РЕШЕНИЕ
№ 115
Самоков, 27.06. 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 46 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ж.Л.Й. от
гр. Самоков е предявила срещу В.И.В. ***
за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от извършено от ответника престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, за което
той е осъден с влязла в сила присъда по НЧХД № 159/2018 г. на РС – Самоков,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1
от НК с влязла в сила присъда по горепосоченото НЧХД. Изтъква се, че с деянието
си ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, тъй като били накърнени
честта и достойнството й, както и доброто й име пред близките й хора. Сочи се,
че ищцата изпитала негативни емоции и състояния – срам, унижение и безпомощност,
че не може да се защити адекватно от клеветата. Също така е посочено в исковата
молба, че вследствие на деянието на ответника здравословното състояние на
ищцата се влошило, като това било изразено в повишаване на кръвното й налягане
и налагало неколкократни посещения на центъра за спешна помощ в гр. Самоков в
годината след деянието.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска по
основание и размер. Оспорени са твърденията на ищцата, че ответникът й е
причинил описаните в исковата молба болки и страдания, както и че е налице
причинна връзка между деянието на ответника и здравословното състояние на
ищцата. Евентуално е отправено искане за определяне на претендираното от ищцата
обезщетение по справедливост при отчитане на вида и характера на вредите и
съобразяване с обичайните размери на подобни обезщетения в съдебната практика.
Пред съда ищцата поддържа иска
чрез пълномощника си адв. Петър Петров.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Емилия Атанасова, която заявява, че поддържа становището
по иска, изразено в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Искът е на общо основание
допустим, а по същество е отчасти основателен.
Страните не спорят, а и на съда е
служебно известно, че с присъда № 32/17.12.2018 г. на Районен съд – Самоков по
НЧХД № 159/2018 г.
по описа на същия
съд ответникът е признат за виновен в това, че на 08.10.2017 г. в гр. Самоков,
в двора на къща, находяща се на ул. „Цар Симеон“ № 42, пред Петър И. Й., Г. И. Й.
и К.П., е приписал на ищцата престъпление по смисъла на чл. 308 и следващите от НК с думите „Ти с подпис си фалшифицирала документ“ и „Майка ти с подпис е
фалшифицирала документ“ – престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ответникът е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер 1000 лв. Също така не е
спорно между страните, че присъдата е потвърдена с окончателно решение от
02.10.2019 г. на Софийския окръжен съд по ВНЧХД № 406/2019 г. и е влязла в сила
на 02.10.2019 г. Служебно известно е на съда и обстоятелството, че в хода на
наказателното производство по НЧХД № 159/2018 г. на РС – Самоков ищцата не е
предявила граждански иск за обезщетение за вреди от престъплението, в чието
извършване е признат за виновен ответникът.
Въз основа на влязлата в сила
присъда и в съответствие с чл. 300 от ГПК съдът в настоящото производство приема
за установени следните обстоятелства: че ответникът е извършил процесното
деяние, индивидуализирано в присъдата чрез посочените дата, място и начин на
извършване; че деянието на ответника е противоправно; че ответникът е извършил
това деяние виновно.
Съобразно чл. 413, ал. 2, т. 3 от НПК съдът в настоящото производство е обвързан и от установената с влязлата в
сила присъда наказуемост на деянието на ответника като престъпление по чл. 147,
ал. 1, предл. второ от НК - клевета.
Клеветата е резултатно
престъпление, довършено в конкретния случай с узнаването от трети лица на
невярното твърдение на ответника за извършено от ищцата документно
престъпление. Непосредствен обект на клеветата са обществените отношения, свързани
със защитата на човешката чест, разбирана като обществена оценка на личността. Следователно
узнаването от трети лица на клеветническите твърдения на ответника неминуемо е
засегнало доброто име на ищцата сред близките й.
Засягането на доброто име на
ищцата й е причинило неимуществени вреди – емоционални страдания, изразяващи се
в поява на чувства на срам и унижение, както и притеснения, включително и във
връзка със съдебната защита на правата й като пострадала от извършеното от
ответника престъпление. За тези обстоятелства съдът кредитира показанията на
св. Е. Й. (снаха на ищцата, съпруга на сина й Петър Й.), които са логични,
безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства. В частност,
родствената връзка по сватовство между св. Е. Й. и ищцата Ж.Й. не е основание
за дискредитиране на показанията на посочената свидетелка за емоционалното
състояние на ищцата вследствие на извършеното от ответника деяние. В тази
насока показанията на св. Е. Й. кореспондират както с естеството на извършеното
от ответника деяние, така и с обстоятелствата, че свидетелката и ищцата от
дълги години живеят в една къща (т. е. свидетелката има трайни наблюдения върху
обичайното поведение и емоционално състояние на ищцата и върху промените в
него); че по време на извършването на деянието ищцата е била на 68 години и
като човек на такава възраст е била по-чувствителна към клеветнически твърдения;
че тези твърдения на ответника са били изречени по повод спорове относно
ползването на съсобствен недвижим имот; че сред лицата, които са ги възприели
са били именно синовете на ищцата. Казано иначе, св. Е. Й. е била наясно с
естеството на това деяние и е възприела непосредствено последиците от него за
емоционалното състояние на ищцата, като показанията й за това имат
неопровергана от други доказателства житейска логичност и достоверност. Действително,
в показанията на св. Е. Й. се съдържат и нейни декларативни изявления, които не
са подкрепени от други доказателства (за страдание на ищцата от повишено кръвно
налягане вследствие на деянието на ответника), както и нейни възприятия, които
са неотносими към предмета на делото (за чувство на безпомощност у ищцата
вследствие поведение на ответника, осъществявано от него след извършване на
деянието, санкционирано с влязлата в сила присъда) и това е разбираемо с оглед
родствената връзка по сватовство между свидетелката и ищцата и дългогодишното
им съвместно съжителство, но съдът не взема предвид показанията на Е. Й. в тези
им части.
В основната им част показанията
на св. Р.К. (леля на ответника) съдържат възприятия на тази свидетелка за
оплаквания на ищцата от различни заболявания в последните 12-13 години,
включително и от повишаване на стойностите на кръвното й налягане, но тези
показания имат неутрално отношение към предмета на доказване по делото, поради
което съдът не ги обсъжда подробно и не ги взема предвид при решаване на делото.
В обобщение, от кредитираната от
съда доказателствена съвкупност се установява, че ищцата е претърпяла емоционални
страдания – притеснение, както и чувства на срам и унижение – от накърняване на
доброто й име, причинено й от ответника с деянието, за чието извършване е
признат за виновен в приключеното наказателно производство.
За претърпените от ищцата
неимуществени вреди ответникът й дължи обезщетение съгласно чл. 45, вр. чл. 52
от ЗЗД. По време на извършване на деянието ищцата е била на 68 години и предвид
възрастта й е била по-чувствителна към накърняване на доброто й име вследствие
на клеветническите твърдения на ответника, но от друга страна тези твърдения са
изречени пред лица предимно от семейния й кръг, а не са станали по-широко
обществено достояние. Съвкупността от
всички тези конкретни обстоятелства, относими към определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
обосновават извод, че един такъв размер е сумата 800 лв., за който искът следва
да бъде уважен, а за разликата над тази сума до 1000 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
Процесното обезщетение се основава
на непозволено увреждане, поради което съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът
е в забава от момента на причиняване на увреждането, намиращо се в причинна
връзка с неимуществените вреди и от този момент дължи законна лихва за забава
върху обезщетението. Поради това върху обезщетението следва да се присъди
законна лихва от датата на извършване на вредоносното деяние (08.10.2017 г.) до
окончателното изплащане на присъдената сума.
С оглед изхода на делото и
исканията на страните за присъждане на разноски съдът намира следното:
Ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса по иска (чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК), поради което на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС – Самоков сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска (чл. 1 и арг. от чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
В списък по чл. 80 от ГПК ищцата
претендира разноски в размер 605 лв., от които 5 лв. за платена държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение и 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представен договор за процесуална защита и съдействие и
платежно нареждане, а пълномощникът на ответника е направил искане за
намаляването на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Това искане е отчасти основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед цената на предявения иск (1000 лв.) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв. С оглед въведените от ответника възражения срещу иска,
фактическата и правна сложност на делото са обичайни, но не са минимални, за да
са съотносими с минимален размер на адвокатско възнаграждение, а освен това
процесуални действия с участието на страните са извършвани в две от общо
четирите проведени открити съдебни заседания. Ето защо съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК основа за определяне на дължимите от ответника
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде сумата 500 лв.,
а не платеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. Ищцата не е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника и така основите за определяне на разноските за адвокатски
възнаграждения на страните съобразно изхода на делото са еднакви, което в
конкретния случай е справедливо при един доказан по основание иск, чийто размер
е уважен отчасти поради преценката на съда за справедливост на обезщетението. Затова
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата 400 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска (8/10 от 500 лв.), както и 5 лв. за внесена държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение, или общо 405 лв.
Ответникът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. съгласно представен договор за
правна защита и съдействие, а от страна на ищцата не е направено искане за
намаляването на разноските за това адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Затова и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата 100 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска (2/10 от 500 лв.).
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 45, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Ж.Л.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, сутерен, сумата 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални страдания от извършено от В.И.В.
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК, за което той е осъден с влязла
в сила на 02.10.2019 г. присъда по НЧХД № 159/2018 г. по описа на РС – Самоков,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД В ЧАСТТА МУ за разликата над 800,00
лв. до пълния предявен размер от 1000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Районен съд – Самоков сумата
50,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и
сумата 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че
присъдената сума не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА В.И.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ж.Л.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
сутерен, сумата 405,00 лв. за разноски съразмерно с уважената част от иска,
след намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на основата за определяне на
разноските за адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. на 500,00 лв.
ОСЪЖДА Ж.Л.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, сутерен, да заплати на В.И.В., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 100,00 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: