Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3418                                 21.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6754 по описа за 2018 година.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ЕАД твърди, че между него и лицето Й.Т.П. е сключен договор за  кредит от 22.12.2017 г., по който на нея бил предоставен заем в размер на 5 000 лева, като тя се задължила да  го върне ведно с дължимата възнаградителна лихва и други разноски по обслужването. Твърди се още, че тъй като било преустановено плащането по заема, Банката направила опит да се свърже с длъжника, при което узнала, че той е починал на 18.12.2014 г. Било проведено производство по чл.51 от ЗН, в което наследниците на Й.П., в това число и ответницата В.Т.П. се отказали от наследството. По отношение на ответницата обаче, този отказ бил недействителен, тъй като преди да го стори тя била приела наследството, доказателство за което било извършено от нея плащане по дълга от 01.12.2015 г. С оглед това ищецът счита, че наследницата дължи сумата по кредита, за която срещу нея било предявено заявление за издадена заповед по чл.410 ГПК. Тъй като ответницата възразила се иска да бъде установено съществуването на вземането предмет на заповедта за изпълнение.

Ответницата В.Т.П. не отрича наличието на родствена връзка между нея и кредитополучателката. Твърди, че ищецът не й е предоставил всички документи, които удостоверяват наличието и размера на кредита, не е получавала извлечения от счетоводни книги и то не отразява всички данни, които следва да намерят място в него съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Поддържа, че не е уведомена надлежно за задължението, поради което и предсрочната изискуемост няма действия по отношение на нея, тъй като не са спазени изискванията на ЗКИ. Предвид това моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се, че на 22.12.2011г. в гр. Р. между банката ищец и Й.Т.П. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила сумата 5000 лева със срок на издължаване 60 месеца при лихвен процент 12,45% и годишен процент на разходите 15,22% /лист 4/. Договорът бил обезпечен със залог на вземане от пенсия, учреден на 22.12.2011г. /лист 6/. Крайният срок на погасяване на договора бил 22.12.2016 г. съгласно приложения погасителен план /лист 10/.

Не е спорно по делото и се установява от представения протокол от 12.01.2016 г. на Районен съд – Пловдив, че ответницата по делото В.Т.П. е наследник по закон на кредитополучателката Й.Т.П.. От така представения протокол е видно, че по образувано частно гр. дело № 14303/2015 г. наследниците на Й.Т.П. са заявили отказ от нейното наследство /лист 17/. Отказът е заявен на 20.01.2016 г.

Установява се от приложената операционна бележка на „Банка ДСКА“, че ответницата В.Т.П. е извършила плащане по кредитната сметка, открита на името на нейната наследодателка, като същото е осъществено на 01.12.2015г. Внесена е сумата 300 лева с посочено основание вноска на наследник на починал титуляр /лист 18/. Установява се също така, че с нотариална покана от 03.05.2016 г. банката ищец е уведомила ответницата В.П., че заплащайки на 01.12.2015 г. сумата 300 лева, съставляваща част от задължението по кредита, сключен с покойната ѝ наследодателка, тя е  приела с конклудентни действия наследството. С поканата тя е уведомена, че следва поради това да погасява задължението по договора за кредит /лист 14/. Връчването на поканата съгласно съставения протокол на В.Т. – помощник н. на н. ****** било осъществено при удостоверен отказ на адресата да я получи. Опитът за връчване е осъществен на адреса на ответницата в с. Ч.******** като действията са удостоверени на 27.07.2016 г. /лист 16 на делото/.

