Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1237 / 04.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1480/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ЦУ на НАП –
гр. София, чрез представител по пълномощия юрисконсулт Г. А., е оспорил решение
№260608/12.05.2021г., постановено по АНД № 1134/2021г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е отменено наказателно постановление №528433-F554602/29.07.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП.
С наказателното постановление на „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на
Министерство на финансите, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че районният съд погрешно е приел, че
дружеството е санкционирано на основание разпоредба, която не е приложима към
конкретното административно нарушение. Освен това в касационната жалба се
твърди, че дори да е налице допусната грешка в санкционната норма, при
посочване на приложимия закон е необходимо съдът да съобрази разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН, в която законодателят е изброил изчерпателно всички задължителни
реквизити, които следва да съдържа всяко издадено наказателно постановление,
откъдето става ясно, че наказващият орган не е задължен да посочва санкционна
норма, въз основа на която налага административното наказание. По тази причина
счита, че дори да се приеме за допуснато неправилно посочване на санкционната
норма, то не може да доведе до отмяна на наказателното постановление. В
касационната жалба се твърди още, че не е налице процесуално нарушение при
изписване в АУАН на множество служебни бонове от една и съща дата, тъй като
според касатора жалбоподателят е бил наясно в какво е обвинен, а не е в
правомощията на актосъставителя да определя броя и размера на имуществените
санкции, още повече, че за наказващия орган, според ЗАНН, съществуват различни
възможности за приключване на едно административнонаказателно производство. С
тези възражения касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, а по
съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители
и не изразяват становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД
е санкционирано за това, на 16.05.2020г. е допуснало издаване на служебен бон №
0000476/16.05.2020г., с което е нарушило разпоредбите на чл.7а, ал.2 от Наредба
№ Н-18/2006г.
Установените от
органа факти са вследствие извършена проверка на 10.06.2020г. в 11:30 часа в
търговския обект, експлоатиран от дружеството - бирария „Върбата“, находяща се
в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.46, при която е разпечатан КЛЕН (контролна лента
на електронен носител) за периода 12.05.2020г.-29.05.2020г. от наличното в
търговския обект инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП, модел DATECS
DP-150 с ИН на ФУ №DT834168 и ФП № 02834168. За извършената
проверка е бил съставен протокол КД78 №0357703/10.06.2020г. и протокол КД73,
серия АА №1440231/15.06.2020г.
С обжалваното решение
районният съд е приел, че при постановяване на атакуваното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
регламентирани в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съда
нарушението не е доказано, защото не са установени всички негови обективни
елементи. Съдът е приел, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.185,
ал.1 от ЗДДС, доколкото същата е приложима за нарушение на чл.25 от наредбата,
но не и в случаите на други нарушения на наредбата.
Друг мотив, с който
съдът е подкрепил извода си за незаконосъобразност на наказателното
постановление, е обстоятелството, че в описателната част на акта и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са посочени описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не става ясно
при коя от двете хипотези на предвидената законова забрана на чл.7а, ал.1 от
наредбата е издаден посочения служебен бон – при извършена продажба или за
клиентска поръчка.
С тези мотиви
районният съд е отменил наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Няма процесуална
пречка множество нарушения да са описани в един материален носител, т.е.
отсъства нарушение на процесуалните норми, ако в един АУАН са описани повече от
едно нарушения, без значение от броя им. Няма пречка в едно наказателно
постановление също да са описани повече от едно нарушения и да са наложени
наказания за всяко едно от тях. Според този съдебен състав не би била налице и
процесуална пречка, ако в АУАН са описани множество нарушения, а
санкционирането им е извършено с отделни наказателни постановления. В този
смисъл нарушението при съставяне на процесния АУАН не се изразява в това, че
той съдържа в себе си множество нарушения, а се изразява в обстоятелството, че
от АУАН не може да се установи намерението на органа да санкционира лицето за
множество нарушения. Затова съдът правилно е приел, че при съставяне на АУАН е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. От начина, по който фактически са описани нарушенията в АУАН,
се оставя впечатление, че за всички посочени там служебни бонове ще бъде
наложена една обща санкция, т.е. че органът е описал едно нарушение, тъй като
никъде в акта няма изрично отбелязване, че издаването на всеки служебен бон
поотделно води до налагане на самостоятелно наказание, т.е. представлява
отделно нарушение, независимо от факта, че всички изброени в АУАН служебни
бонове са издадени на една и съща дата.
На следващо място,
според описаните в АУАН и в наказателното постановление факти отговорността е
ангажирана за това, че на конкретна дата търговското дружество е допуснало
издаване на конкретен служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от наредбата,
според който не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби
и за направени клиентски поръчки. Същевременно за така описаното нарушение е
приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, според която на
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС регламентира, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
С други думи
наказващият орган твърди, че лицето е извършило нарушение на чл.7а, ал.2 от
наредбата, като въпреки забраната, съдържаща се в този текст, е допуснало да
бъде издаден конкретен служебен бон, но наказанието му е наложено, защото не е
издал фискален бон. В този смисъл е налице противоречие между описанието на
нарушението и нормата, въз основа на която е наложено наказанието.
Очевидно наказаното
дружество е осъществило нарушение, различно от това, за което се налага
наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Тази констатация сама по себе си е
друго основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка
неоснователно е възражението на касатора, според което законодателят изисква в
наказателното постановление да е посочена и нарушената норма, но не изисква
наказващият орган да посочи санкционната. При регламентирането на
административните наказания много често правилото за поведение, което следва да
се съблюдава, е записано в една законова разпоредба, а санкцията, която се
следва ако бъде нарушено – в друга законова разпоредба. В практиката е
възприето първата да се нарича „нарушена норма“, а втората – „санкционна
норма“, но всъщност съставът на нарушението представлява съвкупността от двете
норми. Често част от обективните елементи на състава се съдържат и в т. нар.
„санкционна норма“. Затова правилното посочване в наказателното постановление
на двете норми и абсолютно задължително, а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата, не е съответно на целта на закона, нито
на принципите, вложени в него и е твърде формалистично.
На следващо място при
описание на нарушението в наказателното постановление изрично е посочено, че то
е при условията на допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се
наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. Така, както
наказващият орган в случая е приложил закона, като за нарушена е посочил
нормата на чл.7а, ал.2 от наредбата, а за санкционна – нормата на чл.185, ал.1
от ЗДДС, той сам е изключил възможността за процесното деяние да се носи
отговорност, тъй като нито в чл.7а, ал.2 от наредбата, нито в чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на допустителите. Такава възможност е регламентирана в хипотезата,
уредена в чл.185, ал.2 от ЗДДС, която в случая е правилната санкционна норма.
Наказващият орган обаче нито е посочил тази норма в наказателното
постановление, нито е съобразил размера на наказанието с предвиденото в чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
В процесния случай не
се касае за допустителство относно издаване на служебен бон, а за издаване на
„междинна сметка“, която отразява етап от клиентската поръчка. Издаването на
такъв междинен документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяваща
визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, е забранено
с разпоредбата на чл.7а, ал.1 от наредбата, което означава, че в АУАН и в
наказателното постановление е допуснато нарушение и при квалифициране на
деянието, защото е посочено, че е нарушен чл.7а, ал.2 от наредбата, която
изрично забранява издаването на служебен бон, а всъщност фактите сочат, че е
издадена междинна сметка, чието издаване не се допуска съобразно друга норма.
В издадения общ АУАН
няма анализ за колко клиентски поръчки е издаден служебен бон и за колко
междинна сметка, както и дали някои междинни сметки не са издадени за същите
клиентски поръчки, за които по-късно е издаден служебен бон. Изследване и
преценка на тези обстоятелства не са извършени и от наказващия орган по реда на
чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, поради което неправилно е ангажирана отговорността
на дружеството многократно на едно и също правно основание както за служебни
бонове, така и за междинни сметки в рамките на една клиентска поръчка.
На последно място, в
хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява, че процесният служебен бон (междинна
сметка) е бил разпечатан, т.е. издаден и предоставен на клиентите, тъй като
наказващият орган се е сдобил с него в хода на проверката при разпечатване на
КЛЕН запис. За да е осъществен съставът на нарушението е нужно да се докаже, че
такъв служебен бон е бил предоставен на клиентите, защото в това се изразява
издаването му по смисъла на чл.7а, ал.2 от наредбата. В процесния случай
наказващият орган се е задоволил с констатацията, че съществува запис на
служебен бон във фискалната памет ФУ без да ангажира доказателства, че този
служебен бон действително е бил издаден. В този смисъл обоснован е и изводът,
че нарушението е недоказано.
Въз основа на горните
мотиви правилен е изводът на районния съд, че отговорността на търговското
дружество е ангажирана въз основа на едно незаконосъобразно наказателно
постановление.
Поради
неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение на Районен съд
Бургас следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221,
ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260608/12.05.2021г., постановено по АНД № 1134/2021г. по описа на Районен съд
Бургас.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: