Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10046 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Е.Я.И. против Г. ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 27.11.2017г. в гр.Пазарджик на пешеходна пътека тип “Зебра“
настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на неизвестен водач, управлявал
неидентифицирано МПС. В резултат на пътно-транспортното произшествие й били
причинени следните телесни повреди: контузия на главата, мозъчно сътресение,
протекло със загуба на съзнанието, повърхностна травма на окосмената част на
главата, контузия на десния лакът, китка и длан, контузия на дясно коляно,
страдала от световъртеж и гадене, повръщала, изпитвала главоболие за дълъг
период след инцидента. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение
за претърпените от нея болки и страдания възлиза на 26 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2018г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и твърдените от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пресичала на необозначено място на пътното платно, без
да съобрази разстоянието на приближаващите превозни средства; оспорва размера
на претендиралото обезщетение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение
на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В
настоящия случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени
изискванията на чл. 558, ал.5 от КЗ.
Видно от молба с
вх.№ 24-01-127/08.02.2018г. Гаранционният фонд е уведомен от ищцата за
настъпилото на 27.11.2017г. пътно-транспортно
произшествие, извършено от неизвестен водач, както и за претенцията
за репариране на вредите. С молба от 27.06.2018г.
ищцата е представила допълнително доказателства пред фонда.
С писмо изх.№ 24-01-127/26.04.2018г. Гаранционният фонд е отказал да
изплати обезщетение на ищцата, тъй като е приел, че не са представени всички
доказателства, които е поискал, не е представена банкова сметка, *** –копие от
личната карта на ищцата с пълните и точни данни , съгласно чл.380, ал.1 от КЗ
,вр чл.3, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или пълномощно в
оригинал за представителна власт на адвоката, подал претенцията пред ГФ, с
нотариална заверка на подписа.
Спорен въпрос по делото е какъв е механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 27.11.2017г. в
гр.Пазарджик, около 19.00 часа, на бул. „България“, пред входа на читалище
„Виделина“ в зоната на сигнализирана пешеходна пътека, неидентифициран лек
автомобил, управляван от неизвестен водач се е движел по бул.“България“ в
посока към центъра на града. Ищцата е пресичала булеварда в посока отляво надясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил по обозначена с пътни знаци и
маркировка пешеходна пътека. В края на пътеката /откъм читалището/ пострадалата
е ударена в десния крак, в областта на коляното. При удара е отхвърлена напред
и вдясно, като е паднала на терена. По делото няма данни за пътната обстановка
по време на произшествието. Ударът е настъпил върху пешеходна пътека, тип „Зебра“,
обозначена с пътен знак Д 17 /“Пешеходна пътека“/ и знак В 26 /“Забранено е
движение със скорост, по висока обозначената – 40 км/час/. От двете страни на
булеварда и на пешеходната пътека е имало електрически стълбове с монтирани лампи
за улично осветление. Вещото лице не може да определи скоростта на движение на
неизвестния автомобил, поради липсата на данни по делото. Според експерта, съобразно
механизма на настъпване на произшествието и нараняванията на пострадалата, скоростта на неизвестния автомобил по време на
удара е била не по-исока от порядъка на
30-40 км/час. Вещото лице заявява, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на катастрофата е поведението
на водача на автомобила, който не е пропуснал пешеходката да премине по
пешеходната пътека. Участъкът от булеварда преди мястото на катастрофата, считано
в посоката на движение на неизвестния автомобил, е бил прав, без ограничение на
видимостта за участниците в произшествието. Ударът на пешеходката е настъпил в
дясната част на пътното платно, което означава, че през цялото време на нейното
движение, тя е била в полезрението на водача на неизвестния автомобил. Шофьорът
е имал възможност да предотврати произшествието, като реагира своевременно и
пропусне пешеходката. Според експерта, от страна на пешеходката ПТП не би
настъпило, ако не бе предприела пресичане на булеварда и бе пропусанала
неизвестния автомобил.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото е изслушана медицинска експертиза. От нейното заключеиние, което
съдът приема, се установява, че при произшествието ищцата е получила следните
телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на дясна
колянна става, контузия на дясна гривнена става. Спрямо ищцата е проведено
консервативно лечение с прием на обезболяващи, успокоителни и невропротективни
медикаменти. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за около
3 седмици, като първите 10 дни болките са били с по-голям интенитет. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване
при такъв вид увреждания е около 20 – 30 дни. С оглед на тежестта на травмите и
липсата на медицински документи за настъпили усложнения вследствие на
получените увреждания, не би трябвало да има трайни последици за здравето на
ищцата.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалата има травма на
дясното коляно, което е на височината на бронята на автомобил в най-изпъкналата
част. Освен мозъчното сътресение, ищцата има и други заболявания и е възможно сътресението на мозъка да
провокира продължаващо главоболие, без да може да се докаже някаква обективна
причина за това грлавоболие.
При така събраните по делото доказателства съдът приема
иска за доказан по основание – от заключението на автотехническата и медицинска
експертиза и обсъдените от експертите констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 27.11.2017г. и медицински документи, се установява, че на 27.11.2017г. ищцата
е пострадала, докато е пресичала пешеходна пътека. От заключението на
автотехническата експертиза е видно, че
виновен за настъпване на катастрофата е водачът на неизвестния автомобил,
а медицинската експертиза установява, че
претърпените от ищцата телесни повреди са в причинно-следствена врзка с
произшествието. В съдебно заседание вещото лице – ортопед заявява, че травмата
на дясното коляно на пострадалата е на височината на бронята на автомобил в
най-изпъкналата му част.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
отете следните обстоятелства: възрастта
на ищцата към датата на катастрофата - 53 г., вида и характера на претърпените
от нея телесни повреда: леки телесни
повреди, изразили се в контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
дясна колянна става, контузия на дясна гривнена става; вида на проведеното
лечение - консервативно лечение с прием на обезболяващи, успокоителни и
невропротективни медикаменти; периодът на интензивни болки и страдания - 10
дни; продължителността на възстановителния период – 20-30 дни. По делото не бе установено ищцата
да е загубила съзнание при катастрофата. Вещото лице от медицинската експертиза
е констатирало, че е получила сътресение на мозъка, но не е посочило в
заключението да е губила съзнание. Видно
от допълнителен лист към лист за преглед в Спешно отделение №
33424/27.11.2017г. на МБАЛ „Пазарджик“АД /л.13/ в него е отразено, че ищцата не
е губила съзнание. В епикриза от
16.01.2018 г./л.19/ е посочено, че И.
при преглед няколко месеца след катастрофата е заявила, че е загубила съзнание, но в епикризата е
отразено, че в Спешно отделение е лекувана без КАТ/Компютърна Аксиална Томография/. С оглед на вписванията в
допълнителния лист за преглед в Спешно отделение съдът приема, че сътресението
на мозъка при ищцата е протекло без загуба на съзнание. При определяне на
обезщетението съдът съобрази и типичните
за механизма на катастрофата и периода на лечение стрес и негативни емоционални
преживявяания. От друга страна отчете обстоятелството, че ищцата е
възстановена, не са останали трайни последици за нейното здраве
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 9 000 лв.
По
възражението за съпричиняване на вредите: Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, която пресичала на необозначено място на пътното платно, без да
съобрази разстоянието на приближаващите превозни средства Възражението е
неоснователно. Тежестта на доказване е върху ответника, но същият не ангажира
доказателства, чрез които да установи, че ищцата е пресичала на необозначено
място. Видно от констативния ппротокол за ПТП с пострадали лица от 27.11.2017г.
мястото на катастрофата е било посетено от дежурен полицай “ПТП“ при ОД на МВР
–Пазарджик, който е констатирал наличието на пешеходна пътека „Зебра“, както и
натъртванията и охузванията в областта на главата и дясното коляно на ищцата. Констативният
протокол има обвързваща съда доказателствена сила за пряко възприетите от
актосъставителя факти – относно датата на установяване на произшествието, видимите вреди по пострадалата, установените на място
обективни находки, не и относно механизма на настъпване на произшествието. Според
автотехническата експертиза, чието заключение съдът приема, катастрофата е
настъпила на пешеходната пътека, докато ищцата е пресичала в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В края на
пътеката /откъм читалището/ пострадалата е ударена в десния крак, в областта на
коляното. От двете страни на булеварда и на пешеходната пътека е имало електрически
стълбове с монтирани лампи за улично осветление. Водачът през цялото време е
имал видимост към пешеходката и е могъл да предотврати произшествието, като я
пропусне, тъй като тя е пресичала на обозночено за това място и е била
достигнала края на пешеходната пътека.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
Следователно, Фондът изпада в забава не от настъпването на деликта, а
от момента, в който е изтекъл законния
срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна
претенция. По делото се установи, че ищцата е отправила претенция до ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение на 08.02.2018г., като срокът за
отговор изтича на 08.05.2018 г., поради което законна лихва се дължи за периода
от 09.05.2018г. до окончателното изплащане, от която дата претендира лихва и
ищцата. По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 259,61 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 196,15 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Ц. С.В. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 544.15 лв. с ДДС, съобразно уважената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 360 лв.
върху уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Е.Я.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-13,
офис 5, за адв. В., на основание 557, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 9 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от следните леки
телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на дясна
колянна става, контузия на дясна гривнена става, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2017г., по вина на неизвестен
водач, управлявал неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със
законната лихва от 09.05.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на Е.Я.И., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 259,61
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Я.И. да заплати на Г. ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 196,15 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на адвокат Ц.
С. В. ***, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.****, офис 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 544.15 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
360 лв. върху уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: