№ 23791
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110113305 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Инвестбанк“ АД срещу В. Л. Л., К. ХР. Ч. и П.
Д. Ч..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Възражението на ответниците Ч.и за нередовност на исковата молба е основателно –
действително е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума относно това
дали се предявява иск за установяване недължимост на цялото вземане или само на част от
него. Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Въпреки горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
По искането на ответника Л. за приемане на представените от него документи съдът ще
се произнесе в открито заседание след представяне на преписи за връчване на ищеца и
изслушване на неговото становище.
По искането на ответниците Ч.и за приемане на представените към техния отговор
документи съдът ще се произнесе в открито заседание след изслушване становището на
ищеца.
Основателно е искането на страните за изискване на препис от арбитражното дело, както
и ищцовото искане за изискване на препис от изп. д. № 202180004000801 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова, тъй като се цели попълване на делото с относими писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с 3 бр. преписи за ответниците да отстрани противоречието
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно това дали предявява
частичен иск или иск за установяване недължимост на цялото вземане на Л. срещу Ч.и, а в
1
случай че предявява частичен иск, следва да приведе петитума на исковата молба в
съответствие.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
преписи и от отговорите на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника Л. в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи 1 бр. преписи от приложените към отговора документи за
връчване на ищеца.
УКАЗВА на ответника Л., че описаните в отговора документи под № 31 и № 35 не са
фактически представени по делото, а документът под № 10 е нечетлив, както и че ако желае
приемането им като доказателства по делото следва да ги представи в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение с 1 бр. препис за ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Арбитражния съд при Съюза на арбитрите
в България да представи заверено копие на арбитражно дело № 1/2021 г. в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението за настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ Ивелина Божилова да представи по
делото заверено копие на изп. д. № 202180004000801 в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от „Инвестбанк“ АД срещу В. Л. Л., К. ХР. Ч. и П. Д. Ч. частичен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК с искане да се признае
за установено несъществуването на част от вземане в размер на 20 000 лв. /от общ размер на
вземането 130 278 лв./ на В. Л. Л. срещу К. ХР. Ч. и П. Д. Ч., признато с Решение от
18.02.2021 г., постановено по арб. д. № 1/2021 г. на Арбитражния съд при Съюза на
арбитрите в България, за което са издадени Изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. и
Изпълнителен лист № 114/12.04.2021 г. по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас.
Претендира разноските по делото.
Ищецът излага следните твърдения: В негова полза е издаден на 28.12.2010 г. Запис на
заповед от „Екселенс-95“ ООД /с управител ответника Ч./ с падеж на предявяване до
20.12.2016 г. за сумата от 2 175 400 евро, авалиран от ответниците Ч.и и „Ревас“ ООД.
Ищецът го предявил в срока на издателя, но сумата не била платена, и банката се снабдила
срещу Ч.и със Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. №
205/2013 г. по описа на РС – Несебър и със Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от
21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 451/2013 г. по описа на РС – Несебър за части от вземането по
Записа на заповед. Въз основа на тях е образувано изп. д. № 20138010400158 по описа на
ЧСИ Трифон Димитров, като банката се присъединила като кредитор и по изп. д. №
20198030401137 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, като по двете изпълнителни дела са
предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжниците, включително е
наложена в полза на банката по първото изпълнително дело възбрана върху недвижими
имоти, находящи се в гр. Несебър, ул. „Васил Левски“ № 10. С Решение от 18.02.2021,
постановено по арб. д. № 1/2021 г. по описа на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в
България, в полза на ответника по настоящото дело Л. е присъдена сума в размер на 130 278
лв. за извършени от него необходими разноски в следните недвижими имоти, находящи се в
гр. Несебър, ул. „Васил Левски“ № 10, а именно: самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 51500.502.167.1.2, 51500.502.167.1.4, 51500.502.167.1.6, 51500.502.167.3,
51500.502.167.5, 51500.502.167.6, както и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
2
51500.502.167 – всички по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед № 18-46/18.08.2006 г.
на ИД на АГКК, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г., и разноски по делото в размер
на 2 522.95 лв., като в негова полза е признато и право на задържане върху описаните
недвижими имоти до заплащане на сумата от 130 278 лв. Въз основа на арбитражното
решение по искане на Л. по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас са издадени
Изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. за присъдените суми и Изпълнителен лист №
114/12.04.2021 г. за признатото право на задържане. Въз основа тях по молба на Л. е
образувано изп. д. № 202180004000801 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, по което е
предприето принудително изпълнение на присъдената сума срещу имотите, по отношение
на които е признато право на задържане. Твърди, че банката е кредитор, наложил предходни
възбрани, но не била уведомена за предприетото по изп. д. № 202180004000801 по описа на
ЧСИ Ивелина Божилова изпълнение, с което била лишена от възможността да оспорва
оценката на имотите съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК, а била уведомена едва за насрочената в
периода 17.12.2021 г. – 17.01.2022 г. публична продан и въз основа на молба от 17.12.2021 г.
е присъединена като кредитор по това изпълнително дело. На насрочената публична продан
всички имоти са реализирани с изключение на самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.167.1.6., изпълнението срещу който е спряно. Съдебният изпълнител насрочил за
11.02.2022 г. и за 18.02.2022 г. разпределения на събраните суми, като насроченото за
11.02.2022 г. разпределение е предявено, но не е влязло в сила поради подадени жалби
срещу него, а това за 18.02.2022 г. е отложено. Оспорва съществуването на вземането на Л.
срещу Ч.и, присъдено с арбитражното решение, при твърдения, че то е породено от
фиктивни правоотношения между лицата, целящи да попречат на удовлетворяването на
кредиторите на Ч.и от наличното им имущество. Излага, че Предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г., сключен между Л. и Ч.и след наложената от
банката и вписана възбрана върху недвижимите имоти по изп. д. № 20138010400158 по
описа на ЧСИ Трифон Димитров, е симулативна правна сделка, като договорът е сключен
не с намерение за прехвърляне на собствеността на имотите, а с оглед създаване на
фиктивно вземане в полза на Л., което да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4
ЗЗД, респ. с цел да се увреди реалният кредитор – ищец в настоящото производство. В
подкрепа на възражението за симулативност на договора сочи, че при извършване на
20.10.2020 г. на опис на имотите по изп. д. № 20198030401137 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова е заварен единствено Чифальонов, но не и Л.. Изтъква, че предварителният
договор няма достоверна дата по отношение на ищеца. Оспорва извършването на
необходими разноски от Л.. Релевира възражение за нищожност на арбитражното решение
поради липса на мотиви. Евентуално възразява за недопустимост на арбитражното решение:
поради произнасяне от съда по непредявен иск – при твърдения, че са предявени искове за
вземания за извършени необходими разноски в три имота, а съдът се е произнесъл за седем
имота; поради това, че предявяването на иск за право на задържане е недопустимо, защото
се касае само за защитно средство по иск за предаване на владението на съответната вещ;
защото е постановено при липса на пасивна процесуална легитимация на Ч. по отношение
на иска за право на задържане, защото тя не се легитимира като съсобственик на
недвижимите имоти в режим на СИО, а право на задържане може да бъде упражнено
единствено срещу собственика на имота. Навежда довод за нищожност на Изпълнителен
лист № 114/12.04.2021 г., издаден по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас, защото
правото на задържане няма характер на притезание и за него не може да се издава
изпълнителен лист.
Ответникът В. Л. Л. оспорва предявения иск. Твърди, че е сключен Предварителен
договор от 01.10.2019 г. за продажба на недвижими имоти между него като купувач и
другите двама ответници като продавачи, като страните се задължили да сключат
окончателен договор до 09.04.2020 г., до която дата следвало продавачите да заличат всички
вписани възбрани върху имотите, но те не изпълнили това задължение. Излага, че
3
владението му било предадено на 01.10.2019 г. и че предвид бъдещото придобиване на
имотите в периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2020 г. извършил необходими разноски за
поддържане и запазване на имотите в общ размер на 130 278 лв., от които: 18 860 лв. – за
изработка, доставка и монтиране на ПВЦ дограма; 92 068 лв. – ремонтни дейности; 19 350
лв. – за изготвянето на одобрен технически проект за разработване на вътрешно
пространство. Сочи, че с Уведомление от 01.11.2020 г., получено на 02.11.2019 г., развалил
предварителния договор поради неизпълнение. Счита, че до този момент е бил
добросъвестен владелец, поради което за него е възникнало правото да му бъдат възстанови
направените необходими разноски и да задържи имотите до заплащането им, респ. в негова
полза е постановено арбитражното решение. Моли за отхвърляне на иска.
Ответниците Ч.и оспорват предявения иск. Намират за неоснователно възражението на
ищеца, че е бил възпрепятстван да оспори определената оценка на имотите по
изпълнителното дело при ЧСИ Ивелина Божилова, при твърдения, че това е ирелевантно за
иска по чл. 464 ГПК, а и е неоснователно, защото той не е имал основание да я оспори.
Изтъкват, че арбитражното решение влиза в сила в деня на постановяването му, като
релевираните възражения срещу него са ирелевантни в настоящото производство. Оспорват
възражението за нищожност на арбитражното решение при твърдение, че същото има
мотиви, изложени в друг документ. Оспорват възражението за недопустимост поради
произнасяне по непредявени искове, като излагат, че са предявени претенции за извършени
подобрения в седем имота, но е налице очевидна фактическа грешка в арбитражното
решение. Възражението за недопустимост на арбитражното решение поради ненадлежно
упражняване на правото на задържане оспорват при твърдения, че правото на задържане
може да се предяви едновременно с иск за вземането за разноските за същата вещ, както е
сторено в случая, а възражението за недопустимост поради липса на пасивна процесуална
легитимация за Ч. – при твърдения, че част от имотите – предмет на предварителния
договор, са построени след сключване на брака й с Ч. и са придобити в режим на СИО, още
повече че те двамата са осъдени да платят сумата от 130 278 лв. солидарно. По възражението
за нищожност на издадените в полза на Л. изпълнителни листове изтъкват, че влязлото в
сила съдебно решение, с което се признава право на задържане за определена сума, служи
като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за правото на задържане и
за размера на признатата с него сума. По твърдението за симулация излагат, че наличието на
възбрана не ограничава собственика да се разпорежда с имота, като в случая в
предварителния договор са посочени наложените възбрани и е поето задължение за тяхното
заличаване до датата на сключване на окончателен договор. Оспорват предварителният
договор да е антидатиран, като считат, че в случая достоверността на датата му се
установява от представените в арбитражното производство документи за извършени СМР от
Л., сочещи съществуването на предварителния договор към този момент. В подкрепа на
съществуването на вземане за необходими разноски в полза на Л. излагат, че се е появил теч
от покрива, довел до нужда от спешен ремонт на имотите, и той го е извършил, защото
владението му било предадено още при сключването на договора. Твърдят, че поради
тяхното неизпълнение да заличат всички вписани върху имотите възбрани на 02.11.2020 г.
са получили от Л. уведомление за разваляне на предварителния договор, а впоследствие – и
искова молба за заплащане на подобренията в размер на 130 278 лв. Сочат, че при
извършването на опис от ЧСИ Таня Маджарова на 29.10.2020 г. Ч. е присъствал като
длъжник, а не е бил намерен в имота, както и че имотът му е оставен за пазене на основание
чл. 486 ГПК, а също така, че от този протокол изобщо не може да се направи извод, че Л. не
е владял имота до развалянето на предварителния договор. Молят за отхвърляне на
исковете.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения
иск, което предполага да установи качеството си на взискател по отношение на ответниците
4
Ч.и с неудовлетворено вземане, а в тежест на ответниците да установят възникването и
съществуването на процесното вземане по основание и размер.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5