№ 416
гр. Шумен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202083 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000370 от 23.06.2022 г. на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД, представлявано от П.Т. Х.а, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за
автомобилните превози, за нарушение по чл. 10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г.вр.
чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание представляващият дружеството - жалбоподател, редовно призован, не
се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо по делото излага аргументи за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството–жалбоподател „ТВМ“ ООД, представлявано от П.Т. Х.а, има лиценз на
Общността № 2692 за превоз на товари, валиден до 16.05.2027г.
В рамките на реализирана проверка на транспортната дейност на дружеството от
служители на АА, било установено, че на 07.04.2021г. в гр. Шумен, ул.“Л.Каравелов “ №1,
дружеството – превозвач, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 2692,
валиден от 16.05.2027г., не е организирало работата на водачите Г.Н.Д. и Н.Н. при екипно
управление на влекач „ДАФ“ XF 480 FT от категорията N3 с рег. № СВ 0789НН при извършване
на международен превоз на товари на територията на ЕС, попадащ в обхвата на Регламент
561/2006, видно от CMR № SOF1331 от 05.04.2021г., така, че водачите да спазват изискването на
чл.8, параграф 5 от Регламент 561/2006, което е установено от информацията от дигиталните
карти на водачите, като конкретно е констатирано нарушение на закъснение на дневна почивка с
29 минути на посочената дата при извършения превоз на товари.
Във връзка с констатациите на проверяващите, на 07.03.2022 г., в присъствието
на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, е съставен АУАН № 319750, като
1
актосъставителят е описал констатациите и е квалифицирал нарушението като такова по чл. 10, §
2, изр. 1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАП.
Актът бил предявен на представителя и подписан от него, с отразено възражение: „Не съм
съгласна“.
Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 23-0000370 от 23.06.2022 г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД,
представлявано от П.Т. Х.а, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на
основание чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози, за нарушение по чл. 10, § 2, изр.1, пр.2
от Регламент (ЕС) № 561/2006 г.вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля,
присъствали при установяване на нарушението , както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК, писмени доказателства.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, от
които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
ги приема за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директор на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да
се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗАП, по смисъла на този закон, „Обществен превоз“ е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки
срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на
лизинг, независимо дали са натоварени или не според §1 т.3 от ДР на ЗАП .
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател е по чл.
10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г.вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП в което се посочва,
че транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Според нормата на чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
Регламент /ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато
максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или
полуремарке, надхвърля 3.5 тона.
Съобразно чл. 10, § 2, от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
2
Съвета /Регламент (ЕС) №561/2006г./, транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент . Транспортното предприятие
надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.
Съгласно чл.8 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки.
За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка
водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.Ако частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка.Дневната почивка може да бъде удължена до
нормална седмична почивка или намалена седмична почивка.Водачът може да има най-много три
намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки.Чрез дерогация от параграф 2 в
рамките на 30 часа след края на дневната или седмичната почивка водач, извършващ екипно
управление, трябва да ползва нова дневна почивка от поне девет часа.
От приобщените писмени и гласни доказателства и най–вече от информацията
/разпечатки /на дигиталните карти на водачите Г.Н.Д. и Н.Н. се установява, че действително е
допуснато закъснение на дневна почивка с 29 минути на посочената дата в АУАН и НП по време
на извършения превоз на товари от екипа, управляващ влекача при извършване на международен
превоз на товари на територията на ЕС, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 съобразно
CMR № SOF1331 от 05.04.2021г.
Безспорно е и не се оспорва от дружеството жалбоподател, че процесното ППС е
оборудвано с дигитален тахограф и дружеството-нарушител в качеството си на превозвач и
работодател е имало възможност в реално време да следи за работата и дейността и съответно е
следвало да предприеме незабавни мерки за спазване на регламента като прекрати трудовата
дейност на водача и да му бъде осигурена почивка .
В конкретния случай, жалбоподателя не ангажира доказателства за организиране
трудовата дейност на водачите по начин, целящ спазване на нормативната уредба за
продължителност на почивките, поради което е правилна и законосъобразна констатацията за
извършено нарушение.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че безспорно се установява по делото, че
дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач, притежаващ валиден лиценз на Общността,
не е организирало работата на водачите Г.Н.Д. и Н.Н. при екипно управление на влекач „ДАФ“
XF 480 FT от категорията N3 с рег. № СВ 0789НН при извършване на международен превоз на
товари на територията на ЕС, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006, видно от CMR №
SOF1331 от 05.04.2021г., така, че да спазват изискването на чл.8, параграф 5 от Регламент
561/2006, с което е осъществило нарушение на чл. 10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №
561/2006 г.вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП поради което НП следва да бъде потвърдено.
Искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно,
предвид изхода на делото. Съгласно чл.63д от ЗАНЗ в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева.
По настоящото дело процесуалният представител на АНО не се е явил в с.з. и не е
осъществил процесуално представителство, но е изразил становище в придружителното писмо по
съществото на делото, поради което съдът приема, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000370 от 23.06.2022 г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „ТВМ“ ООД,
представлявано от П.Т. Х.а, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на
основание чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози, за нарушение по чл. 10, § 2,
изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г.вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ - София сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4