№ 2089
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211884 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Д. Е. Р., чрез упълномощения му
процесуален представител адв. М. против Наказателно постановление № 24-4332-
011889/31.05.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 174, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 36 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 20 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Намира, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, като твърди че подадената от него жалба е в срок.
Излага доводи, че атакуваното наказателно постановление е немотивирано по отношение на
размера на наложените санкции. Моли се наказателното постановление да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощения
си процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Намира, че обвинението не е доказано от
обективна страна. Посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е
установено, че жалбоподателят, след изразеното от него несъгласие с показанията на
техническото средство е поискал да бъде тестван с доказателствен анализатор, но това не е
било сторено, тъй като контролните органи не са разполагали с такъв. На самостоятелно
1
основание релевира доводи за липсата на мотиви на АНО за налагане на санкции в
максимален размер. Твърди, че обвинението не е категорично доказано от обективна страна,
доколкото по делото има приложени два теста от техническото средство и не става ясно дали
същото е технически изправно. По изложените доводи поддържа искането за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмени становище с изложени доводи по същество.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 18.05.2024г., около 06:01
часа, жалбоподателят управлявал л.а „***“ , с рег. № ***, като се движел в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул.
„Г.М.Димитров“. На кръстовището с бул. Алея Яворов същият бил спрян за проверка, като
по време на извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA
0147 и проба № 2592 същата отчела положителен резултат 0,99 промила в издишания въздух
на водача.
Жалбоподателят не се съгласил с показанията на техническото средство и пожелал да бъде
изследван с доказателствен анализатор. Тъй като контролните органи не разполагали с
такъв, на водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0190927 за МБАЛ Св.
Анна.
Св. К. С. – полицейски служител при 01 РУ-СДВР намерил, че с действията си Д. Р. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДВП, като съставил срещу него
АУАН № GA 784121/18.05.2024г., .в присъствието на нарушителя и свидетел - очевидец.
Нарушителят подписал съставения против него АУАН с възражения.
В указания му срок Р. не се явил в лечебното заведение, за да предостави биологични проби
от кръв за изследване.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
При извършена служебна проверка било установено, че срещу Р. има издадено наказателно
постановление № 22-1099-002268/17.01.2023г., влязло в законна сила на 04.02.2023г. за
същото по вид нарушение.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 24-4332-011889/31.05.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца, като на основание
2
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 20 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на св. С., като намери същите са
ясни, логични и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, както и с
обясненията на жалбоподателя Р..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, доколкото не са били налице предпоставките за това. Видно от представените
по делото писмени доказателства АНО се е позовал на изготвена докладна записка, в която е
посочено, че адресът е бил посещаван неколкократно, без обаче да е посочени на кои дати е
било сторено това, за да може да се направи извод, че жалбоподателят не живее там. Липсва
и изготвена справка, че лицето не разполага с друг известен адрес на който да бъде намерен.
На следващо място от приобщените по делото гласни доказателства се установява, че и към
настоящия момент Р. живее на посочения от него адрес, поради което съдът приема, че
наказателното постановление не е редовно връчено и жалбата е депозирана в срок.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложена по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
3
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав, обаче намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3,
т. 1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено:1. (изм. – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Законодателят е предвидил резултатите за концентрацията на алкохола в кръвта да бъдат
получени от техническо средство, алтернативно от медицинско изследване или от двете. На
основание чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата се издава Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на МПС. В същата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. Когато от водача е взета некачествена проба
или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява с лабораторно изследване на биологични проби от кръв
или чрез доказателствен анализатор.
Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 6. (4) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) В талона по чл. 3, ал. 2 се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да
се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
4
отчетените показания от техническото средство.
В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че въззивникът
не се е съгласил с показанията на техническото средство, като е пожелал да се извърши
изследване с доказателствен анализатор, което негово изявление е било обективирано в
издадения и приложен по делото талон за медицинско изследване. Неправилно, обаче АНО е
приел, че следва да се приемат отчетените показания на техническото средство, доколкото
не е налице отказ от негова страна да бъде изследван от един от посочените по – горе
начини. Обстоятелството, че контролните органи не са разполагали с доказателствен
анализатор, поради което такова изследване не е било проведено не може да бъде тълкувано
като отказ на водача да бъде изследван.
За да е осъществен от обективна страна състав на нарушението, за което жалбоподателя е
санкциониран следва да бъде категорично установен елемент от същото, а именно
управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, което в конкретния случай
не е сторено с достатъчна категоричност, доколкото не са налице предпоставките да се
приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата и да се приемат показанията на
техническото средство.
На самостоятелно основание АНО не е приложил доказателства, че процесното техническо
средство е преминало надлежна проверка.
По делото е приложена разпечатка от техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA
0147, с посочена дата на калибриране 29.04.2024г. в 09:46 часа. В същата обаче са посочени
две проби с един и същ номер 2592 и посочени различни дати и установена концентрация. В
действителност на едната проба е посочена дата 11.11.2019г., но в титулната част е посочена
дата на калибровка 29.04.2024г., което е обективно невъзможно. На самостоятелно
основание в приложената по делото разпечатка от 18.05.2024г. е посочен час на извършване
на пробата 05:50 часа, а в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП се твърди,
че нарушението е извършено в 06:01 часа на посочената дата, поради което не може да бъде
направен несъмнен извод, че същата е идентична с направената на жалбоподателя проба,
предвид разминаването в посочените часове. Така приложената разпечатка, поради
констатираните у нея неясноти и разминавания, съдът намира, че не може да бъде
кредитирана, поради липсата на достатъчна достоверност на отразените с нея данни.
Въз основа на установената от съда фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
намира, че в настоящия случай не се доказа на жалбоподателя да е била предоставена
възможност да бъде тестван чрез алтернативно посочените в закона способи, поради което
не би могло да се приеме, че нарушението е доказано от обективна страна.
По изложените мотиви в тази му част атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено .
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Въпреки
5
направеното от въззиваемата страна бланкетно възражение за прекомерност да адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че същото е съобразно с правната и фактическа сложност на
делото, поради което не намира основания да редуцира неговия размер.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-011889/31.05.2024г. на Началник сектор
при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 20 контролни точки.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Д. Е. Р. с ЕГН: ********** сумата от 500,00 лева
представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6