Р Е Ш Е Н И Е
№528 19.12.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На десети декември 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива А.а
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №603 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М.Н.Н. против Решение
№2153-23-16/15.07.2019г. на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено
Разпореждане №**********/12.04.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара
Загора. С потвърденото разпореждане Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора
отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стажа и възраст на М.Н. Неделев
на следните основания: Със заявление вх.№2113-23-556/28.03.2019г. М.Н. заявява
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
датата на заявлението 28.03.2019г. г-н Н. има навършена възраст 58 години, 04
месеца и 13 дни и зачетен осигурителен стаж до 27.03.2019г, както следва:
І-категория – 00г., 00мес. 00 дни, ІІ-ра категория
-12год. 05.мес 11 дни, ІІІ –та категория -27год. 03м. 18 дни. Общи осигурителен
стаж към ІІІ категория съгласно чл.104 ал.2 от КСО -42год,10мес09 дни. Искането
е неоснователно. Съгласно чл.69б ал.2 от КСО – до 31 декември 2019г
включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират при навършване на 58 години и 4 месеца
за мъжете и при сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. Лицето няма право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69б ал.2 от КСО, тъй като към датата на
заявлението няма изискуемите 15 години при условията на втора категория труд, а
само 12 год.05.11 дни. Съгласно чл.68 ал.1-2 КСО през 2019г. мъжете придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 64години и 2
месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 8 месеца. Лицето няма право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68 ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението има необходимия осигурителен стаж, но
няма изискуемата възраст от 64 години и 2 месеца. Поради което и на основание
чл.98 ал.1 от КСО е отказано да се признае придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението.
М.Н. обжалва пред Директора на ТП НОИ
Стара Загора Разпореждане №**********/12.04.2019г. на Ръководител „ПО“ с
твърдение, че периода от 26.11.1980г. до 13.07.1987г. е работил в предприятие „б.“
Стара Загора на длъжност „монтьор“ в Цех 40. За този период действително е бил
назначен на длъжност „монтьор“ в Цех „Ремонтен“. Около една година след
сключване на трудовия му договор работодателят му възложил да изпълнява за
постоянно трудовите си задължения не в Цех Ремонтен, а в Цех Леярен, за което
получавал по-високо трудово възнаграждение. За период от повече от пет години е
работил в цех „Леярен“, в който цех работата е при специфични условия на труд
от втора категория. Тези факти и обстоятелства могло да бъдат проверени в
архивите на НОИ, към които са предадени архивите на прекратилото дейност
предприятие.
С обжалваното Решение №
2153-23-16/25.07.2019г. Директор ТП НОИ Стара Загора приема за неоснователно от
фактическа и правна страна искането на Н. да бъде признат положения от него труд като такъв от втора
категория за времето от 26.11.1980г. до 13.07.1987г. по следните съображения:
Съгласно чл.40 ал.1,2,3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
осигурителния стаж се удостоверява с трудови, служебни и осигурителни книжки и
с документ по образец, като тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи, договори за възлагане на труд. Правната рамка на категориите труд е
очертана от разпоредбите на чл.104 от КСО, Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране, издадената за нейното прилагане Инструкция №13/31.10.2000г.
Управителя на НОИ, както и от действия до 31.12.1999г. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране / ПКТП – отменен/ В съответствие с
т.70 от отм. ПКТП и чл. 3 от НПОС работодателите са задължени при изготвяне на
документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от отменения ПКТП
или от НКТП по която предлагат да се зачете положения труд. Утвърдения образец
е УП-3, в който работодателя посочва заеманата длъжност, щата на цеха, периода
за който се отнася и ако е категория по
която точка или член предлага да бъде зачетен този труд.
За спорния период е установено, че г-н Н. е
работил в НПКР „б.“ гр. Стара Загора на длъжност „монтьор“ в цех Ремонтен -40.
Завод б. бел с основен предмет на дейност машиностроене. Работниците от цех
Ремонтен / с различно наименование през годините и винаги част от
Енергомеханичния отдел/, са ремонтирали машини и съоръжения на територията на
целия завод. Работещите в този цех никога не са били зачислявани към отделните
цехове или други обособени производства, тъй като отговарят за цялостния ремонт
на машините. Работещите в този цех не са
категорийни длъжности, а са обслужвали други цехове в
случай на авария или конкретна нужда, като същите са работили ежедневно в
категоризираните цехове – първа и втора категория. Отстранявали са аварията и
са се прибирали в цех Ремонтен / ЕМО или в обособените помещения за работниците
на цех ЕМО в големите цехове, които са обслужвали. Цех „Леярен“ и цех
„Термичен“ са били основни и самостоятелни цехове и работещите в тези цехове са
категорийни длъжности, за които са внасяни осигуровки
за съответната категория труд. Цехове „Леярен“ и „Термичен“ нямат нищо общо с
цех „Ремонтен“, който е спомагателен цех. За г-н Н. няма издаван документ
образец УП-3 от НПКР от завод „б.“. От данните, съдържащите с в трудовата
книжка и от изисканите заповеди за назначаване и преназначаване, издадени от
„Осигурителен архив“ при ТП НОИ Стара Загора, от които е видно, че Н. е работил
като монтьор в цех „Ремонтен“, не е възможно да се установи друга категория
труд, тъй като такава не е посочвана в съхраняваната документация. От наличните
показания в жалбата е видно, че г-н Н. е извършвал техническа поддръжка в цех
„Леярен“ на завода. От втора категория
по т.12 от отменения ПКТП се зачита трудът на работници и
инженерно-технически работници до началник на цех включително и технологичен
транспорт в леярското производство на черни метали, не включени в т.4а буква
„н“. Работниците и ИТР от леярските цехове, назначени по трудов договор и
работещи в леярските цехове могат да ползват правата по т.12 от ПКТП отменен.
От записа се ползват всички включени в списъчния състав и работещи в цеха лица.
В случая г-н Н. не е бил включен в списъчния състав на леярния цех, той е от
списъчния състав на поддържащия цеховете персонал е положения от него труд не е
от категорията по т.12 от ПКТП отменен. Критерият за определяне на категорията
труд е длъжността да попада в обхвата на изброените в ПКТП длъжности, за които
е признато, че трудът на лицата е положен при условията на втора категория. Данни
за начислени заплати са открити само към цех „Ремонтен-40“, а от всички
заповеди за назначаване и преназначаване е видно, че г-н Н. се води към цех
„Ремонтен“. Няма писмени доказателства, които да установяват, че трудът е
полаган при условията на втора категория. С оглед същественото значение на
категориите труд за правото и размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст
законодателя изрично е въвел забраната за установяването й със свидетелски
показания. Съгласно чл.104 ал.10 изр. второ от КСО за установяване на условията
на труд и заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя, при който
е положен труда и по време на полагането му. На основание тези аргументи
жалбата е оставена без уважение, а разпореждането за отказ да се отпусне пенсия
за прослужено време и старост въз основа на привилегирования състав на чл.69б
ал.2 от КСО е потвърдено.
С жалбата против Решение №
2153-23-16/25.07.2019г. се иска от съда отмяната му и на потвърденото с него
разпореждане като се поставя фактически спор и правен по следния факт: За
периода от 01.07.1981г. до 13.07.1987г. жалбоподателя е обслужвал цех „Леярен“.
Това фактическо твърдение се основава на резолюция от 06.07.1981г., поставена
от главния механик върху молба от 06.07.1981г. / стр. 26 по делото/, с която се
съгласява с искането на Н. да бъде преназначен за монтьор в бригадата за
поддържане на цех „Леярен“, считано от 01.07.1981г. На 12.08.1981г. е издадена
Заповед №2695/12.08.1981г., с която Директора нарежда на Н. - монтьор от цех 40 – Ремонтно механичен да
се изплаща по завишената тарифна ставка ІІІ трета група от ЕТМ – 6.08лв. за
обслужване на цех 01- Леярен. На същия да се заплащат и допълнителни
възнаграждения за вредни и опасни за здравето производствени и други условия на
труд в размер на 13лв на месец и стабилизационни в размер на 25лв на месец ,
като заповедта е в сила от 01.06.1981г.
Въз основа на този факт, жалбоподателя твърди, че мястото му на работа е
в цех „Леярен“, поради което са му изплащани допълнителни възнаграждения и иска
да се възприеме правен извод за полаган труд при условията на втора категория
от 01.06.1981г. – датата, на която е започнало изплащане на допълнителните
възнаграждения за вредни условия на труд, до 13.07.1987г.-датата на
прекратяване на трудовото правоотношение
НПКР „б.“ – Научно производствен комбинат по роботика. Иска присъждане
на разноските по делото, съгласно представен списък – 350лв. възнаграждение за
един адвокат.
Ответника – Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна. Поддържа, че не е налице един от
елементите на фактическия състав по чл.69б ал.2 от КСО, а именно 15години труд
при условията на втора категория. Позовава се на т.4 и т.4а от ПКТП/отменен/,
които разпоредби са ясни, изчерпателни и посочват, че от записите по тях се
ползват работниците назначени по трудови договори в съответните цехове, в
случая цех „Леярен“, като не се съдържат изключения във връзка с обслужващия и
поддържащия цеховете персонал. Не може да се приеме, че характерът на
осъществената трудова дейност и условия на труд е със същата степен като на
лицата, изпълняващи изчерпателно посочените длъжности. В този смисъл
получаваните добавки са обстоятелства, които не са нормирани и правно
релевантни за определяне на категорията на труда. От приетите по делото
доказателства няма дори индиция за начисляване и
внасяне на осигуровки за първа или втора категория труд. Претендира се
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е на 19.08.2019г.,
последен ден от 14-дневния срок, считано от деня, следващ датата на съобщаване
на оспореното решение, която е 05.08.2019г. Жалбоподателя в качеството си на
адресат на административния акт има пряк, непосредствен и личен интерес да го
оспори, тъй като с него е отказано признаване на претендирано право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б ал.2 от КСО. Последиците
настъпват непосредствено в личната му правна сфера, поради което жалбата е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактически спор между страните няма.
Видно от цитираните по-горе мотиви от оспореното решение, ответника е приел, че
жалбоподателя е назначен в цех „Ремонтен“ при НПКР „б.“ Стара Загора, обслужвал
е цех „Леярен“ в претендирания период, получавал е допълнително възнаграждение
за вредни условия на труд, но по правни съображения изведени от т.70 и т.12 от
ПКТП / отменен/ и чл.3 от НПОС, чл. 104 ал.10 от КСО, няма основание да се
признае обслужването на цех „Леярен“ като труд от втора категория.
Обратно – жалбоподателя поддържа, че
мястото на работа е от правно значение за определяне категорията труд при
пенсиониране, за което се позовава и на Удостоверение обр. УП№30 издадено от „б.“
АД на 16.01.2001г./ стр.75/ с призната първа категория труд на лицето Г. С. Б.
за времето от 01.07.1996г. до 01.03.1997г. или 00г 08м.00дни – монтьор в цех
Леярен за който период на лицето е внасяно осигурителни вноски 52% ДОО за І –ва
категория труд. В удостоверението е
вписано, че основанието за категоризиране на труда са Допълнително споразумение
№1581/29.10.1996г. и №1773/09.12.1996г. Същото лице е допуснато до разпит като
свидетел за установяване мястото на работа на Н. в посочения от него
период. Според показанията на свидетеля Б.-
със същото място на работа като жалбоподателя в периода от 1970г до 1999г,
видно и от приетите по делото документи от архива на ТП НОИ Стара Загора,
работниците в цех Ремонтен са били разделени на бригади. Този факт се
потвърждава и от молбата на Н. на стр. 26 по делото, в която иска да бъде
преназначен за монтьор в бригадата за поддържане на цех „Леярен“ на мястото на
напусналия Б.Д., като същевременно жалбоподателя не спори, че винаги е бил
назначен по щата на този цех. С.П. е работил до 21.05.1981г, когато видно от
Заповед №1401/21.05.1981г. за дисциплинарно уволнение, трудовото му
правоотношение е прекратено поради самоволно напускане. Работил е в цех „40 –
Ремонтен“ като монтьор. Следователно
няма преназначаване на работа в друг цех, конкретно цех „Леярен“, а се касае до
заемане на щат в друга бригада в същия цех „Ремонтен“, която има за предмет на
дейност обслужване на машините в цех „Леярен“. Видно от Заповед
№5133/30.11.1979г. С.П. / на чието място е преназначен жалбоподателя Н./, е
назначен за монтьор в цех 40, леярна бригада, за което получава допълнително
месечно възнаграждение за вредност, стабилизационни и храна, също както е
разпоредено със Заповед № 2695/12.08.1981г. и за Н. с една разлика:Д.
да получава допълнителното възнаграждение само за дните, през които работи при
вредни за здравето условия т.е. когато отстранява повреда на място в цех
Леярен, както се сочи и в показанията на свидетеля. Според свидетеля, бригадата
от монтьори, която обслужва цех „Леярен“ има обособена стая в обслужвания цех,
в която се извършва отстраняване на повреди, а при нужда да се ползват машините
в цех „Ремонтен“, повредата се отстранява в ремонтния цех.
Тук е мястото да се обсъди и забраната на
чл.104 ал.10 изречение второ от КСО, която не е абсолютна и се преодолява при
представени писмени доказателства от работодателя, при който е положен труда и
по време на полагането му, а също така и в хипотезата на чл.165 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, неприложима към казуса. Писмените доказателства, които визира
чл.104 ал.10 от КСО са официалните документи, изискуеми от нормативните
разпоредби за доказване на фактите с правно значение за признаване правото на
пенсия за прослужено време и старост – съществуване, съдържание, продължителност
на трудовото правоотношение, осигурителен стаж, възраст. Приобщените по делото
доказателства за тези факти са издадени от работодателя на жалбоподателя и по
време на полагане на труда – трудова книжка, заповед за назначаване, заповед за
прекратяване, заповед за изплащане на допълнително възнаграждение за вредни
условия на труд, като с правно значение конкретно за спора има
представената Заповед №2695/12.08.1981г.
на Директора на НПКР „б.“, издадена по време на полагане на труда и от работодателя,
която сочи, че е възложено изпълняване на работа като монтьор за обслужване на
цех „Леярен“. Възприет е този факт и в решението на ответния орган.
Следователно няма пречка със свидетелски показания да се установи къде точно е
полаган труда и какво е било неговото съдържание с оглед преценка условията и
тежестта му. Двете предпоставки се изискват кумулативно по аргумент от т.67 от
ПКТП / отменен/. На следващо място, аргумент за допустимост на свидетелските
показания е правното разрешение, че работодателя предлага категорията труд, а
съответствието на предложението с нормативната уредба се проверява и от
органите на НОИ и от съда въз основа на официалните документи, удостоверяващи
съществуването на трудово правоотношение, осигурителен стаж и др. факти с правно
значение, за които се изисква изявление на длъжностно лице. Следователно Удостоверението
УП-3 не е документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение
категорията труд, обусловена като правен извод от съществуването на фактите,
посочени в хипотезите на ПКТП и НКТП, съответно по аргумент от т.67 от ПКТП –
същите вредност и тежест на труда, като изчерпателно посочените случаи. Следователно и липсата на този документ, както
и на данни за заплащане на осигуровки за този риск в размера за по-тежките
категории, не може да бъде пречка за събиране на гласни доказателствени
средства. Когато са налице документи, удостоверяващи трудовото правоотношение,
неговото съдържание и изпълнението му – трудови договори, заповеди за
назначение, документи за изплащане на възнаграждение, данни за заплащани
осигуровки, тогава неяснотите по отношение точните условия и тежест на труд,
място на работа могат да бъдат установени и отстранени със свидетелски
показания. Целта на забраната по чл.104 ал.10 от КСО е следната: да не се
установяват трудови правоотношения и тяхното съдържание само въз основа на
свидетелски показания, без да са представени / изгубени, унищожени/ писмени
доказателства – официални документи, изискуеми от закона, изходящи от
работодателя по време на полагане на труда. В случая такива са представени по
делото и пред решаващия орган, но по-важното е, че свидетеля не установява и
спорни обстоятелства между страните, тъй като се посочи по-горе, че ответника
приема изпълнение на дейността и в цех „Леярен“, но счита този факт за правно
ирелевантен по изложените правни аргументи в решението му. Следователно спорът
между страните е изцяло правен, а именно: Налице ли е правно основание да се
приеме, че обслужването на машините на мястото, на което се намират – цех
„Леярен“, означава място на работа в този цех, съответно това място на работа
наред с изплащаните допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд, обуславя
ли същата тежест на труд, като тази на работниците, заети в леярното
производство. Оттук притежава ли жалбоподателя необходимия стаж от втора категория
в размер на 15 години, за да се пенсионира при привилегирования състав на
чл.69б ал.2 от КСО.
Отговора се съдържа в разпоредби, които са
изчерпателни, поради това се тълкуват стриктно, ако и да предоставят права, а
именно: от 1981г. и до 1987г. категорията труд се определя от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране, действал от 19.12.1967г до
01.01.2000г. Правилата му са материални и се прилагат към взаимоотношенията,
възникнали в периода на правното му действие т.е. и към настоящия казус. НПКР „б.“
е научно производствен комбинат по роботика и не е посочен изрично в
ПКТП/отменен/ като предприятие, завод или производство, в което труда се
определя изрично като такъв от първа категория. За труда полаган в цех „Леярен“
приложима е разпоредбата на т.12 от ПКТП/отменен/, която норма в нито една
от всичките й редакции, действали в
процесния период не сочи дейността на монтьора по машините в леярния цех като
такъв от втора категория. Разпоредбата е изчерпателна и определя длъжностите,
работата по които се счита за втора категория. Вредните условия на труд, никога
не са определяли самостоятелно категорията му, а само същите, еднакви условия с
идентична тежест на работата като посочените в разпоредбите на ПКТП/отменен/ и
НКТП след 2000г. могат да бъдат основание за определяне на по-висока категория.
Следва да се каже, че за свидетеля по
делото са налице данни за първа категория труд, но за друг времеви период от
08месеца през 1996г -97г, въз основа на други допълнителни споразумения /
официални документи, които не се намират по делото/, поради което този факт е
без правно значение за тежестта на труда, полаган от работодателя. Нормативната
база е изчерпателна, конкретна и стриктно се прилага, не по аналогия, не по
предположение, не за работа при вредни условия, каквито имат и работниците от
трета категория, и не за обслужване на машини, с които работят работниците от
първа и втора категория труд, освен ако това изрично е нормирано, каквито
хипотези ПКТП /отменен/ съдържа в разпоредбата на т.4а буква “в“ – работници и
инженерно-технически работници до началник на цех включително, заети в
цеховете, участъците и отделенията за преработка на олово за акумулатори на
оловни батерии и в обособените групи за ремонт на машините и съоръженията,
т.66и: „поддръжка и ремонт на машините, инсталациите, съоръженията и ванните пещи при производството на стъкло“. Това са двете
хипотези, при които работници по поддръжка и ремонт на машините имат призната по-тежка
категория труд. Следователно подхода на законодателя е различен от тезата,
предложена от жалбоподателя, а именно като изключение, а не като правило
поддръжката и ремонта на машините, с които се извършва производство при тежка
категория труд се счита за труд от същата категория или следвана е логиката за
конкретно и изключително определяне на производствата, дейностите, местата на
работа и длъжностите. Необходимо е труда да е полаган при същата тежест и
вредност кумулативно, което означава, че вредните условия сами по себе си нямат
правно значение за определяне на труда от по-тежка категория – аргумент от т.67
от ПКТП/отменен/. Определящото в случая е тежестта на труда, която не е
идентична с тази на заетите в леярското производство. Съдържанието на трудовите
му функции не включва производството в цех „Леярен“, а обслужване на машини
като само мястото на работа, което не е задължително постоянно в този цех сочи
на вредни условия, но не и на същите тежки. Следователно жалбоподателя не
притежава необходимия 15г. стаж от втора категория труд и при правилно
приложение на материалния закон ответника е стигнал до същия правен извод.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Н. против Решение №2153-23-16/25.07.2019г. на
Директор ТП НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Н.Н. ЕГН:**********
*** сумата от 100лв / сто/ възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: