О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на четвърти
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 810 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „И.“ АД твърди, че с договор от 27.08.2007 г. е поел задължение да
изпълнява функцията на довереник на облигационерите
по емисия корпоративни облигации на „И.П.Д.“ АДСИЦ. Издадените от емитента
„И.П.Д.“ АДСИЦ корпоративни облигации са
5000 броя, всяка с номинал от 1000 лева. Тази емисия е регистрирана за търговия
на регулирания пазар въз основа на одобрен на 30.01.2008 г. от КФН проспект.
Съгласно условията на този проспект, емитентът е поел
задължение за сключи застрахователен договор, покриващ риска от неплащане от
страна на емитента в полза на всеки облигационер на дължимо плащане, съгласно условията на
облигационния заем. Такъв договор е сключен между емитента
и ответника ЗД „Е..“ АД – застрахователна полица № 29-00-001197/04.09.2007 г. В
последствие, въз основа на решение на ОС на облигационерите
от емисията от 06.08.2010 г., тази застрахователна полица е отменена изцяло и е
сключена нова застрахователна полица № № **********/06.08.2010 г., която е
изменяна неколкократно във връзка с реструктуриране и
разсрочване на облигационния заем. Последното изменение е добавък
№ 4/11.02.2015 г., съобразен с решение на ОС на облигационерите,
свикано на 11.02.2015 г. Определената с този добавък
застрахователна сума е обвързана с непогасената част от облигационния заем и е
с лимит от 3684262.14 евро. Застрахователят е поел да осигури застрахователно
покритие, при разсрочен облигационен заем, чиято главница и лихви е следвало да
бъдат погасявани от емитента на четири годишни
вноски, първата от който с падеж 14.02.2015 г., а последната – 14.08.2020 г.
Сочи, че емитентът не е погасил дължимата н
а14.08.2017 г. вноска по облигационния заем в общ размер от 157609.58 евро,
поради което застрахователното събитие следва да се счита настъпило, съгласно
т. VІІ от добавък № 4, на 12.09.2017 г. Твърди, че банката –
довереник е уведомила застрахователя за това събитие с писмо от 28.09.2017 г.,
което писмо следва да се счита и застрахователна претенция за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение от 157609.58 евро. Вместо да плати
такова, застрахователят уведомява банката, че от 03.10.2017 г. едностранно
прекратява застрахователния договор, като във връзка със заявената претенция ще
упражни правото си по чл. 364, ал. 4 от КЗ, като ще приложи 50 % намаляване на
застрахователното обезщетение за настъпилото преди прекратяването
застрахователно събитие. Посочва, че с предходни писма от м. септември 2017 г.
застрахователят е уведомил банката за наличието на факти, обуславящи наличието
на хипотезите на неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство по смисъла
чл. 363 и чл. 364 от КЗ, във връзка с което е предложил на банката да бъде
изменена застрахователната полица като
застрахователната сума бъде намалена до максимален лимит от 1260211
евро. Банката отклонява това предложение, като посочва, че същото следва да
бъде отправено до емитента, който е страна по
застрахователния договор. След едностранното прекратяване на договора от страна
на застрахователя, последният плаща застрахователно обезщетение в размер на
78805 евро. Това частично плащане на общото задължение на емитента
в размер на 157609.58 евро по вноската, с падеж 14.08.2017 г., дава право на
банката да обяви предсрочна изискуемост на заема и да уведоми с писмо от
23.10.2017 г. емитента за размера на облигационния
заем, станал изискуем в резултат на просроченото плащане, а именно 2226202 евро
/в това число главница и изтекли към 19.10.2017 г. договорни лихви/. Поддържа,
че обявяването на вземането на обигационерите по
емисията за предсрочно изискуемо представлява застрахователно събитие по
смисъла на раздел VІІ, изреч. 4 от Добавък № 4, поради което застрахователят дължи плащане на
сумата от 2226202 евро Застрахователят отказва такова плащане, като счита, че с
извършеното плащане на сумата от 78805 евро е изпълнил в цялост задълженията си
едностранно прекратената на 03.10.2017 г. застрахователна полица. Ищецът
поддържа, че не са налице условията на отменения КЗ /приложим според него към процесния случай/ за едностранно прекратяване на полицата,
поради което ответникът дължи плащане на поисканото застрахователно
обезщетение. Активната си легитимация да поиска от ответника плащане на тази
сума извежда от разпоредбата на чл. 100з, ал. 1 вр.
