№ 23
гр. Велико Търново, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500455 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274-чл.278 ГПК във връзка с чл.229 ал.1 т.4 и т.5
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата по делото А. М. А.
от с.Петърница, област-Плевен, чрез адвокат Р. М., от Адвокатска колегия-
София, против определение №1446 от 20.10.2022г., постановено по гр.д.
№420/2022г., с което Окръжен съд-Плевен е спрял производството по делото
до приключване на наказателното производство по ДП №3955/2021г. по описа
на Окръжна прокуратура-Плевен, ЗМ №355/2021г. на РУМВР-гр.Долни
Дъбник срещу М. А. А., като причинил ПТП, от което са настъпили вредите
на ищцата А. М. А.-предмет на обезщетяване.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото на Първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Счита първоинстанционното определение за незаконосъобразно.
Неправилно Окръжният съд бил приел, че съдебният акт приключващ
наказателното производство има значение по въпросите относно причиняване
на вредоносния резултат, който въпрос бил част от предмета на наказателното
производство, по което е привлечен като обвиняем М. А. за извършено
престъпление. Нито диспозитива, нито мотивите на евентуална присъда били
1
задължителни за гражданския съд по въпроса за наличието или липсата на
принос на пострадалия от престъплението. Гражданският съд имал
правомощието да установи елементите на непозволеното увреждане,
доколкото е налице само досъдебно производство и няма висящо пред съд
наказателно дело. Освен това гражданският съд не бил обвързан от
постановените в досъдебното производство актове, поради което може винаги
да приеме за установени различни факти, като това несъответствие, при
евентуално влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл било
преодолимо по реда на осъществявания от ВКС инстанционен контрол – в
този смисъл се позовават на чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
Въззиваемият ответник Гаранционен фонд-гр.София, чрез юрисконсулт
Маргарита Габалова, в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без
уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение, като
правилно.
Счита за правилен изводът на Плевенския окръжен съд, че в случая е
налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Предвид липсата на установено
със задължителната сила на присъда на основание чл.413 НПК и съответно
чл.300 ГПК и с оглед преюдициалност спрямо настоящото дело на
неприключилото и спряно ДП №ЗМ355/2021г. по описа на РУМВР-гр.Долни
Дъбник, правилно Първоинстанционният съд бил спрял производството по
делото по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК до влизане в сила на окончателен акт в
наказателното производство. Ако наказателното производство бъде
прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското ще бъде
възобновено. В този смисъл била константната съдебна практика.
Гаранционен фонд имал интерес да има постановен окончателен акт, тъй като
на основание чл.219 ал.1 ГПК може да иска от съда да конституира като трето
лице помагач на тяхна страна А..
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, възраженията
в отговора, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното
определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна
по делото, притежаваща правен интерес да обжалва, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
2
Разгледана по същество е основателна.
Гр.д. №420/2022г. на Плевенския окръжен съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от А. А., в качеството й на майка на загиналия в
ПТП на 15.09.2021г. в с.Петърница, област Плевен, неин син Н. А. А., на 17
години, вследствие виновното поведение, по нейни твърдения, на водача на
лек автомобил, управляван от лицето М. А., който не притежавал
свидетелство за правоуправление и лекият автомобил бил без регистрационни
табели, поради което предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева е насочен срещу ответника Гаранционен фонд-
гр.София, на основание чл.519 ал.1 във връзка с чл.557 ал.1 т.2 б.А във връзка
с чл.380 КЗ.
В хода на делото е установено, видно от справка на Окръжна
прокуратура-Плевен вх.№9354/14.10.2022г., че за процесното ПТП, на
16.09.2021г. в РУМВР-гр.Долни Дъбник, Плевенска област, е образувано
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.Б от НК,
по което е привлечен в качеството на обвиняем М. А., извършени са
процесуално следствени действия като разпит на обвиняемия, назначена е
биологична експертиза, която е представила заключение, назначена е и
автотехническа експертиза, заключение по която се чака, след което делото
ще бъде докладвано на наблюдаващия прокурор за получаване на указания за
по-нататъшния ход на ДП.
Понастоящем няма твърдения и данни по делото досъдебното
производство да е приключило и наказателното производство да е внесено за
разглеждане в съда.
В обжалваното определение Плевенският окръжен съд също се позовава
на неприключило досъдебно производство.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд, в настоящият
състав, стига до извод, че в случая не е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК, тъй като нямаме висящо дело, което да се разглежда в съд, а в
наличност е само наказателно производство, което обаче е в досъдебната
фаза.
Като е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4
ГПК, в каквато хипотеза не може да се субсумира настоящият случай,
3
Първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което
следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като негова е преценката дали не се касае за
наличие на разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на гражданския спор т.е. следва да се извърши преценка
относно приложението на разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване с оглед
съдебната практика, а именно Тълкувателно решение №5/12.07.2018г. и
Тълкувателно решение №1/09.12.2013г., двете на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1446 от 20.10.2022г., постановено по гр.д.
№420/2022г., с което Окръжен съд-Плевен е спрял на основание чл.229 ал.1
т.4 ГПК производството по делото до приключване на наказателното
производство по ДП №3955/2021г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен
респективно ЗМ №355/2021г. на РУМВР-гр.Долни Дъбник срещу М. А. А.,
като причинил ПТП, от което са настъпили вредите на ищцата А. М. А.-
предмет на обезщетяване.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4