Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Бошнакова в.ч.гр.д. № 1687 по описа
на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от
05.12.2019 г. на длъжника М.Т.М. срещу разпореждане от 29.11.2019 г., с което е
отказано да се прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 631/2015 г. по
описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановения отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение, продължило повече от 4 години, поради налагане на
запор върху вземането й за трудово възнаграждение, което е несеквестируемо, и
липса на друго секвестируемо имущество, както и поради изминали повече от две
години от последното извършено действие по изпълнението. Иска отмяна на
обжалвания отказ. Претендира разноски.
Взискателят А.ЗА С.НА
В.ЕАД (преди А.ЗА С.НА В.ООД) не е подал възражения по жалбата, а в мотивите по
чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за нейната
неоснователност поради извършвани действия по изпълнението и липса на проведено
производство по чл. 448 от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 12.03.2015 г., подадена до ЧСИ М.П.с рег.
№ 851 и район на действие СГС от взискателя А.ЗА С.НА В.ЕАД, въз основа на изпълнителен
лист от 24.02.2015 г., издаден по заповед за изпълнение по гр. дело № 57126/2014
г. на СРС, за заплащане от длъжника М.М. на сумата 201.48 лева – непогасена
заета парична сума по договор за кредит CrediHome № 1051-00147655 от 23.02.2009
г., сумата 25.62 лева – възнаградителна лихва за периода 23.02.2009 г. –
17.07.2009 г., сумата 120.88 лева - лихва за забава за периода 07.06.2009 г. –
21.10.2014 г., и сумата 175 лева – разноски по заповедното производство.
С молбата на
взискателя А.ЗА С.НА В.ЕАД е направено искане да се пристъпи към принудително
изпълнение за сумите по изпълнителния лист чрез запор върху вземания на
длъжника за трудово възнаграждение от ЕТ А. – А.Х.С.. На основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено също на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника
и да определя начина на принудителното изпълнение.
Въз основа на така
подадената молба съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена надлежно на 04.04.2015 г. Едновременно с
изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника съдебният
изпълнител е изпратил и запорно съобщение до работодателя ЕТ А. – А.Х.С., а такива
за вземания на длъжника от търговски банки на 18.08.2015 г., сред които са и Ю.Б.АД
и С.Б. АД, в които длъжникът М.М. е имала открити банкови сметки, но без авоари
или с постъпления от предоставени й социални помощи, поради което върху
последните (със социални помощи) на 14.09.2015 г. съдебният изпълнител е разпоредил
вдигане на наложения запор.
След изпращане на ново
съобщение от 15.10.2015 г. и в изпълнение на предвиденото в процесуалния закон
задължение на 12.03.2016 г. третото лице ЕТ А. – А.Х.С. (работодател) е съобщило
на съдебния изпълнител, че признава вземането за трудово възнаграждение на
длъжника М.М., чийто нетен размер възлизал на 411 лева и за което са постъпили
и други запорни съобщения.
На 21.07.2017 г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемането на действия по
изпълнение за принудително събиране на вземанията му чрез налагане на запор
върху вземания на длъжника от сметки в С.Б. АД и Ю.Б.АД. Запорни съобщения до
тези търговски банки иУ.Б. АД са изпратени от съдебния изпълнител на 02.01.2018
г. Такова е изпратено и до Т.ЕООД като работодател на длъжника.
С молба от 11.07.2018
г. взискателят е поискал отново налагане на запор върху вземания на длъжника за
трудово възнаграждение, но от СП-Е. ООД. Запорни съобщения до третото лице са
изпратени от съдебния изпълнител на 12.07.2018 г. и 13.08.2018 г.
На 18.09.2019 г. за
принудителното удовлетворяване на вземанията взискателят А.ЗА С.НА В.ЕАД е
поискал да пристъпи към изпълнение върху движими вещи на длъжника. Поискал е
също да бъде извършено отново проучване на вземания на длъжника от работодател
и/или НОИ и от търговски банки. Съдебният изпълнител е разпоредил предприемане
на исканите от взискателя действия и внасяне от него на дължимите такси, като
на 17.10.2019 г. е изпратил запорно съобщение до Вкусно 2017 ЕООД, обратната
разписка за което е върната с отбелязване за отсъствието на такава фирма на
адреса, и запорни съобщения до Ю.Б.АД иУ.Б. АД, в които длъжникът има открити
банкови сметки.
С молба от 27.11.2019
г. длъжникът М.М., чрез своя процесуален представител, е поискала от съдебния
изпълнител прекратяване на изпълнителното производство поради липса на секвестируемо
имущество. Приложила е към молбата си декларация за имуществено състояние и
трудов договор от 04.12.2018 г. с допълнително споразумение към него, според
който получаваното от нея от 01.01.2019 г. основно трудово възнаграждение
възлиза на 560 лева, а допълнителното такова на 0.6 % за година трудов стаж.
На същата дата
съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което е отказал прекратяването
на изпълнителното производство, като съобщението за него е връчено надлежно на
длъжника на 03.12.2019 г.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 05.12.2019
г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за
съобщаване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт
на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Невъзможността да бъде
продадено посоченото от взискателя имущество и да бъде намерено друго
секвестируемо имущество на длъжника по принудителното изпълнение е предвидено в
процесуалния закон основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, при наличието на
което съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, но
след като е предприел действия, въз основа на които да е установено, че посоченото
от взискателя имущество на длъжника не може да бъде продадено, и са изпълнени
всички изисквания на чл. 448 от ГПК, включително и в производството пред районния
съд, изпълнението на които не може да бъде заменено в производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, каквото е настоящото. В случая
съдебният изпълнител не е пристъпил към принудително изпълнение върху
притежавани от длъжника М.М. движими вещи, какъвто изпълнителен способ също е
посочен от взискателя за принудително удовлетворяване на вземанията му по
изпълнителния лист, а липсата на действия за осъществяването на този
изпълнителен способ, от които да е установена невъзможност вещите да бъдат
продадени, води до извод до отсъствието на първата от предвидените кумулативни
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 5 от ГПК, което не настъпва по силата на закона. Не е налице и
следващата предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство на
посоченото основание, тъй като липсата на достатъчно имущество се установява в
протокол по чл. 448, ал. 1, изр. 2 от ГПК в проведено производство пред
районния съд, за което липсват доказателства, а и не се твърди да е провеждано.
Неоснователно е също и
възражението на жалбоподателя М.М. за перемиране на принудителното изпълнение. Съгласно
задължителните разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, поради което без правно значение е дали съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на принудителното изпълнение. В случая обаче не е
налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице предприети от взискателя действия
по изпълнението в период по-малък от две години. Искането на взискателя А.ЗА
С.НА В.ЕАД за принудително изпълнение върху вземанията на длъжника от сметки в С.Б.
АД и Ю.Б.АД, като вече прилаган изпълнителен способ за принудително удовлетворяване
на вземанията му изпълнителния лист, е направено с молба от 21.07.2017 г., т. е.
преди изтичането на две години от предприетите преди него действия от съдебния
изпълнител по налагане на запора чрез запорните съобщения от 18.08.2015 г., за
които е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ – 18.08.2017 г. Искания за предприемане
на действия по изпълнение са направени от взискателя по процесното изпълнително
производство и на 11.07.2018 г., и на 18.09.2019 г., като действия по тяхното
осъществяване са извършвани от съдебния изпълнител, видно от изпратените
запорни съобщения. Следователно в случая не е настъпило и твърдяното по силата
на закона прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от 05.12.2019 г. на М.Т.М. срещу разпореждане от
29.11.2019 г., с което е отказано да се прекрати принудителното изпълнение по
изп. дело № 631/2015 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие
СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.