№ 307 / 17.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. М. 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-М. Първи граждански състав, в открито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. д. № 268 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени иска с правно основание чл.242 вр. с чл.128; чл.224, ал.1 КТ; чл.221, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.Н.Р. xxx предявява срещу ответника „Б.-С.” АД гр.С. осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.
Поддържа в исковата си молба, че до 30.04.2019г. работел при ответника на длъжността „хладилен компресорист” с място на работа – производствена база гр.М. у. №..
Твърди, че със Заповед №6/30.04.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 30.04.2019г.
Поддържа, че ответникът не му заплатил изцяло дължимите месечни трудови възнаграждения, съответно за м.май 2017г. в размер на 565.69 лева, м.юни 2017г. в размер на 526.43 лева, м.юли 2017г. 526.44 лева, м.август 2017 в размер на 187.78 лева и за м.ноември 2018г. 248.24 лева или общо дължимо трудово възнаграждение в размер на 2054.58 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът му дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 894.47 лева и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 634.76 лева, както и лихва за забава върху горните суми в общ размер от 623.77 лева.
Ищецът заявява, че многократно е разговарял с ответника за заплащане на дължимите суми, има и жалба до Инспекция по труда гр.М. но до настоящия момент не са изплатени дължимите му суми.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 2054,58 лв., представляваща сбора от дължимото трудово възнаграждение за периода м.май, м.юни, м.юли, м.август 2017г. и м.ноември 2018г. включително, сумата от 894.47 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 634.76 лева обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и сумата от 623.77 лева общо дължимо обезщетение, представляващо лихвата за забава върху всяка една от горните суми, считано от датата на падежа до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В съдебно заседание по молба на пълномощника на ищеца на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск, касаещ обезщетението за забавено плащане, като се счита предявен за сумата от 601.89 лева.
Заявява искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът „Б.-С.” АД гр.С., не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявените искове.
В молба вх. № 7780/11.08.2020г. ответникът заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като необосновани и недоказани, липсват убедителни писмени доказателства, че има неизплатени трудови възнаграждения. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло, като неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от писмените доказателства е установено, че ищецът е работил при ответника, изпълнявайки длъжността “хладилен компресорист” с код по НКПД 31323007, с място на работа гр.М. у. №., производствена база до дата 30.04.2019 година, след което със Заповед № 6 от 30.04.2019г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, по подадена молба от работника, считано от датата на връчване на заповедта, 30.04.2019 г.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на ищеца се дължат суми за неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2017г. и м.ноември 2018г. в общ размер от 2054.58 лева. Сумите са начислени във ведомостите, но не са изплатени към деня на проверката, 16.07.2020г.
Вещото лице поддържа, че на ищеца е начислено и неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 31 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 894.47 лева.
Начислено е, но не е изплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, което е в размер на 634.76 лева.
Вещото лице е изчислило и размера на лихвата за забавено плащане от падежа на всяко вземане до завеждане на исковата молба, 07.02.2020г., е общо в размер на 601.89 лева.
Констатациите на вещото лице се подкрепят и от приложените писмени доказателства. Видно от писмо изх.№ от 23.01.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда” гр.М. на ищеца са начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за месеците май 2017г., юни 2017г., юли 2017г., август 2017г. и ноември 2018г. Отразено е също, че за м.април 2019г. е начислено, но неизплатено обезщетение по реда на чл.224, ал.1 КТ в размер на 894.47 лева, както и по чл.221, ал.1 КТ в размер на 634.76 лева.
В издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е разпоредено да се изплатят на същия обезщетения за платен неизползван годишен отпуск за 31 дни по чл.224, ал.1 КТ, както и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, едно брутно трудово възнаграждение.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество се явяват и основателни по следните съображения:
Искът по чл.242 вр. с чл.128 от КТ е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работника или служителя.
От представените доказателства по делото и предоставени на вещото лице от ответника ЛТД , платежно-разплащателни ведомости, вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е извършило изчисления за дължимите трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли, август 2017г. и м.ноември 2018г., като общо дължимата сума е в размер на 2054.58 лева, в който размер следва да се уважи предявения иск.
По отношение на иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ съдът намира същия за процесуално допустим, а по същество и основателен.
Съобразно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. За периода 2017г., 2018г. и 2019г. ищеца има неизползван платен отпуск в размер на 31 работни дни, съответно 5 дни за 2017г., 20 дни за 2018г. и 6 дни за 2019г. и обезщетението след извършените справки от вещото лице, начислено за последния работен месец е в размер на 894.47 лева. Затова съдът намира, че искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен за горната сума така, както е предявен.
По предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Съобразно разписаното в текста, при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1 т.2 КТ, какъвто е и настоящия случай, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Установено е, че обезщетението по чл.221, ал.1 КТ е начислено за м.април 2019г. в размер на 634.76 лева, но не е изплатено на работника. С оглед на тази констатация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в посочения по-горе размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът намира същия за доказан. Задължението за обезщетяване за забавено плащане е обусловено от основателността на главния иск, върху който се търси присъждане на обезщетение за забава. Уважавайки исковете по чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ съдът намира, че следва да уважи и обусловения от тях иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Вещото лице поддържа, че лихвата за забавено плащане от падежа на всяко вземане до датата на предявяване на иска е в размер на сумата от 601.89 лева.
На основание горното претенцията по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважена в посочения по-горе размер.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част на исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 525.00 лева, представляваща разноски, направени в процеса за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 150 лева възнаграждение за вещо лице и ДТ по предявените искове на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.1 ТДТ за всеки от исковете или общо ДТ по сметка на РС Монтана в размер на 232.18 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Б.” АД гр.С., Производствена база М. у. №., ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление гр.С., район В., ж.к.И. зона „О.”, ул.3020-та №34 ет.6, представлявано от Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Р. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, сумата от 2 054.58 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. май, юни, юли и август 2017г. и м.ноември 2018г., сумата от 894.47 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, сумата от 634.76 лева обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, мораторната лихва върху горните суми общо в размер на 601.89 лева и законна лихва, считано от деня на предявяване на иска 07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА “Б.” АД гр.С., ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление гр.С., район В., ж.к.И. зона „О.”, ул.3020-та №34 ет.6, представлявано от Р. Д. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Р. сумата от 525.00 лева, представляваща разноски, направени в процеса.
ОСЪЖДА “Б.” АД гр.С., ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление гр.С., район В., ж.к.И. зона „О.”, ул.3020-та №34 ет.6, представлявано от Р. Д. Ч. да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса върху предявените искове в размер на общо 232.18 лева, сумата от 150 лева възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: