№ 1504
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200584 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от срещу електронен фиш серия К №
4947994, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Е. В. В. с ЕГН ********** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за липсата на авторство на деянието, както
липсата на основание за ангажиране на отговорност предвид липсата на подадена
декларация по смисъла на ЗДвП и липсата на дата на издаване във фиша. Моли
обжалваният акт да бъде отменен. Претендират се разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява. В допълнителна молба се поддържат
възраженията.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което поддържа
законосъобразността на електронния фиш и моли да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.05.2021 г. в 16:28 ч. в гр. Пловдив на бул. „България“ № 236а в посока на
движение към гр. Пазарджик при въведено ограничение на скоростта 50 km/h за
населени места и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек
1
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** се е движил със скорост от 73 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 13 km/h и това е установено с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) № TFR1-M № 546. Електронният фиш е
издаден на лицето Е. В. В..
Установява се автоматизирано техническо средство TFR-M № 546 да е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 18.09.2020 г.
Установява се собственик на автомобила от 22.02.2019 г. да е К. Н. А..
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство № 32082, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835
на БИМ, протокол за проверка № 6-33-10/18.09.2020 г., протокол за използване на
АТСС рег. № 1030р-14010/14.05.2021 г., разпечатка на фиш, справка централна база
данни КАТ, справка АИС АНД, писмо изх. № 103000-2951/11.02.2020 г. от ОД на МВР
Пловдив.
Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил марка не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано
във връчения /съгласно изявлението на жалбоподателя/ електронен фиш на
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от
обективна и субективна страна се установява извършеното нарушение, но не и
авторството на деянието. Посоченото лице Е.В. не е материалноправно легитимирано
лице да отговаря за извършеното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се издава на собственика на
МПС или на лицето посочено в нарочна декларация от собственика на МПС като негов
ползвател. В случая предвид справката за промяна на регистрацията се установява, че
към момента на извършване на деянието – 13.05.2021 г., собственик на лекия
автомобил е било друго лице, а именно К. А. Съгласно същата справка К. А.е
собственик на процесното МПС от 22.02.2019 г., когато го е придобила и така именно е
била вписана в базата данни на МВР. Именно последната следва да се счита за
физическото лице, което по смисъла на законовата презумпция се приема, че е
управлявало заснетото МПС съгласно чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Същото
се дължи на обстоятелството, че не е изпълнено второто условие на чл. 188, ал. 1, изр.
2
първо от ЗДвП, а именно съществуването на лице, на което собственикът на
автомобила да го е предоставил. Затова пък е изпълнено условието на чл. 188, ал. 1,
изр. второ от ЗДвП, а именно да се накаже собственикът, при положение че не посочи
на кого е предоставил МПС. Такъв е именно и настоящият случай, тъй като съгласно
изрично изисканото от съда писмо с информация по същия въпрос, въззиваемата
страна е отговорила, че не е постъпвала декларация по чл. 188 от ЗДвП по обжалвания
електронен фиш.
Вместо да приеме за нарушител собственика на автомобила, доколкото не са
налице предпоставките за друго решение, и да го накаже, електронният фиш е бил
издаден на настоящия жалбоподател Е.В.. Не се установява последният да е управлявал
процесния автомобил, да е бил посочен като негов ползвател или лице, на което е било
предоставен за ползване. Следователно и не може да се приеме, че той е правилно
привлечен към административнонаказателна отговорност и законосъобразно наказан.
Напротив, липсва всякакво основание, а и не се доказа каквато и да е индиция
жалбоподателят да има отношение към собственика на заснетия автомобил и
установеното нарушение.
В този смисъл не са налице материалноправните основания за ангажиране
отговорността именно на жалбоподателя за допуснатото нарушение, тъй като не са
изпълнени изискванията на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП санкционираното физическо лице да
е собственик или ползвател на автомобила. Посоченото е абсолютно основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред
въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300
лв., разноски за адвокатско представителство. Представени са доказателства за това, че
същите са уговорени – договор за правна защита и съдействие и адвокатско
пълномощно. Така и претенцията е направена своевременно – с депозиране на жалбата.
Отразено е в инкорпорирания документ, че възнаграждението е изплатено изцяло и в
брой при подписването му, т.е. доказва се действителното му извършване съгласно
задължителната тълкувателна практика.
Уговореното възнаграждение обаче е в размер на 400 лв., а в становището от
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и за намаляването му до минимално предвидения размер по наредбата.
Същите в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се определят на 300 лв., доколкото
наложената санкция в е размер до 1000 лв. Затова и ще следва въззиваемата страна да
се осъди в полза на жалбоподателя да заплати възнаграждението му за оказаното
процесуално представителство до размера на 300 лв., като претендираното и уговорено
възнаграждение от 400 лв. се намали до минималния размер поради направеното
възражение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, което дава основание електронният фиш да се прецени
като незаконосъобразен и последицата от това - неговата отмяна.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4947994, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Е. В. В. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Е. В. В. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4