РЕШЕНИЕ
№ 128 24.01.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На единадесети януари две хиляди
и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1747 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Д.Г.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – *** –
адвокат С.К., против „Старт Трейс”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“
бл.5, вх.1, ет.5, понастоящем представлявано от управителя С.Х.Г. /а до
23.10.2017г. от Д. В.Г./.
Ищецът предявява следните
обективно кумулативно съединени искове : 1. за признаване за незаконно на дисциплинарното
му наказание „уволнение“, наложено със заповед № 1/ 06.01.2017г., и неговата
отмяна; и за заплащане на следните суми : 2. 1 149,29 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода
октомври 2016г. – януари 2017г. /362,93 лв. за месец октомври, 225,47 лв. за
месец ноември, 362,93 лв. за месец декември и 197,96 лв. за месец януари/; 3. 19,63 лв. – обезщетения за забава в
размер на законните лихви за всяко
възнаграждение начиная от 30-о число на месеца, следващ падежа до предявяването
на иска /10,28 лв. за м. октомври, 4,51 лв. за м. ноември, 4,13 лв. за м.
декември и 0,71 лв. за м. януари/; 4. 308,70
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17
работни дни; 5. 6,17 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху описаното обезщетение
по т.4; 6. 463 лв. – обезщетение по
чл.221 ал.1 вр. чл.327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие; 7. 9,26
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху описаното
обезщетение по т.6; ведно със законните лихви върху главниците от предявяването
на иска на 13.03.2017г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди трудово
правоотношение между страните от 13.03.2016г., по което е работил за ответното
дружество на длъжността *** с договорено основно месечно възнаграждение от 463
лв., командировъчни за работа зад граница и 25 дни платен годишен отпуск. Ищецът
прекратил трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – с
едностранно изявление поради неплащането на дължими възнаграждения, връчено по
електронната поща на ответника на 09.01.2017г. Твърди, че още на 17.11.2016г. е
бил поканен от работодателя да предаде камиона, който управлява и документите
за него, след която дата не е бил допускан до работа, поради което наложеното
впоследствие дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразно.
Ответникът
представя писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Оспорва исковете. Твърди,
че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ответника с
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед № 1/ 06.01.2017г. за
дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1, т.1 и т.10 от КТ – неявяване на работа
след 16.11.2016г., отказ на ищеца да предостави оригинални документи за
собствен на ответника влекач и полуремарке-цистерна и неотчитане по надлежния
ред на получени парични средства за командировъчни в размер на 2 760,25
лв. Оспорва получаването на изявление на ищеца за прекратяване на трудовия
договор преди налагането на дисциплинарното наказание към 17.01.2017г. Сочи, че
през процесния период ищецът не е престирал труд, поради което не е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение.
За съвместно
разглеждане е прието възражение на ответника за прихващане със сумата от 2 760,25 лв. – недплатени аванси
за служебни командировки, изплатени с РКО № 25/ 04.11.2016г., № 33/
11.11.2016г. и № 34/ 12.11.2016г.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
чл.245 ал.2 вр. чл.128 т.2, чл.224 ал.1 и чл.221 ал.1 от КТ.
Не се спори по
делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е работил в ответното дружество на длъжността *** на пълно работно време, с
договорено основно месечно възнаграждение от 463 лв. и с договорен размер на
платен годишен отпуск от общо 25 работни дни.
Не се спори също,
че на 16.11.2016г. ищецът се върнал от командировка, а на 17.11.2016г. по
искане на работодателя си му е предал управлявания камион, тъй като предстояло
същият да бъде изпратен на контролен курс в чужбина с друг шофьор, за да бъде
замерен разхода на гориво.
Ищецът признава,
че на 18.11.2016г. – по телефона и на 21.11.2016г. – с писмо работодателят му
поискал да предостави оригиналните документи, които следвало да се намират в
камиона. Видно от приложеното писмо работодателят е изискал следните документи,
които според него ищецът в качеството си на длъжностно лице бил присвоил,
поради което ответното дружество търпяло финансови вреди : - свидетелства за
регистрация на влекач и полуремарке-цистерна, талони за ПТП, ГО, удостоверение
за превоз на опасни товари, евро сертификат, протокол за периодична проверка на
тахограф, копие от лиценз. Със същото уведомление работодателят е изискал от
ищеца обяснения за неявяването му на работа от 20.11.2016г. и възстановяване на
предоставения на 12.11.2016г. служебен аванс в размер на 400 евро и 1 000
лв.
С възражение от
24.11.2016г. ищецът е отговорил, че не притежава сочените в писмото документи,
които се намирали в камиона при неговото предаване. По отношение неявяването на
работа е заявил, че поради предоставянето на камиона и дадените му указания е в
изчакване за поемане обратно на превозното средство и извършване на планираното
пътуване.
С писмено
заявление от 09.01.2016г., адресирано до ответника „Старт Трейс“ ЕООД и
директора на „Инспекция по труда“ – Бургас, ищецът чрез пълномощника си адвокат
С.К. е направил изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неплащане на трудови възнаграждения
от месец октомври 2016г. Твърди, че е изпратил заявлението на 09.01.2017г. в
0:23:50 ч. на електронна поща на управителката на ответното дружество – ***, която в търговския регистър е
обявена като електронна поща на „Дита експрес“ ЕООД, със съдружник и управител
същото лице - Д. В.Г.. В отговор на
поставените по реда на чл.176 ГПК въпроси управителят Д. Г. отрича да е
регистрирала електронна поща с посочения адрес и да е получавала посоченото
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като твърди,
че дружеството „Дита експрес“ ЕООД не функционира, в това число и през януари
2017г.
Ищецът твърди още,
че на 11.01.2017г. е изпратил и по пощата на посоченото заявление, адресирано
до ответното дружество. Представя известие за доставяне на писмо, изпратено на
11.01.2017г. и връчено на 27.01.2017г. на управителя Д. Г., но от документа не
се установява какво е било съдържанието на пощенската пратка.
Със заповед № 1/
06.01.2017г., издадена на основание чл.187, ал.1, чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190,
ал.1, т.2 и т.7 от КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1, т.1 и т.10 от КТ работодателят е наложил на ищеца наказание дисциплинарно
уволнение и е прекратил трудовото му правоотношение. Посочени са следните
фактически обстоятелства : - неявяване на работа от 20.11.2016г., без посочване
на уважителни причини за това; - след
приключване на последния курс на 16.11.2016г. ищецът не предава оригиналните
документи на управляваното от него ППС, следствие на което е невъзможно движението
по републиканската и международната пътни мрежи, от което дружеството ежедневно
търпи финансови загуби; - ищецът не отчита разходването и не връща
предоставените му със съответните документи служебни аванси в сроковете и по
реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина – 400
евро, предоставени с РКО 34/ 12.11.2016г., 500 евро, предоставени с РКО 25/
04.11.2016г. и 1 000 лв., предоставени с РКО 33/ 11.11.2016г., както и
надплатени суми във връзка с трудовото му правоотношение в размер на 534,40 лв.,
след приспадане на дължимите му възнаграждения за октомври и ноември 2016г.,
вследствие на което дружеството търпи имуществени вреди в размера на посочените
парични средства.
В мотивите на
заповедта работодателят се позовава на двукратно писмено поискани от ищеца
обяснения, получени от ищеца на 23.11.2017г. и на 05.01.2017г., на които той не
е отговорил. Ищецът признава получаването на приложеното към исковата му молба
уведомление от работодателя от 22.11.2016г., с което на основание чл.193 от КТ са му поискани и обяснения за
неявяването му на работа от 20.11.2016г. Същото уведомление е изпратено
повторно на 29.12.2016г., връчено с писмо с обратна разписка на съпругата на
ищеца на 05.01.2017г. С второто уведомление към поканата за връщане на
предоставени служебни аванси от 400 евро и 1 000 лв. е включен и аванс от
500 евро. Данни за изпратените уведомления се съдържат и в писмото на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас до ищеца – при направена проверка по сигнал на
ищеца дирекцията е установила, че работодателят двукратно е поискал писмени
обяснения от ищеца за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и неявяване
на работа – изпратени по пощата с писма с обратни разписки, връчени на
23.11.2016г. и на 05.01.2017г. По делото не установи ищецът да е предоставил
исканите обяснения.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 17.01.2017г. Със
същата е установено задължение към работника за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ – в размер на 308,70 лв. за
14 дни отпуск, както и задължение на работника към работодателя за заплащане на
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в
размер на 463 лв.
Показанията на
разпитания по делото свидетел Д.А. /*** група „Транспорт“ в ответното
дружество“/ също установяват неявяването на ищеца на работа след предаването на
автомобила на 16.11.2016г., както и липсата на документите за автомобила след
предаването му от ищеца, поради което същият не е бил в движение 6 месеца.
Свидетелят потвърждава заявеното от управителя Д. Г. в отговора й на въпросите
по чл.176 ГПК – че въпреки отправените покани ищецът не се е явил повече на
работа, не е върнал документите и не е отчел последните командировки, нито е
върнал предоставените аванси.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че последното изплатено на ищеца трудово
възнаграждение е за месец септември 2016г. Не са изплатени начислените за
следващите месеци до прекратяването на трудовото правоотношение трудови
възнаграждения, както следва : за м. октомври - 2016г. – брутно 463 лв. за 21
работни дни /чисто 362,93 лв./, за м. ноември 2016г. – брутно 294,64 лв. за 14
работни дни /чисто 225, 47 лв./, за м. декември 2016г. – няма отработени дни и
начислено възнаграждение, само удръжка от 16,80 лв., за м. януари 2017г. - няма
отработени дни и начислено възнаграждение, само удръжка от 8,76 лв. Броят на
отработените дни, за които е начислено трудово възнаграждение е съобразен с
водените присъствени форми. Посочените удръжки от общо 25,56 лв. са за
начислени и неудържани здравно-осигурителни вноски за неотработеното време,
третирано като неплатен отпуск. Така общият размер на начислените от ответника
парични задължения към работника е 562,84 лв. Вещото лице определя размер на
обезщетението за забава на това задължение от 5,05 лв. за периода 28.11.2016г.
– 13.03.2017г. – съответно 2,94 лв. за вземането за месец октомври и 2,11 лв.
за вземането за месец ноември 2016г.
Вещото лице
установява, че за периода на трудовото правоотношение ищецът е имал право на 20
работни дни платен годишен отпуск, от които по своя молба от 01.05.2016г.
ищецът е ползвал 3 работни дни в периода 01. – 03.05.2016г. Липсват
доказателства за ползването на останалите 17 работни дни, за които въз основа
на трудовото възнаграждение за последният отработен месец ноември 2016г.
размерът на дължимото обезщетение е 357,85 лв. Определеният от вещото лице
размер на обезщетението за забава върху това вземане за периода от уволнението
на 17.01.2017г. до предявяването на исковата молба на 13.03.2017г. е 5,58 лв.
Предвид предмета
на делото съобразно приетото възражение за прихващане съдът обсъжда само
последните три издадени на ищеца разходни касови ордери за получени служебни
аванси - № 25/ 04.11.2016г. за 500 евро, № 33/ 11.11.2016г. за 1 000 лв. и
№ 34/ 12.11.2016г. за 400 евро. Общата левова равностойност на така изплатените
аванси е 2 760,25 лв. Ищецът признава подписването на РКО № 25/
04.11.2016г. и получаването на сумата по него. Въз основа на двете приети
заключения на вещите лица по извършените съдебни почеркови експертизи съдът
приема за неуспешно направеното от ищеца оспорване автентичността на останалите
два РКО /№ 33/ 11.11.2016г. и № 34/ 12.11.2016г./ по отношение на тяхното авторство
– и вещото лице Р., и вещото лице Н. установяват, че подписите върху тези
оспорени документи за „получил сумата“ са положени от ищеца. По делото не се
събраха доказателства ищецът да е предоставил отчет за изразходването на така
предоставените като аванс суми, нито да е върнал същите след поискването им от
работодателя с уведомленията от 22.11.2016г. и 29.12.2016г.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема, за установено по делото, че след
последната си командировка, приключила на 16.11.2016г., по искане на
работодателя на 18.11.2016г. ищецът му е предал управлявания от него автомобил
и от тази дата е преустановил явяването си на работа. По делото не се
установиха уважителни причини за това. Съдът приема за неоснователно възражението
на ищеца, че с предаването на автомобила на ищеца е била отнета възможността да
полага труд. Съгласно трудовия договор на страните ищецът е бил назначен на
пълен работен ден с място на работа „Стар Трейс“ ЕООД, поради което на
основание чл.126 т.1 от КТ е бил длъжен ежедневно да се явява на работа и да
бъде на работното си място до края на работното време. Поради това съдът
приема, че с неявяването си на работа след 18.11.2016г. ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, предл.3 и чл.190, ал.1,
т.2 от КТ. Съдът приема за установено и извършването на второто сочено от
ответника нарушение на трудовата дисциплина, а именно невръщане и неотчитане на
служебните аванси на обща стойност 2 760,25 лв., предоставени с РКО № 25/
04.11.2016г., № 33/ 11.11.2016г. и № 34/ 12.11.2016г. По делото безспорно се
установи подписването от страна на ищеца на тези документи, удостоверяващи
получаването на сумите, но носещият доказателствената тежест ищец не проведе
доказване на твърдението си, че е предоставил надлежни отчети на работодателя
за разходването на тези средства, нито ангажира доказателства за връщането на
сумите на работодателя при прекратяването на трудовото правоотношение.
