О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.02.2020
г. гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
закрито заседание на седемнадесети февруари 2020г., в състав съдия Иванка
Пенчева, като разгледа частно наказателно дело № 40 по описа за 2020г. на
Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на И.Б.Д. против
Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1304/2018г.
по описа на РП Велинград и ЗМ 596/2018г. по описа на РУ Велинград, водено срещу
И.А.Г., за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Като основание за прекратяване на
наказателното производство се сочи чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК-обвинението не е
доказано.
В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като
постановен в нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че неправило ръководно-решаващият орган е интерпретирал фактическата
обстановка, като е изградил незаконосъобразни правни изводи относно участието в
изпълнителното деяние единствено на привлеченото към наказателна отговорност
лице и не е обсъдил престъпната деятелност на останалите посочени от
пострадалия лица.
Досъдебно производство № 1304/2018г. по
описа на Районна прокуратура Велинград и № ЗМ 596/2018 г. по описа на РУ
Велинград е образувано на 01.09.2018г., по реда на чл.
212, ал. 2 НПК, за това, че на 01.09.2018г., около 23,30 часа, в гр. Велинград,
ул. „Тодора“ № 37 е причинена средна телесна повреда на И.Б.Д., изразяваща се в
липсваща фаланга на показалец на дясната ръка и контузно-разкъсни рани в
областта на главата, изразяващи се разстройство на здравето, временно опасни за
живота- престъпление по чл. 129, ал. 2 НК.
С
постановление от 21.02.2019г., към наказателна отговорност е привлечен И.А.Г.,
за това, че на 01.09.2018г., в гр. Велинград, е причинил на И.Б.Д. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в лезия
на флексорното сухожилие на четвърти пръст на дясната ръка, довела до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник-престъпление по чл.129, ал.
1 НК.
Производството
е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т. 2 НПК с доводи, че обвинението спрямо
привлеченото към наказателна отговорност лице не е доказано.
Съдът, като провери на основание чл. 243, ал. 4 от НПК обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление, намери следното:
Жабата
е подадена от активно легитимирано лице съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК - пострадал от деянието, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт на прокуратура, в рамките на преклузивния
седмодневен срок за обжалване, поради което е
процесуално допустима.
В
производството по чл. 243, ал. 5 НПК съдът се произнася по законосъобразността
и обосноваността на постановлението за прекратяване, т.е. налице ли са
предпоставките на соченото в акта основание.
За да постанови обжалваният акт прокурорът е
приел, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават
категоричен извод и безспорен извод, че процесното увреждане е причинено от привлеченото
към наказателна отговорност лице, предвид че в показанията на свидетелите
очевидци са налице съществени противоречия и несъответствия, характеризиращи се
с това да насочат вниманието към него, въпреки твърденията на пострадалия за
участието и на други присъстващи лица.
Постановлението за прекратяване в случаите по чл. 243, ал. 1, т.
2 НПК подлежи на съдебен контрол, когато
с него се слага край на висящността на производството и при наличието на
следните предпоставки: да са извършени всички възможни и необходими процесуално-следствени
действия за разкриване на обективната истина и са събрани всички доказателства,
други няма и или е невъзможно да бъдат събрани и проверени; така събраните
доказателства да са противоречиви и тези противоречия да не могат да бъдат
преодолени, макар и да е направено всичко възможно за това, като са събрани
всички необходими и възможни доказателства; така събрания доказателствен
материал, оценен поотделно и в неговата съвкупност, не може да доведе до
единствено възможен извод за лицето, извършило престъплението, или за факта на
извършване на деянието. В тази хипотеза
производството се прекратява, когато не е налице необходимост от събиране или
проверка на доказателствата, предвид че събраните такива са достатъчни.
В
обхвата съдебния контрол се включва преценката, дали разследването на
досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази
принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в
отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да
му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът,
прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни
да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се
отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите
органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят
от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява
дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за
правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното
убеждение на решаващия орган / на прокурора / а до съдебен контрол по
спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството
му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното
производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
При
извършения от съда контрол за законосъобразност на атакуваното Постановление и
във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият състав намира същото за незаконосъобразно.
Въпреки констатираните противоречия в
показанията на свидетелите на пострадалия, не са предприети действия по
отстраняването им, като например назначаване на очни ставка между тях. Прието
е, че свидетелите З.Б. и Б. Б. не са
добили преки и непосредствени впечатления относно времето е мястото на причиненото
телесно увреждане, но липсва анализ на показанията на останалите свидетели -
майката на пострадалия-А.Д., пострадалия И.Д., свидетеля Б.Б., относно тези
обстоятелства. Не е разпитана по делото свидетелката З. К., която е присъствала,
по сведения на А. Д.а на мястото на престъплението.
Според прокурора свидетелските
показания целят да насочат вниманието към едно лице, въпреки показанията на
пострадалия, които сочат за участие и на други лица, което подкрепя извода на настоящата инстанция
за неизясненост на фактическата обстановка. Доколкото в случая, от
съдебно-медицинските експертизи се установява, че механизмът на причиненото телесно
увреждана на флеклорното сухожилие отговаря да е нанесено от удар с брадва, а показанията
на свидетелите са непротиворечиви, че брадва е държал обвиняемия И.А.Г., е следвало
да бъде изяснено, нанасяни ли са удари в областта на дясната ръка на Д. от
други, присъствали на инцидента лица.
Описана е подробно тезата на защитника
на подсъдимия, според която причиненото телесно увреждане е резултата между
сбиване между лицата И.Я., И.Д. и Б. Б., като макар и констатирани противоречията в показанията на
свидетелите, в по-голямата си част от тях се установявало, че същият не е пряк
участник в инцидента.
Остава обаче неизяснено дали описаните от
двете групи свидетели възпроизвеждат събития за един и същ инцидент във
въпросната вечер, или пострадалият е участвал в различни сбивания. В
показанията си свидетелите И.Я., Б. Я., С. Я.,В. Ц.а и В. Б. съобщават, за
сбиване между И.Д. и И. Я., при което Д. е ударил Я. с брадва през лицето и той
е изпаднал в безсъзнание, а Д. се е отдалечил от мястото, което изключва
възможността телесната повреда да е причинена от това сбиване. Свидетелите на
обвиняемия отричат участието му при това сбиване, но това не изключва
възможността същата вечер да е участвал в друг инцидент, което обстоятелство е
останало неизяснено. Част от свидетелите
съобщават за изпочупени от Д. и други присъствали с него лица, прозорци на
къщи, но и това обстоятелство не е изследвано, нито е обсъждана изобщо възможността увреждането на дланта на пострадалия
да е причинено при счупването на прозорците.
Въпреки трите назначени
съдебно-медицински експертизи на досъдебното производство с постановление на
разследващия орган-основна от 01.11.2018г., повторна от 08.10.2019г. и
допълнителна от 16.10.2019г., където еднозначно се сочи, че претърпяната
телесна повреда представлява лезия /повреда, прекъсване/ на дълбокото флексорно
сухожилие на четвърти пръст на дясната ръка и добре отговаря да е получена от
действието на предмет с остър режещ ръб, чрез удар върху твърда подложка- с
острото на брадвата върху обърнатата нагоре дясна длан, е възприето, че е налице
противоречие в експертните заключения. Явно се визира представеното от пострадалия
експертно заключение, заедно с подадената от него до прокуратурата жалба от 28.09.2018г.,
изготвено по представените епикризи от престоя му в неврохирургичното отделение
и от отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ Пазарджик, като не са
изложени съображения кое експертно заключение прокурора кредитира и по какво
съображения не дава вяра на останалите.
В настоящия случай обжалваното постановление
е немотивирано и формално – налице е
нарушение на изискванията, на които следва да отговаря прокурорския акт, съобразно
разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК.
В него се съдържа подробно описание на показанията
на свидетелите, но липсва анализ и съпоставка между тях, като не се изложени
мотиви, на кои от тях прокурора основава правните си изводи, които са кратки и
незадълбочени. В атакуваното постановление не са обсъдени доказателствата по
делото, липсва разбор на събраните
такива по време на разследването, а оттам липсват изводи за фактите от предмета
на доказване и правните им последици. Въпреки множеството извършени
процесуално-следствени действия, обсъждането на доказателствата е бегло, не са
отстранени противоречие между тях и не са изложени съображения кои от тях
следва да бъдат кредитирани и кои изключени и поради какви причини.
Именно в такъв смисъл съдът приема, че
постановлението е немотивирано и то до степен такава, че не може да се разбере
волята на ръководно-решаващия орган
Това лишава от една страна съда от
възможността да се произнесе по направените с жалбата конкретни възражения, а
от друга се ограничават процесуалните права на жалбоподателя с оглед на това
какво е действителното вътрешно убеждение на прокурора, изготвил
постановлението. Съдът е поставен пред невъзможността да осъществи контрола по
чл.243 ал.4 от НПК – за законосъобразност на прекратяването. В това
производство той не е оправомощен да се произнася по въпросите от
компетентността на прокурора чрез собствена интерпретация на доказателствата,
още по-малко да го “замества”, когато в постановлението му за прекратяване
отсъства анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство
и правни изводи, направени въз основа на него.
Съдебната
практика е непротиворечива, че липсата на мотиви винаги е самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания акт. В такъв смисъл е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата
на жалбоподателя – да защити своите права и законни интереси.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното
постановление следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна
прокуратура Велинград, тъй като не са събрани доказателства за изясняване на
обективната истина. Предвид че наказателното производство е прекратено на осн.,
че прокурорът е намерил обвинението за недоказано и този извод може да се
промени при събиране на допълнителни доказателства, делото следва да върне на
РП - Велинград за продължаване на процесуалните действия по доказване на
извършеното престъпление и за отстраняване на допуснатите нарушения съобразно
гореизложените мотиви.
Водим от горното и на основание чл.243
ал.5 т.3 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление
от 12.12.2019г. на Районна прокуратура Велинград, с което на осн. чл. 243,
ал.1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство, водено по досъдебно
производство 1304/2018г. по описа на РП Велинград и ЗМ 596/2018г. по описа на
РУ Велинград за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК
ВРЪЩА
делото на Районна Прокуратура-Велинград за извършване на необходимите
процесуални действия съобразно обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на жалба и протест в
седемдневен срок от получаването на съобщението от страните пред Окръжен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева