РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Силистра, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420100450 по описа за 2024 година
Ищецът Д. Л. Л. твърди, че на 04.10.2023 г. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответника договор за кредит № L331949, по силата на който му бил предоставен
такъв в размер на 2000 лв., който той се задължил да върне на 30 месечни вноски заедно с
уговорената възнаградителна лихва в размер на 34 % и при годишен ГПР в размер на 59,38
%. В договора била уговорена и „такса разглеждане“ в размер на 445,70 лв., дължима при
подписване на договора и разсрочена в месечните вноски, като било предвидено, че тя се
дължи в пълен размер дори при предсрочно погасяване на задълженията. Ищецът погасил
предсрочно кредита си на 04.12.2023 г., но въпреки това таксата за разглеждане била
събрана в пълен размер.
Ищецът счита, че клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ е нищожна, тъй
като не е включена като разход в ГПК, а при включването би се достигнало до размер на
ГПР, който надхвърля максимално допустимия по закон. Твърди също така, че таксата е в
особено висок размер, не представлява възнаграждение за реална услуга, а цели единствено
обогатяването на кредитора, поради което води до неравновесие в правата и задълженията
на страните. Счита също така, че клаузата за нейното начисляване противоречи на забраната
в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като разглеждането на искането за отпускане на кредит е част от
процедурата по сключване на договора и усвояване на кредита, а не представлява
допълнителна услуга. Поради изложените причини моли съда да прогласи нищожността на
клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“, както и да осъди ответника да му
възстанови заплатената на това основание сума в размер на 445,70 лв. заедно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2024 г., до окончателното
1
плащане. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 3 ЗА.
Ответникът „Ютекредит България“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни и
моли съда да ги остави без уважение. Твърди, че таксата за разглеждане и включена в ГПР,
размерът му е точно определен и същият не надвишава максималния такъв по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Счита също така, че таксата се дължи във връзка с преддоговорните отношения между
страните, когато още не е налице сключен договор за кредит и лицето, което я дължи, няма
качеството на потребител, за да се ползва от закрилата на ЗПК. Счита, че клаузата, която
урежда таксата, е уговорена индивидуално, тъй като нейният размер не бил фиксиран, а се
променял съобразно срока за погасяване на кредита, поради което клиентът можел да влияе
на размера чрез своя избор на сума и срок за погасяване. Твърди също така, че размерът
на таксата не е прекалено висок на фона на необезпечеността на кредита, неговия размера и
размера на законната лихва, като също така твърди, че потребителят бил предварително
запознат с условията на договора, а освен това разполагал с правото да се откаже от него в
14 дневен срок. Процесната такса се дължала за действия, които предхождат усвояването на
кредита, поради което не попадала в ограничението на чл.10, ал. 2 ЗПК. Счита, че
предявявайки иска, ищецът осъществява злоупотреба с право, тъй като се ползва
недобросъвестно от правото си на иск, целейки да увреди чужди законни права и интереси.
При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл.
26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор за кредит № L331949 от 04.10.2023 г., от който е
видно, че ответникът в качеството си на кредитор предоставил на ищеца в качеството му на
кредитополучател потребителски кредит в размер на 2000 лв., който той се задължил да
ползва срещу уговорена лихва в размер на 34 % годишно и да възстанови на 30 месечни
вноски в срок до 28.03.2026 г. Договорът предвиждал заплащането на такса за разглеждане в
размер на 445,70 лв., за която е изрично посочено, че се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит и следва да бъде възстановена от клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. В договора е подчертано, че таксата се дължи
изцяло както при предсрочно погасяване на кредита, така и при прекратяването на договора
поради друга причина. По делото не е спорно, че кредитополучателят погасил предсрочно
своите задължения, като според вещото лице по назначената ССЕ той сторил това на
04.12.2023 г.; до този момент ищецът заплатил общо сумата от 2546,75 лв., чрез която
погасил главницата, дължимата до този момент договорна лихва, както и изцяло таксата за
разглеждане. От заключението на вещото лице също така става ясно, че въпросната такса е
включена при изчисляването на посочения в договора ГПК, който е видно, че не надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК като се вземе предвид размера на законната лихва към
момента на сключване на договора.
2
Чл. 143, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни
договорни клаузи. Според чл. 8.4 от ОУ към договора таксата за разглеждане представлява
такса, заплащана от клиента за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по
кредита, сключването на договор за кредит или изменение на споразумението по т. 6.10 от
Процедурата. Видно е, че така описаните действия, за които таксата се дължи, обслужват
същинската дейност на всяка финансова институция, която се занимава с отпускане на
кредити, като те осигуряват техническото обезпечаване на тази дейност, доколкото нито
един кредит не може да бъде отпуснат без да се разгледа искането на клиента, без да се
осигурят средствата по кредита и без да се сключи договор. Цената, дължима за ползването
на кредита, е договорната лихва, която в конкретния случай е отделно уговорена, поради
което не става ясно каква е собствено услугата, която въпросната такса обезпечава. При
всички договорни отношения свободата на договаряне бива подчинена на необходимостта от
спазване на повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави, като
последните са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предлагането
на фиктивна услуга срещу заплащане на особено висока такса е пример именно на подобно
неравноправно третиране, което през призмата на потребителския характер на договора за
кредит следва да се разглежда като нарушение на изискването за добросъвестност, водещо
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Дори да се разсъждава върху възможността за начисляване на такси
за извършването на техническите дейности, съпътстващи кредитната дейност на
финансовите институции, то тяхната стойност следва да е съизмерима с вида на дейностите
и съобразена с помощния им характер спрямо същинската предлагана от институцията
услуга, а не със стойността на последната, т.е. с основната престация, която клиентът на
услугата дължи. В този смисъл съдът споделя становището на ищеца, че клаузата за
начисляването на таксата за разглеждане има неравноправен характер, тъй като нейният
размер се доближава до този на договорната лихва за целия срок на договора, без
предлаганата срещу тази такса услуга (ако има такава) да представлява основен предмет на
договорните отношения между страните. Дори да се приеме, че начисляването излиза
извън обхвата на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото не касае усвояването на кредита
в тесния смисъл на това понятие, то клаузата се явява нищожна по силата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП поради нейния неравноправен характер с оглед на изложените по – горе аргументи.
Поради посочените причини предявеният иск за обявяването на тази нищожност се явява
основателен и следва да се уважи, ведно с иска за възстановяване на недължимо внесената
сума съгласно разпоредбата на чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и законната лихва върху нея
3
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, дължима на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът не споделя възражението на ответника, че клиентът му не
можел да се ползва от потребителска защита, тъй като таксата се дължала във връзка с
преддоговорните отношения между страните, когато още не бил налице сключен договор за
кредит – всъщност таксата фигурира като задължение на потребителя именно в договора за
кредит и е заплатена от него при погасяване на задълженията му, а не преди възникването
на договорната връзка. Кредиторът също така не е представил доказателства за
индивидуалното уговаряне на тази клауза, вместо което става ясно, че тя е предвидена в ОУ
към договора за кредит, а отделно от това нейният размер не би могъл да се съотнася към
необезпечеността на кредита, тъй като носенето на риска от тази евентуална необезпеченост
няма отношение към прегледа на искането за кредит, осигуряването на средства по кредита
и сключването на договор, за които действия таксата според чл. 8.4 от ОУ се дължи. За съда
остава неясно поради какви причини предявеният иск би могъл да се квалифицира като
злоупотреба с процесуални права, при положение че кредиторът е начислил въпросната
такса в тежест на клиента си, събрал е нейната стойност, поддържа тезата си за
правомерното възникване на задължението и не проявява готовност за доброволното
възстановяване на ищеца, с което не му е оставил други средства за защита освен тази по
исков ред.
Поради уважаването на предявените искове в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 52,60 лв. за държавна такса и 450 лв. за
експертиза, а в полза на процесуалния му представител Еднолично адвокатско дружество
„Й.“ - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.
Същевременно искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се
остави без уважение, поради което и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна поради нейната неравноправност клаузата за начисляване на
такса за разглеждане, уговорена в договор за кредит № L331949 от 04.10.2023 г., който
договор е сключен между ответника „Ютекредит България“ ЕООД с ЕИК ........ и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ч.“ № ......., офис .........., представлявано от И. Х. К., в качеството на
кредитор и ищеца Д. Л. Л. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. Ю. ......, вх. ........, ет. .......,
ап. .......в качеството на кредитополучател.
ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД с ЕИК .............. и адрес на управление: гр.
С., ул. „Ч.“ № ......., офис ........., представлявано от И. Х. К., да заплати на Д. Л. Л. с ЕГН
********** от с. А., общ. С., ж.к. Ю. ....., вх. ....., ет. ......., ап. ..... сумата от 445,70 лв.
(четиристотин четиридесет и пет лв. и 70 ст.), представляваща платена без основание сума
под формата на такса за разглеждане по договор за кредит № L331949 от 04.10.2023 г. заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2024 г., до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 52,60 лв.
4
(петдесет и два лв. и 60 ст.) за държавна такса и 450 лв. (четиристотин и петдесет лв.) за
експертиза.
ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ч.“ № ., офис ...., представлявано от И. Х. К., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Й.“ с БУЛСТАТ . .....с адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № ....., ет. ....., офиси ......и .......,
представлявано от адв. С. Г. Й., адвокатско възнаграждение на основание 38, ал. 2 ЗА за
осъществено процесуално представителство по отношение на Д. Л. Л. в размер на 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лв.) с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ютекредит България“ ЕООД с ЕИК ...... и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ч.“ № ......., офис ......., представлявано от И. Х. К., за присъждане на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5