Решение по дело №140/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е С. Х. М., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат А. А. от АК Бургас.

Ответник по касация е началник сектор в Четвърто РУМВР Бургас. Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.

В касационното производство взема участие и прокурор от ОП Бургас, в съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 976/05.12.2024г. по АНД № 3740/2024г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-3292-000301/03.09.2024г., издадено от на началник сектор в Четвърто РУМВР Бургас, с което на М. са наложени наказания глоба 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Д. е идентична правна квалификация на установените факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, поради което потвърдил последното.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно оценени доказателства, неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Правят се доводи, че мястото на извършването на нарушението не е било надлежно установено, както и че не е бил връчен талон за изследване чрез даване на кръвна проба, с което са били нарушени правата на привлеченото към отговорност лице да установи фактите в своя защита. В тази връзка са преви и довод, че приключването на съдебното заседание от първоинстанционния съд без да изясни този фактически въпрос е съществено процесуално нарушение. наред с горното се твърди и това, че на жалбоподателя е бил връчен нечетлив и неясен препис от съставения акт за установяване на административно нарушение, което също е препятствало правото му на защита. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалбата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното решение касационната инстанция проверява съобразно пределите по чл.218 ал.2 АПК – в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установени посочените в наказателното постановление обстоятелства. Съдът приел, че на 09.08.2024г. около 01.40 часа в [населено място], на ул. без име,, м.Брястите, до складова база на фирма Сиил ЕООД с посока на движение от [населено място] към [жк], М. управлявал лек автомобил Н. К. с рег. № GF09GBV, регистрация на Великобритания, собственост на М. Г. С., като при извършена проверка отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Отбелязано е в НП, че е бил издаден талон № 0153795 за вземане на кръвна проба за химическо изследване, но М. отказал да го получи.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя и друго длъжностно лице, осъществяващо служебен контрол по отношение на извършилия проверката полицай. Свидетелите потвърждават обстоятелствата по акта, възприети и с наказателното постановление.

По делото е приложен препис от съставения по случая акт за установяване на административно нарушение № 546457/09.08.2024г., фактическата обстановка по който съответства на тази по наказателното постановление. В акта е посочено, че С. М. е отказал да го подпише, като този отказ е надлежно установен с подписа на свидетел С. А. Г.. По делото липсват доказателства или отхвърлени от съда доказателствени искания, чрез които да се установи твърдението на касатора, че връчения му препис от АУАН е бил нечетлив. Предвид описанието в акта и НП съдът не намира за основателно, че не е изяснено мястото, където е извършено нарушението – същото е посочено ясно, а и не е имало пречка жалбоподателят да поиска събиране на допълнителни доказателства в тази насока, но такива искания не са били направени.

По делото е приложен и препис от съставения талон за изследване № 153795. Тук, както и в АУАН, отново с подписа на свидетел С. А. Г. е надлежно установено, че М. е бил поканен да получи издадения талон, но е отказал да го приеме. Няма пречка свидетелят, установяващ горното обстоятелство, да е служител и колега на актосъставителя, при липсата на обстоятелства, поставящи под въпрос достоверността на изявлението му. Такива обстоятелства в случая не са посочени. Оплакванията на касатора в тази насока също са неоснователни.

Не е налице визираното в касационната жалба процесуално нарушение, а фактическата обстановка е правилно установена.

При така установените факти касационната инстанция изцяло възприема правните изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. В случая М. е отказал да даде проба с техническо средство на място, а след това не изпълнил даденото с талона предписание и не дал кръвна проба за анализ, с което е осъществил състава на визираното административно нарушение. Дадената от административнонаказващия орган правна [жк], а наказанията са правилно определени. Наказателното постановление е законосъобразно.

Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 976/05.12.2024г. по АНД № 3740/2024г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.