АНД № 942/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. А.М.Х. ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 12.09.2018 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена
декларация от 12.09.2019 г., която по силата на закон- чл. 13 т.6 от Наредба №
1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачи те и тяхната
дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи въз основа на чл.159 от
Закона за движението по пътищата- се дава пред орган на властта- ОД на МВР
Пазарджик- за удостоверяване истинността па някое обстоятелство- че обичайното
пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС; като е декларирал, че обичайното
му пребиваване е в Република България, с. Д., ул. „***“ № 3- престъпление по чл.313 ал.1 от НК във вр. с чл.13
т.6 от Наредба № I- 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи въз основа на
чл. 159 от ЗДвП, като му бъде наложено
административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и
дава обяснения. Моли съда да бъде оправдан. Защитникът му също пледира за
оправдателна присъда, като излага аргументи за несъставомерност на извършеното
деяние и алтернативно приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемия да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложена глоба в минимален
размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
През 2016 г. обв. А.Х. заминал да живее и работи в Англия, като се
установил в с. Т., К.. Тъй като неговият работодател бил доволен от него, а и
работата се харесвала на обвиняемия, той решил, че е в негов интерес да подмени
българското си СУМПС с английско, за да може да изкарва допълнителни доходи
като шофьор. Поради тази причина обв. Х. подменил българското си СУМПС с английско
такова. В продължение на почти две години той живеел и работил в Англия, като в
България се прибирал да няколко дни. Започналият „Брекзит“ във Великобритания
обаче променил положението му, като условията на труд се влошили. Това накарало
обв. Х. да обмисли за вариант да се завърне в България и да започне работа като
международен шофьор. В тази насока съвет му дал и неговия баща св. М.Х.. Поради
тази причина през месец април 2019 г. обвиняемият се завърнал в България, като
останал за по-продължително време, през което изкарал курс за придобиване на
Е-категория, която да му осигури възможност за работа като международен шофьор.
Той изкарал обучението и взел успешно изпита, като придобил посочената
категория.
В тази връзка на 12.09.2018 г. обв. Х. *** Заявление за издаване на
българско СУМПС. Към заявлението представил необходимите документи, както и
английското си СУМПС № ***. Освен това
попълнил и Декларация по чл.13 т.6 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на
вътрешните работи въз основа на чл.159 от Закона за движението по пътищата. В
нея обв. Х. посочил, че притежава СУМПС издадено от държава-членка на ЕС,
посочвайки неговия номер и къде е издадено. Декларирал също, че е установил
обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на §6 т.46 от ДР на ЗДвП на
адрес с. Д., ул. „***“ № 3, след което се пописал да декларатор. Документите били приети от св. Р.С.. След като подал документите и докато изчаквал издаването на СУМПС,
обвиняемият се върнал в Англия, за да може да уреди прекратяването на трудовите
си отношения там и договора за наем.
След подаване на документите от ГД „НИ“ при МВР било
изпратено искане до ОДМВР- Пазарджик с писмо peг. № 3286р- 43956/18.09.2018 г.,
за извършване на проверка дали са спазени изискванията па действащата
нормативна уредба в частта, касаеща „обичайно пребиваване“ на А.Х. при подаване
на заявлението за подмяна на притежаваното от него английско СУМПС с българско.
По този повод било възложено на св. Р.К.и колегата му К.З.- служители в РУ-
Велинград да извършат проверка на адреса, посочен от обвиняемия в с. Д.. Св. К.и
полицай З. посетили адреса, като на същия установили майката и сестрата на обв.
Х.- свидетелките Д.Х.и Д.М.. Те обяснили на св. К., че обвиняемият в момента се
намирал в Англия. Посочили също, че работел там от 2016 г., както и че си бил в
България през април 2018 г., като стоял повече от месец, след което се върнал в
Англия. След това отново през м. юни 2018 г. се прибрал стоял две седмици и пак
се прибрал. През м. август 2018 г. пак бил идвал в България, като подал документи
за издаване на СУМПС, стоял повече от месец и пак се върнал в Англия.
При проверката била направена и справка в
информационните масиви на МВР за пътуванията на обв. Х. извън страната, при
която се установило, че на 03.06.2016 г. той е напуснал пределите на страната и
се е завърнал в България на 05.06.2016 г. Впоследствие на 14.06.2016 г. отново
е напуснал пределите на РБ и се е завърнал на 02.04.2018 г. След което в
периода до 01.01.2019 г. няколко пъти е излизал от страната и се е връщал и престоявал
в България за различни периоди от време. Така било установено, че в
едногодишния период от време- от 12.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
(инкриминираната дата, когато е депозирана процесната декларация от него), обв.
Х. е пребивавал във Великобритания- 318 дни, а в Република България- 47 дни,
тоест по-малко от изискваните 185 дни. Преценено било и също, че от 14.06.2016
г. до 02.04.2018 г. той е пребивавал непрекъснато във Великобритания. При това
положение било прието, че обичайното пребиваване на обв. Х. не е било в
Република България, поради което и му било отказано издаването на българско
СУМПС.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на извършената на ДП почеркова експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, се установява, че при изследването на
инкриминираната декларация, било установено, че подписът за „декларатор“ е
положен от обв. Х..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на обвиняемия и показанията на св. М.Х., дадени в съдебна фаза процеса, както и
от показанията на свидетелите Р.С., Р.К.и Д.Х., дадени в досъдебната фаза на
процеса и преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, както и от
писмените доказателства и заключението на извършената почеркова експертиза,
приобщени към доказателствения материал по делото и ценени на посоченото правно
основание.
При така приетата фактическа обстановка и при направен анализ на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв. А.Х. само
формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, но
конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е
явно незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и
съответно предпоставя оправдаването на обв. Х..
Вярно е, че процесното престъпление не е резултатно, но това не води
автоматично до заключението, че винаги в случаите на невярно деклариране
обществената опасност се презюмира. Документните престъпления засягат
обществените отношения, осигуряващи правилното и законосъобразно осъществяване
на документирането. Процесната декларация е подадена по повод издаване на ново
СУМПС поради придобита допълнителна категория правоспособност на водач на МПС.
Предмет на деклариране от страна на заявителя, съгласно чл.13 т.6 от Наредба
№І-157/01.10.202 г., са две кумулативни обстоятелства- на първо място дали
пребивава обичайно на територията на друга държава-членка (различна от тази, в
която подава заявлението и в случая РБ) и на второ място- дали има издадено в
друга държава от ЕС СУМПС. Установяването на тези обстоятелства в хода на
преценката на административния орган дали да се поднови/издаде свидетелство, е
необходимо, тъй като за ЕС не съществува единен регистър на издадените във
всяка държава-членка СУМПС. Наред с това всеки гражданин на държава, която е
член има правото да подаде заявление за подновяване в дружа държава, а не тази,
която е издала свидетелството, стига да пребивава там обичайно по смисъла на
Конвенцията. За да се предотврати злоупотребата с възможността едно лице при
отнето на някакво основание СУМПС в една държава-членка на ЕС, да получи такова
от друга държава и при отнета правоспособност да се легитимира с надлежен
документ при упражняване на правото на управление на МПС. В това е смисълът на
процесната декларация.
В конкретния случай обвиняемият е налице невярно деклариране единствено на
едно от указаните в разпоредбата на Наредбата обстоятелства, а именно относно
обичайното местопребиваване, което безспорно се установи от доказателствата по
делото, че не е на постоянния и настоящ адрес на обв. Х. ***, поради това че
същият не е пребивавал на този адрес повече от 185 дни през последните12
последователни месеца. Вярно е е обаче декларирането му по отношение на другото
обстоятелство. Той е посочил, че притежава СУМПС издадено в Англия, като е
посочил неговия номер и е предоставил същото на административния орган. Тоест
опасността обвиняемият да злоупотреби с това свидетелство липсва или е сведена
до минимум. Не без значение в случая е и обстоятелството, поради което обв. Х.
е поискал издаване на ново СУМПС. Не поради изтекъл срок на валидност, загубено
или откраднато СУМПС, а поради това, че същият е придобил и то в България
допълнителна категория правоспособност за водач на МПС, за което се събраха
непротиворечиви и категорични доказателства. Съдът отчете също и съображенията
на обвиняемия да декларира като обичайно местопребиваване постоянния си и
настоящ адрес в България, тъй като е българин и предвид това че се завръща и ще
остане в България, като тези му твърдения не се обориха от нито едно от останалите
доказателства по делото. Вярно е че в бланката на процесната декларация е
цитирано легалното определение на „обичайно местопребиваване“ по смисъла на §6
т.46 от ЗДвП, но пък не се събраха доказателства, че обв. Х. се е запознал със
същото, респ. че му е било обяснено от служителя на гишето в Сектор „ПП“, като
се има предвид че е общоизвестно, че тези документи се попълват набързо и не се
обръща внимание на текста с дребен шрифт в тях, който пояснява значението на
определени понятия. Вярно е също, че незнанието на закона и непрочитането на
декларацията в цялост не оправдава автоматично обвиняемия за действията му, но
и не може да изключи преценката за съображенията му за попълването на
съответните данни при попълването на процесната декларация.
При това положение само това невярно декларативно волеизявление не би могло
да засегне и то в сериозна степен регулираните обществени отношения свързани със
законосъобразното осъществяване на документооборота.
По-нататък малозначителността на деянието се извлича и от това, че от
деянието на обв. Х. не са настъпили никакви реални вреди.
Данните за личността на обвиняемия сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца, която също обуславя малозначителността на
деянието. Обв. Х. е с чисто съдебно минало, а според приложената в ДП
характеристична справка е охарактеризиран положително- няма регистрирани
криминални и противообществени прояви, не дружи с криминално проявени лица, не
са налице данни по местоживеене да не се ползва с добро име. Всичко това
показва, че настоящето деяние е инцидентна проява в неговия живот. Не може да
не се отчете и обстоятелството, че обв. Х. макар и в младежка възраст до скоро
е бил трудово ангажиран и сам се е издържал, като освен това не е губил и
връзка със своите близки.
Освен всичко изложено до тук относно липсата на обществена опасност на
извършеното от обв. Х. деяние, съдът съобрази също и това, че от анализа на
доказателствата по делото не би могло да се направи до изискуемата степен на
несъмненост извода, че обвиняемият има обичайно местопребиваване по смисъла на
закона в Кралство Великобритания, какъвто извод е направил прокурора. На първо
липсва каквото и да е пряко доказателство да това- няма справка от английските власти,
власти от която да е видно, че обв. Х. пребивава трайно на територията на
Великобритания, най-малкото от кога, къде се е установил, има ли адресна
регистрация, под наем или в собствено жилище живее и т.н. Изводът на прокурора
почива на справката за пътуванията на обвиняемия извън страната, за която е
известно, че е непълна от 2007 г., когато България стана член на ЕС.
Регистрирането на излизане и влизане в страната на гражданите се извършва по
метода на риска и както практиката показва само в случаите когато гражданите
минават границата на страната през ГКПП Аерогара София. През останалите ГКПП не
винаги се регистрира тяхното пътуване. Потвърждение на това обстоятелство е и
факта, че в справката за пътувания на обвиняемия е регистрирано напускане на
страната на 01.01.2019 г. и не е регистрирано завръщане, а видно от материалите
по ДП с него са провеждани процесуално-следствени действия през месец март 2019
г. Другото доказателство, на което почива извода на прокурора са показанията на
св. К., полицейският служител извършил проверката на адреса на обвиняемия след
подаването на заявлението му, който е посочил, че по данни а майката и сестрата
на Х. същият работел в Англия от 2016 г., като през 2018 г. се прибирал в къщи
през месеците април, юни и август и подал документи за СУМПС, след което пак
отишъл в Англия. Следва обаче да се има предвид, че св. Х.- майка на обвиняемия
в показанията си е посочила, че синът й през 2018 г. бил в Англия, като не
уточнява кога и че от известно време не споделял с нея. Видно е, че посочените
гласни доказателства не дават нито пълни, нито точни данни относно
пребиваването на обвиняемия в страната, но и извън нея, нито относно времевия
период, нито относно местоживеенето в Англия. за периода от са непълни
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна обв. А.Х. за невиновен
на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК
във вр. с чл.9 ал.2 от НК и го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това, че на
12.09.2018г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация от
12.09.2019г., която по силата на закон – чл.13 т.6 от Наредба №І-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
министъра на вътрешните работи въз основа на чл.159 от Закона за движението по
пътищата – се дава пред орган на властта – ОД на МВР Пазарджик – за
удостоверяване истинността на някое обстоятелство – че обичайното пребиваване
не е в друга държава-членка на ЕС; като е декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Република България, с. Д., ул.“***“ №3.
След като оправда обв. Х. поради явната
незначителност на обществената опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като престъпление по
НК, съдът констатира и че деянието на А.Х. не съставлява и административно
нарушение по Наредба №І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина във връзка с ЗДвП. Поради тази причина и не наложи
административно наказание на обвиняемия.
На основание чл.190 ал.1 от НПК с оглед изхода на делото и признаване на обвиняемия
за невинен, съдът остави сторените по делото разноски за сметка на държавата.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: