Решение по дело №290/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 338
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200290
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

         гр.Пазарджик   11.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  08.06.2020 год. в състав:       

                                                              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД 290/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по  жалба на Т.Д.Г. ***, ЕГН ********** против НП19-1006-005157 от 16.01.2020г. на началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.177 ал.6, пр.2 от ЗДП, за нарушение на чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

          В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата ангажира доказателства и пледира за отмяна  на  НП, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 16.12.2019г., около 14.10 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Пловдивска” 84, в качеството си на приобретател на л.а. „Ауди А3“ с транзитни номера № 235М438, след  придобиване на собствеността на пътното превозно средство извън Република България, видно от фактура № 10/12.11.2019г., не  изпълнил задължението си да представи придобитото МПС в службата по регистрация по постоянен адрес, с което не изпълнил задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДП.

Гореописаното нарушение било установено от служител на гише „Регистрации“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, след като жалбоподателят се явил там, за да регистрира автомобила. След това този служител уведомил за констатираното нарушение актосъставителя С.Л., който съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 474849 от 16.12.2019 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя без преди това той да е бил канен за това действие. След съставянето на акта същият бил изпратен по делегация на служители в РУ МВР-Велинград за неговото връчване на нарушителя. Актът бил предявен за връчване на нарушителя на 10.01.2020г., но последният отказала да го подпише и получи. Отказът бил редовно оформен с подпис на един свидетел.

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя  на 24.01.2020г.,  а  жалбата  против  него била  подадена чрез АНО по пощата на 31.01.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,а също от показданията на свидетелите Л. и Д., както и от обясненията на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,  че  жалбата е основателна.

Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени, т.к. при издавеното му, както и при издаването на предшестващия го АУАН, са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.

Това е така, защото АУАН е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване.  Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят и неговият колега, вписан като свидетел в акта, не са били свидетели на извършване на нарушението, нито на неговото установяване. Установи се категорично от показанията на св.Л., че сигнал за нарушението му е бил подаден от служител на гише „Регистрации“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговият колега В., а свидетелят-очевидец. Вместо това обаче той е вписал като свидетели в акта своя колега без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Още повече, че в НП не са били посочени, нито дори загатнати доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, т. е. в него липсва задължителен реквизит по чл.57 ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото на защита.

Следващото СПН се изразява в това, че според показанията на актосътавителя стана категорично ясно, че АУАН е бил съставен на 16.12.2019г. в отсъствие на нарушителя, но без той да е бил канен изрично да се яви пред компетентния орган за това действие – съставяне, предявяване и връчване на акт за нарушение. Това пък следва от отразеното в акта, а именно, че е бил предявен за  връчване срещу подпис на нарушителя на 10.01.2020г., т.к. е бил изпратен за връчване по делегация. Това е поредното драстично процесуално нарушение, т.к. са били нарушени императивните правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение от това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, само когато не може да бъде намерен или след надлежна  покана не се яви за съставянето на акта. Това изключение обаче в конкретния казус не е било налице.

Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще създаде предпоставки за административен произвол, т.к. ще бъде възможно актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за предявяване на акта.

Следващото основание за отмяна на НП се свежда до това, че актът и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 и на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не съдържат ясно и точно описание на нарушението, датата на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

От описаното в НП става ясно, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДП, като е записано, че Г., в качеството си на приобретател на л.а. „Ауди А3“ с транзитни номера № 235М438, след  придобиване на собствеността на пътното превозно средство извън Република България, видно от фактура № 10/12.11.2019г., не  изпълнил задължението си да представи придобитото МПС в службата по регистрация по постоянен адрес, с което не изпълнил задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДП.

В същото време нито в акта, нито в НП, при описване на нарушението, никъде не е посочена датата, на която е извършено нарушението, т.е. кога е изтекъл едномесечният срок по чл.145 ал.2 от ЗДП. Такъв срок дори въобще не е споменат, още по-малко кога е започнал да тече и най-вече кога е изтекъл, а това е било абсолютно задължително, т.к. с неговото изтичане се извършва, респ. довършва нарушението. В този смисъл не става въобще ясно и това, защо се приема, че нарушението било извършено на 16.12.2019г. Последното пък сочи на това, че не е категорично посочена дата на извършване, респ. довършване на нарушението. В акта и НП  е  посочена датата 16.12.2019г., но това категорично не е дата на нарушението, а датата, на която то е било установено. Това е логично, т.к. е казано, че не било изпълнено задължението за регистрация на МПС в едномесечен срок от придобиването му. Макар да не е казано изрично кога МПС е придобито, все се извлича, че това станало с гореописаната фактура № 10 от 12.11.2019г.  От това пък следва, че едномесечния срок по чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДП е изтекъл на 12.12.2019г., което значи, че на следващия ден нарушението вече е било извършено и довършено. Такава дата на нарушението обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Това е поредното основание обжалваното НП да се отмени, т.к. датата на нарушението е съществен негов обективен елемент и е задължително да бъде установена и посочена в НП. Тя има значение относно това дали, когато нарушението е било извършено, за извършителя са съществували някакви обективни извинителни обстоятелства, поради които нарушението например би могло да се яви и да съставлява маловажен случай.  Има значение и за това, че от датата на нарушението започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН, а непосочването й прави невъзможна преценката дали АУАН е съставен в тези срокове, респ. дали АНП е било законосъобразно образувано.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а Сектор „ПП”-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

                                                            Р Е Ш И:

 

           

  ОТМЕНЯ НП № 19-1006-005157 от 16.01.2020г. на началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, с което на Т.Д.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.6, пр.2 от ЗДП, за нарушение на чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Т.Д.Г. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: