Решение по дело №670/2016 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 05.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 670 по описа на Софийски окръжен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от К.М., немски гражданин, роден на *** г., с л. п. № ……………., изд. на ……… г. от Полицейско управление, гр. Д. – Г., с адрес Г., гр. Д., ул. „Х.а.“ № .., чрез своя пълномощник адв. Д.В.Б. от САК, със служебен адрес: *** срещу С.г.с. представляван от неговия председател К. Т., с адрес: гр. С….. бул. „В.“ № . за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 101 000 лева /с определение от 19.10.2016 г., определение от 26.01.2017 г. и определение от 23.03.2017 г. е допуснато изменение на размера на предявения частичен иск, чрез увеличаването му от 25 000 лв. до 101 000 лева/, предявена като частичен иск от претенция в общ размер на 2 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от постановяване на съдебно решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306/1996 г. по описа на С.г.с.

         Ищецът твърди, че по искане на Д.Р. А., съдружник с участие от 50 % от капитала на дружеството „Р. Ц.“ ООД е постановено решение № 4 от 13.03.2003 г. на съдия Д. Й., съгласно което са вписани следните промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: изключване на другия съдружник К.М., заличаване на управителя К. М., намаляване на капитала на дружеството с 2 500 лева, увеличаване на капитала на дружеството със същата сума, в следствие на които промени дружеството продължава дейността си като ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Д. А. За решението са взети предвид приложените към заявлението документи – протоколи от ОСС от 30.10.2002 г. и 05.03.2003 г., нотариална покана до изключения съдружник за провеждане на ОС, на базата на които съдията стигнал до заключението, че „искането е направено от оправомощено лице, промяната подлежи на вписване и е направена с надлежен акт, към който са приложени необходимите документи“.

         На 21.03.2003 г. Д. А., като единствен управител и представител на „Р. Ц.“ ЕООД продал на трето лице В. Н. П. единствения актив на дружеството – урегулирано дворно място, с площ от 4 384 кв. м., представляващо имот с планоснимачен № 923, в кв. 151  по регулационния план на гр. С., бул. „Б.“, ж. к. „М.“, Ю.г. т.

         С присъда № 78 от 03.12.2009 г. по в.н.о.х.д. № 490/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, Д. Р. А. е признат за виновен в това, че на 21.03.2003 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, присвоил чужда недвижима вещ – ½ ид. ч. от описания имот, съставляващ дружествен дял на бившия му съдружник К.М. в „Р. Ц.“ ООД, поверен му да го пази и управлява, като продал целия имот на В. Н. П. с нотариален акт № .. том ., рег. № … дело № ../…. г.

         Твърди се, че на 06.03.2012 г. ищецът К.М. подал до С.г.с. искова молба, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване нищожността на решенията за изключването му от дружеството, за поемане на дяловете му от съдружника Д. А. и за освобождаване на управителя К. М., взети на заседанието на 05. 03. 2003 г. на ОСС на „Р. Ц.“ ООД, и с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за установяване, че с решение № 4 от 13. 03. 2003 г. по ф. д. № 12306/1996 г. на СГС по партидата на дружеството са били вписани несъществуващи обстоятелства. По образуваното т. д. № 1453/2012 г. на СГС е постановено решение № 113 от 17.01.2013 г., с което предявените искове са отхвърлени и след обжалването му пред Софийски апелативен съд е постановено решение № 791 от 23. 04. 2014 г. по гр. д. № 2060/2013 г., същото е отменено и исковете уважени.

          Ищецът заявява, че вписването на несъществуващи обстоятелства довело до причиняването му на вреди, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изразяващи се в лишаването му от полагащия му се в качеството на съдружник в търговското дружество дружествен дял, представляващ 50% от капитала на дружеството, който към онзи момент се отъждествявал с 50 % от продадения на 21.03.2003 г. недвижим имот.

         Поддържа се, че постановилият решението съдия не е извършил необходимата проверка, при която би се установило, че ОСС нито е свикано, нито е проведено и не е имало подлежащи на вписване промени, който пропуск е довел до впиването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството. С оглед на това и причиняването на вредите за ищеца са пряка последица от постановяването на решението.

         Поддържа, че от една страна той е бил лишен от дружествения му дял в търговското дружество, което е станало чрез решението на съда за това, а от друга – продажбата на недвижимия имот, тъй като преди решението дружеството се е представлявало заедно от двамата управители и за продажбата се е изисквало решение на общото събрание на съдружниците. С оглед на това ищецът посочва като дата, на която са настъпили вредите и датата на увреждането 13.03.2003 г., когато е постановено решението.

         Заявява, че понесените от него вреди са необратими, тъй като всички вписвания по партидата на дружеството, извършени след решение № 4 от 13.03.2003 г. до постановяване на решението на Софийски апелативен съд по предявените от него искове, не могат да бъдат повлияни от последното. Това е така, тъй като на опитите му да се позове на влязлото в сила съдебно решение, за да се „върне“ в дружеството е постановен отказ на Агенцията по вписванията. В резултат на всичко това, въпреки че обстоятелствата са били обявени за несъществуващи, ищецът не може да възстанови дяловете и позицията си на съдружник в „Р.ц.“ ООД, като не може да върне и продадения недвижим имот в патримониума на дружеството.

         С оглед на изложените съображения, ищецът К.М. предявява иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу С.г.с. с който моли последният да бъде осъден да му заплати сумата от 101 000 лева, представляваща част от претенция в размер на 2 000 000 лева, като обезщетение за причинени и претърпени от него имуществени вреди, представляваща пазарната стойност на дружествения му дял от „Р. ц.“ ООД към 13.03.2003 г., които вреди са в следствие постановеното от съдия Д. Й. – съдия в С.г.с. решение № 4 от 13.03.2003 г., с което в партидата на търговското дружество са били вписани несъществуващи обстоятелства, като по този начин неговият дружествен дял му е бил неправомерно отнет.

         Препис от исковата молба с приложенията към нея е изпратен на ответника С.г.с. който в срока по чл. 131 ГПК, чрез председателя К. Т. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск, евентуално ако бъде приет за допустим, за неговата неоснователност.

         По отношение допустимостта:

         Поддържа, че предявеният иск е недопустим, доколкото той няма качеството на възложител на работата по отношение на съдиите по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Съдебните дела се разпределят на случаен принцип и изготвянето на съдебните актове се осъществява единствено въз основа на закона и изграденото в хода на делото вътрешно убеждение на конкретния съдебен състав. В този смисъл С.г.с. като юридическо лице, не контролира и не влияе върху начина на осъществяване на тази дейност, с оглед на което и не може да носи и предвидената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност.

         По отношение основателността:

         Заявява, че същият е неоснователен, в случай, че съдът го приеме за допустим.

         Поддържа становище и излага подробни съображения за липса на доказаност на  предпоставките на чл. 49 ЗЗД, за ангажиране на отговорността му, предвид липсата на качеството на лице – възложител на работа, противоправно и виновно поведение от страна на съдията, постановил вписването на процесните обстоятелства, настъпването на твърдените от ищеца имуществените вреди, както и причинно-следствената връзка между последните и постановяването на съдебното решение.

         В обобщение моли съда да прекрати образуваното производство по делото, поради недопустимост на предявените искове, евентуално, като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендира сторените за производството разноски.

 В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск по чл. 49 от ЗЗД. След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съдът намира, че предявеният иск е допустим, съобразно постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение №110 от 14.06.2013 г. по гр.д. №93/2012 г. по описа на ВКС, IV –то ГО и Определение № 414 от 04.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1827/2014 г. по описа на ВКС IV –то ГО.

По делото се установяват следните факти:

С решение от 14.10.1996 г. по ф.д. № 12306/1996 г. на С.г.с. Фирмено отделение, е вписано търговско дружество с ограничена отговорност „Р. Ц.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, със съдружници К.М. и Д. А. Дружеството се представлява и управлява от Д. А. и К. М., с посочен адрес в Г., само заедно.

С решение № 4 от 13.03.2003 г. на СГС, по ф.д.№12306/1996 г. са вписани следните промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: изключване на съдружника К.М., заличаване на управителя К. М., намаляване на капитала на дружеството с 2 500 лева, увеличаване на капитала на дружеството със същата сума, дружеството продължава дейността си като ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Д. Р. А. Към заявлението са били приложени следните документи: Протоколи от ОС на съдружниците, проведени на 30.10.2002г. и 05.03.2003 г. с решение за изключване на съдружник, констативен протокол, нотариална покана до изключения съдружник за провеждане на ОС на съдружниците, учредителен акт на „Р. Ц.“ ЕООД, декларация по чл. 142 ТЗ и нотариално заверен образец от подписа на Управителя, удостоверение за внесен капитал и внесени държавни такси. На база тези документи съдът е достигнал до извода, че „искането е направено от оправомощено лице, промяната подлежи на вписване и е направена с надлежен акт, към който са приложени необходимите документи“.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ../…….. г., том ., рег. № …, дело № ../….г. на А. Н., нотариус в район Софийски районен съд, рег. №… на НК, „Р. Ц.“ ЕООД, чрез едноличния си собственик и управител Д. Р. А. продава на В.Н.П.следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно празно дворно място, находящо се в гр. С., с площ от 3 540 кв.м., съставляващо УПИ I-923 в квартал осми по плана на гр. С., местността „М.“ за сумата от 80 000 лева.

С присъда № 78/03.12.2009 г., постановена по в.н.о.х.д.№490/2009 г. по описа на САС, подсъдимия Д. Р. А. е признат за виновен в това, че на 21.03.2003 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК, присвоил чужда недвижима вещ- ½ идеална част от имот, представляващ празно дворно място, находящо се в гр. С., с площ 3 540 кв.м., местността „М.“ на стойност 770 255 лева, съставляваща дружествен дял на бившия му съдружник К.М. в „Р. Ц.“ ООД, поверен му да го пази в това качество, който имот продал на В. Н. П., включително дела на К.М. от имота, като присвояването е в големи размери.

С решение № 113 от 17.01.2013 г., постановено по т.д.№ 1453 по описа за 2012 г. на СГС са отхвърлени предявените от К.М. срещу „Р. Ц.“ ЕООД искове по чл. 124, ал.1 за прогласяване нищожността на решението на ОС на съдружниците в „Р. Ц.“ ООД, проведено на 05.03.2003 г. за поемане на дяловете на К.М. от Д. Р. А.и по чл. 537, ал. 2 от ГПК за установяване несъществуването на вписани обстоятелства по партидата на ответното дружество.

С решение № 791/23.04.2014 г., постановено по т.д.№ 2060 по описа за 2013 г. на САС е отменено решението на СГС и признава за установено по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението на общото събрание на съдружниците на „Р. Ц.“ ООД, обективирано в протокол от 05.03.2003 г. за поемане на дяловете на К.М. от Д. Р. А., е нищожно. Признато е за установено, че с решение №4 от 13.03.2003 г. по ф.д. № 12306/1996 г. по описа на СГС, фирмено отделение, в търговския регистър на съда по партидата на „Р. Ц.“ ООД са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: изключване на К.М. като съдружник, заличаване на К. М. като управител и продължаване на дейността на дружеството, като ЕООД, въз основа на решения на общото събрание на съдружниците от 05.03.2003 г. Решението е влязло в законна сила на 23.06.2014 г.

По делото са приети две съдебно оценителни експертизи, изготвени от различни вещи лица. Първата, изготвена от вещото лице Б.С., която дава заключение, че пазарната стойност на дружествения дял от недвижимия имот, притежаван от ищеца К.М. от дружество „Р. ц.“ ООД към 13.03.2003 г. възлиза но 1 115 950,00 /един милион сто и петнадесет хиляди деветстотин и петдесет лева/. Втората оценителна експертиза е изготвена от вещото лице Г.А.Г., която дава заключение, че пазарната стойност на дружествения дял на ищеца към 13.03.2003 г. е 2 100 000,00 лв. /два милиона и сто хиляди лева/.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

В обсъжданата хипотеза безспорно се установи по делото, че с решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф.д. № 12306/1996 г. по описа на СГС, фирмено отделение, в търговския регистър на съда по партидата на „Р. Ц.“ ООД са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: изключване на К.М. като съдружник, заличаване на К. М. като управител и продължаване на дейността на дружеството, като ЕООД, въз основа на решения на общото събрание на съдружниците от 05.03.2003 г.

Видно от мотивите на Решение № 791/23.04.2014 г., постановено по т.д.№2060 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, е прието, че в хода на двуинстанционното производство по делото не са представени доказателства, които да потвърждават провеждането на общо събрание на 05.03.2003 г., поради което е преодоляна доказателствената сила на процесния протокол  като документ. Прието е, че не е провеждано общо събрание, поради което отразените в протокола от 05.03.2003 г. решения са нищожни, поради първоначалното им несъществуване, същите не са валидно възникнали и не са породили съответните промени в подлежащи на вписване обстоятелства.

Съдът намира, че извършените процесуални действия от съдията и самото постановяване на съдебно решение № 4/13.03.2003 г. по ф.д.№12306/1996 г. на СГС не могат да се квалифицират като противоправни и виновни действия. Правилността на съдебните актове се преценява единствено от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на инстанционния контрол. Недопустимо е да се извършва проверка на такъв акт в настоящото съдебно производство.

В чл. 132 от Конституцията на РБ е постановено, че съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за постановените от тях съдебни актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В случая е налице съдебен акт, и действията по постановяването му не могат да се квалифицират като виновно и противоправно поведение на издателя му - съответния съдия. Противоправно поведение на магистрат може да бъде установено само по пътя на дисциплинарното производство. В случая от събраните доказателства по делото не се установи съдия Д. Й. да е извършила престъпление от общ характер, или дисциплинарно нарушение, при постановяването на съдебния акт, поради което липсват противоправни и виновни действия. С оглед на това не може да бъде реализирана отговорност на С.г.с. по реда на чл. 49 ЗЗД.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че регистърното производство е охранително по своята същност и започва по искане на посочени от чл. 494 от ГПК /отм./ легитимирани лица. Окръжният съд разглежда искането и проверява дали е формално редовно и дали е основателно. Съгласно чл. 498 ГПК /отм./, когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице. Предвиден е отделен ред, исков, за проверка на тези обстоятелства. Когато се окаже, че вписването е недопустимо, поради това, че не отговаря на действителното правно положение, защото вписаното обстоятелство не се осъществило, както в настоящият случай, подлежи на заличаване. По делото се установи, че са били подадени две заявления за вписване на промени по партидата на „Р.Ц.“ ООД, по които са били постановени откази, потвърдени на две съдебни инстанции – С.г.с. и Софийски апелативен съд. В мотивите на съдебните актове е прието, че жалбоподателят /“Роял център“ ООД/ следва да предяви иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР с предмет несъществуване на вписано обстоятелство и по-конкретно, че Марин Николов е станал едноличен собственик на капитала на дружеството въз основа на договора от 17.04.2003 г., тъй като неговият праводател е бил притежател само на 50% от капитала. Такъв иск не е бил предявен, поради което са постановени отказите.

В обобщение съдът приема, че сочените в исковата молба действия на съдия от СГС, изразяващи се в вписване на несъществуващи обстоятелства, не представлява неправомерно увреждане на имуществената сфера на ищеца. В този смисъл не е изпълнено изискването на чл. 45 ал.1 ЗЗД за установяване на виновно противоправно поведение на съдия, за да се обоснове отговорността на С.г.с. по чл. 49 ЗЗД.

С оглед изложеното, предявеният частичен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 300,00 /триста лева/, съгласно представен списък.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  частичния иск на К.М., немски гражданин, роден на *** г., с л.п.№ …………, изд. на …….. г. от Полицейско управление, гр. Д.-Г., валиден до 22.04.2024 г., с адрес: Г., гр. Д., ул. Х. А. №..  срещу С.г.с. с адрес ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, за сумата от 101 000,00 лева /сто и една хиляди лева/, от общо 2 000 000 лв. /два милиона лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от решение № 4 от 13.03.2003 г. на СГС, по ф.д.№12306/1996 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА К.М., немски гражданин, роден на *** г., с л.п.№ …………, изд. на 23.04.2014 г. от Полицейско управление, гр. Д.-Г., валиден до 22.04.2024 г., с адрес: Г., гр. Д., ул. Х. А. № .. да заплати на С.г.с. с адрес *** разноски пред настоящата инстанция в размер на 300,00лв. /триста лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

   СЪДИЯ: