РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Враца, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100070 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Министерство на
земеделието, храните и горите – София, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр. София,
бул. „Христо Ботев” № 55, против „Шумер – 2004” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Лютиброд, ж.к. Стопански двор на бившето ТКЗС, ул. „Генерал
Карцов” № 24.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили договор за аренда
№ 09/15.04.2009 г., за който е спазена изискуемата форма – нотариална заверка и вписване в
Агенция по вписванията – Мездра. Сочи се, че според договорените клаузи ищецът
предоставил на ответника земя от Държавен поземлен фонд (ДПФ), а именно: нива от
38.403 дка, местност „Бранището”, имот № 030072 по плана на с. Лютиброд, общ. Мездра,
обл. Враца, като договорът бил сключен за 5 стопански години поради естеството на
ползване. Твърди се, че ищецът, в изпълнение на поетите задължения, предал на арендатора-
ответник поземления имот с протокол на 15.04.2009 г. Поддържа се, че съгласно чл. 5 от
договора арендаторът дължи арендна вноска за стопанската 2012/2013 г. от 01.10.2012 г. до
20.10.2012 г., като тази вноска не била платена своевременно от ответника и към настоящия
момент размерът на същата бил 279,30 лв., съобразен с коефициента на инфлация. Твърди
се, че тъй като вноската не била платена на падежа й – 20.10.2012 г., ответникът изпаднал в
забава и дължал на ищеца неустойка за просрочие съгласно чл. 31 от договора в размер на
0,3 % на ден от дължимата сума или 2 129,40 лв. за периода от 21.10.2012 г. до 05.10.2019 г.
По тези съображения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
горепосочените суми. Претендират се и разноски.
С подадения отговор на исковата молба се изразява становище, че исковите
претенции са допустими, но неоснователни. Поддържа се, вземането за главница в размер на
279,30 лв., представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2012 г./2013 г. с падеж
20.10.2012 г., е погасено по давност. Сочи се, че щом падежът за плащане на арендната
вноска е 20.10.2012 г., то с изтичането на петгодишния срок, считано от тази дата, т.е. на
1
20.10.2017 г. е настъпила и погасителната давност за това вземане. Излагат се съображения,
че неоснователни са и претенциите за присъждане на законна лихва върху претендираната
главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.01.2022 г., до окончателното й
изплащане, както и за неустойка по чл. 31 от договора, тъй като тези претенции се явяват
акцесорни на претенцията за главницата, която е неоснователна като погасена по давност.
По тези и останалите изложени в отговора съображения се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 15.04.2009 г. между Министерство на земеделието и храните, чрез Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, като арендодател, и „Шумер - 2004“ ЕООД, ЕИК:
*********,като арендатор, е сключен Договор за аренда № 09/15.04.2009 г. с нотариална
заверка на подписите рег. № 2713/16.04.2009 г. на нотариус И. Л., вписан в Служба по
вписванията – Мездра с вх. рег. № 647/20.05.2009 г., по силата на който арендодателят
предоставя на арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния
поземлен фонд, представляваща поземлен имот № 030072 – нива от 38,403 дка в землището
на с. Лютиброд, общ. Мездра, м. Бранището. Договорът е сключен за срок от 5 стопански
години /чл. 6/, считано от подписването му. Арендното плащане е определено в чл. 5 в
размер на 7 лв. на дка или общо 268,82 лв., платимо в пълен размер в началото на всяка
следваща стопанска година, но не по-късно от 20-ти октомври. Съгласно чл. 31 от договора
при неиздължаване на арендното плащане в посочения срок арендаторът дължи неустойка в
размер на 0,3 % на ден от дължимата сума и законната лихва върху дължимата сума.
Прието като доказателство е уведомление с изх. № 2048/25.09.2012, адресирано от
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца до ответното дружество „Шумер -
2004“ ЕООД, с което последното е уведомено, че съгласно горепосочения договор следва да
бъде представена вносна бележка в ОД „Земеделие“ за дължимата арендна вноска за
стопанската 2012/2013 г. и начислен към нея коефициент на инфлация в размер на 279,30 лв.
до 20.10.2012 г. Няма данни уведомлението да е връчено на ответника.
Представена е по делото нотариална покана от 23.01.2013 г., изпратена от Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца до ответното дружество „Шумер - 2004“
ЕООД, за заплащане на дължима арендна вноска за стопанската 2012/2013 г. по
горепосочения договор в размер на 279,30 лв. Съгласно удостовереното от нотариуса
поканата не е получена и е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК на 25.01.2013 г.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, първият от които за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 279,30 лв., представляваща неплатена
арендна вноска за стопанската 2012/2013 г., дължима по договор за аренда № 09/15.04.2009
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, а вторият от които за заплащане на сума в размер на 2 129,40
лв., представляваща неустойка, дължима по същия договор за периода от 21.10.2012 г. до
05.10.2019 г.
По предявения иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за
аренда по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за аренда, а за
ответника е възникнало изискуемо задължение за арендно плащане в претендирания размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението му.
2
Първият елемент от фактическия състав на спорното право се установи по делото, а
именно, че между страните по делото е било налице валидно облигационно правоотношение
по Договор за аренда № 09/15.04.2009 г., за поземлен имот № 030072 – нива от 38,403 дка в
землището на с. Лютиброд, общ. Мездра, м. Бранището, със срок на действие пет стопански
години и арендно плащане в размер на 7 лв. на дка или общо 268,82 лв. Въз основа на
договора за ответника е възникнало задължение за арендно плащане на арендната вноска за
стопанската 2012-2013 г.
Съдът намира обаче, че заявеното в отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност е основателно. Съобразно задължителните разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съдът
приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение е прието, че понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая, процесният
договор за аренда на земеделски земи е сключен за срок от 5 стопански години, като
съгласно § 2, т. 3 ДР на ЗАЗ „стопанска година” е времето от 01 октомври на текущата
година до 01 октомври на следващата година; страните са определили падежа за изпълнение
за всяка стопанска година, като годишното арендно плащане се дължи в пълен размер в
началото на всяка следваща стопанска година, но не по-късно от 20-ти октомври, и същото е
уговорено в точно определен размер – 7 лв. на дка или общо 268,82 лв. Следователно, в
случая е налице единен правопораждащ факт – договор за аренда, по който ответникът
дължи предаване на пари в точно определен размер, като уговореният падеж на
задължението по договора настъпва през предварително определен интервал от време. Ето
защо и с оглед задължителната съдебна практика, съдът намира, че вземанията на ищеца-
арендодател по сключения между страните Договор за аренда № 09/15.04.2009 г.
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и на това основание
същите се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност.
В процесния договор за аренда страните са уговорили плащането на арендната вноска
да се извършва в пълен размер в началото на всяка следваща стопанска година, но не по-
късно от 20-ти октомври, с оглед на което съдът приема, че на таза дата настъпва крайният
падеж на арендната вноска.
С исковата молба се претендира арендна вноска за стопанската 2012/2013 г., като
падежът на тази вноска е 20.10.2012 г., а давността за нея е изтекла на 20.10.2015 г. Исковата
молба е депозирана на 06.01.2022 г., т.е. след погасяване на вземането по давност, поради
което исковата претенция е неоснователна като погасена по давност. Към датата на
приключване на устните състезания не са наведени твърдения и не са ангажирани
доказателства да са настъпили обстоятелства, които прекъсват или спират погасителната
давност на вземането.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже че между
страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер поради
неизпълнение в срок на поети от последния задължения за заплащане на арендна вноска.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че в случая по силата на чл. 31 от договора за ответника е възникнало
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението му за
заплащане на арендна вноска за стопанската 2012/2013 г. в размер на 0,3 % на ден от
дължимата сума.
3
Лихвата и неустойката са акцесорни задължения, които предпоставят наличието на
друг главен дълг /главница/, зависят от него и се дължат наред с него. Именно от тази
акцесорност на задължението за лихва/неустойка следват последиците както за
възникването им, така и за погасяването им. Когато се погаси главното задължение, което е
причина за възникване на задължението за лихва или неустойка, се погасява и задължението
за лихва или неустойка. Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Както е прието с Решение № 24/17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г. по описа на
ВКС, I т. о., Решение № 38/23.02.2011 г. по гр. д. № 276/2010 г. по описа на ВКС, III г. о. и
други, вземането за лихви и периодични мораторни неустойки възниква от момента на
изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане. Нормата
на чл. 119 ЗЗД има предвид погасяване по давност на главницата, в какъвто случай страната
не може да осъществява чрез иск своето вземане, а не погасяване на главницата по друг
начин. В настоящия случай главното вземане е изцяло погасено по давност, поради което
акцесорното вземане за неустойка за забава също е изцяло погасено, дори давността за него
да не е изтекла. Вземането за неустойка е погасено по давност, макар началният срок на
теченето на давността за него да е различен /чл. 114, ал. 4 ЗЗД/, защото то се явява акцесорно
по отношение на главното вземане за връщане на заетата сума и е приложима разпоредбата
на чл. 119 ЗЗД /в този смисъл Решение № 285/06.10.2015 по гр. д. № 1953/2015 г. по описа
на ВКС, IV г. о. /. Поради това претенцията за неустойка също се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
С отговора на исковата молба последният е направил искане за присъждане на разноски, но
доказателства за извършени такива не са представени, поради което и не следва да се
присъждат.
Така мотивират, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на земеделието, храните и горите –
София, БУЛСТАТ: *********, със седалище: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, против
„Шумер – 2004” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Лютиброд,
ж.к. Стопански двор на бившето ТКЗС, ул. „Генерал Карцов” № 24, искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за заплащане на
сумата от 279,30 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2012/2013 г.,
дължима по Договор за аренда № 09/15.04.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. №
2713/16.04.2009 г. на нотариус И. Л., вписан в Служба по вписванията – Мездра с вх. рег. №
647/20.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане;
- иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 129,40 лв.,
представляваща неустойка за забава, дължима на основание чл. 31 от Договор за аренда №
09/15.04.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2713/16.04.2009 г. на нотариус
И.Л., вписан в Служба по вписванията – Мездра с вх. рег. № 647/20.05.2009 г., за периода от
21.10.2012 г. до 05.10.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4
5