РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000562 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени две
въззивни жалба, първата - от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си
представител Х. Р. М., Р. А. М., тримата действащи чрез процесуалния си
представител адвокат Н. Н., втората - от С. Н.Б.Б.А.С., чрез процесуалния
представител адвокат Д. Д., срещу постановеното решение №22014 от
14.04.2022 г. по търг.дело №50/2020 г. по описа на Окръжен съд К..
Постъпила е и частна жалба от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си
представител Х. Р. М., Р. А. М. срещу постановеното определение №22151
от 06.07.2022 г. по делото в производство по реда на чл.248 от ГПК.
С постановеното решение С. Н.Б.Б.А.С. е осъдено да заплати на Х. Р.
М., на Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р. М., и на Р. А.
М. обезщетение в размер по 15 000 лв. на всеки един от тях, като частична
претенция от сумата 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпило на 19.06.2017 г. ПТП в Република А.. Със същото
1
решение са отхвърлени предявените искове за сумата над 15 000 лв. до
26 000 лв., като частична претенция от сумата 40 000 лв.
По първата въззивна жалба – жалбоподателите Х. Р. М., Д. Р. М.,
действащ чрез законния си представител Х. Р. М., и Р. А. М. са останали
недоволни от решението в отхвърлителните му части, като считат, че е
неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от
ЗЗД, нарушение на процесуалния закон и необосновано. Посочват, че
определените размери на обезщетение са занижени, не са отчетени
специфичните за случая обстоятелства, настъпилите психични травми, както
и съдебната практика по сходни случаи, че съотношението на съучастие е
прекалено завишено, че не могат да им се изискват медицински документи, с
които не разполагат, че им се дължи законна лихва на основание чл.516, ал.4
от КЗ. Молят да се отмени решението в обжалваната му отменителна част,
като им се присъдят на всеки един по 26 000 лв., които претенции са частични
от по 40 000 лв.
По втората въззивна жалба - жалбоподателят С. Н.Б.Б.А.С. е останал
недоволен от така постановеното решение в осъдителните му части, като
счита, че исковете са недопустими – липсват предпоставките на чл.516,ал.8 от
КЗ, тъй като не са налице хипотезите на чл.515 от КЗ, извънсъдебните
претенции до него са били изначално недопустими, нито формално, нито по
същество, а ищците не са лица, пребиваващи на територията на Б., а отделно е
изпълнена хипотезата на чл.515,ал.4,т.1 и чл.516, ал.5, като въпреки това
бюрото се е произнесло в двумесечния срок по чл.516,ал.2. В тази връзка
посочва, че окръжният съд не е обсъдил наведените от него доводи и
представени доказателства. Налице е и определяне и изплащане на
обезщетение от страна на застрахователя. При условие на евентуалност, счита
решението за неправилно. Моли да се обезсили постановеното решение, а
евентуално – да се отмени, като се отхвърлят изцяло исковите претенции.
Срещу така постъпилите въззивни жалби са подадени съответни
отговори, в които се считат същите за неоснователни. С.то прилага и
писмени доказателства, изпратени от а. осигурителен институт след
постановяване на обжалваното решение.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното определение по чл.248
от ГПК, като Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х.
2
Р. М., и Р. А. М. молят то да се отмени и бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на процесуалния им пълномощник, както са посочили в
жалбата.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от С. Н.Б.Б.А.С., който я
счита за неоснователна и моли да не се уважава.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищците на 29.04.2022 г.,
и на ответника на 18.05.2022 г. Въззивните жалби са подадени съответно на
13.05.2022 г. и на 01.06.2022 г. Ето защо са депозирани в срока по чл.259 от
ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Ето защо, подлежат на разглеждане в съответствие с
направените оплаквания съгласно чл.269 от ГПК.
Видно от исковата молба, ищците описват ПТП, настъпило на
19.06.2017 г. в А. на кръстовище на улица Ш. между трима участника при
управление на МПС, което е в резултат на неправомерното движение на лек
автомобил Н.П. *** с рег. № *-******, управляван от виновния водач Е. Г., и
неговия механизъм, като посочват, че виновният водач /участник №1/ с
управлявания от него автомобил удря лек автомобил Н. К. *** с рег.№ *-
*******, управляван от водача М.Г. /участник №2/, който от своя страна удря
лек автомобил О.А. с рег.№ * **** **, управляван от Р. А. М. /участник №3/,
вследствие на което настъпват телесни повреди на намиращите се в лек
автомобил О.А. трима ищци.
Твърдят, че от официалните свидетелстващи документи, с които е
констатирано ПТП, се установява отговорността на участник №1, че към
датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за
лекия автомобил Н.П. *** с австрийско застрахователно дружество, чийто
представител за Б. е З.Б.В.И.Г. АД, предоставящо покритието по чл.493 от КЗ.
Посочват, че са се обърнали към австрийското застрахователно
дружество с извънсъдебна претенция, но поради различни обстоятелства били
принудени да се ползват от по-благоприятния режим на разпоредбата на
чл.515,ал.1,т.1 от КЗ за пострадалите лица, отправяйки претенция до
3
ответника в качеството му на компенсационен орган, когато урежда
претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване и, поради
това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за
обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави
преценка по същество.
Твърдят, че липсва окончателно становище от страна на австрийското
застрахователно дружество или от неговия представител за Б. по
извънсъдебната им претенция в срока по чл.496 от КЗ – в тримесечен срок от
предявяването на претенцията. В случая след изтичането на този срок са
уведомени, че застрахователят ще се произнесе след представяне на
допълнителни документи, с което претенциите им се отлагат за неопределено
време. Считат, че са налице основанията на чл.515,ал.2 от КЗ и имат право да
претендират обезщетения пряко от ответника в качеството му на
компенсационен орган.
Посочват претърпените увреждания в резултат на ПТП, а именно:
- Х. Р. М. е претърпяла увреждане на черепа, лявата и дясна половина
на гръдния кош,
- Д. Р. М. е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, наранявания на
очите, ушите и раменете, хоспитализиран за 11 дни в болнично заведение,
- Р. А. М. е претърпял тежка травма на гръбначния стълб.
Произшествието, болничният престой, постепенното и трудно
възстановяване, изживените стрес, шок и ужас оставят болезнени белези в
съзнанието им. Двамата възрастни ищци страдат от нарушения на съня,
свързани с постоянни кошмари, пресъздаващи различни моменти от
настъпването на произшествието. То се отразява изключително негативно
върху бъдещия им живот, тяхната лична и социална ангажираност,
самочувствие, самостоятелно придвижване, работа, генерално променя
живота им.
При тези твърдения претендират заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, в размер по на
26 000 лв. за всеки един от тях, частична претенция от сумата по 40 000 лв. за
всеки един от тях.
4
Ответникът – С. Н.Б.Б.А.С., е подал отговор, в който счита, първо, че
исковете са недопустими. В тази връзка се позовава на чл.516,ал.8 от КЗ, като
посочва, че липсва надлежна претенция срещу компенсаторния орган по
чл.516, ал.1, тъй като не са налице предпоставките на чл.515, липсва
надлежно сезиране към застрахователя и неговия представител в Б. от
активно легитимирани лица, ищците нямат качеството на пребиваващи лица
на територията на Б. и липса на произнасяне в законноустановения срок.
Евентуално, съгласно чл.516,ал.4,т.1,предложение второ от КЗ, увредените
лица не могат да предявяват претенции пред компенсаторния орган, когато са
предявили претенции срещу застрахователя и неговия представител и са
получили отговор от тях в тримесечен срок. Евентуално съгласно чл.516,ал.5,
производството пред компенсаторния орган се прекратява, когато
застрахователят е дал повторно мотивиран отговор, като е обяснил защо
вредите не са установени и каква допълнителна информация му е необходима,
за да се произнесе по същество по претенциите. В крайна сметка според него,
пасивно легитимирано лице да се произнесе по претенциите е а.ят
застраховател, с когото ищците следва да уреждат отношенията си по
извънсъдебни и съдебни претенции за обезщетение.
Ако се приеме, че исковете са допустими, ответникът ги оспорва по
основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на майката на малолетното дете Д., която към момента на
произшествието го е държала в ръцете си и то не се е намирало в
предвидените от закона детски обезопасителни системи /25 %/. Евентуално,
оспорва претърпяването и обема на вреди, както и причинната им връзка с
ПТП, размерът им над определените от застрахователя суми – 900 евро за
първата ищца, намалено с 25%, поради съпричиняване, 700 евро за втория
ищец детето Д., 1000 евро за третия ищец, претенцията за законна лихва,
прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърлят
исковите претенции.
По делото са приложени кратно съобщение и служебна бележка за
ПТП, сл.д.№С1/190061/2017 г. на О.Д.П. – В., констатиращи процесното
ПТП и протичането му, участниците в него и фактическата ситуация, имащи
характер на официален свидетелстващ документ. Установяват се участниците,
вкл. водачите им и пътуващите заедно с тях в автомобилите, тяхната
5
националност, адрес и наранявания.
Приложени са и медицински документи за всеки един от ищците –
предварително уведомление за нараняване на П.К. ** Р.Е. 3, В., протокол от
амбулаторен преглед на Подразделение на О.Л.З. на гр.В. Д. – С.М.Ц.И. както
и за ищеца малолетно дете – доклади за трансфер и преместване и епикриза
при изписване на пациент от 29.06.2017 г.
Няма спор, че ищците са съответно майката, малолетното и дете и
дядо му, които са български граждани с постоянни адреси в Б. и, които са
претърпели на 19.06.2027 г. ПТП в А., гр.В., като съгласно констатиращите
официални а. документи, причината за ПТП се основава на виновното
поведение на водача на лекия автомобил, участник №1, който е а. гражданин,
а неговото МПС е застраховано със задължителна застраховка Гражданска
отговорност при посоченото австрийско застрахователно дружество.
По делото се установява, че ищците, като увредени лица, са
предявили претенция пред английското застрахователно дружество на
18.07.2017 г. чрез представителя им а.я адвокат П.. Изплатено им е
имуществено обезщетение за увредения автомобил, но за неимуществените
вреди са изискани медицински документи. Впоследствие, към 05.09.2018 г.,
като техен представител встъпва българския адвокат Д.. По преписката са
приложени медицински документи – посочените по-горе представени по
делото писмени документи. Предложено е сключване на споразумение - 900
евро за първата ищца, намалено с 25%, поради съпричиняване, 700 евро за
втория ищец детето Д., 1000 евро за третия ищец, които суми са изплатени на
15 и 16.12.2020 г./след завеждане на настоящата искова молба на 22.06.2022
г./. Приложена е електронната кореспонденция, която се е развила по повод
претендираните неимуществени вреди и прилагането на медицински
документи за определянето на техния размер.
Установява се също така, че ищците са предявили претенциите си и
пред представителя на австрийското застрахователно дружество в Б. -
З.Б.В.И.Г. АД В., чрез адвокат Д. на 04.06.2019 г. Образувана е преписка, като
след изискване на информация от а.я застраховател е прекратена, тъй като
вече има образувана преписка пред него, която се обработва, поради причина,
че се изчакват медицински документи. В този смисъл е получен отговор от
подателя на 05.02.2020 г. съгласно приложената електронна кореспонденция.
6
На 12.05.2020 г. ищците са предявили претенция и пред Н.Б.Б.А.З.,
настоящия ответник, като в тази връзка също е приложена развилата се
кореспонденция по електронен път – за представяне на медицински
документи /представени са на 10.09.2020 г. същите медицински документи,
приложени и по настоящото дело, посочени по-горе/, за посочване на банкови
сметки, препратени до ищците са и предложенията на застрахователното
дружество за обезщетения. След посочване на банковите сметки същите са
препратени на застрахователното дружество на 07.12.2020 г. Отговорено е на
пълномощника на ищците, че се изчаква отговор от застрахователното
дружество, като в случая бюрото съдейства за уреждане на случая.
Впоследствие се е стигнало до плащане на първите двама ищци са преведени
1425 евро с отчитане на съпричиняване от страна на майката, а на третия -
1025,60 евро през м.12.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, налице е предявяване
на претенция за обезщетение на неимуществени вреди пред а. застраховател
от 18.07.2017 г., по която в тримесечен срок от датата на предявяването
застрахователят не е определил обезщетения, като е дал възможност за
представяне на медицински документи и е посочил възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат на малолетното дете от майка му,
тъй като не е било поставено в столче, а е държано на ръце от нея при
настъпването на инцидента. Предявена е и втора претенция пред
представителя в Б. на 04.06.2019 г., която е прекратена, поради наличие на
първата преписка и обработването и, съгласно получен отговор от 05.02.2020
г. Предявена е и трета претенция пред националното бюро, като
компенсационен орган на основание чл.516 от КЗ, на 12.05.2020 г., по която в
двумесечен срок от предявяването и няма произнасяне.
В чл.515,ал.4 от КЗ са посочени случаите, в които увредените лица
не могат да предявяват претенции пред компенсационния орган – когато
застрахователят е посочил представител в Б., какъвто е налице, и не са
получили мотивиран отговор от него в тримесечен срок от предявяване на
претенцията. По делото не се установява по т.нар.втора претенция мотивиран
отговор в тримесечния срок, определен в закона за произнасяне. Ето защо не
са изпълнени кумулативните предпоставки в посочената разпоредба, поради
което ищците могат да сезират компенсаторния орган с претенциите си.
7
В чл.516,ал.5 от КЗ са посочени случаите, когато производството
пред компенсаторния орган се прекратява – при получаване на обезщетение
от застрахователя в двумесечния срок за произнасяне от компенсаторния
орган, считано от датата на предявяване на претенцията пред него или когато
впоследствие застрахователят или неговият представител дадат мотивиран
отговор по преписката. В случая не са налице двете посочени хипотези, тъй
като в законовия срок ищците не са обезщетени от застрахователя, а и не са
получили мотивиран отговор.
Чл.516,ал.8 от КЗ урежда случаите, при които може да се предяви
съдебна претенция – при непроизнасяне по заявената претенция от страна на
компенсаторния орган в законово определения двумесечен срок, при отказ за
обезщетяване или при несъгласие с размера на обезщетението. В случая е
налице непроизнасяне по заявената претенция към момента на предявяване
на исковата молба, тъй като ответникът е преценил, че само съдейства на
ищците за получаване на обезщетения.
С оглед гореизложеното, не се установяват възможностите,
предвидени в КЗ, за прекратяване на настоящото производство, включително
и последната хипотеза, доколкото след образуване на исковото производство,
ищците са получили обезщетение от застрахователя, но очевидно не са
съгласни с неговия размер. Следва да се преценява основателността на
исковите претенции – налице ли е фактическият състав на чл.515 от КЗ
съобразно наведените твърдения в исковата молба, а след това има ли
основание за присъждане на обезщетения и какъв е размерът на
обезщетенията, като се има предвид възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат на детето от страна на неговата майка, като законен
представител.
Съгласно чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, бюрото в качеството си на
компенсационен орган, заплаща обезщетение на увредените лица,
пребиваващи в Република Б., само когато застрахователят на виновния водач
или неговият представител за страната не са дали мотивиран отговор на
исканията в тримесечен срок от датата, на която са предявени претенциите
пред тях. Съгласно ал.2 са необходими и следните условия-
застрахователният договор на виновния водач да е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република Б.,
8
застрахованото МПС на виновния водач обичайно да се намира в държава
членка, различна от Република Б., застрахователното събитие да е настъпило
на територията на държава членка, различна от Република Б.. В случая са
налице и не се спори за наличието на така посочените условия, с изключение
на въпроса дали ищците са лица, пребиваващи на територията на Република
Б. или не. Спорът е повдигнат от ответника в отговора срещу исковата молба.
Пребиваването на територията на дадена държава членка е
фактическо положение и не зависи от гражданството на лицето, както и от
неговия постоянен адрес. Отговорът на този въпрос зависи от
обстоятелството едно лице установено ли е по един относително траен начин
на определена територия. В чл.48,ал.7 от КМЧП е дадена легална дефиниция
на понятието обичайно местопребиваване. Това е мястото, където
физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с регистрация или разрешение за пребиваване. Зависи от
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
От приложените полицейски документи, констатиращи ПТП и
участниците в него, се установява, че ищците са посочили като основен адрес
а. адреси и телефонни номера.
От предварително уведомление за нараняване на Р. А. М. се
установява негов а. социалноосигурителен номер №************. От
структуриран електронен документ SO41, получен от компетентната
институция в А., се установява трудовата му заетост за периоди 01.07.2014 г.
– 01.09.2014 г., 23.10.2014 г. – 12.11.2014 г. , 13.11.2014 г. -01.12.2014 г.,
19.05.2016 г. – 02.01.2017 г., 18.02.2019 г. – 06.06-2022 г.
От показанията на разпитания свидетел С.Д. се установява, че през
2017 г. цялото семейство на Р. с децата и внуците му са били в А.. Той и синът
му заедно със семействата си живеели в къща на село. Р. помагал на сина си
Х., които имал автомивка, както и гледал децата му, водил на градина двете
по-големи деца и се грижил през деня за най-малкото. Помагал и на дъщеря
си Х., която живеела със семейството си във В., като в деня на
произшествието били заедно, за да пазаруват. Дъщеря му с нейното семейство
били пристигнали в А. преди произшествието – през март или април 2017 г.,
9
докато останалата част били в А. поне преди година по-рано.
От удостоверение на НОИ, Д.Е.Р.М.Д. се установява, че Х. Р. М. и
Д. Р. М. нямат социални осигуровки. Те са били здравно осигурени в А. през
следните периоди - 12.06.2019 г. – 26.09.2019 г., 24.08.2020 г. – 08.03.2021 г. ,
06.05.2021 г. – 06.08.2021 г. Установява се от приложените данни от НАП, че
Х. М. последно е била в трудовоправни отношения в Б. през 2014 г., че
същата заедно с баща и Р. М. са с прекъснати здравноосигурителни права, че
имат платени вноски, първата за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2018 г., вторият
– за м.03.2017 г. и април-май 2020 г.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съпоставяйки писмените доказателства със
свидетелските показания се установява, че ищецът Р. М. към момента на
произшествието, а и понастоящем е с установено пребиваване в А.. Има,
както трудови, така и лични връзки с А., където редовно се завръща, които
сочат за обвързаност с мястото, което е посочил за а. адрес. Ищцата Х. М.
заедно със сина си, а и със семейството си, са заминали за А. няколко месеца
преди произшествието с намерение за устройване там, което се потвърждава
от възникналите впоследствие трайни връзки, поради трудова заетост на
съпруга и лични връзки на ищцата. Всичко това води до извод, че към
момента на произшествието ищците са били с обичайно местопребиваване в
А.. Тъй като не се установява същите да са пребивавали в Б., не е налице един
от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.515,ал.1 и 2 от КЗ,
което води до извод за неоснователност на претенциите. Този извод се
потвърждава и от установеното в хода на делото плащане на застрахователно
обезщетение на всеки един ищец от австрийското застрахователно
дружество.
Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото
решение в осъдителната му част, с която са уважени исковете в размер на
15 000 лв. следва да бъде отменено, като се отхвърлят тези претенции. В
останалата част - над 15 000 лв. до 26 000 лв., като част от 40 000 лв. следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед крайния резултат на делото и отхвърляне на исковите
претенции първоинстанционното решение в частта му за разноските следва да
10
бъде отменено, като се присъдят разноски в полза на ответника НББАЗ.
Пред първата инстанция е приложен подробен списък по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателства. Претендират се 5 316 лв. адвокатски хонорар и
2 526,28 лв. подробно описани разходи. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което е неоснователно. Съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл.7,ал.2,т.4, за всеки един иск се дължи възнаграждение в размер на 1310 лв.
плюс ДДС, или 1 572 лв. За трите иска сумата се равнява на 4 716 лв., до
който размер следва да се намали възнаграждението с оглед обстоятелството,
че са предявени три субективно съединени иска при една и съща фактическа
обстановка. Ето защо, за първата инстанция се дължат общо 7 242,28 лв., от
които всеки ищец 2414,28 лв.
Пред въззивната инстанция също е приложен списък по чл.80 от ГПК,
като се претендират 900 лв. ДТ и 9 828 лв. адвокатско възнаграждение.
Доколкото възнаграждението е 4 716 лв., тази сума се явява основателна,
като в останалата част искането не следва да се уважава. За въззивната
инстанция се дължат общо 5 616 лв., от които всеки ищец 1872 лв.
Постъпила е и частна жалба от ищците срещу постановеното
определение №22151 от 06.07.2022 г. по делото в производство по реда на
чл.248 от ГПК, с която е оставена без уважение молбата им за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение на адвоката на ответната страна.
Доколкото в настоящото производство този въпрос е разгледан при
определяне на разноските и възражението за прекомерност е уважено, следва
да бъде отменено в обжалваната му част посоченото определение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №22014 от 14.04.2022 г. по търг.дело
№50/2020 г. по описа на Окръжен съд К. В ЧАСТТА МУ, с която С.
Н.Б.Б.А.С. е осъдено да заплати на Х. Р. М., на Д. Р. М., действащ чрез
законния си представител Х. Р. М., и на Р. А. М. обезщетение в размер по
15 000 лв. на всеки един от тях, като частична претенция от сумата 40 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на
11
19.06.2017 г. ПТП в Република А., както и в ЧАСТТА МУ за разноските като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез
законния си представител Х. Р. М., и Р. А. М. срещу С. Н.Б.Б.А.С. за
заплащане на обезщетение в размер по 15 000 лв. на всеки един от тях, като
частична претенция от сумата 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания от настъпило на 19.06.2017 г. ПТП в Република А..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №22014 от 14.04.2022 г. по
търг.дело №50/2020 г. по описа на Окръжен съд К. В ЧАСТТА МУ, с която са
отхвърлени предявените искове за сумата над 15 000 лв. до 26 000 лв. всеки
един от тях, като частична претенция от сумата 40 000 лв.
Осъжда Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р.
М., и Р. А. М., всеки един от тях да заплати на С. Н.Б.Б.А.С. направените
разноски, както следва: по 2414,28 лв. за първата инстанция, по 1872 лв. за
въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ постановеното определение №22151 от 06.07.2022 г. по делото
в производство по реда на чл.248 от ГПК В ЧАСТТА МУ, с която е оставена
без уважение молба за изменение на решението в частта му за разноските вх.
№*********.05.2022 г., подадена от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез
законния си представител Х. Р. М., и Р. А. М., в останалата част за
намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Д. Д. до
размер на 1824 лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12