Решение по дело №792/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, подадена чрез процесуален представител – Д.О., срещу Решение № 308 от 25.02.2023 г. по АНД № 20223110203422/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2200579 от 29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ – Варна), с което на „А.Р.И. “ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

С жалбата се настоява, че решението е незаконосъобразно и неправилно - при постановяването му са допуснати съществени нарушения и неправилно е тълкуван закона спрямо установената фактическа обстановка по делото. Сочи се, че нарушението е индивидуализирано в степен, нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата, като се изтъква, че лицето, за което инспекцията по труда е установила, че работи без трудов договор, не може да твърди, че става въпрос за граждански договор, т.к. е посочило работно време с начален и краен час, в който същият се явил и предоставил своята работна сила с материали, предоставени от дружеството в обекта на работодателя и в негова полза. Позовавайки се на представената декларация по време на проверката и събраните доказателства, касаторът настоява, че са налице елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на извършване на проверката в обекта на контрол. Изтъква се, че гражданските договори са с цел постигане на краен резултат, който следва да е ясно посочен, както и че при тези договори изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовите договори лицето е зависимо от работодателя, има работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина и йерархическа зависимост от работодателя. Твърди се, че в случая мястото на работа, материалния и технически ресурс е осигурен от наказаното дружество, определен е времеви период за извършване и няма краен резултат, а повторяемост на трудовите функции. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се потвърди НП.

В хода по същество, ст. юриск. Н.  – процесуален представител на касатора, поддържа изложените доводи и искания, обективирани в жалбата, като сочи и следното: Кодексът на труда (чл. 68 и сл. и чл. 247 и сл.) предвижда възможност за сключване на трудов договор до завършване на определена работа и възможност за заплащане на труда според изработеното, като в случая са налице минималните елементи на трудово правоотношение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът в касационното производство – „А.Р.И. “ ЕООД, с ЕИК *********, чрез процесуалните си представители – адв. Д.Д. и адв. Р.Я. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и прави искане да се остави в сила решението на РС – Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Настоява се, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е стигнал до извод за липсата на каквито и да било факти, сочещи на конкретно работно време и уговорено трудово възнаграждение, както и работно място на Т.Т., а това са основните елементи на трудовото правоотношение. Нещо повече, ответникът по касация се позовава на изрично декларираното от Т.Т., че не получава трудово възнаграждение при извършване на оглед или консултация, а при постигането на конкретен резултат. Сочи се, че правилно районният съд стига до извод за неправилно приложение на материалния закон. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна, като се претендира присъждане на разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърляне на касационната жалба, с оглед правилността и законосъобразността на решението на РС – Варна.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „А.Р.И. “ ЕООД срещу НП № 03-2200579 от 29.06.2022 г., издадено от Директора на ДИТ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

Според НП „А.Р.И. “ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Т.Г.Т., с ЕГН ********** да полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудовите функции по консултиране на клиенти, продажба и/или отдаване под наем на недвижими имоти в офис за недвижими имоти, находящ се на ул. „***, ет. 6, офис 6, гр. Варна, с уговорено трудово възнаграждение, с определено работно време, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудовото правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.05.2022 г., в 14:05 ч. в офиса за недвижими имоти в гр. Варна, в който ден Т. е установен да полага труд в полза на дружеството.

Като доказателства в НП са посочени: декларация от Т.Г.Т. и консултантски договор от 01.04.2022 г. За извършеното нарушение е съставен АУАН на 15.06.2022 г. Наказващият орган е обективирал в НП и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система.

За да отмени НП, въззивният съд приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок, но в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В обстоятелствената част на НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които същото е извършено. В конкретния случай в НП се съдържа единствено правен извод, като липсват факти, които да сочат конкретно работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение като основни елементи на трудовото правоотношение. Въззивният съд посочва, че нито в административнонаказателното производство, нито в съдебното такова не се установяват безспорно определено работно място, работно време и трудово възнаграждение. Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, РС – Варна приема, че ограничава и възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е приложен материалния закон, като е недопустимо факти, касаещи осъществяването на нарушението да се установяват едва в съдебно заседание. Направен е и извод, че от приобщените доказателства не се установява по безспорен начин между санкционираното дружество и Т. да са били договорени елементи на трудово правоотношение - многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, отпуски, почивки, ежемесечен размер на възнаграждение и т.н., респ. не е безспорно доказано конкретното административно нарушение, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Предвид отмяната на НП, съдът е присъдил в полза на наказаното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Обжалваното решение на РС – Варна е допустимо и валидно, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е необходимо да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа . Изискваната от законодателя форма на трудовия договор е предпоставена от наличието на трудово правоотношение, което да изисква сключването на договора в писмена форма. Съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, е обусловена от наличието на трудово правоотношение, т.е. работникът да полага труд за работодателя и да са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, но процесното трудово правоотношение да не е закрепено с писмена форма на трудовия договор.

В случая от словесното описание на деянието в АУАН и в НП се установява, че вмененото нарушение е липсата на сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването на работа, като нарушението е обосновано с посочване наличието на трудово правоотношение с елементите му. Нещо повече, нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ е обусловено в случая от установеното реалното полагане на труд в полза на работодателя в деня на проверката, както и от конкретно уговореното с Консултантския договор от 01.04.2022 г. Не е налице неяснота на вмененото нарушение, което да опорочава НП.

За налични в НП и установени следва да се приемат елементите на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че Т. не е посочил пред проверяващите конкретен размер на трудовото си възнаграждение и не е посочил работно време и работно място, не разколебава извода за наличие на уговорка за предоставяне на работна сила и за определено трудово възнаграждение. В този смисъл неправилно районният съд, позовавайки се на доказателствата по делото и на липсата на вписване в АУАН и в НП на конкретни работно време, работно място и уговорено възнаграждение, приема, че НП е опорочено, доколкото не са посочени конкретните параметри на елементите на трудовото правоотношение и не е доказано страните да са постигнали съгласие за тях.

Констатираното на 17.05.2022 г. правоотношение между „А.Р.И. ” ЕООД и Т.Г.Т. е именно трудово-правно.

Основната разлика между гражданският договор за изработка и трудовия такъв, съществуващ в конкретния казус, е наличието на йерархична обвързаност и пряк контрол върху всяка конкретна дейност, изпълнявана от наетото лице, които се установяват от съдържанието на задълженията му, описани в т.нар. консултантски договор от 17.05.2022 г., за разлика от независимостта и самостоятелността на изпълнителя по договора за изработка от възложителя му, на който е предоставено правото на контрол на изпълнението само ако не пречи на изпълнителя. От консултантския договор се установява, че действията, в обема на изпълняваната от него функция, Т. може да осъществява единствено по (т.е. след) конкретно изрично възлагане от възложителя, което сочи йерархична зависимост, присъща на трудовия договор, съответно - неприсъща на договора за изработка, където правата на възложителя се изчерпват с възлагането на определен общо посочен краен резултат на изпълнителя. Всякаква независимост на Т. във връзка с изпълняваната от него длъжност агент – недвижими имоти (брокер) от дружеството – работодател, в този случай е изключена. Според процесния консултантски договор извършването на посредничество и преговори по сделки е само от името на възложителя и то при изрично възлагане, съгласно възлагателен протокол, неразделна част от договора.

Следва да се има предвид конкретно посоченото от Т. в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, че: няма работно време, няма сключен трудов договор, а е сключил граждански договор, получава процент от направени сделки (каквото възнаграждение съдът не установява да е уговаряно в консултантския договор), полученото възнаграждение е съгласно хонорарни сметки (каквито по делото няма представени от дружеството), поел е ангажимент към „Аксес Риал Истейт“ ЕООД от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г. за услуга, свързана с маркетингово проучване, проучване на потенциални и текущи клиенти, а на 17.05.2022 г. е дошъл в офиса на дружеството, за да консултира евентуални потенциални клиенти на дружеството, като управителят на дружеството възлага на Т. задачи за изпълнение. Т. посочва в декларацията и че по консултантския договор управителят му възлага да извърши обем работа за определено време и срок, като отчита извършената дейност в офиса на управителя, както и че посещава офиса по изрично възложено от управителя, съобразно свободното време на Т..

Следва да се има предвид и това, че разпитан в качеството му на свидетел, Т. заявява пред районния съд, че е изпълнявал определен брой огледи и разговори по телефона, какво му се възлага, имал е срещи (с управителя), за да разбере какво трябва да свърши, както и че заплащането е било предварително уговорено и е бил в офиса в момента на проверката, защото управителят го е помолил да изчака, за да му даде нова задача, да провери дали има огледи, въобще какво да прави през деня. Т. сочи и че това, което прави не изисква да ходи до този офис, а разбира какво има да прави чрез телефонно обаждане, зависи как се разберат, като управителят го свързва с потенциалните клиенти и управителят на дружеството му дава задача, това прави. По отношение на възнаграждението, според показанията на свидетеля, то е въз основа на това, което е подписал, като заявява, че е получил възнаграждение, което дружеството му е изплатило. Свидетелят Т. заявява и че ползва само лични устройства, не ползва компютър, пише на хартия адреси и телефонни номера. Същевременно, съдът констатира, че съгласно консултантския договор – чл. 3, т. 5, възложителят (наказаното дружество) се е задължило да предостави на изпълнителя (Т.) средства за изпълнение на услугите – мобилни и компютърни устройства за извършване на дейността, които подлежат на връщане при прекратяване на договора.

По отношение на възнаграждението Т. е заявил в декларацията по време на проверката, че получава процент от направени сделки (каквото обаче възнаграждение не е уговаряно в консултантския договор), полученото възнаграждение е съгласно хонорарни сметки. Санкционираното дружество не представя хонорарни сметки за платено възнаграждение на Т. до момента на проверката от ДИТ – Варна на 17.05.2022 г. Представени по делото са Приемо-предавателен протокол от 29.07.2022 г. (т.е. след изтичане на срока на договора – до 01.07.2022 г. и след проверката на 17.05.2022 г.) към Консултантски договор от 01.04.2022 г., Отчет за извършена работа без дата, и Сметка за изплатени суми също без дата, но с оглед датата на приемо-предавателния протокол и съвпадението на получените от Т. суми – 132 лева, въпросната сметка е не по-рано от датата на приемо-предавателния протокол – 29.07.2022 г.

Соченото от Т., че само по конкретно възложени от дружеството задачи е работил, както и посочените по-горе противоречия и недоказаност на твърденията му, обуславят извод за наличието на други договорки между санкционираното дружество и Т., които са в обема на трудово правоотношение.

Следва да се има предвид и че предметът на т.нар. консултантски договор от 17.05.2022 г. не е постигане на еднократен и конкретно индивидуализиран краен резултат, а изпълнение на установени от работодателя отделни видове повтарящи се действия, с каквито се характеризира изпълнението на задълженията по трудовия договор. На следващо място в случая е налице и уговорено трудово възнаграждение, определено поотделно за всяка една от изпълняваните от Т. трудовите дейности, които – отново следва да се подчертае – са еднотипни и повтарящи се, и за чието изпълнение не е предвиден нито краен срок, нито постигане на конкретно определен краен резултат, характерен за гражданския договор за изработка.

В подкрепа на тезата, че между Т. и санкционираното дружество е било налице трудово правоотношение е и съдържащата се в т.нар. консултантски договор от 17.05.2022 г. уговорка за срока на действие на договора - три месеца, който срок, съобразно текста на чл. 7 от договора е уговорен в полза и на двете страни. В тази връзка следва да се отбележи, че при договора за изработка срокът поставя крайната дата, до която изпълнителят следва да предаде изработеното, а в настоящият случай, срокът е уговорен с оглед прекратяване на облигационната връзка, което е присъщо за срочните трудови правоотношения.

Не на последно място следва да се посочи, че при гражданския договор за изработка, рискът от погиване или неосъществяване на уговорения резултат поради настъпване на независещи от страните по договора причини се носи от изпълнителя по договора – чл. 258 ЗЗД. За разлика от него, при трудовото правоотношение, неблагоприятните последици от настъпили случайни събития и/или действия на трети лица е за работодателя. В настоящия случай от съдържанието на представения т.нар. консултантски договор от 17.05.2022 г. по никакъв начин не може да се обоснове извода, за наличие на уговорка по силата на която Т. да е поел риска от неосъществяване на консултантската дейност по независещи от него и санкционираното дружеството причини.

В обобщение на изложеното, според настоящия касационен състав, в случая е налице доказано трудово правоотношение между „А.Р.И. ” ЕООД – работодател, и Т.Г.Т., като на 17.05.2022 г. работодателят е допуснал до работа служителя да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на агент – недвижими имоти, без да е сключен между тях трудов договор в писмена форма, с което е осъществен обективният състав на вмененото на дружеството административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Неправилно РС – Варна приема, че НП не съдържа посочване на работно място на Т. – изрично е посочено, че работното място е офис за недвижими имоти, находящ се на ул. „***, ет. 6, офис 6, гр. Варна. Обстоятелството, че Т. не е посочил конкретния обект, на който работи и е посочил, че няма работно време, не обуславя извод, че е налице неяснота по отношение на тези елементи на трудовото правоотношение. Спецификата на дейността на наказаното дружество – агенция за недвижими имоти, предполага осъществяването й не само в офис, а и КТ допуска възможност за различно разпределение на работното време в зависимост от конкретния работен процес. Особеностите на работата в случая, както и подходът на наказаното дружество да уреди отношенията си с Т. с консултантски, а не трудов договор, не обуславят извод за липса на уговорка за определено работно време. Още повече, че Т. сочи в показанията си като свидетел по делото, че е получавал всичките си задачи от управителя на дружеството по телефона, в офиса или са си уговаряли срещи. Тоест имало е определен времеви период, който следва да се определи като работно време.

Несъобразявайки така установяващото се от доказателствата по делото и приемайки, че е налице нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, предвид липсата на посочени в НП работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, районният съд е постановил неправилно решение в несъответствие със закона.

Следва да се отмени обжалваният акт на въззивната инстанция и да се разреши спора по същество, като се потвърди НП.

АУАН и НП, с което същото е санкционирано, съдържат минимално изискуемите за редовността им реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, вкл. конкретно и описание на нарушението, с всички съставомерни признаци от обективния му състав; в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказания субект; нарушението е обективно съставомерно, доказано и правилно квалифицирано, като за него е наложена имуществена санкция по приложимия текст на чл. 414, ал. 3 КТ в размер от 2 000 лева, незначително надвишаващ специалния минимум от 1 500 лева. Независимо от липсата на твърдения и доказателства за налагани предходни санкции за същото или за друго нарушение на трудовото законодателство (независимо че на съда е служебно известно, че дружеството е допускало назад във времето същото нарушение), с оглед вида на осъществяваната от дружеството дейност и продължителния период, в който Т. е осъществявал трудова дейност, определеният размер на имуществената санкция се явява справедлив и законосъобразен. Определеният размер на санкцията е в съответствие с тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на дееца, и е адекватно да изпълни целите по чл.12 ЗАНН, поради което не следва да бъде редуциран. Предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ недопустимо е процесното деянието да се квалифицира като маловажен случай.

С оглед изхода на делото, следва в полза на касатора да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лева за двете съдебни инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал.1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 308 от 25.02.2023 г. по АНД № 20223110203422/2022 г. на Районен съд – Варна, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 03-2200579 от 29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ на „А.Р.И. “ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „А.Р.И. ” ЕООД – София, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София сумата в размер на 160 /сто и шестдесет / лева, за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: