О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№376
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.06.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 264/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от С.Г.Щ. чрез адв. Р.В. ***
срещу определение № 1021/28.03.2019 год по гр.д. № 350/2019 год на ВОС, г.о., с
което производството по делото е прекратено. П съображения за
незаконосъобразност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата
отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Предявеният иск е от съсобственик на земеделска земя
срещу арендатора за причинени вреди на имота в резултат от неизпълнение на
задълженията му по сключен аренден договор, по който ищцата не е стана.
Разпоредбата на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ в приложимата редакция
урежда отношенията между съсобствениците в хипотезата, когато някои от тях не
са страни по договора за аренда, препращайки към чл. 30 ал.3 от ЗС. Текстът на
закона не дава ясен отговор на въпроса приравнено ли е положението на
неучаствалите съсобственици на страни по договора в отношенията им с
арендатора, затова той трябва да се търси по тълкувателен път. В глава втора на
закона са уредени правата и задълженията на страните по договора за аренда, в
това число правото на арендодателя да търси от арендатора обезщетение поради
увреждане на арендувания имот чрез иска по чл. 13 от ЗАЗ. Липсва специална
норма в закона, която да урежда реда, по който неучаствалите в договора
съсобственици могат да претендират обезщетение за вреди от арендатора. Поради
това въпрос на правна квалификация, следователно – въпрос по същество е съдът
да посочи правното основание на иска, съобразявайки се с твърденията в исковата
молба и в зависимост от тълкуването на нормата на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ в
редакцията от 2007 год (ДВ бр. 13/2007).
По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1021/28.03.2019 год по гр.д. № 350/2019 год на ВОС, г.о.
ВРЪЩА делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.