РЕШЕНИЕ
№ 11533
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110164178 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. И. П. след развило се заповедно производство
по ч. гр. дело № 13735/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. И. П. за сумите от: сумата
от 2511,66 лева (двe хиляди петстотин и единадесет лева и 66 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 278,85 лева (двеста седемдесет и
осем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 23.02.2023 г., сумата от 55,13 лева (петдесет и пет лева и 13 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,35 лева (десет лева и 35
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 57,12 лева (петдесет и седем лева и 12 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
частично за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда
да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна не е депозиран отговор на исковата
молба. В подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 13735/2023 г.
по описа на СРС се сочи, че между страните не е налице облигационно
правоотношение, както и че вземането частично е погасено по давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, респективно не е
оспорила обстоятелствата, че по въпросите, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.
Единственото оспорване на ответната страна е напарвено в хода на заповедното
производство и касае липсата на облигационно правоотношение между страните и
частичното погасяване на задълженията поради изтекъл давностен срок. Ето защо,
съдът по делото не е допуснато изготвянето на СТЕ и ССчЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
2
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти се установява, че на 10.01.1991 г. чрез покупко-
продажба И придобива собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: ап,
находящ се в гр. София,
От приетото по делото удостоверение за наследници на И издадено на 14.05.2024
г. от Столична община, р-н Студентски, се установява, че след смъртта му, настъпила
на 03.07.2013 г., същият е оставил двама наследници – съпруга В и дъщеря –
ответницата по делото Д. И. П..
Прието по делото е и удостоверение за наследници на В, издадено на 14.05.2024 г.
от Столична община, р-н Студентски, от което се установява, че след смъртта й,
настъпила на 09.02.2017 г., същата е оставила един наследник по закон – нейната
дъщеря и ответница в производството Д. И. П..
Поради изложеното може да се направи извод, че на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН
ответницата е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на
топлинна енергия.
Поради неоспорване на обстоятелствата, касаещи формулираните от ищеца
въпроси към ССчЕ и СТЕ, такива не са допуснати, като следва да се приеме, че същите
съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба. Ето защо съдът приема за
установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в
процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно
определен.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.03.2023 г., от
3
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.03.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото
производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 42/. Видно от същата е, че
първата фактура, сумата по която се претендира, е от 29.02.2020 г., като изискуемостта
за нея е настъпила след 16.03.2020 г., поради което задължението не е погасено поради
изтекъл давностен срок. Като погасен поради изтекъл давностен срок следва да се
отхвърли периодът от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г., но видно от данните по делото, в
така посочения период не са издадени фактури, вземанията по които да се
претендират. Налага се извод, че искът за топлинна енергия следва да се уважи в
пълния претендиран размер от 2511,66 лева, като се отхвърли за периода от 01.05.2019
г. до 15.03.2020 г
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължи ли ответницата същите. Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от
извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение. Цялата претендирана сума е с
настъпила изискуемост след 16.03.2020 г., поради което вземането не е погасено по
давност, тъй като най-старото е от м. 02.2020 г., изискуемостта на което е настъпила
след 16.03.2020 г., видно от данните по делото.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
4
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от 189 лева разноски в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважената част
от исковете, при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 96,27 лева, пропорционално на уважената част от
исковете, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно
издадената заповед за изпълнение.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски, поради което
5
такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. И. П., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********: сумата от 2511,66 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с адрес: гр. София,
ж.к. както и сумата от 55,13 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 16.03.2023 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 15.03.2020 г., както и исковете по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 278,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г. и за сумата от 10,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2023 г. по ч. гр.
дело № 13735/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. П., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 189,00 лева разноски в исковото производство и
сумата от 96,27 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6