чл. 100ж, ал. 2, б. „г“ от ЗППЦК. Предвид изложено иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 100000 лева, представляваща частичен иск ,
при размер на цялото вземане от 4552711.11 лева, което включва следните суми: 122239.38
лева /частично предявена за 2684.98 лева/, представляваща непогасено вземане за
главница на тримесечното плащане по процесната емисия
на корпоративни облигации, с падеж 14.08.2017 г; 4156138.75 лева /частично предявена за 91289.31
лева/, представляваща непогасено вземане за главница по процесната
емисия на корпоративни облигации, обявена за предсрочно изискуема на 23.10.2017
г; 31889.01 лева /частично предявена за 700.44 лева/, представляваща вземане за
възнаградителна лихва, начислена върху тримесечното
плащане по процесната емисия на корпоративни
облигации, с падеж 14.08.2017 г; с падеж
14.08.2017 г; 45831.39 лева /частично предявена за 1006.68 лева/,
представляваща вземане за възнаградителна лихва,
начислена за периода от 15.08.2017 г. до 23.10.2017 г. върху главницата от 4156138.75 лева; 6892.95 лева /частично
предявена за 151.40 лева/, представляваща вземане за законна лихва, начислена
за периода от 04.10.2017 г. до 25.04.2018 г. върху главницата от 122239.38 лева; 185871.76 лева /частично
предявена за 4086.66 лева/, представляваща вземане за законна лихва, начислена
за периода от 15.11.2017 г. до 25.04.2018 г. върху главницата от 4156138.75 лева; 1798.19 лева /частично
предявена за 39.50 лева/, представляваща вземане за законна лихва, начислена за
периода от 04.10.2017 г. до 25.04.2018 г. върху главницата от 31889.01 лева; 2049.69 лева /частично
предявена за 45.02 лева/, представляваща вземане за законна лихва, начислена за
периода от 15.11.2017 г. до 25.04.2018 г. върху главницата от 45831.39 лева. Претендира законната лихва
върху сумите за главница и възнаградителна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е..“ АД подава отговор на исковата молба, с който излага
доводи за недопустимост на предявения иск. Оспорва наличието на активна
процесуална легитимация на ищеца, като поддържа, че посочените в исковата молба
разпоредби на ЗППЦК дават правото на ищеца, в качеството му на довереник на облигационерите, да предявява
осъдителни искове само срещу емитента на облигациите
и да защитава правата на облигационерите по тези
искове, но не и да предявява искове в
защита на права на облигационерите срещу лица,
различни от емитента. При условията на евентуалност,
сочи че дори да се приеме за допустимо предявяването на осъдителен иск от
довереника срещу застрахователя, то довереникът не може да иска осъждане на
застрахователя да плати в полза на довереника сумите, а единствено може да иска
осъждане да бъде платено в полза на тези облигационери,
които са гласували за водене на дело срещу застрахователя на двете събрания на облигационерите, проведени на 18.12.2017 г. и 14.03.2018 г.
Прави и искане за спиране на настоящето производство до приключване на
образувани в СГС производство по искове на облигационери
срещу емитента за отмяна на решения на ОС на облигационерите, проведени на 18.12.2017 г. и 14.03.2018
г., между които решения са и тези за предявяване на иск срещу застрахователя. При условията на евентуалност излага и доводи
за неоснователност на предявените искове, като поддържа, че застрахователната
полица е прекратена на 03.10.2017 г., съответно не се дължи застрахователно
обезщетение във връзка със застрахователно събитие, настъпило след тази дата.
Посочва, че с плащането на застрахователно обезщетение от 78805 евро е
изпълнено изцяло задължението му да плати застрахователно обезщетение по повод
застрахователното събитие, свързано с необслужено задължение на емитента, с падеж от 14.08.2017 г.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че преценката дали има право
да предявява иск от името на облигационерите следва
да се направи с крайния съдебен акт. Поддържа, че в качеството си на довереник
на облигационерите има право да предявява искове не
само срещу емитента, а и срещу трети лица. Счита за
неоснователно заявеното искане за спиране на производството. Излага доводи за
неоснователност за изложените от ответника твърдения за недължимост
на претендираното застрахователно обезщетение. Прави
и искане за поправяне на допусната
техническа грешка в петитума на исковата
молба, като се впише, че ответникът следва да бъде осъден да плати процесната сума не на ищеца, а в полза на облигационерите по емисията по банкова сметка ***
„Централен депозитар“ АД, обслужваща емисията.