Задължението за отчитане на средствата предоставени като командировъчни или
служебен аванс е установено както в чл.39 от Наредба за служебните командировки
и специализации в чужбина, така и в раздел II, т.5 от длъжностната характеристика на ищеца. Това поведение съдът
квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7
вр. чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
По отношение на
третото посочено от работодателя нарушение на трудовата дисциплина - непредаване
на документацията на автомобила, съдът приема, че същото не покрива състав на
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1 от КТ. В рамките на дисциплинарното
производство и на настоящото съдебно производство ответникът не квалифицира
нарушението като самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина, нито
установява подобно задължение да е изрично установено при възникването на
трудовото правоотношение, нито да е предвидено в закон, в друг нормативен акт,
в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор /съобразно
хипотезите на чл.187, ал.1, т.10 КТ/. Ето защо съдът приема, че носещият
доказателствената тежест ответник не доказа това поведение на ищеца да покрива
състав на дисциплинарно нарушение, установен от закона.
Останалите
две установени нарушения на трудовата дисциплина в тяхната съвкупност се
квалифицират от съда като тежко нарушение на трудовата дисциплина и на
основание чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ могат да бъдат наказани с дисциплинарно
уволнение.
Дисциплинарното
производство е проведено от работодателя при спазване на материалноправинте и
процесуалноправните правила. Образувано е в срока по чл.194, ал.1 от КТ. В
съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ от работника двукратно са
изискани обяснения във връзка с конкретните описани нарушения на трудовата
дисциплина, но такива не са били представени. Наказанието е наложено с
мотивирана писмена заповед № 1/ 06.01.2017г., съгласно изискването на чл.195,
ал.1 от КТ, в която работодателят е посочил нарушителя, нарушенията, кога са
извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който това наказание се
налага. В съответствие с изискването на чл.189, ал.1 от КТ работодателят е
определил вида на дисциплинарно наказание по чл.188 т.3 от КТ, като е съобразил
тежестта на извършените нарушения в тяхната съвкупност, липсата на изложени
уважителни причини за извършените нарушения, непредставянето на обяснения от
работника. Съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на
вида и тежестта на извършените нарушения.
Заповедта
е връчена на ищеца на 17.01.2017г., поради което на основание чл.195 ал.3 от КТ
дисциплинарното наказание се счита за наложено, респективно трудовото
правоотношение за прекратено от тази дата.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че наказанието е наложено и правоотношението е
прекратено от работодателя, след като работодателят е получил изявлението му от
09.01.2017г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ – „поради неплащане на трудови възнаграждения и обезщетения“. Действително
посочената разпоредба установява основание работникът/ служителят да прекрати
трудовия си договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането
на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ. Изискването на закона е
изявлението на работника да е писмено, респективно да бъде получено от
работодателя в такава форма. В настоящото производство ищецът не установи
надлежното връчване на изявлението си от 09.01.2017г. на работодателя до датата
на получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Липсват данни
изпратената пощенска пратка с получател Д. Г., за която е представен касов бон,
да е била редовно връчена на получателя. Ако се приеме, че с приложеното
известие за доставяне на пощенската пратка на управителя Д. Г. е връчено именно
заявлението на ищеца, то датата на получаване 27.01.2017г. е след налагането на
дисциплинарното наказание – 17.01.2017г.
