РЕШЕНИЕ
№……………. 5.11.2015 г. гр.Б.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На ПЕТИ
ОКТОМВРИ през двехиляди и петнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното
от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 470 по
описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано
по подадена молба от адв.Б. – ВАК, процесуален представител на Е.Х.Щ., ЕГН ********** *** и В.Х.П., ЕГН ********** *** срещу Е.П.Д. ЕГН**********
***; С.И.Д., ЕГН ********** постоянен адрес ***, К.И.Д., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; М.В.Й., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; С.Д.С., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; К.В.И.,
ЕГН ********** постоянен адрес
***; Б.В.С., ЕГН ********** постоянен адрес ***; К.А.Й., ЕГН ********** *** и Е.С.М., ЕГН **********
постоянен адрес *** за признаване
за установено правото им на собственост върху следния недв.имот,
представляващ Вилно място от 570 кв.м., ПИ с идент.02508.9.320
по КК на гр.Б. и осъждане на ответниците да им предадат владението върху имота,
както и отмяна на нот.акт № 59 т.3 рег.№ 1731
д.351/16.06.2014 по регистъра на нотариус О.О. с
район на действие – РС Б..
Ответниците
оспорват иска като неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
Ищците
твърдят, че са съсобственици върху предмета на делото. Правото на съсобственост
ищците се придобили по наследствено правоприемство от Х.В.П.
Наследодателят
е придобил имота по силата на Закона – парагр.4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ. В условие на евентуалност претендират правото на собственост чрез
осъществено давностно владение, като присъединяват владението на техния
наследодател от 21.4.1983 г. до
настоящия момент.
Ответниците твърдят, че са придобили правото на
собственост по силата на проведена процедура по възстановяване на имота, за
което е постановено решение № 12/9.10.1992 г. на ПК гр.Б.. Твърдят, че владеят
имота от 1993 г. Оспорват придобиването
на имота от ищците по силата на §4а от ПЗР ЗСПЗЗ, навеждат доводи, че правото на ползване като ненаследимо право не
е могло да бъде прехвърлено на наследодателя на ищците. Оспорват идентичността
на процесния имот с този придобит по твърдения от ищците. Оспорват придобивната
давност от страна на ищците.
Предявеният иск черпи материално правно основание на иска
в нормите на чл.108 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК.
Ищците
твърдят, че на основание ПМС, с протокол №5/21.04.1983г. на ИК на ОбНС Б. е предоставено за ползване процесното място,
представляващо държавно место с площ от 530 кв.м., находящо се в местността К.,
парцел I кв.1 на тяхната майка и наследодателка
М.Х. На 3.03.1984г. М. Х. почива. С разрешение
за строеж №254/15.09.1986г. на ОбНС Б. на съпруга Х.В.
П. е разрешено да построи вилна постройка. По силата на чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване се погасява
със смъртта на ползвателя. Изключение от това правило е уредено в чл. 62 ЗС , в който е предвидено, че относно
правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите
на този раздел, освен ако в този закон или в акта за учредяване на това право е
предвидено друго. В случая правото на ползване е било учредено на основание ПМС.
Съгласно изброените в §62 от ПЗР на ППЗДСПЗЗ, ПМС - та раздадената за
обработване земя се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползване и с право на
наследяване, с оглед да се провеждат трайни подобрителни мероприятия. В тоя
смисъл възражението на ответниците, че правото на ползване върху процесната
земя е погасено поради смъртта на ползвателя се явява неоснователно.
По делото бе
извършена съдебно – техническа експертиза, която съдът приема като обективно и
компетентно изготвена. Вещото лице установи, че с решение №12/09.10.1992 г. на ПК – Б. за
възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници е
възстановено правото на наследници С.Д.С. върху 16,103 дка в землището на гр.Б.
в местността „К.“. За възстановяването на имота е ползвана комбинирана скица,
по която процесният имот е нанесен с план.№137, част от който с площ от 516 кв.
м попада в полигона, отразяващ старите имотни граници от 1947 г., собственост
на С.Д.С../скица л.142 от делото/
В тоя смисъл
съдът намира, че е налице частична идентичност между претендирания с исковата
молба имот и този, възстановен на ответниците с решение на ПК – Б..
Според вещото
лице към 01.03.1991 г. и към момента на възстановяване на имота 09.10.1992 г.
процесният имот представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. В
процесния имот има построен масивен етаж с бетонни основи, колони, бетонова
плоча над етажа и тухлени стени. Същият е със застроена площ от 41 кв. м и
съдържа входно антре, две стаи, кухня, преддверие и баня с WC.
Към етажа има и складово помещение със застроена площ от 5,58 кв. м. С решение
№65 по протокол №8 от 10.03.2000 г. на Общински съвет Б. е одобрен околовръстен
полигон на селищно образование „К.“, общ.Б.. За местността няма одобрен ПУП.
Отстоянието на имота от крайбрежната морска ивица е около 1300 м, а отстоянието от гр.В. е 29 км.
Според вещото
лице изграденият етаж представлява сграда по смисъла на ЗУТ и същият не попада
сред постройките посочени в §1, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. С акт за узаконяване №59
от 14.04.1994 г. е узаконен построеният масивен жилищен етаж собственост на Х.В.
П. ***.
Със заповед
№532/26.03.1993 г. на кмета на Община Б. е утвърдена оценката на земята,
предоставена за ползване на ищците, а с нотариален акт №200, том I,
дело №519/94 г. на нотариално деловодство при БРС наследодателят на ищците Х.В.
П. /удостоверение за наследници №21888/09.07.2013 г. на длъжностното лице по
Гражданско състояние при Община В./ е признат за собственик по писмени
доказателства върху вилно място от 570 кв. м, представляващо пл.№137 по
кадастралния план на местността „К.“ край гр.Б., ведно с построената в това
вилна постройка, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от
40 кв. м. В нотариалния акт изрично е упоменато, че стойността на вилното
място, определена с цитираната по-горе заповед на кмета на Община Б. е
заплатена на Община Б. с вносна бележка №8470/31.08.1993 г.
В показанията
си разпитаните по делото свидетели Н.К.Н., В.П.Б. установиха, че едноетажната
масивна сграда е строена към 1987-1988 г. според свидетелят Н., а според
свидетеля Б. към 1985-1986 година, като двамата заявиха, че сградата
представлява един етаж с плоча отгоре, а върху плочата има изолация. Според
свидетеля В.П.М. в процесния имот е нямало нищо изградено, като възприятията му
са от есента на 2003 - пролетта 2004 г.
От показанията
на свидетелите Н.К.Н. и В.П.Б., съдът приема, че към момента на влизане в сила
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ бр.28 от 1992г./, в имота е била изградена едноетажна
масивна сграда. След определяне на оценката за вилното место, същото е
заплатено в срока по §4а ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на закона
наследодателят на ищците и самите ищци са станали носители на правото на
собственост върху имота.
Разпоредбата на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е специална към общите хипотези на чл.10 от ЗСПЗЗ и урежда
именно отношения между възстановен собственик и ползвател, изградил сграда в
имота и осъществил хипотезата на специалната норма, поради което придобитото с
решението на ПК право на собственост на ответниците не може да се
противопостави на ищците.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за
собственост в неговата установителна част е основателен и следва да го уважи.
По делото е
представен протокол за въвод №1/12.01.1993г. на ПК Б., с който ответниците са
въведени във възстановените от адм.орган зем.земи, вкл. и в процесния имот. Същевременно от разпита
на свидетелите Н. и Б. става явно, че имотът е ограден, поддържан от
наследодателя Х. П. до малко преди неговата смърт през 2013г. Самите ищците в
исковата молба са наведи доводи относно евентуално придобивно
основание – давностно владение.
С оглед
горното, съдът намира, че по делото ищците не доказаха, че ответниците владеят
имота, поради което искът за собственост в неговата осъдителна част за
предаване на владението следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищците
претендират направените по делото разноски.
Воден от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.П.Д. ЕГН**********
***; С.И.Д., ЕГН ********** постоянен адрес ***, К.И.Д., ЕГН **********
постоянен адрес ***; М.В.Й., ЕГН ********** постоянен адрес ***; С.Д.С., ЕГН **********
постоянен адрес ***; К.В.И., ЕГН **********
постоянен адрес ***; Б.В.С., ЕГН ********** постоянен адрес ***; К.А.Й., ЕГН **********
*** и Е.С.М., ЕГН ********** постоянен адрес *** правото на собственост на Е.Х.Щ., ЕГН **********
*** и В.Х.П., ЕГН ********** *** върху
следния недвижим имот, представляващ ВИЛНО МЯСТО с площ от 570 кв.м. , ПИ с идентификатор
02508.9.320 по кад.карта на гр.Б..
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Х.Щ.,
ЕГН ********** *** и В.Х.П., ЕГН ********** *** за осъждане на Е.П.Д. ЕГН********** ***;
С.И.Д., ЕГН ********** постоянен адрес ***, К.И.Д., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; М.В.Й., ЕГН ********** постоянен адрес ***; С.Д.С., ЕГН **********
постоянен адрес ***; К.В.И., ЕГН **********
постоянен адрес ***; Б.В.С., ЕГН ********** постоянен адрес ***; К.А.Й., ЕГН **********
*** и Е.С.М., ЕГН ********** постоянен адрес *** да им предадат владението върху следния
недвижим имот, представляващ ВИЛНО МЯСТО с площ от 570 кв.м. , ПИ с
идентификатор 02508.9.320 по кад.карта на гр.Б..
ОСЪЖДА Е.П.Д. ЕГН**********
***; С.И.Д., ЕГН ********** постоянен адрес ***, К.И.Д., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; М.В.Й., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; С.Д.С., ЕГН ********** постоянен
адрес ***; К.В.И.,
ЕГН ********** постоянен адрес
***; Б.В.С., ЕГН ********** постоянен адрес ***; К.А.Й., ЕГН ********** *** и Е.С.М., ЕГН **********
постоянен адрес *** да заплатят солидарно на Е.Х.Щ., ЕГН ********** ***
и В.Х.П., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1640,00лв./хиляда
шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:……