Решение по дело №255/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от „Ти Би Ай банк” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], ПК 1421, р-н „Лозенец”, [улица], представлявано от изп. директори В. А. Г. и А. Ч. Д., чрез пълномощника Д. С. Р., против решение № 90/12.03.2024 г., постановено по АНД № 1561/2023 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС). С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № К-004423/14.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя, на основание чл.210а от ЗЗП, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10000,00 лева, за нарушение по чл.68в от ЗЗП, във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68з, във връзка с чл.68и, т.4 от ЗЗП.

В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на атакуваното решение на ВРС. Иска се да бъде отменено решението, както и потвърденото с него наказателно постановление. Правят евентуално искане за намаляване на наложеното административно наказание.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище по касационната жалба, с което иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски за процесуално представителство по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, по отношение размера на наложеното административно наказание.

Съставът на ВРС е събрал всички относими към спора доказателства, като е изяснил същия от фактическа страна. Настоящият съдебен състав напълно споделя приетата от въззивния съд фактическа обстановки, поради което намира, че не следва да възпроизвежда същата в настоящето решение.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ВРС е приел от правна страна, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин е установено осъществяването на описаното административно нарушение от обективна страна, както и неговия автор.

След като обсъди изложените в касационната жалба основания и доказателствата по делото, Административен съд Видин намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.

Настоящето производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно (с изключение на случаите на обективна отговорност на търговски дружества и еднолични търговци). Необходимо е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в акта и в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, административната отговорност е лична.

След като обсъди мотивите, изложени в първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че същите напълно съответстват на установените в производството факти. Издаденият от касатора документ: удостоверение изх.№ ТСВ1901087/28.03.2023 г., за това, че към 28.03.2023 г. потребителят Д. В. Т. няма активни договори за потребителски кредит с касатора, реално е възпрепятствал същата да реализира правата си да прекрати действително съществуващото договорно правоотношение, по силата на което й е бил предоставен потребителски кредит в размер на 5000,00 лева.

По този начин на потребителя са нанесени вреди от недобросъвестната търговска практика на дружеството-касатор.

Касационната инстанция не възприема като основателни твърденията на оспорващия относно допуснати съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като НП не била посочена точната дата на извършване на нарушението. Както в акта, така и в процесното постановление са посочени всички съществени елементи от процесното деяние, като процесуалните права на уличеното лице не са накърнени от ответника. Спазени са и преклузивните срокове по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

В хода на административно наказателното производство е допуснато следното нарушение: наложеното наказание е определено неправилно, което не е съобразено от състава на ВРС.

С оглед обстоятелството, че по делото не се установява извършено друго такова нарушение-неизпълнение на заповед, т.е. касае се за първо такова нарушение, и обстоятелството, че по категоричен начин може да се приеме, че отговорността на наказаното лице е ангажирана за нелоялна търговска практика по отношение на един продукт-потребителски кредит, при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН санкцията следва да бъде определена в размер на 5000,00 лева. Настоящата инстанция намира, че наложеното административно наказание с оглед горните обстоятелства е прекомерно завишено и решението на районния съд в частта, в която наложеното наказание е прието за законосъобразно за сумата до 10000,00 лева е неправилно. Размерът, определен от наказващия орган и потвърден от въззивния съд, се явява необоснован с оглед тежестта на нарушението, извършено от касатора. При съобразяване тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства: липса на друго такова нарушение, съдът намира, че целите на наказанието посочени в чл.12 от ЗАНН, биха били постигнати с определяне на наказанието в размер над минималния, но под средния, а именно в размер на 5000,00 лева. Неоснователно е искането за определяне на санкцията в минималния размер, тъй като разпоредбата на чл.27 от ЗАНН изрично разписва, че при определяне на размера следва да се вземе предвид и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай са събрани доказателства за реализирани приходи от нарушителя през 2022 г., чийто размер по категоричен начин изключва налагането на санкция в минимален размер.

Това е така, тъй като на нарушителя е наложено наказание значително над минималния размер, без да са изтъкнати каквито и да било отегчаващи отговорността му обстоятелства. Наложеното наказание (10000,00 лева) е над законоустановения минимум (2000,00 лева), без да са изложени мотиви или доказателства в тази насока от страна на наказващия орган, което сочи, че размерът на имуществената санкция е определен произволно.

С оглед изложеното решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното наказание от 10000,00 лева на 5000,00 лева. В останалата му част решението е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото разноски не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 90/12.03.2024 г., постановено по АНД № 1561/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № К-004423/14.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, В ЧАСТТА на наложеното наказание имуществена санкция, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание имуществена санкция с наказателно постановление № К-004423/14.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, на „Ти Би Ай банк” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], ПК 1421, р-н „Лозенец”, [улица], представлявано от изп. директори В. А. Г. и А. Ч. Д., от 10000,00 лева на 5000,00 (пет хиляди) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90/12.03.2024 г., постановено по АНД № 1561/2023 г. по описа на Районен съд Видин в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.