Не
се установи и надлежното получаване на електронно писмо от същата дата,
изпратено от адвокат С.К.. Достигането на изявлението на работника за
прекратяване договора до работодателя е съществен елемент, който подлежи на
пълно главно доказване, поради което неоснователно е доводи да се градят
единствено върху твърдението, че писмото е изпратено на електронна поща на
трето неучастващо в делото лице – „Дита Експрес“ ЕООД, ако и едноличен собственик
и управител на това дружество към момента да е било същото физическо лице - управител
на ответното дружество. В този смисъл е задължителната съдебна практика
съгласно която „получаването на предизвестието от работодателя следва да бъде
доказано по безспорен начин, което означава, че в тежест на работника е да
установи, че е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати
трудовото правоотношение поради това, че работодателят е забавил изплащането“
на дължимо възнаграждение - решение № 193/ 29.06.2012г. по гр.д. № 559/ 201 г.,
IV г. о., ГК на ВКС. И тъй като по делото не се установи по безспорен начин
изявлението на ищеца от 09.01.2017г. да е достигнало до знанието на ответника,
съдът приема, че не се установи твърдяното предхождащо атакуваната заповед
прекратяване на правоотношението от работника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Следва да се отбележи, че на основание чл.5 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ адресат на електронно
изявление може да бъде само лице, което по силата на закон е длъжно да получава
електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В
случая посоченият в електронното писмо на електронен адрес *** не сочи на надлежен адрес по смисъла
на закона.
По изложените
съображения съдът приема, че атакуваното дисциплинарно наказание е наложено
законосъобразно, поради което предявеният иск за признаване незаконност на
уволнението на ищеца и неговата отмяна е неоснователен.
По исковете за
неплатени трудови възнаграждения :
На основание
чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото безспорно
се установи, че ищецът е престирал труд до 18.11.2016г., когато е преустановил
явяването си на работа. Поради това и насрещното задължение на работодателя е
да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение за положения до
18.11.2016г. от ищеца труд. От неоспореното заключение на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза се установи, че работодателят не е
изплатил начислените на ищеца дължими трудови възнаграждения за месец октомври
/21 работни дни/ в размер на 362,93 лв. и за месец ноември 2016г. /14 работни
дни/ в размер на 225,47 лв. За тези периоди исковете са доказани по основание.
На основание чл.86
ал.1 вр. чл.245 ал.2 от КТ за периода след падежа на задълженията за трудови
възнаграждения до предявяването на исковата молба ответникът дължи на ищеца и
обезщетения за забава в размер на законната лихва. Като начални дати на
периодите на тези обезщетения ищецът сочи 30-о число на месеца, следващ месеца,
през който е трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение.
Следователно за възнаграждението за месец октомври 2016г. предявеният период на
обезщетението за забава е от 30.11.2016г., а за месец ноември 2016г. – от 30.12.2016г.
до денят, предшестващ предявяването на исковата молба – 12.03.2017г. За тези
периоди на основание чл.162 от ГПК съдът
определя дължимите обезщетения в предявените размери съответно от 10,28 лв.
върху задължението за месец октомври 2016г. и от 4,51 лв. върху задължението за
месец ноември 2016г. Съдът не се основава на заключението на вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза в тази част, тъй като при определянето на
обезщетенията за забава вещото лице е приело за главница брутните размери на
трудовите възнаграждения, а не дължимите нетни размери на тези задължения.
При определяне
размерите на дължимите трудови възнаграждения съдът не отчита установените от
вещото лице удръжки за дължими здравно-осигурителни вноски от общо 25,56 лв.,
тъй като подобни вземания не са били надлежно въведени от ответника в предмета
на делото – ответникът не е изложил подобни възражения по исковете нито в
писмения си отговор, нито в хода на производството до приключването на устните
състезания по делото.
За месеците
декември 2016г. и януари 2017г., през които ищецът не е престирал труд, не е
възникнало насрещно задължение на работодателя да му заплаща трудово
възнаграждение поради което исковете за такова, ведно с обезщетения за забава в
размер на законна лихва, са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
По иска за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск :
На основание
чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. По делото
въз основа на неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза безспорно се установи, че размерът на полагащия се на ищеца, но
неизползван от него платен годишен отпуск за 2016г. е 17 работни дни. Размерът на това обезщетение се определя
съобразно правилото на чл.228 ал.1 от КТ – брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В
случая последното начислено на ищеца брутно трудово възнаграждение в пълен
размер е това за месец октомври 2016г. – 463 лв. за 21 работни дни.
Следователно дължимото брутно трудово възнаграждение за 17 работни дни е 374,81
лв. Тъй като искът е предявен за сумата от 308,70 лв., като до приключването на
устните състезания по делото не е направено надлежно увеличение, искът е
основателен до така предявения размер.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД вр. чл.228 ал.3 от КТ ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху това вземане. За предявения от ищеца
период от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението
е прекратено, в случая 28.02.2017, до деня, предшестващ предявяването на иска
12.03.2017г. дължимото обезщетение за забава е в размер на 1,12 лв. За
разликата над тази сума до предявения размер от 6,17 лв. искът е неоснователен
и ще бъде отхвърлен.
По искането на
обезщетение за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие :
По делото не се
доказа твърдяното от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради това и
не е възникнало насрещното задължение на работодателя за заплащане на
установеното в чл.221 ал.1 от КТ обезщетение. Поради това исковете за това
обезщетение в размер на 463 лв. и за мораторна лихва от 9,26 лв. са
неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Предвид
основателността на част от исковете за дължими на ищеца парични задължения,
следва да бъде разгледаното ответниковото възражение за прихващане.
По делото се
установи, че с посочените с РКО № 25/ 04.11.2016г., № 33/ 11.11.2016г. и № 34/
12.11.2016г. ответникът е платил на ищеца аванси за служебни командировки с
левова равностойност от общо 2 760,25 лв. Не се установи изпълнение на
насрещното задължение на ищеца да представи на работодателя си отчет за
разходването на тези средства или за тяхното връщане. Невръщането на поверени на работника/ служителя
във връзка с трудовата му функция от работодателя парични средства води до
възникване на имуществена вреда за работодателя – намаляване на имуществото му
с размера на невърната сума. Деянието, изразяващо се в бездействието на
работника – невръщане на получените в аванс парични суми, е умишлено и на
основание чл.203 ал.2 и чл.207, ал.1, т.2 от КТ ищецът носи пълна отговорност
за причинената на работодателя вреда – в случая за сумата от 2 760,25 лв.
След извършване на
прихващане между така установените по делото насрещни парични вземания до
размера на по-малкото от тях на основание чл.103 ал.2 от ЗЗД се погасяват следните
парични вземания на ищеца : - за трудови възнаграждения за месеците октомври и
ноември 2016г. /362,93 лв. и 225,47 лв./; - за мораторните лихви за тях /10,28 лв. и 4,51
лв./; - за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ /308,70 лв./; и за мораторна лихва
върху това обезщетение /1,12 лв./ - общо 913,01 лв.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски в размер на 700 лв., включващи 450 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна услуга и 250 лв. –
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.Г.М. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – *** – адвокат С.К., против „Старт Трейс” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.5,
вх.1, ет.5, представлявано от управителя С.Х.Г., за признаване за незаконно на дисциплинарното
наказание „уволнение“ на ищеца, наложено със заповед № 1/ 06.01.2017г., и
неговата отмяна; и за заплащане на следните суми : 1 149,29 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода
октомври 2016г. – януари 2017г. /362,93 лв. за месец октомври, 225,47 лв. за
месец ноември, 362,93 лв. за месец декември 2016г. и 197,96 лв. за месец януари
2017г./; с 19,63 лв. – обезщетения
за забава в размер на законните лихви за
всяко възнаграждение начиная от 30-о число на месеца, следващ падежа на
задълженията до предявяването на иска /10,28 лв. за месец октомври, 4,51 лв. за
месец ноември, 4,13 лв. за месец декември 2016г. и 0,71 лв. за месец януари
2017г./; 308,70 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни; със 6,17 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху това обезщетение за периода 28.02.2017г. –
12.03.2017г.; 463 лв. – обезщетение
по чл.221 ал.1 вр. чл.327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие; с 9,26
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху това
обезщетение за периода от 30-о число на месеца, следващ падежа на задължението до
предявяването на иска; ведно със законните лихви върху главниците от
предявяването на иска на 13.03.2017г. до окончателното им изплащане; от които
следните задължения на обща стойност 913,01 лв. са погасени поради прихващане с
насрещно вземане на ответника за сумата от общо 2 760,25 лв. за неотчетени
служебни аванси по РКО № 25/ 04.11.2016г., № 33/ 11.11.2016г. и № 34/
12.11.2016г. : 362,93 лв. и 225,47 лв. - трудови възнаграждения за месеците
октомври и ноември 2016г.; 10,28 лв. и 4,51 лв. - мораторни лихви за тях;
308,70 лв. - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 17 работни дни неизползван
платен годишен отпуск; и 1,12 лв. - мораторна лихва върху това обезщетение.
ОСЪЖДА Д.Г.М.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – *** – адвокат С.К., да заплати на „Старт Трейс” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.5,
вх.1, ет.5, представлявано от управителя С.Х.Г., направените по делото разноски
в размер на 700 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД