Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.08.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 141 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.А.К. с ЕГН **********, Т.К.В. с ЕГН ********** и С.К.К.
с ЕГН ********** против С.Д.А. с ЕГН **********.
Ищцата Т.К.В. е починала след подаване на исковата
молба (преди исковата молба да бъде изпратена за отговор на ответната страна),
като нейните наследници И.П.В. с ЕГН **********, П.И.В. с ЕГН ********** и И.И.Д.
с ЕГН ********** са заявили воля да продължат производството по делото в качеството
на нейни правоприемници, в която връзка на основание чл.227 от ГПК с
определение № 177 от 21.02.2019 г. съдът ги е конституирал като страна в
производството по делото.
С исковата молба е предявен установителен иск с правно
основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.67 от ЗС срещу С.Д.А. с ЕГН **********
с адрес ***, за признаване за установено, че правото на строеж, учредено в
полза на ответника върху парцел № 1542 в кв.146 по плана на гр. А. в размер на
181/648 кв.м. ид.ч. е погасено по давност поради неупражняването му в
предвидения от закона срок по чл.67 от ЗС.
Поддържа се в исковата молба, че ищците са собственици
на недвижими имоти в гр. А. – поземлен имот № 3333 в кв.185, с площ от 365
кв.м., за който по неприложената в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVII-3333 в кв.185, целият с площ от 385 кв.м. с неуредени
регулационни сметки от 20 кв.м. и поземлен имот № 3332 в кв.185, с площ от 255
кв.м., за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII-3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м. с неуредени
регулационни сметки от 39 кв.м., като двата имота представляват част от бивш ПИ
№ 1542 в кв.146 по плана на гр. А. от 1971 г., отговарящи на имот № XVIII-1542 в кв.146 по плана на гр. А. от 1958 г. За
правото на собственост върху имотите сочат нотариален акт № 42, том първи, дело
№ 45/1955 г. и нотариален акт № 116, том първи, дело № 210/1986 г. и
наследствено правоприемство. Поддържа се, че преживе наследодателят им дарил на
сестра си А. А. Д. – майка на ответника право на строеж върху 1/2 ид.ч. от
поземлен имот № XVIII-1542 в кв.146 по плана на гр. А. – нотариален акт №
23, том първи, дело № 31/1963 г. Титулярът А. А. Д. не упражнила правото в срок
в предвидения 5-годишен срок, но въпреки това с нотариален акт № 46, том
четвърти, дело № 1417/1975 г. дарила на сина си – ответника С.А. право на
строеж върху парцел № 1542 в кв.146 по плана на града в размер на 181/648 кв.м.
ид.ч. Сграда така и не била построена, но въпреки това ответникът фигурирал
като съсобственик на поземлените имоти и титуляр на правото на строеж. Като се
позовават на чл.67 от ЗС считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на искова претенция, с която да установят, че правото на стореж,
учредено в полза на ответника, е погасено по давност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответната страна, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и
неоснователна. Твърди се, че индивидуализацията на имотите не е пълна и точна и
че се ползват документи с невярно съдържание. Иска се конституиране и други
лица в производството, като се твърдят опити за преразглеждане на
неследствената маса.
От събраните по делото доказателства от фактическа
страна се установи следното:
Ищци по делото И.А.К., Т.К.В. и
починалата след образуване на делото С.К.К., заместена от нейните наследници на
основание чл.227 от ГПК И.П.В. с ЕГН **********, П.И.В. с ЕГН ********** и И.И.Д.
с ЕГН **********.
Всички ищци, посочени по-горе, са наследници на общия
наследодател К. Т. К., починал на 20.04.1971 г., за което са представени по
делото удостоверения за наследници.
През 1955 г. с нотариален акт № 43,
том първи, дело № 45/1955 г. чрез покупко-продажба от Р. Т.а К. /по паспорт Р. Н.
Т./ общият наследодател на ищците К. Т. К. е придобил „дворно място от 250 кв.м. по нотариален акт, а урегулирано от 352, 50 кв.м.,
образуващо парцел № XX-13 от кв. № 97
по плана на гр. А.”.
По време на изповядване на горепосочената сделка продавачката
Р. Т.а К. се е легитимирала с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 1, том първи, р. № 146, дело № 3/1931 г.,
който също е представен по делото на л.63 от делото, видно от който е закупила
250 кв.м. от дворно място с обща площ от 512 кв.м., ведно с къща, плевник и
яхър под един покрив.
През 1963 г. с нотариален акт № 23,
том първи, дело № 31/1963 г. К. Т. К. „от
собствения си парцел № XVIII-1542 в кв.146 по
плана на гр. А. учредява безвъзмездно суперфиция в полза на сестра си А. Д. А.
от 1/2 идеална част от парцела да построи жилищна сграда съгласно утвърдения
план”. При тази сделка общият
наследодател се е легитимирал с предходния нотариален
акт № 43/1955 г., т.е. нотариалния акт за покупко-продажба, описан по-горе.
През 1975 г. с нотариален акт № 46,
том VI, дело № 1417/1975 г. А. Д. А. дарява на сина си – ответника
С.Д.А.: „отстъпеното право на строеж
върху парцел пл. № 1542 в кв.146 по плана гр. А. само върху 181/648 кв.м.
идеални части”, като се е легитимирала по време на сделката с предходния нотариален акт № 23, том първи, дело №
31/1963 г., т.е. нотариалния акт за суперфиция, описан по-горе.
Представен е също нотариален акт №
116, том първи, дело № 210/1986 г. за покупко-продажба на недвижим имот чрез
ОНС гр. А., окр. Б., в полза на И.А.К. *** – дворно място от 296 кв.м., като
идеална част от дворно място, съставляващо имот пл. № 1542 в кв.146 по плана на
гр. А., цялото с пространство от 648 кв.м., заедно с подобренията върху него.
От ищците по делото е приложен
одобрен от ОНС Б. от 08.07.1959 г. архитектурен проект за жилищна сграда със
застроена площ от 56 кв.м. на името на К. Т. К. в парцел XVIII-1542.
От заключението на СТЕ се
установява, че към 1955 г. няма запазен регулационен план /поради пожар в
общината документите са унижощени/.
Първият наличен кадастрален и регулационен план от
1958 г., в който е нанесен имот пл. № 1542, за който са отредени два парцела: XVIII-1542,
с площ от 350 кв.м., който по разписния лист е записан на Р. Т.а К. с нот. акт
№ I, д. № 146/1931 г., добавено с молив е името на общия
наследодател К. Т. К. с нот.акт № 43/1955 г., както и името на А. Т.а – без
записан документ за собственост, и XVII-1542, с
площ от 299 кв.м, записан като
държавен.
В парцел XVIII-1542 са заснети и нанесени описаните в нот. акт от 1931 г.,
закупени от Р. Т.а К. „къща, плевник и яхър под един покрив”. Във визата за
проектиране към приложения по делото одобрен от ОНС Б. от 08.07.1959 г.
архитектурен проект за жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. на името
на общия наследодател К. Т. К. са отразени съществуващите на място към този
момент „къща, плевник и яхър под един покрив”, като петното за новата къща се
застъпва частично с тях. Учредената в полза на А. Т.а А. суперфиция е по плана
от 1958 г. в размер на 1/2 идеална част от парцел
XVIII-1542, с площ измерена графично от 350 кв.м.
През 1971 г. е одобрен последващия кадастрален и
регулационен план, по който имот пл. № 1542 в кв.148 е включен в общ парцел,
отреден за „жилищно строителство”, като именно по този имот е извършена
сделката за дарение от А. Т.а А. в полза на С.Д.А., с която е отстъпено право
на строеж върху 181/648 кв.м. идеални части от него.
След това е одобрен действащия регулационен план със
Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986 г., като от бившия имот пл. № 1542 са
образувани два имота, както следва:
– имот пл. № 3332, с площ от 255 кв.м., за който имот
по неприложена регулация е отреден УПИ XVIII – 3332, в
кв.185, целият с площ от 294 кв.м, записан в разписния лист от 1986 г. на К. Т.
К. – нот. акт от 1955 г., С.Д.А. – нот.акт от 1975 г. и И.А.К. – нот. акт от
1986 г. Имотът е застроен с масивна жилищна сграда от 23 кв.м. /старата
паянтова жилищна сграда е съборена, а на мястото на проектираната от 1959 г.
жилищна сграда е изградена само част от нея от 23 кв.м./ и полумасивна
постройка от 12 кв.м., ползвана като склад, нанесена в действащия план от 1986
г.
- имот пл. №
3333, с площ от 365 кв.м., за който имот по неприложената дворищна регулация е
отреден УПИ XVII – 3333, в кв.185, целият с площ от 385 кв.м., записан на К. Т. К. – нот. акт от 1955
г., С.Д.А. – нот.акт от 1975 г., И.А.К. *** от 21.09.2010 г. По данните от
АЧОС, проверени от вещото лице и описани на стр. 3 от заключението, може да се
направи извод, че се касае до площ от 320
кв.м. държавно дворно място, първоначално
попадащи в парцел XVII-1542 в кв.146 по плана на гр.
А. от 1958 г., записан като държавен, а след приемане на плана от 1986 г. – в
УПИ XVII-3333. Този имот е незастроен.
С оглед данните по представените документи, които са
проследени хронологично по – горе и в съответствие с настъпилите промени в
кадастралния и регулационен статут, вещото лице е посочило в заключението, че
дворното място от 250 кв.м. от парцел
№ XX-13
от кв. № 97 по плана на гр. А.,
описано в нотариален акт № 43, том
първи, дело № 45/1955 г. на К. Т. К. съответства по местоположение на УПИ XVIII-1542 в кв.146 по
плана на гр. А. от 1958 г. /със заснета и нанесена като кадастър къща плевник и
яхър под един покрив/, но с площ от 350 кв.м., както и на имота по нотариален
акт № 23, том първи, дело № 31/1963
г., по който е учредена суперфицията в полза на А. Д. А. от 1/2 идеална част от
парцела. Към 1975 г., когато А. Д. А. дарява правото на строеж на сина си в
размер на 181/648 кв.м. идеални части, вече е действал кадастралния и
регулационния план от 1971 г., по който имот
пл. № 1542 е включен в общ парцел, отреден „за жилищно строителство”. След приемане
на плана от 1986 г. от бившия имот пл. № 1542 са образувани два имота - имот
пл. № 3332, с площ от 255 кв.м., за който имот по неприложена регулация е
отреден УПИ XVIII – 3332, в
кв.185, целият с площ от 294 кв.м и имот
пл. № 3333, с площ от 365 кв.м., за който имот по неприложената дворищна
регулация е отреден УПИ XVII – 3333, в кв.185, целият с площ от 385 кв.м. Видно е от
комбинираната скица към заключението на вещото лице, че площ от бившия парцел XVIII-1542, върху който е учредено право на строеж от К. Т. К. в полза на А.
Д. А. въз основа на нотариален акт № 23, том първи, дело № 31/1963 г.,
съответно дарено по-късно въз основа на нотариален акт № 46, том VI, дело № 1417/1975 г. на ответника С.Д.А., попада в
двата новообразувани парцела по действащия план от 1986 г. Следователно бившият
парцел XVIII-1542 по плана от 1958 г. по действащия план от 1986 г.
кореспондира с имот с пл. № 3332, за който е отреден УПИ XVIII – 3332 /включва цялата му площ/ и с имот пл. № 3333,
за който е отреден УПИ XVII – 3333 /включва част от площта му/.
Няма спор, а това се потвърждава от заключението на
вещото лице, че в процесните имоти няма реализирано право на строеж, което да
кореспондира като местоположение и обем с отстъпеното право на строеж по нот.
акт № 23/1963 г. и нот. акт № 46/1975 г.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.124 от ГПК
във вр. с чл.67 от ЗС - за признаване за установено, че правото на строеж,
дарено на ответника с нотариален акт № 46, том VI, дело № 1417/1975 г. по описа на РС-А. върху парцел №
1542 в кв.146 по плана на гр. А. от 1971 г. в размер на 181/648 кв.м. идеални
части от неговата майка А. А. Д., придобила безвъзмездно право на строеж върху
1/2 идеална част от парцел № XVIII-1542 в
кв.146 по плана на гр. А. от 1958 г., гореописаните имоти съответстващи на имот
пл. № 3332 в кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м., не
съществува като погасено по давност поради неупражняването му в предвидения от
закона срок – молба, с която е уточнен
петитума на л.107 по делото, като уточнението, което уточнението е прието в
с.з. от 15.07.2019 г.
С оглед направеното уточнение с посочената по-горе
молба съдът приема, че предмет на делото е само правото на строеж относно имот
пл. № 3332 в кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м.
За да е налице погасяването по давност на правото на
строеж следва в законоустановения петгодишен срок от учредяването му титулярите
му да не са го упражнили, като съобразно утвърдената съдебна практика по
давност се погасява самото материално право, а не правото на иск за
съществуването му.
Това неупражняване на ограниченото вещно право върху
чужд имот има за своя последица смущаване упражняването на правото на
собственост на собственика на имота, върху който е било учредено правото на
строеж, след изтичането на срока на погасителната давност, доколкото то
продължава да съществува в правния мир.
Възражението за погасяването на правото на строеж по
давност съставлява по своята правна същност правопогасяващо възражение, което
може да бъде упражнено само по съдебен ред чрез предявяване на иск или под
формата на възражение по предявен от суперфициаря иск.
Липсва възможност за носителя на правото на
собственост върху имота да се позове извънсъдебно на погасяване по давност на
правото на суперфиция, а липсва и административен ред за прекратяване на
правото на строеж след отмяната на разпоредбата на ал.2 на чл.67 от ЗС, в сила
от 01.06.1996 г. /Д.В. бр.33 от 1996 г./
С оглед гореизложеното исковата претенция с правно
основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.67 от ЗС е допустима и основателна,
като съображенията на съда са следните:
Безспорно се установи, че ищците са собственици на
бившия парцел № XVIII-1542 в кв.146 по плана на
гр. А. от 1958 г. Собствеността са придобили по наследствено правоприемство от
общия си наследодател К. Т. К., който с нотариален акт № 43, том първи, дело №
45/1955 г. чрез покупко-продажба от Р. Т.а К. /по паспорт Р. Н. Т./ закупил „дворно място от 250 кв.м. по нотариален
акт, а урегулирано от 352, 50 кв.м., образуващо парцел № XX-13 от кв. № 97 по плана на гр. А.”. Макар да не е наличен кадастрален и регулационен план
към датата на сделката, има достатъчно писмени доказателства, които сочат, че
парцел № XX-13 от кв. № 97 по плана на гр. А.
съответства на парцел № XVIII-1542 в
кв.146 по плана на гр. А. от 1958 г., понастоящем кореспондиращ с имот пл. №
3332 в кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м. В тази
връзка е заключението на вещото лице И.Б., което съдът приема като компетентно
и безпристрастно изготвено, подкрепено от съдържанието на представените
документи за собственост. Всяка следваща сделка е извършвана въз основа на
предходния нотариален акт, посочен като част от приложението към нотариалния
акт, поради което проследени хронологично документите за собственост
обосновават категоричен извод относно съответствието на закупените от Р. Т.а К.
250 кв.м., ведно с къща, плевник и яхър под общ покрив, с парцел № XX-13 в кв. № 97 по плана на гр. А. преди 1958 г., съответно
с парцел № XVIII-1542 в кв.146 по плана на гр. А., одобрен през 1958 г. В
самия нотариален акт, с който е изповядана сделката е записано, че площта по
нотариален акт е 250 кв.м., но урегулираният парцел № XX-13 от кв. № 97, на който става собственик общия
наследодател на ищците е К. Т. К. е с площ от 352, 50 кв.м. Праводателката Р. Т.а
К. е придобила това дворно място през 1931 г. с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 1, том първи, р. № 146, дело № 3/1931 г., описан в нотариалния
акт на общия наследодател К. Т. К., с който е изповядана сделката. Представен
по делото, находящ се на л.63, от него е видно, че праводателката е придобила 250
кв.м. от дворно място с обща площ от 512 кв.м., ведно с къща, плевник и яхър
под един покрив. Понастоящем този имот е съответен на процесния имот пл. № 3332
в кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по неприложена
в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м.
Безспорно се установи, че в полза на ответника е
учредено право на строеж от неговата майка А. Д. А. въз основа на нотариален
акт № 46, том VI, дело № 1417/1975 г. в размер
на 181/648 кв.м. идеални части от парцел № 1542 в кв.146 по плана на гр. А. от
1971 г. При извършване на сделката праводателката се е легитимирала с
нотариален акт № 23, том първи, дело № 31/1963 г., по който е придобила право
на строеж от общия наследодател на ищците К. Т. К. в размер на 1/2 идеална част
от парцел № XVIII-1542 в кв.146 по плана на
гр. А. за построяване на жилищна сграда. От заключението на вещото лице се
установява категорично, че правото на строеж е учредено върху мястото,
придобито от общия наследодател К. Т. К. чрез покупко-продажбата от Р. Т.а К.,
като се касае все до същия имот, описан като парцел № XX-13 от кв. № 97, съответно УПИ XVIII-1542 в кв.146 по последвалия план на гр. А.. Хронологично
проследени регулационните промени по заключението на вещото лице сочат, че
правото на строеж понастоящем се разпростира върху процесния имот пл. № 3332 в
кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по неприложена в
срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII –
3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м.
Безспорно се установи, че в процесния имот няма
реализирано право на строеж, което да кореспондира като местоположение и обем с
отстъпеното право на строеж по нот. акт № 23/1963 г. и нот. акт № 46/1975 г.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗС правото да се
построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. С дадената уредба ЗС
изрично окачествява петгодишния срок за упражняването на правото на строеж като
погасителна давност, макар и в хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗС изтичането на
срока да има за правна последица погасяването на самото право на строеж, а не
само на възможността му за принудително изпълнение чрез използване на
средствата на държавна принуда. Разпоредбата на чл. 67 от ЗС не урежда изрично
началния момент, от който петгодишният срок започва да тече, но това е
моментът, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от
всякакви последващи прехвърляния - в този смисъл задължителните разяснения,
дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. дело №
1/2011 г. на ОСГК на ВКС.
В случая се установи, че общият наследодател
на страните като собственик на процесния недвижим имот е учредил право на
строеж в полза на А. А. Д. през 1963 г.,
а последната го дарила на сина си С.Д.А. през 1975 г.
В така представените нотариални актове страните не са уговорили различен
момент, от който същите е следвало да породят действие, поради което следва да
се приеме, че правото на строеж за ответника е било учредено от момента на
сключването на договорите между страните – 1963 г./1975 г. От този момент е
започнал да тече и давностният срок по чл. 67 от ЗС, като по делото се доказа безспорно,
че ответникът не е реализирал правото строеж в срок чрез изграждане на грубия
строеж на жилищната сграда в имота съобразно обема на учреденото му право, като
върху имота от момента на учредяването на правото на строеж до настоящия момент
въобще не е започвало строителство от праводателката на ответника, съответно от
ответника. Изложеното води на несъмнения извод, че учреденото право на строеж
върху процесния недвижим имот се е погасило в полза на собственика на земята по
давност поради неупражняването му в продължение на 5 години от момента на
сключване на договора.
Неоснователни са възраженията, че ответникът
е собственик на процесния недвижим имот с пл.
№ 3332 в кв.185 по действащия план на гр. А. от 1986 г., за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в кв.185, целият с площ от 294 кв.м. Такива
доказателства няма по делото, като доколкото страните не спорят съдът приема,
че ответникът и ищците действително имат произход от Р. Т.а К., която е
праводател на К. Т. К. по нотариален акт нотариален акт № 43, том първи, дело №
45/1955 г. Същият обаче не е наследник на общия на ищците наследодател К. Т. К.,
което е видно от представеното удостоверение за наследници на л.5. С
извършената покупко-продажба Р. Т.а К. се е разпоредила изцяло със закупените
от нея 250 кв.м. в полза на наследодателя на ищците К. Т. К., поради което
наследници, съответно собственици на недвижимия имот се явяват ищците, но не и
ответника. Дори да се приеме, че Р. Т.а К. е имала сключен граждански брак, то
както закупуването на имота еднолично от нея през 1931 г., така и продажбата му
през 1955 г. в полза на общия наследодател на ищците, е станало преди
приемането на СК от 1968 г., с който се въвежда института на СИО, за да се
приеме за основателно възражението на ответната страна, че се е разпоредила с повече
права, отколкото притежава. Въз основа на изложеното съдът не възприема
възражението, че ответникът има собственически права в имота, съответно на това
основание предявеният иск е недопустим и неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от
ЗС по
отношение на ответника С.Д.А. с ЕГН **********, че ПРАВОТО НА СТРОЕЖ, дарено му с нотариален акт № 46,
том VI, дело № 1417/1975 г. по описа на РС-А. върху парцел №
1542 в кв.146 по плана на гр. А. от 1971 г. в размер на 181/648 кв.м. идеални
части от А. А. Д., придобила безвъзмездно право на строеж върху 1/2 идеална
част от парцел № XVIII-1542 в кв.146 по плана на
гр. А. от 1958 г. с нотариален акт № 23, том първи, дело № 31/1963 г.,
гореописаните имоти съответстващи на имот пл. № 3332 в кв.185 по действащия
план на гр. А. от 1986 г., за който имот по неприложена в срок дворищна
регулация е отреден УПИ XVIII – 3332 в
кв.185, целият с площ от 294 кв.м., собственост на ищците И.А.К. с ЕГН **********,
С.К.К. с ЕГН **********, И.П.В. с ЕГН **********, П.И.В. с ЕГН ********** и И.И.Д.
с ЕГН **********, последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК
като наследници на починалата в хода на производството Т.К.В. с ЕГН **********,
НЕ СЪЩЕСТВУВА поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в
период от повече от пет години от учредяването.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.я
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: