РЕШЕНИЕ
№ 2416
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330111631 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Т. С. В., чрез нейната майка и законен
представител М. Б. В., против С. Т. В., в която твърди, че на ***** майката на
ищцата е сключила граждански брак с ответника. От него имат родено едно
дете Т.. С решение от 2016г. бракът е прекратен, като бащата е бил осъден да
заплаща издръжка в размер на 150 лв. Към датата на постановяване на
решението детето било на **** години, като към настоящия момент вече
било на **** години. Т. вече била ученичка и имала много разходи, свързани
с обучението й, както и допълнителна извънкласна подготовка, спортни
занимания, а също така и за закупуване на учебни помагала и пособия,
униформа и т.н. Присъдената издръжка била крайно недостатъчна за
месечните разходи на детето. Детето посещавало занималня след училище, а
също така и групови спортни занимания по гимнастика. Било записано и в
школа за модели, което било свързано с допълнителни разходи. Минималният
праг за задоволяване на тези обичайни, екзистенциални потребности на
детето, бил размерът на около 600 лв. месечно. Ответникът бил млад, здрав и
работоспособен и заплащането на по-висока издръжка била в неговите
възможности. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да
1
измени постановеното съдебно решение № 360/03.02.2016г., постановено по
гр. дело № 15969/2015г. по описа на РС - П., 1 брачен състав, влязло в сила на
03.02.2016г, като увеличи размера на издръжката, която ответникът дължи на
своето малолетно дете от 150 лв. на 280 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.07.2021г. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв от ответника.
Предявеният иск е по чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Т. С. В., ЕГН ********** е дете на М.
Б. В., ЕГН ********** и С. Т. В., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 360/03.02.2016г., постановено по
гр. дело № 15969/2015г. по описа на РС - П., 1 брачен състав, влязло в сила на
03.02.2016г, ответникът С. Т. В., ЕГН ********** е осъден да заплаща на
малолетното дете Т. С. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. Б. В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150
лева /сто и петдесет лева/.
От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна Р. М. А.,
****** на ищцата, дъщеря й М. има едно дете от брака си с ответника - Т.,
която е на **** години. Т. живее при М.. От 4-5 години вече не живеят с
бащата, от след развода. Основно след развода за детето се грижи М.. В
момента двете са в Л.. Детето посещавало българско училище, английско
училище, отделно майка й я водила на най-различни видове гимнастики,
плуване, актьорско майсторство. В ***** клас била Т. в А., в България
трябвало да е във *****. Детето ходило на допълнителни часове, защото те
учили от 09:00 ч. до 15:00 ч., за още два допълнителни часа майката
заплащала по 15 или 18 паунда допълнително. Всички тези допълнителни
форми ги заплащала от джоба си. М. работила в момента в А.. ***** била в
*****. Доходите й варирали – по 1200, 1800, 1400 паунда месечно. В
последно време не можела да се справя и прибягнала и до тяхната социална
2
система за помощи. Под наем живеели. 1400 паунда им бил наемът на
апартамента. Бащата, свидетелката поне не знае да е дал някаква сума или да
помага, по-скоро бил взимал пари от дъщеря й и майка на детето. Трудно
било на майката на детето с неговата издръжка. Щели да се връщат в
България майката и детето. Бащата мисли, че сега живее в България. Бил до
преди няколко месеца в А., но се завърнал. Той никога не бил работил. Имал
килийно образование, на три букви, пет грешки правил. В А. по едно време
баща му му бил купил кола с лични средства. Много му помагал баща му.
Единствено въртяло някакви далавери момчето. Не бил плащал издръжка
никога. Не било образувано изпълнително дело срещу него, защото нямал
сключени трудови договори.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка на ищцовата
страна, тъй като същата пресъздава непосредствените си впечатления от
отношенията на страните, не си противоречат и съответстват на събрания
доказателствен матиреал по делото.
Социален доклад по отношение на детето и неговите родители не е
изготвен предвид факта , че майката и детето не живеят на територията на
РБългария, а среща с бащата не е проведена, защото същият не се е отзовал
на такава.
За майката на детето съобразно приетата по делото справка от НАП -
П., става ясно че за лицето М. Б. В.: няма регистрация като едноличен
търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в
търговски дружества. Няма данни за подадени уведомления по чл.62. ал. 5 от
Кодекса на труда за регистрация на трудови договори в НАП за ЕГН
********** за периода от 01.01.2019 г. до 09.09.2021 г. Няма данни за
осигуряването по ЕГН декларация образец I за период от 01.01.2019г. до
09.09.2021 г. Няма данни за подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по
чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните години 2019 г. и 2020г. За лицето няма данни
за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за
изплатени доходи по ЕГН. върху данните, подадени със справките по чл. 73,
ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетните години 2019г. и 2020г. Има декларирани
недвижими имоти – земя и сграда в *****. Няма декларирани МПС /по данни
на общините/. Видно от представената декларация за семейно, имотно
състояние на майката на детето е , че същата получава месечен доход в
среден размер от 3 100 лева.
За бащата на детето и ответник в производството - С. Т. В. съгласно
справка НАП - П. става ясно, че за лицето: няма регистрация като
3
едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма
участие в търговски дру жества. Няма данни за осигуряването по ЕГН
декларация образец 1 за период от 01.01.2019 г. до 09.09.2021 г. Няма данни
за подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗЛДФЛ за
отчетните години 2019 г. и 2020г. За лицето няма данни за изплатени суми по
извънтрудови иравоогношения. съгласно Справка за изплатени доходи по
ЕГН. върху данните, подадени със справките по чл. 73. аз. I ог ЗЛДФЛ за
отчетните години 20!9г. и 2020г. Няма декларирани недвижими имоти. Няма
декларирани МПС /по данни на общините/.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от
родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка
в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди
повече от 5 години. За изминалия период от време е налице промяна в
4
нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените преди 5 години средства от 150 лева-
издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се
има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето.
От друга страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага
грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно
или непълнолетно дете. Тук е мястото да се посочи, че няма данни към
момента бащата да работи, но същият е млад, здрав и в трудоспособна
възраст и съдът приема, че е във възможностите му да реализира месечен
доход над размера на средния за страната такъв. Следва да се има предвид, че
бащата не участва по друг начин в отглеждането и възпитанието на детето.
Следва да се има предвид, че при предходното определяне на издръжката
детето не е било във възраст, за да е имало толкова потребности както
понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са завишени с оглед
факта, че има нужда от дневни в по-висок размер предвид активния растеж и
нуждата от повече питателна и здравословна храна. Детето има формиран
хранителен и дневен режим, съобразен с възрастта му. При преценка какъв е
подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на
потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът
намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на около 400 лв - за храна, дрехи, обувки, ток,
вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за
училищни пособия и материалии, и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, необходими за правилното интелектуално и
физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и
необходимите за това лекарства и витамини. Необходими са средства и за
здравословен хранителен режим. При разпределяне на тази издръжка следва
да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни
грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да
осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 150 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за
5
сумата в размер на 250 лева месечно за детето Т., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2021г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради
което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид
факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма
задължения към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в
този размер.
За разликата от уважения размер от 250 лева до пълния претендиран
размер от 280 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, предвид факта, че не бе доказан по категоричен начин от
ищцовата страна дохода на бащата на детето и ответник в производството.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи
окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 144.00 лева
(сто, четиридесет и четири лева)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство,
а и има доказателства за направени такива. Представено е адвокатско
пълномощно, видно от което направените в производството разноски от
страна на ищеца за един адвокат са в размер на 300 лева /л.5 от делото/
Искът не е уважен изцяло. Така разноските, които ответникът дължи на
ищцовата страна са в размер на 230.80 лева /двеста и тридесет лева и
осемдесет стотинки/. Предвид изхода на спора, ответникът също има право
на разноски, но такива не са претендиани от ответната страна и
следователно съдът не дължи произнасяне по тях, а и реално ответникът не е
направил такива.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 360/03.02.2016г.,
постановено по гр. дело № 15969/2015г. по описа на РС - П., 1 брачен състав,
влязло в сила на 03.02.2016г, месечна издръжка, дължима от С. Т. В., ЕГН
********** на малолетното дете Т. С. В., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Б. В., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 150 лева /сто и петдесет лева/ на 250 лева (двеста и петдесет лева)
месечно, считано от 13.07.2021г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над уважения размер от 250 лева до пълния претендиран размер от
280 лева
ОСЪЖДА С. Т. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 144.00 лева (сто, четиридесет и четири лева)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 36 месеца х
4%/.
ОСЪЖДА С. Т. В., ЕГН ********** да заплати на Т. С. В., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Б. В., ЕГН
********** сумата от 230.80 лева /двеста и тридесет лева и осемдесет
стотинки/ - направени разноски в производството от ищцовата страна за
хонорар на един адвокат, съобразно с уважената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./__________
7