На 22.02.2018 г. банката ищец е подала срещу В.Т.П. заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 2956/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответницата да заплати на банката следните суми: 2099,17 лв., представляващи главница, 1067 лв. редовна лихва от 07.02.2015г. до 21.02.2018 г., сумата 416,57 лв. неплатена санкционна лихва от 07.03.2015г. до 21.02.2018 г., 206,65 лв. заемни такси, както и законната лихва върху главницата за времето от 22.01.2018г. до окончателното изплащане, 75,71 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На 23.03.2018 г. ответницата подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице С. /лист 69 на делото/, че кредитът е предоставен по разплащателна сметка на Й.Т.П.. По кредита са извършени плащания в периода от 22.12.2011г – 01.12.2015 г., които са в общ размер на 4382,16 лева, от които са погасени 2983 лв. главница, 1462,84 лв. договорна лихва и 18,45 лв. санкционираща лихва. Допусната е забава и неизпълнение на погасителни вноски на следните падежи: 07.04.2012г., 07.12.2012г., 07.12.2013г., 07.04.2014г., 07.06.2014г., 07.09.2014г., 07.01.2015г., 07.02.2015 г. Към датата 14.10.2016 г. размерът на погасената главница е 2099,17 лв., неизплатената възнаградителна лихва за периода от 7.02.2015г. – 18.10.2016 г. е 449,29 лв. Тези констатации на вещото лице С. се потвърждават и от изчисленията на повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Й.П.. Установява се от същото заключение, че по първоначалния погасителен план са дължими сумите: 5000 лв., представляващи главница, 1694,46 лв., представляващи договорна лихва и 214 лв. такси. Вещото лице е установило че размерът на индекса СОФИБОР за процесния период от 22.12.2011 до 22.12.2016 г. бележи спад от 3,64 до 0,12 пункта за три месеца като при процесния кредит се наблюдава увеличение на договорната лихва. Разликата между договорната лихва и договорената в погасителния план и претендираната е 211,77 лева, повече от погасителния план.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между наследодателката на ответницата и банката ищец е сключен договор за кредит, по силата на който срещу получена в заем сума наследодателката се е задължила да извърши съответни погасителни плащания, включващи анюитети за главница, договорна лихва и такси. Видно е, че задължението е било обявено за предсрочно изискуемо на 14.10.2016 г. поради незаплащане на погасителни вносни надлежно отразени в представените счетоводни книги /лист 13/.

Установи се, че ответницата е наследник по закон на кредитополучателката. Задълженията на наследодателя представляват част от неговото имущество и преминават към имуществото на наследниците, които са приели наследството. От своя страна наследството се приема изрично, или чрез конклудентни действия -  чл.49 ЗН. Действията по приемане на наследство могат да се изразят както в разпореждане с имущество, принадлежащо към наследствената маса, така и в заплащане на дългове съставляващи част от пасива на наследството. В случая е безспорно установено от представения платежен документ, че след датата на откриване на наследството - на 01.12.2015 г. ответницата е заплатила на банката ищец част от задължението по договора за кредит. Това нейно действие е несъвместимо с отказа от приемане на наследството, който тя е заявила по-късно и който е бил вписан по гр.дело № 14303/2015 г. Отказ от наследство, направен след неговото приемане е нищожен и не проявява своето действие. Ето защо следва да се приеме, че ответницата като наследник дължи на банката ищец сумите по кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и настоящото производство. За заповедното се дължи сумата 125,71 лева, а за настоящото исково – 370 лева, от които: 270 лв. възнаграждение за експертиза и 100 лева юрисконсутлско възнаграждение.

Водим от горното, съдът   

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Т.П. ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, следните суми: 2099,17лв./ две хиляди деветдесет и девет лева и 17 ст./ – главница, 1063лв. / хиляда и шестдесет и три лева/ договорна лихва за периода 07.07.2015г. – 21.02.2018г., 416,57 лв. / четиристотин и шестнадесет лева и 57 ст./ – неплатена санкционираща лихва за периода 07.03.2015г. – 21.02.2018г., сумата от 206,65лв. / двеста и шест лева и 65 ст./ – такси, дължими по Договор за кредит за текущо потребление № ***********., сключен между „Банка ДСК“ЕАД, починалата м. на ответницата Й.Т.П., ведно със законната лихва от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2956/2018г. по описа на Пловдивския районен съд..

 

ОСЪЖДА В.Т.П. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 370 лв./ триста и седемдесет лева / деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 125,71 лв./сто двадесет и пет лева и 71 ст./, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 2956/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

         Вярно с оригинала

         ВД