Решение по дело №8395/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16496
Дата: 3 септември 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20241110108395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16496
гр. С, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110108395 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. от Т. Й. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с пълномощник адв.Д. П.,против „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 400
евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
въздушен превоз и ищцата К. е закупила билет за полет FB408 по маршрут Б –
С,планиран за 18.12.2022 г. Поддържа се,че вместо в 20,20 часа самолетът е
излетял в 00,15 часа,т.е. със закъснение над три часа,поради което е дължимо
обезщетение,което при съобразяване разстоянието между началната и крайна
дестинация възлиза на 400 евро. Ищцата сочи,че е претендирала вземането си
по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е
налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищцовата
страна моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор не е депозиран такъв от
ответника,но във възражението по чл.414 от ГПК ответникът се позовава на
наличието на лоши метеорологични условия като извънредно обстоятелство.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 10.11.2023 г. Т. Й. К.
1
претендира от „Б“АД сумата от 400 евро обезщетение за закъснение на полет
***** от 18.12.2022 г. над три часа,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 62044/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е електронен билет,издаден от „Б“АД на Т. К. за полет на
18.12.2022 г. от Б до С.
Установява се,че полетът е реализиран от Б със закъснение от три часа и
40 минути.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който страната ищец следва да проведе доказване,че съществува вземането,за
което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение
е депозирано възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай ищцовата страна следва да проведе доказване,че е сключен договор за
въздушен превоз,а ответникът е длъжен да установи точното изпълнение на
договорните си задължения или наличието на обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума,претендирана от ищцата. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е подадена в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. на 10.11.2023 г.
Страните не спорят,а и от представения електронен билет се
установява,че ищцата К. е закупила билет за полет от Б към С на 18.12.2022 г.
Със сключването на договор за въздушен превоз пътникът приема да заплати
дължимото възнаграждение за превоза,а превозвачът се задължава да
осъществи превоза в уговореното време – за излитане и за кацане. В
хипотезите на допуснато от превозвача закъснение на полета над три часа или
при отмяна на полета превозвачът дължи на пътника обезщетение в
размер,който се определя според разстоянието между летището на излитане и
летището на кацане на полета съгласно регламент 261/2004 г. В настоящия
случай ответникът не доказва да е изпълнил точно договорните си задължения
като реализира полета в обявения предварително час,а от доказателствата по
делото се установява,че закъснението на часа на излитане е 3 часа и 40
минути. При това положение и предвид наличието на
закъснение,надвишаващо три часа,съдът намира,че исковата
претенция,предявена от ищцата К. е доказана по основание,а и по размер – за
сумата от 400 евро. Изводът на съда за основателност на иска не се променя
предвид релевираните от ответника доводи за наличието на извънредни
обстоятелства. Съгласно чл.5 § 3 от регламент 261/2004 г. отговорността на
въздушния превозвач за отмяна на полет или за закъснение на полет се
изключва,когато въздушният превозвач докаже настъпването на извънредни
обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори да са взети всички
необходими мерки. Това означава,че извънредните обстоятелства следва да
имат внезапен и непредвидим характер и да не могат да бъдат
2
прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде
възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде
установено наличието на конкретни обстоятелства,при които осъществяването
на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час на пристигане е
фактически или юридически невъзможно – напр.поради силно влошени
метеорологични условия,природни явления,забрана за осъществяване на
полети и др. Съдът намира,че в хода на производството ответникът не е
доказал да е настъпило извънредно обстоятелство,което да е довело до
невъзможност за осъществяване на полета. Макар ответникът да се позовава
на наличието на влошени метеорологични условия,които не са позволили
излитане на полета навреме,доказателства за тези лоши метеорологични
условия не са представени,в която насока съдът намира за необходимо да
посочи,че водена имейл кореспонденция между ответника и трето лице не
може да представлява такова доказателство,тъй като за провеждането на
доказване за наличието на метеорологични условия,при които реализирането
на полета се явява невъзможно е необходимо представяне на конкретни
писмени доказателства,които удостоверяват наличието на такива
метеорологични условия,препятстващи излитане на полета. С оглед
обстоятелството,че ответникът не е доказал наличието на обстоятелства,които
да изключват ангажиране на отговорността му,съдът намира,че исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 450 лева – 50 лева внесена държавна такса ( по
25 лева за заповедното и за исковото производство ) и 400 лева адвокатско
възнаграждение като съдът счита за основателно възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение при съобразяване цената на
иска,фактическата и правна сложност на казуса и разглеждането на делото в
едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. по отношение на „Б“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р З и Б
М,че съществува вземане на Т. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,в размер от
400 ( четиристотин ) евро,представляващо главница за обезщетение за
закъснение на полет ***** от Б до С на 18.12.2022 г. над три часа,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
10.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 62044/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р З и Б М да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Т. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С, сумата от
450 ( четиристотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
3
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4