV. Кабелите на захранващата линия за НН /ниско напрежение/ са
ПВА – 2, 2 х 3 х 185 мм. Посочва се, че трансформирането на доставяната електроенергия от
ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва чрез понижаващ
трансформатор, находящ се вътре в трафопост КТП 20/400 КVА , захранен с кабели 20 КV.
Вещото лице посочва, че при проверка ищецът представя фактури за авансово заплащане и
доплащане за изграждане на съоръженията. Измерването и отчитането на консумираната
електрическа енергия е ставало със СТИ /Средство за търговско измерване/ Фабр.№
62067371 за периода до 03.10.2019г., когато е демонтирано. С Констативен протокол
1025880/03.10.2019г. е монтирано ново СТИ /Средство за търговско измерване/ Фабр.№
84268798 с показания по всички тарифи 000 000 000. Посочено е, че и двете СТИ
са вътре в обекта и мерят НН /ниско напрежение/.
Други допустими и относими доказателства не са събрани по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
С оглед събраните под делото доказателства, както и предвид изявленията на
ответника още в отговора на исковата молба, че трафопостът е собственост на ищеца, съдът
достигна до фактически и правен извод, че и мрежата след трафопоста, чрез която на
практика е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на
ищцовото дружество. Установи се също така, че силовият трансформатор към
електроразпределителната мрежа е разположен в поземления имот на ищеца. Видът на
доставяната електрическа енергия от ответното дружество до силовия трансформатор към
електроразпределителната мрежа 20 кV, е електрическа енергия средно напрежение.
3
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период и в частност чл. 29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за
достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измерено количество на
консумираната активна електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно
Правила за измерване на количеството електрическа енергия или релевантен в случая е
въпросът дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени
съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – в този смисъл е
и решение № 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г., ВКС, ІІ т.о., с което е даден отговор на
въпроса за значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
средството за търговско измерване, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и в двете им релевантни за спора редакции при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител,
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи, че силовият трансформатор към електроразпределителната
мрежа е разположен в имота на ищеца. При това положение и границата на собствеността
следва да се определи съгласно чл.29, ал.1, вр. НАРЕДБА № 6 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2014 Г. ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ И КЛИЕНТИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ КЪМ ПРЕНОСНАТА ИЛИ КЪМ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
МРЕЖИ предвиждащи границата на собствеността да е мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата. По делото се установява, че средството за търговско
измерване е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца
трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно и
поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и
остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение.
Доставената на ищеца електроенергия на ниво средно напрежение се
трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца,
разположени в неговия трафопост. Следователно, средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ и чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата, установени
4
в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно
на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената
за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата
енергия са недължими/решение № 227/11.02.2013 г. по т.д. № 1054/2011 г. на ВКС.Относно
твърдението, че клиентът е следвало да инициира промяна на начина на присъединяване,
то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат
задължение за уведомяване. Чл. 11 от ПИКЕЕ определя избор на тарифиране, а чл.12 до
чл.15 на ПИКЕЕ определят мястото на измерване, като не въвеждат задължение за
уведомяване.Изводът е, че извършеното от разпределителното дружество измерване е
неправомерно, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от
ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на стойност на доставена
електрическа енергия ниско напрежение е при липсата на валидно правно основание.
Следва обаче да се вземе предвид направеното от ответника възражение, касаещо
сумите преведени от ищеца на „Е.Р.Е.У.“ЕООД. Установено е от заключението на ССЕ, че
част от заплатените от ищеца суми в размер на 10960,37 лв За периода от 25.02.2019 г. до
12.03.2021 г. платени на Е.П. Енергийни услуги ЕАД. са: Общо платени суми за пренос „
ниско напрежение“ -. без ДДС/ 13 570,31 лв. с ДДС. Характерът на иска по чл.55 ЗЗД
изисква наличие на пряка връзка между даването и получаването на престацията. В случая
тази причинна връзка липсва, доколкото ищецът е заплатил на трето лице претендираните
от настоящия ответник суми. В този смисъл, съдът приема, че за сумата от 10960,37лв. искът
следва да бъде отхвърлен, доколкото Ч.Р.Б. не е пасивно легитимиран да отговоря по иск с
правно основание чл.55 ЗЗД. Действително нормативната уредба предвиждав чл.28,ал.2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, че Крайният снабдител/доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми
за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия, но това не дава възможност на ищцовата страна директно да
претендира от него тези суми на твърдяното правно основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането се погасява с
5
тригодишна давност, доколкото се касае за вземане произтичащо от неоснователно
обогатяване, погасителната давност за което всякога е пет години.
По разноските:
С оглед изхода на спора страните имат право на разноски по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал.3 ГПК.
Ищецът претнендира сумата от 2604,44лв. от които държавна такса в размер на
869,44лв, 1500лв. адвокатски хонорар и 235 лева експертизи. Съразмерно на уважената част
от исковете ответникът дължи сумата от Г 1369,29лв. Неоснователно се явява възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид цената на иска, предприетите от страна на
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и броя проведени съдебни
заседания.
Ответникът претендира сумата от 335лв. – разноски по делото – 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и 235лв. депозит за вещи лица. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 168,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ***, да заплати на С.К., ЕИК ***, на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, сумата от 10426,89 лв., представляваща недължимо платена цена за пренос на
електрическа енергия на ниско напрежение в периода от 30.06.2016г. до 31.12.2018г. за
обект, за обект обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в
поземлен имот 816 в с.“М. – П.З.“ по плана на гр. С., СО-район В., с административен адрес:
с. М., ***, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 21736,04лв. и за периода
от25.02.2019г. 12.03.2021г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „„Ч.Р. Б.” АД, ЕИК *** да заплати на С.К.,
ЕИК ***, сумата от 1369,29 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.К., ЕИК ***, да заплати на „„Ч.Р. Б.”
АД, ЕИК ***, сумата от 168,92 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6