№ 1449
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512844 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от В. ИВ. К. и Н. Д. К., против постановление от 02.09.2021г.
на ЧСИ М.Ц., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20218400400946, с което е оставено
без уважение възражението на жалбоподателите за намаляване на възложените им
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Жалбоподателите считат, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй
като извън подаването на молба за образуване на делото не бил реализиран конкретен
изпълнителен способ за принудително събиране на вземането и затова би следвало да
дължат само сумата от 200лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на
ВАдв.С, но не и за процесуално представителство по извършване на действия за
удовлетворяване на вземанията по чл.10, т.2 от същата наредба. Сочат, че
изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.7 ГПК вр. с чл. 454, ал. 1
ГПК поради осъщественото от тях на 03.09.2021г. внасяне на 20% от дължимите по
изпълнението суми.
Взискателят Г.Б.С. е подала отговор с изразено становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че частичното плащане по изпълнителното дело е извършено
в резултат на наложената възбрана на съсобствен на длъжниците имот и предприетото
изпълнително действие по опис, а уговореното адвокатско възнаграждение съответства
на посочения в Наредба № 1/2004г. минимум.
В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество
за неоснователна, тъй като по делото не съществува сигурност относно бъдещото
изпълнение от страна на длъжниците на задължението им да внасят всеки месец по 10
% от размера на предявените срещу тях вземания. По тази причина необходимостта от
1
извършването на опис на възбранения гараж не е отпаднала, поради което размерът на
приетото за събиране възнаграждение бил оправдан.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 20218400400946 на ЧСИ М.Ц. е образувано по
молба от 03.08.2021г. на Г.Б.С., чрез упълномощен адв. Н.К.-САК, въз основа
изпълнителен лист от 16.07.2021 г., издаден по гр. д. № 1883/2016 г. на СГС, ГО, I-18
състав, с който В. ИВ. К. и Н. Д. К. са осъдени да заплатят сума в общ размер от
14563.36лв., представляваща разноски по делото за три съдебни инстанции. Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното
производство от 03.08.2021г. с уговорено възнаграждение от 1200лв., в който е
удостоверено заплащането в брой в деня на сключването.
На 10.08.2021г. ЧСИ изпратил покани за доброволно изпълнение, като на същата
дата наложил и възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот, вписана в
Агенция по вписванията-гр. София с вх. рег. № 57112/11.08.2021г., акт 24, том X, дело
44366/2021г. /стр. 24 от изп. дело/. Поканите за доброволно изпълнение са получени от
длъжниците на 26.08.2021г. С тях са поканени да заплатят задължението по
изпълнителния лист в двуседмичен срок, както и разноски за адвокат на взискателя,
всеки един по 600лв. Със същите са били уведомени за насрочен за 03.09.2021г. опис
на възбранения имот /стр. 25-26/.
С разпореждане от 02.09.2021г. на основание чл. 456 ГПК по делото е
присъединен взискателят Б.Ю.С. /стр. 47/.
На 30.08.2021г. длъжниците са подали възражение срещу размера на разноските
за адвокатско възнаграждение на взискателя, поискали отмяна на насрочения опис,
поискали замяна на обекта и начина на изпълнение по чл.443 ГПК и предложили
внасяне на 20 % от размера на вземанията по чл.454 ГПК. С разпореждане
/постановление/ от 02.09.2021г. ЧСИ постановил отказ по всяко едно от исканията. По-
късно с разпореждане от 07.09.2021г. спрял изпълнителното дело на основание чл.454
ГПК, поради внасяне от всеки от длъжниците по 20% от размера на предявените за
събиране вземания /стр.50/.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване
на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.4 за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 10 000лв. до
100 000 лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително
производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата. Доколкото длъжниците са двама при разделна
отговорност на задължението по изпълнителния лист всеки от тях дължи разноски на
посоченото основание от 200лв.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ
за изпълнение-налагане възбрана, опис и публична продан на собствен на длъжниците
2
недвижим имот. Това е реквизит на самата молба по чл.426, ал.2 ГПК и елемент от
нейната редовност, но с предприети действия от съдебния изпълнител по прилагането
му чрез налагане на възбраната и насрочен опис на имота, което съставлява действие
насочено към удовлетворяване на паричното вземане по смисъла на чл.10, т.2 от
наредбата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите за
недължимост на адвокатското възнаграждение чл.10, т.2 от наредбата, обосновано с
депозираната от тях молба по чл.454 ГПК и спирането на изпълнението поради
внасяне от всеки на 20% от вземането-предмет на принудително събиране равняващо
се на сумата 1743.25лв., направено с платежни нареждания от 03.09.2021г. и поетото от
тях писмено задължение за внасяне всеки месец на 10% от остатъка. В хипотезата на
спряно принудително изпълнение по реда на чл. 454, ал. 1 ГПК на взискателя ще се
дължи адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, доколкото
спирането не е свързано с пълно погасяване на вземането. То може да бъде отменено и
изпълнението продължено при условията на чл.454, ал.2 ГПК в случай, че длъжникът
не внася месечно по 10% от дължимото, което ще предпостави възможността
предприетите изпълнителни действия да бъдат продължени, респ. удовлетворяването
да се постигне чрез посочването на други способи.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на В. ИВ. К., ЕГН **********, и Н. Д. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.*******, против постановление от
02.09.2021г. на ЧСИ М.Ц., с район на действие СГС, по изп. д. № 20218400400946, с
което е оставено без уважение възражение срещу разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3