№ 5203
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110211441 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. К. Г., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-011660 от 27.06.2022 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на производството, както и липса на виновно поведение,
понеже жалбоподателят не бил уведомен за настъпилата служебна дерегистрация.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, поради липса на виновно поведение. Претендира
разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
1
производството по нея е редовно образувано пред РС-С..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. срещу жалбоподателя С. К. Г. бил съставен АУАН № 660316 за това, че
на същата дата около 15:30 часа в град С., по ул. „***“, в посока от кв. „***” към бул.
„*****“, управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, като до
връзката с бул. „***“, при извършена проверка се установило, че превозното средство
не било регистрирано по надлежния ред, понеже на *** г. било служебно
дерегистрирано заради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Срещу жалбоподателя Г. бил съставен АУАН № 660316 от *** г., който му бил
връчен на същата дата и той го подписал с отбелязване, че няма възражения.
Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1, пред.1 от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна
прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и
била образувана прокурорска преписка № 22793/2022 г. по описа на СРП. На **** г.
бил постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. №
22793/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката
била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да
бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-011660 от 27.06.2022 г., с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява единствено от
съставения АУАН, тъй като свидетелите А. Д. и В. Г. не можаха да си спомнят за
случилото се. Поради това съдът намира, че показанията на свидетелите не допринасят
за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, относно
обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се състои то и кой е неговият
автор. Свидетелите потвърждават съставянето на АУАН (респ. подписването му като
свидетел), но нито един от тях не пресъздаде каквито и да било релевантни спомени
във връзка с процесното събитие, дори след предявяването и запознаването с
процесния АУАН. Свидетелите не можаха да депозират по-подробни показания, от
които съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е извършено
посоченото в АУАН и НП нарушение. Потвърждаването на факта за съставяне на
2
АУАН, полагане на подпис като актосъставител или свидетел на нарушението, не може
да замести необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се
извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното нарушение (от обективна
и субективна страна). Ето защо от техните показания съдът установи единствено
авторството на АУАН и подписването му от свидетеля Г., но не извлече информация
относно твърдяното нарушение. Двамата свидетели изрично заявиха, че нямат никакъв
спомен от конкретния случай. Самият АНО, в чиято тежест е доказването на
административното обвинение, също не положи никакви усилия - негов представител
не се яви в съдебно заседание и не ангажира допълнителни доказателства за
установяване на административното нарушение, освен представения по делото АУАН
и приложените писмени доказателства, че автомобилът е бил служебно дерегистриран,
но в случая няма доказателства в насока процесното МПС да е било управлявано на
датата на нарушението от жалбоподателя С. Г.. Актът не може да се ползва с
доказателствена сила, тъй като служи за повдигане на административното обвинение
спрямо нарушителя и описаното в него нарушение подлежи на доказване чрез
способите, доказателствата и доказателствените средства, предвидени в НПК, към
който препраща ЗАНН. Съставеният АУАН доказва единствено, че на процесната дата
актосъставителят А. Д. е съставил срещу жалбоподателя С. Г. акт за установяване на
административно нарушение за извършено такова по чл.140, ал.1, пред.1 от ЗДвП, но
дали действително нарушението е било извършено, от кого е било извършено, кога и
къде е било извършено, остана недоказано, понеже тези факти не могат да се извличат
само и единствено от съставения АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
В хода на производството не бяха събрани доказателства, установяващи
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя С. Г.. Действително в
преценката си дали да издаде наказателното постановление АНО се основава на
фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по
силата на чл.14 ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично
е застъпена и в т.7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Независимо, че в
чл.189, ал.2 от ЗДвП е посочено, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, то това правило се прилага
единствено във фазата на административното доказване пред АНО, но не и в съдебната
фаза пред съда, където се прилагат правилата на НПК, понеже тази разпоредба
противоречи на един от основните принципи в НПК, застъпен в чл.14, ал.2 и гласящ, че
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, каквато дава на акта чл.189, ал.2 от ЗДвП. Друг основен принцип е
този за невиновност, застъпен в чл.16 от НПК, съгласно който нарушителят следва да
3
се счита за невинен до установяване на противното с влязъл в сила правораздавателен
акт. Приемането на становището, че редовно съставеният акт по ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, би означавало да се наруши
посоченият принцип и да се приема, че след като срещу нарушителя е съставен АУАН,
то той е виновен в извършването на посоченото в него нарушение, освен ако това не се
обори от други доказателства по делото.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващия орган
да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на
обжалваното постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха
доказателства, сочещи жалбоподателя Г. като извършител на вмененото му
административно нарушение, а именно да е управлявал служебно дерегистрирано
МПС. Единствено чрез съставения АУАН не може да се установи твърдяното
нарушение, понеже както беше посочено по-горе, същият няма доказателствена сила
относно обстоятелствата касаещи случилото се – време, място, начин на извършване
на нарушението и лицето, което го е извършило, тъй като той служи за повдигане на
административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него нарушение
подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в НПК. Съдът разпита непосредствено актосъставителя А. Д. и лицето
посочено като очевидец на нарушението – свидетеля В. Г., но и двамата не успяха да
изложат релевантни факти, свързани с твърдяното нарушение. По делото не се събраха
каквито и да било доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради което и предвид
обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано, то
атакуваното НП следва да бъде отменено.
В допълнение трябва да се отбележи, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи
на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация, тоест
законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В
производството пред районния съд не се ангажираха доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че санкционираното лице Г. е бил надлежно уведомен за служебно
прекратената регистрация на МПС, тоест по делото не беше доказано, че органите са
изпълнили това свое задължение. Ето защо съдът намира, че деянието на
жалбоподателя е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е
бил наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Същият
не е бил и длъжен да знае това, тъй като дори и да е бил длъжен да провери датата на
4
изтичане на валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, то той няма как
да е наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде прекратена. Предвид това, деянието
не е извършено при умисъл или непредпазливост и не е осъществено виновно, поради
което наказателното постановление следва да се отмени и на това основание. Виновно
поведение на жалбоподателя по отношение на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, не може да бъде обосновано и от
задължението му да носи документ за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като това обстоятелство не
означава във всички случаи, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена,
най-малкото, защото според чл.574, ал.10 от КЗ, информационният център има
задължение да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е
подновен, и да им предостави срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението
да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка. Едва ако в дадения срок не бъдат представени такива
доказателства, Гаранционният фонд изпраща уведомление за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство. Ето защо единствено липсата на
документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ също не може да
обуслови съзнанието, че автомобилът, който е управлявал Г., е със служебно
прекратена регистрация. В административнонаказателното производство тежестта на
доказване е на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание у дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът
да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели
към момента на проверката. В този смисъл е и Решение № 127 от 02.10.2021 г.,
постановено по КНАХД № 1263/2020 г. по описа на Административен съд – С. област.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил на адвокат П. З. от САК
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 300 лева, като
5
това е станало в брой при подписване на договора на 21.10.2022 г. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като първо няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това, с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля
размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и
предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-011660 от 27.06.2022 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на С. К. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на С. К. Г., ЕГН ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6