Ответникът подава допълнителен отговор на исковата молба, с които доразвива
първоначално заявените си доводи за недопустимост, евентуално неоснователност
на иска.
Съдът, след като съобрази изложените от страните твърдения и доводи, намира
предявеният иск за процесуално недопустим.
Съгласно чл. 26 от ГПК, страните по гражданските дела са лицата
от чието име и срещу които
се води делото,
като процесуалната правоспособност е обусловена от правоспособността по материалното право – чл. 27, ал. 1 от ГПК. Следователно
основен
принцип в процеса е, че правото
на иск е предоставено на носителя на спорното
право, но поради сложността на материалните
граждански правоотношения, законодателят е предвидил изключение от този принцип в нормата на
чл. 26, ал. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, право на иск притежава и лице, което не
е страна в спорното материално правоотношение, но това е допустимо
само в предвидените от закона случаи. В тези случаи, третото
за материалното правоотношение лице има собствено право
на иск и то е главна, нетипична
страна в правоотношението,
т. нар. процесуален субституент. В исковата молба ищецът твърди, че притежава
качеството процесуален субституент на облигационерите по емисия корпоративни облигации
на „И.П.Д.“ АДСИЦ, в качеството си на
техен довереник, въз основа на сключен на
27.08.2007 г. договор с емитента. Правото си
да предяви иска извежда от разпоредбите на чл. 100з, ал. 1 вр.
чл. 100ж, ал. 2, б. „г“ от ЗППЦК. Съгласно чл. 100з, ал. 1 от ЗППЦК, вземанията на облигационерите
могат да бъдат обезпечени със залог, ипотека
или застраховка, като за обезпечен
кредитор се посочва довереникът на облигационерите. Чл. 100ж, ал. 2, т.
2, б. „г“ от ЗППЦК въвежда задължение за довереника, в случай на неизпълнение на задължение на
емитента съгласно условията на емисията
облигации, да предприеме
необходимите действия за защита на
правата и интересите на облигационерите, като предявява искове против
емитента на облигациите и представлява облигационерите и защитава техните права в исковите производства. Следователно процесуалното качество на
банката като субституент на облигационерите, с правото от свое име
да завежда искове при
неизпълнение на задълженията на емитента, възникващо
по силата на закона /чл. 100ж, ал. 2, т. 2, б. „г“ от ЗППЦК/ касае единствено
случаите, когато исковете са насочени срещу емитента,
съответно защитата на правата на облигационерите в
такива искови производства. Доколкото предвидените в чл. 100ж от ЗППЦК изчерпателно
посочени хипотези са в отклонение от общия принцип, установен в чл. 26, ал. 1
от ГПК, че правото
на иск е предоставено на носителя на спорното
право, то тези хипотези не могат да бъдат прилагани разширително, а следва да бъдат тълкувани стриктно. В този
смисъл не се установява наличието на предвиден в закона случай, при който
ищецът, в качеството му на процесуален субституент на
облигационерите може да предяви осъдителен иск срещу
застрахователя от тяхно име.
Правото на иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която Съдът следи служебно по време на цялото
производство. Съдът преценява
съществуването на тази предпоставка не
съобразно твърденията на страните, а от обективното съществуване на право на иск на ищцовата страна, при съобразяване с разпоредбата на чл. 26
от ГПК. Забраната за
предявяване пред съда на чужди
права, освен в изрично посочените от закона случаи,
е
установена в нормата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, като при липсата на установен от
съда такъв изрично предвиден в закон случай, съдът няма право да
разгледа и реши спора по същество,
а е длъжен да прекрати делото. В този смисъл
наведените от ищеца в допълнителната искова молба доводи, че по отношение
наличието на негово право на иск за защита на чужди права, Съдът следва да се
произнесе с акта по съществото на делото, се явяват неоснователни.
Предвид обстоятелството,
че правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която
съдът следи служебно, то при нейната липса предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната – по арг.
от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на
основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. № 58757/26.04.2018 г.,
във връзка с която е образувано т. дело № 810/2018 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното по нея съдебно производство.
Определението да се съобщи на
страните, като може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: