Решение по дело №424/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260129
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20192100900424
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 410                                         24.11.2020 год.                                      Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение,

На  единадесети ноември две хиляди и двадесетата  година                                                                                                                         

В закрито  заседание в следния състав                               

                                                                                Председател: Мариела И.

Секретар: Жанета Граматикова

Като разгледа докладваното от съдия И. търговско дело № 424 по описа за 2019година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.П.Н. с ЕГН ********** и П.П.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. Н., ж.к. Ч. м. № *, бл.***, ет.*, ап.* против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260. Предявени са кумулативно съединени три иска –  отрицателен установителен по чл.124 от ГПК за недължимост на парична сума в размер на 15 728 евро, представляваща  курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит  HL 58107/05.06.2012г. от двамата ищци, както и два съединени иска от  всеки един ищец против ответника на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да им заплати  получена без основание сума – възнаградителна лихва в размер на по 1884.83 евро на всеки един от ищците.

Ответната страна чрез процесуалния си представител е депозирала отговор,  като твърди, че претенциите са неоснователни.

В с.з. ищците поддържат исковата молба.

В с.з. процесуалният представител на ответника поддържа подадените отговори и оспорва исковите претенции.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Mежду страните по делото е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37246/ 21.07.2008г., по силата на който на ищците-в качеството им на кредитополучатели, е предоставен кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита както следва: равностойността  швейцарски франкове на 41 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността  швейцарски франкове на 39 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Г. И. след представяне на молба за превалутиране по образец на банката. В чл. 2, ал. 3 се предвижда, че усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването, която сума в лева се превежда по откритата в банката сметка на кредитополучателя.

В чл. 6, ал. 2 от същия е договорено, че кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски във валутата, в която в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита  може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.

В чл. 21 e постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставеният му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като се съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна.

В чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора, могат да имат за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал. 2 на чл. 23 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

На 05.06.2012г. ищците са сключили с ответната банка договор за кредит HL 58107, по силата на който са им предоставени 56 464 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията им в швейцарски франкове по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37246/ 21.07.2008г.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. С. С. се установява, че през 2008г. тя е работила като „Експерт жилищно кредитиране“ в ответната банката, както и че лично тя е консултирала ищцата преди сключването на договора за кредит за покупка на жилище през тази година. Преди сключване на договора обяснила на клиента, че швейцарския франк не е фиксиран и има риск. Когато правили консултации за погасителни планове изчислявали според курса на деня. В самото искане за кредит се отбелязва равностойността на швейцарски франка в левовата им равностойност. Причината за сключване на договора във франкове била по-ниската вноска и лихва.  Според свидетелката, ако даден клиент не е съгласен с договора, той може да не го подпише и да каже какви са съображенията му.

От назначената и изслушана ССЕ се установява, че съгласно извлечение от разплащателна сметка във валута /шв.франкове/ с титуляр Г.П.Н., на 05.08.2008 г. по сметката са постъпили следните суми: 68 103,00 шв.франка с основание „усвояване на кредит“ и 3 405,15 шв.франка с основание „многоредово бордеро кеш бонус HL 37246“. На 05.08.2008 г. общо постъпилата сума по разплащателната сметка във валута на Г.Н. е в размер на 71 508,15 шв.франка.

На същата дата- 05.08.2008г., сумата в швейцарски франкове е превалутирана в лева по курс „купува“ на Банката - 1,174700 лева за 1 шв.франк. или 84 000,04 лв. Тази сума в размер на 84 0000,04 лв. е преведена по разплащателната сметка в лева с титуляр Г.Н.. Също на 05.08.2008 г. е извършен превод от левовата сметка в размер на 41 000,00 лв. с основание „съгласно договор за кредит HL 37246/21.07.08, покупко продажба на недвижим имот“ с получател Л.С.Д.. На 05.08.2008 г. от същата сметка е изплатена на каса и сума в размер на 42 998,04 лв. с получател Г.П. И., с което действие сумата по кредита е изцяло усвоена.

Осчетоводяване на отпуснатия кредит е извършено от страна на Банката, като е заверена /кредитирана/ разплащателната сметка на титуляря със сумата на кредита в швейцарски франкове, срещу задължаване /дебитиране/ на заемна смета.

Кредитополучателят е осигурявал средства за погасяване на задълженията си към Банката, като е внасял на каса суми в брой, в български лева. С постъпилите суми в лева, Банката регистрира сделка по продажба на валута, като внесените левове превалутира в швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката CHF/BGN в деня на вноската. По този начин е осигуряван валутен ресурс по валутната сметка, открита в CHF, откъдето Банката е извършвала погасяване на месечните вноски по кредита. Ищците не са внасяли директно швейцарски франкове, за да обслужват кредитните си плащания.

Вещото лице установява още, че курсовата разлика при рефинансирането на кредита на 04.07.2012 г., формирана от превалутирането на швейцарски франкове в евра на задълженията по процесния договор за потребителски ипотечен кредит № HL 37246/21.07.2008 г. е в размер на 15 727,45 евро.

Възнаградителната лихва за периода от 10.09.2014г. до 10.09.2019г. върху главница в размер на 15 727,45 евро, при уговорен в Договора за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58107 от 05.06.2012 г. лихвен процент в размер на 6,5 % е 5 188,09 евро с левова равностойност 10 147,02 лв., арг. от чл.З, ал.2 от Договора. А съобразно промените лихвени проценти за периода, но намален с падежиралите вноски по главницата е общо в размер на 2 347.32евро или 4 590.96лв.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

В случая е безспорно, че предоставеният на ищците през 2008г. кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник, съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед въведеното в исковата молба основание на исковете и последователно поддържаните от страните становища, спорни по делото се явяват въпросите относно: били ли са уговорени индивидуално процесните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове, както и тази на чл. 23, ал. 1 и 2 от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца.

 В случая посочената презумпцията не е оборена – както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях. Следва да се отбележи, че св.С. посочва, че тя е консултира ищцата, като я е информирала, че швейцарския франк не е фиксиран и има риск, но не и в какво се изразява този риск. Посочва още, че кредитопоучателят е имал възможността, ако не е съгласен с предложените условия, да не по подпише договора, но не и че той е имал възможност да влияе реално върху тези условия.

Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна необходимост за ищците от паричен ресурс в лева /с оглед целта на договора /, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Именно въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката, анализът на обективно съществуващите и осъществили се в световен икономически план към момента на сключване на договора факти  е следвал да доведе до извод, че е налице трайна тенденция за устойчив и значим спад на курса на лева спрямо швейцарския франк. В този смисъл за настоящия състав е несъмнен изводът, че ответникът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и за икономическите последици, от което, е следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката информация е била недостатъчна, ищците да преценят дали да носят валутния риск при нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск, като ищците не са защитени и от клаузата на чл. 21 от договора – упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. Ищците като средни потребители – относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на предоставената им информация да преценят потенциално значимите последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при установеното по делото фиктивно предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и при липса на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност.

Изложеното води до извод за неравноправност на спорните от ищците клаузи на основание чл. 143, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП  и невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от същия закон- в този смисъл Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о.

В решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на I т.о. на ВКС e даден отговор на въпроса "Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?". Независимо, че разрешението на ВКС е дадено по отношение на допълнително споразумение към договор, изложените правни аргументи следва да се приложат и по отношение на договора за кредит от 2012г., доколкото се отнася за преуреждане на отношенията между страните по потребителски договор.

В цитираното решение е прието, че е възможно при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.

По изложените съображения сумата в размер на 15 727,45 евро, представляваща курсовата разлика при рефинансирането на кредита на 04.07.2012 г., формирана от превалутирането на швейцарски франкове в евро на задълженията по процесния договор за потребителски ипотечен кредит № HL 37246/21.07.2008 г. е недължима от ищците.

Исковете с правно основание чл. 55 ЗЗД също се явяват основателни доколкото сумата от 15 727.45евро е включена без основание върху главницата по договора за кредит от 2012г. и върху нея е начислявана лихва. Съдът намира, че при  определяне  размера на вземането на ищците следва да бъде ценено основното заключение на ССЕ, доколкото сумата от 15 727.45евро представлява недължима сума, а не редовна главница по договора за кредит и не следва да се отчитат падежиралите вноски по главницата. Предвид изложеното банката следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от ищците претендираната с исковата молба сума в размер на по 1884.83евро. за всеки един от ищците, доколкото претендираните суми са по-малки от посочените от вещото лице.

При този изход от спора ответната страна няма право на разноски и дължи на ищците сторените от тях разноски. В случая обаче не са представени доказателства за разходването на такива от тяхна страна, поради което претенцията на ищците за разноски също следва да се остави без уважение. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас и сума в размер на 1 524.67лв. представляваща държавна такса за исковете.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, че Г.П.Н. с ЕГН ********** и П.П.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. Н., ж.к. Ч. м. № *, бл.***, ет.*, ап.* НЕ ДЪЛЖАТ сума в размер на 15 727.45 евро, представляваща  курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит  HL 58107/05.06.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 15 728 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260 да заплати на Г.П.Н. с ЕГН ********** от гр. Н., ж.к. Ч. м. № *, бл.***, ет.*, ап.* сумата от 1884.83 евро, представляваща възнаградителната лихва за периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. върху главница в размер на 15 727,45 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, че П.П.И. с ЕГН ********** от гр. Н., ж.к. Ч. м. № *, бл.***, ет.*, ап.*  сумата от 1884.83 евро, представляваща възнаградителната лихва за периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. върху главница в размер на 15 727,45 евро.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260 да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса за предявените искове в размер на 1 524.67лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Г.П.Н. с ЕГН ********** и П.П.И. с ЕГН **********

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260 за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Съдия: